Българите в Албания І The bulgarians in Albania

Откриване на изложбата "Българите в Голо Бърдо-Албания"

2011-12-23T10:26:00.000+02:00

Предстои представянето на книгата "Българите от Голо Бърдо - Албания" - част 2

2011-09-28T10:55:00.000+02:00

По този повод можете да прочете интервю със съставителя Доц.д-р Веселка Тончева тук!

Изложбата за Българите от Голо Бърдо - Албания - сега в Велинград

2011-06-21T12:56:00.000+02:00

Изложбата "тръгна" ! След експонирането й в Националния музей Земята и хората сега вече е в Историческия музей във Велинград. За събитието можете да прочетете тук и тук! Следващата й "спирка" ще бъде в музея по спелеология и родопския карст в Чепеларе!

Българите в Албания. Документален филм на проекта "Съседна България"

2011-04-15T19:48:00.001+02:00

Специални благодарности дължим на нашия колега Ст. Шиваров за предоставената възможност филма да се гледа директно от читателите на нашия блог.

Днес ни гостува проекта "Съседна България" на група млади български учени. През 2009 година с финансовата помощ на Министерството на Образованието и Науката те успяват да реализират филм, посветен на българското население в Албания. Негови автори са изтъкнати български учени - историци, езиковеди, фолклористи, специализирани в изучаването на миналото, топонимията, диалектните особености и фолклорното разнообразие на това най-западно кътче от българското землище.

Приятно гледане!

Боби Бобев: Единствено от нашите сънародници в Албания зависи дали ще се официализира статутът им като малцинство

2011-04-14T08:55:00.001+02:00

Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

Източник: Информационна Агенция "Фокус".

Фокус: Г-н Бобев, трябва ли България да постави въпроса за признаване на българско малцинство в Албания? Ако българите бъдат признати като малцинство, това ще промени ли по някакъв начин статутът им?

Боби Бобев: Веднага държа да уточня, че този въпрос е поставян нееднократно. Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик в Албания за период от повече от осем години...

лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна. Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг.

Разбира се, проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. Грешки са правени, и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция.

А ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално признаване на българско малцинство в Албания, аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив.

Фокус: Казвали сте и преди, че българите отсъстват в албанското законодателство като малцинство. Какви са юридическите, дипломатическите, политическите стъпки, за да се промени този факт?

Боби Бобев: Това е факт – албанското законодателство поименно фиксира наличните на територията на държавата малцинства. Искането за евентуална промяна в него трябва да има сериозно основание и шансът в това отношение е предстоящото преброяване, в което за първи път след много години ще има и позиция за националност. Ако достатъчен брой албански граждани се самоопределят като българи, това вече е възможност, а и задължение на нашите власти, по официален път да се поиска статут на малцинство.

Фокус: Предстои преброяване през 2011 година в Албания – политици и историци се изказаха за по-активна работа сред българската общност в Албания, за да не се самоопределят като македонци. Какъв ефект имат подобни кампанийни мероприятия?

Боби Бобев: Никога не съм вярвал в ефекта от кампанийната дейност. Нужна е стратегия на поведение – колкото и това понятие в последните години да се изпразни от съдържание. Но искам изрично да подчертая и нещо друго. Самоопределението е дълбоко личен въпрос. В момента на ход са нашите сънародници в Албания, единствено от тях зависи дали ще има шанс да се официализира статутът им като малцинство. Не бива нещата да звучат като пазарлък – ако получим едно или друго, ще се пишем българи. Чувството за национална принадлежност не бива да се диктува от стремеж към практически ползи и трябва да доминира над всичко друго. Което не оневинява нас, като общество и държава, за пропуски и грешки.

Фокус: Могат ли българите от Албания да участват в обществения и политическия живот в Албания? А в България?

Боби Бобев: Без съмнение. Немалко от завършилите висше образование у нас по силата на 103-то ПМС заемат добри позиции в административните структури или образователната система, няма пречки и да навлизат в политическия живот. Бил съм приятно изненадан сътрудничка на албанския премиер да ме посрещне на входа на Министерски съвет и да ме приветства на чудесен български език. Това постепенно формира своеобразно лоби, което трябва да бъде използвано. Има и примери за добра реализация на наши сънародници от Албания, предпочели да живеят у нас.

Фокус: Жизнени ли са българските организации в Албания, по какъв начин може да им се помогне от България? Като посланик на България в Тирана какво предприехте и какво могат да предприемат българските дипломати там?

Боби Бобев: Нямам реална представа каква е ситуацията към момента, каква е числеността на тези структури – все пак се завърнах преди четири години. Съдействието на дружествата може да се осъществява по различни линии – държавни, обществени, частни. Лично аз съм се стремял към максимално интензивни контакти, към различни форми на помощ. Все пак, най-точно могат да дадат преценка хората от самите дружества. Не се съмнявам, че дипломатическата ни мисия и в сегашния си състав продължава тази линия на поведение.

Искам да подчертая и нещо изключително важно. В последно време забелязваме видима активизация на външната ни политика спрямо държавите от Западните Балкани, включително и в двустранен план. Поведението ни към сънародниците в Албания несъмнено се вписва удачно в подобна рамка.

Фокус: Колко силна е македонската пропаганда сред тази общност, как се провежда, има ли целенасочена държавна политика?

Боби Бобев: Десетилетия наред Югославия, а в последния отрязък от време и самата Македония, винаги са имали по-богат инструментариум за въздействие, включително и чрез договореността между Тито и Енвер Ходжа за признаване на македонско малцинство в определени райони на Албания. От Скопие действат целенасочено и ефикасно, при очевидно по-добро финансово осигуряване. Това дава резултат, особено при безусловно съществуващото раздвоение на чувствата сред населението на Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа. Не бива да очакваме резултатите от предстоящото преброяване с прекален оптимизъм.

Фокус: Чувстват ли се българите в Албания действително българи?

Боби Бобев: Могат да се дадат наистина покъртителни примери в това отношение – и с ремонтираната черква в Гиневец, и със запазените надгробни надписи във Връбник, и с развяването на българския флаг, и с интереса към българското образование и всичко българско. Да, тези, които са съхранили националното чувство, са истински българи и са го доказвали нееднократно.

В. Яков: Никой не може да каже днес колко е точния брой на хората в Албания, самоопределящи се като българи (или имащи български етнически произход)

2011-04-13T08:48:00.000+02:00

Директорът на РТЦ - Благоевград В. Яков: По селата са запазили идентичността си, въпреки че половин век не са имали връзка с родината

Източник: вестник "Струма"

Валери Яков е завършил българска филология, има диплом от университета в Ливърпул по управление на медии. Работи в Българската национална телевизия от 1982 г. - първо като оператор, след конкурс - като репортер. От 1991 г. е директор на РТВЦ " Благоевград, от 2005 до август 2010 г. е член на УС на БНТ. Яков е сценарист на редица документални филми, сред които поредицата от 5 филма "Българите в Албания", документални филми за българското средновековие и запазените паметници на Балканите " в Гърция, Македония и Албания: "Преди 1000 години", "Самуил " следите на времето", "България след Самуил" и много други. Филмът "Преспа - сълзите на бога" е отличен с втора награда на Втория преглед на българския археологически и исторически филм в Пловдив (2009), а на фестивала "На източния бряг на Европа" във Велико Търново - като най-добро телевизионно предаване в категорията културно-историческо наследство и туристически потенциал на България.

- Г-н Янев, кога се породи интересът Ви към българите в Албания и съответно - идеята за поредицата?

- Интересът ми се породи случайно, в процеса на работа. В началото на 90-те години бях кореспондент на БНТ в съседните балкански страни. С екип на РТВЦ - Благоевград отразявахме за новарските емисии бурните събития от разпадането на Югославия - обявяването на независимостта на Македония, демократичните промени в Албания. През 1992 г. взех първото за България интервю с първия демократично избран албански президент Сали Бериша. Тогава никой у нас нямаше представа за българите в Албания, включително и аз. Но една случайна среща насочи вниманието ми към тази общност. На площада в Тирана ме заговори момче на великолепен западнобългарски диалект, каза ми, че в Голо Бърдо живеят българи и попита защо те са забравени от България. Думите на Исмет Толя ме подтикнаха към първата телевизионна експедиция - един скок в непознатото, защото не знаехме къде отиваме и какво ще видим. Така през 1993 година бе създаден първият филм за българите от Албания.

Продължихме темата с филмите от 1996, 2000, 2005 и 2010 година. Така се реализира уникалната за България филмова поредица за българите в Албания - няма друга такава поредица, която се прави в продължение на 17 години и проследява живота на една общност. Някои от героите умряха, други се родиха. Обикновено филмите се снимаха за една седмица - непрекъснато пътуване, интервюта от сутрин до вечер. В Голо бърдо няма хотели и спяхме в къщите на хората - връщал съм се тук изяден от дървеници. Вадиш си консервите, изпържат ти по някое яйце да те почерпят - те са гостоприемни хора. Ставаш, отиваш на друго място и така.

Като човек не обичам политическия театър, който отнема голяма част от живота и времето ни и без който не е възможно. Но извън това като журналист и творец предпочитам да се захващам с вечните теми - темите на България. Наистина не е без значение кой какво е казал, но е важно как България и българите ще просъществуват. А тези хора в Албания са толкова българи, колкото и ние.

- Има ли точна информация колко са българите в Албания и къде основно са локализирани?

- В първия филм от 1993 г. открихме и показахме българите основно на две места. В планинската област Голо Бърдо - в близост до границата с Македония, вижда се от град Дебър - там живеят българите мюсюлмани. Християните са в селата по албанското крайбрежие на Преспанското езеро. Сега обаче съвсем естественият процес на миграция обезлюди повечето български села и изпрати голяма част от тези хора в големите градове на страната - Тирана, Елбасан, Дуръс (Драч), Берат (Белиград), Корча (Горица). Там те създадоха свои дружества. Липсва обаче официална статистика и никой не може да каже колко точно са българите в Албания - някои казват, че са 100 000, други, че са 25 000, като истината вероятно е някъде по средата.

- Първите два филма (1993, 1996) освен че запознаха нашата общественост с българите в Албания, изиграха и своеобразна хуманитарна мисия.

- След първия филм се тръгна по най-естествения начин - със събирането на помощи, основно храна и помощни учебни материали. След втория филм от 1996 г. акцентът беше върху българските учебници и помагала и отпускането на стипендии за следване в наши вузове. Министерството на образованието и Агенцията за българите в чужбина се ангажираха и като резултат бяха отпуснати стипендии, много младежи се записаха и завършиха различни специалности тук.

През 2000 г. заснехме интервюта със студенти, които вече следваха тук, а през 2005 г. някои от тях вече бяха завършили и ги показахме като работещи специалисти в Албания: лекари, зъболекари, преподаватели в университета в Тирана. Това е част от удоволствието след вложените усилия - не само да запознаеш обществото по една непозната тема, а да усетиш, че сме свършили някаква прекрасна практична работа. В тежки и България години нашата държава доказа, че има отговорно поведение.

- Имали сте срещи с президентите Желю Желев и Петър Стоянов по повод на българите в Албания. Те ли Ви потърсиха?

- След първия филм президентът Жельо Желев ме покани на среща в президентството. Връзката стана посредством моя добър приятел и колега Валентин Стоянов, тогава говорител на президента, който вече бе гледал филма. Д-р Желев се интересуваше от съдбата на българите в Албания, какви проблеми имат и от какво се нуждаят. През 1993 година в Албания на практика нямаше държава, мизерията беше тотална. Хората, които снимахме на Преспанското езеро през март, ни казаха, че последните два месеца са яли само риба ? дори брашното им било свършило. Последва мащабна национална кампания за събиране на помощи и бяха изпратени помощи няколко тира.

След филма през 1996 г. разговаряхме и с президента Петър Стоянов при едно негово посещение в Благоевград. Този път срещата бе уговорена чрез говорителя му Нери Терзиева - друга моя дългогодишна колежка и приятелка.

- Какви са проблемите на българите в Албания?

- До 30-те години на миналия век българското население в Албания е имало някакви контакти с България, но след това за повече от половин век връзките са прекъснати. Те са се съхранили като българи, защото са живели в затворени общности и са общували на майчиния си език. Един от героите на филма от 1993 г. ни разказа, че е изминал 120 километра, за да се срещне с българската войска, която в началото на 40-те години се настанява в Македония.

В момент проблем е признаването на българската общност като малцинство. При преброяванията досега те са вписвани в графата “други”. Понеже не са признати като малцинство, не изучават майчиния си език в масовите училища. Ако си слязъл в града, няма как да продължиш да говориш своя език. В стария Белиград (Берат), където има много смесени бракове, всички говорят само албански. А това е най-бързият начин за забравяне на корените - не се ли запази майчиният език, няма как да се съхрани запазеното през вековете българско самосъзнание.

В момента продължават да се отпускат стипендии. Най-търсеното образование за албанците са италианското и българското. Но няма официално училище за български език; тези, които идват да учат тук, преминават езиков курс. Затова е остра нуждата от откриването на български колеж. Ненапразно в последните филми интервюираните остро поставят искането за разкриване на български колеж, в който освен модерно образование, западен език и компютри колежаните ще учат български език и история, ще се подготвят за следване в наши вузове. Това е шансът на живеещите в големите градове да запазят българската си идентичност. Работи се по този въпрос, правени са срещи с няколко институции тук.

Сега на дневен ред е въпросът за официалното признаване на българите в Албания като малцинство, което не е по силите на един телевизионен екип. Нашата роля бе да направим нужното, за да се чуе тяхното искане. Това е национална политика, държавата трябва да свърши своята работа и в този посока вече се работи.

- Българите в Голо Бърдо са мюсюлмани. Любопитно е как те са запазили своята българска идентичност?

- Мюсюлмани са, но във филма ни Исмет Толя и брат му пеят песен за това как е съграден Дебърският манастир. В този район Гергьовден се празнува като най-голям празник. Има джамии, но общо взето не са религиозни, напълно светски хора са. Докато у нас в Чеча можеш да срещнеш жени с шалвари и забрадки, там - не.

- Освен на поредицата филми за българите в Албания си сценарист и съсценарист и на други филми, които запознават с българската история по тези земи.

- Пътувайки надлъж и нашир из територията на Албания, съвсем естествено се натрупваше информация и за материалната българска средновековна култура. Българските старини по тези земи са тема на филмите “Самуил - следите на времето” (1995), “България след Самуил” (1997), “Преди 1000 години” и “Шедьоври на Българското средновековие”. Ниските части на днешна Албания са били населени със славянско население и именно от този район тръгва християнизирането на България - преди официалното приемане на християнската религия при княз Борис I.

От Второто българско царство са запазени крепости, църкви, икони, стенописи, някои от които са уникални. Така например в малка селска средновековна църква в този район открихме на стенопис Йоан Кукузел, изобразен като светец. Впрочем той също е родом от този район.

Град Берат, който българите наричат Белиград, е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Там е най-запазената средновековна българска крепост, която сега се поддържа изключително добре. Но в началото на 90-те години са унищожени, разграбени, изнесени и разпродадени по света много икони. Слава богу, в района на Корча са се усетили и са прибрали иконите в хранилища. Към тях ни насочи шефът на националния архив на Албания, завършил образованието си в България. Една църква в Берат пази уникални икони на светите седмочисленици - Кирил и Методий и петимата им ученици, които са особено ценни не само защото са от стар период, но и заради сюжетите, които не се срещат никъде другаде. В Берат се съхраняват мощите на двамата ученици на Кирил и Методий - Горазд и Ангеларий. Затова в този период с нас пътуваха Петър Петров - най-добрият познавач на българската средновековна история, автор на този период в многотомната “История на България”, и литературният историк Михаил Неделчев.

Във филма от 1995 г. имахме щастието в националния музей в Тирана да заснемем уникален експонат - плащаница от времето на цар Самуил. Казвам за щастие, защото само няколко месеца по-късно тя бе открадната и изчезна безследно.

- И в поредицата за българите, и особено във филма “Преспа - сълзите на бога”, е отделено място и за красивата природа.

- Крайбрежието на Преспанското езеро е фантастично. То се поделя между трите държави: Албания, Гърция и Македония, и пази следите от изключително ценно културно-историческо наследство.

Гръцката част на Преспанското езеро е може би най-запазената в екологично отношение. От 40-50 години гръцката държава е забранила със закон строителството на три километра от брега: няма баровци, няма мутри, няма политици, няма милионери и милиардери - никой не е пробил, законът се изпълнява. Невероятна грижа за биологичното разнообразие: забранено е торенето с изкуствени торове, пръскането на реколтата с пестициди, за да не убиват комарите, които пък са основна храна за живеещите в пещерите около езерото прилепи. Изключително е птичето разнообразие. Риболовът е разрешен само на определени места; за да не се смущават рибите и птиците, не е разрешено ползването на моторни лодки. Всичко, което влияе на този биологичен свят, е взето предвид в закона, който е направен така, че да няма вратички.

- Срещахте ли проблеми с властите при пътуванията си из Албания?

- Никога не сме имали проблеми с властите, напротив - оказваха ни пълно съдействие. За разлика от Македония, където като кореспондент на БНТ в началото на 90-те години в Скопие и в Битоля имаше сблъсъци и дори побой. В Албания обаче винаги и навсякъде показваха уважително отношение към нас.

- Ако някой наш турист пожелае да пътува с познавателна цел в Албания, кои забележителности според теб трябва да посети?

- Задължително трябва да посети Берат. Градът е разположен на реката Осум - името й идва от това, че прави невероятни осморки. Крепостта в града е от най-добре запазените от средновековието и представлява огромен комплекс с 15-20 църкви.

Другото място е пристанището Драч (Дуръс) - най-западният голям град на българската средновековна държава, където е запазена средновековната крепост. Всъщност тя е възникнала по римско време и е достроявана през вековете. В Дуръс е запазен и античен амфитеатър.

Тирана е интересен град от албанската култура. На 30 км от нея се намира бившата албанска столица Круя, в която са запазени много крепости, свързани с националния герой на Албания Скендер бег.

На Преспанското езеро е хубаво туристите да си наемат лодка до остров Мали град, където се намират останките на средновековна църква от Самуилото време. Природата е невероятна, има много неотровни водни змии, които местните хора без страх просто отместват с ръка.

- През последните 20 години сте пътували десетина пъти в Албания. Как се променяше тя?

- При първите пътувания имах чувството, че съм се върнал със столетия назад. Първият ми спомен е от началото на 1992 година. Спахме в българското посолство. В Тирана тогава имаше един-единствен ресторант за дипломати. По време на тоталитарния режим до 1990 г. е било забранено притежаването на частни автомобили и Тирана имаше не повече от петнайсетина коли. В момента там има невероятен трафик, много повече коли на глава от населението в сравнение с цяла Европа.

За разлика от българите, албанците където и да ходят да работят, връщат парите си в родината и си строят къщи. Много малко от тях стават трайни емигранти. Строят се със страшна скорост и обществени сгради, и красиви къщи ? много по-красиви отколкото у нас. Теренът от Тирана до адриатическото крайбрежие на Дуръс е вече един мегаполис - застроено е цялото 30-километрово пространство. През 2000 г. в Дуръс видяхме дълга плажна ивица с палми. Когато отново се върнах 10 години по-късно, се оказа, че цялата ивица е застроена с хотели по един безумен начин - само хотели, пътища и море.

По-тясното сближаване с българите в Албания може би ще стане, когато се построят хубави пътища. Защото сега само основните пътища са добри, движението е изключително натоварено, най-вече се карат мерцедеси, но периферните пътища са все още лоши.

- Какво още биха искали да заснемете в Албания?

- Това, което ме вълнува и ме кара да искам пак да се върна, са артефактите от нашето средновековие. Има един район, Деволията - районът на сегашния град Корча, със скални манастири, които не съм посещавал с камера и като изследване. Нещо такова искам да направя.

Книгата "Българите от Голо Бърдо - Албания"

2011-04-04T14:15:00.003+02:00

Всеки, който не е успял да се сдобие с книгата "Българите от Голо Бърдо -Албания" и желае да я има в електронен вариант може да я изтегли от тук , а корицата от тук!!!
Книгата е достъпна също и тук !
Приятно четене!

"Зелена улица" за откриването на Български културно-информационен център

2011-03-09T22:03:00.002+02:00

На 17 февруари Албанският парламент ратифицира междудържавната спогодба за откриване на български културно-информационен цeнтър в Тирана и албански в София!

Неща свързани с темата можете да видите тук и тук!

За Българския културно-информационен център в Тирана

2011-02-25T16:06:00.006+02:00

Очаква се днес (04.02.2011 г.) албанският парламент да гласува приемането на двустранната спогодба от април 2008 г. за откриването на Български Културно-информационен Център в Тирана и албански такъв в София.

Това е последната стъпка, от законова гледна точка, преди реализирането на отдавнашната идея на българите в Албания. Много от нашите сънародници...

Цялата информация можете да намерите тук

СНИМКИТЕ ОТ ИЗЛОЖБАТА "БЪЛГАРИТЕ ОТ ГОЛО БЪРДО - АЛБАНИЯ"

2011-02-25T00:37:00.006+02:00

Снимките от изложбата "Българите от Голо Бърдо - Албания"

Българи в Албания и във Фейсбук

2011-02-24T19:35:00.001+02:00

Имаме се "братче" във Фейсбук - вижте сами, а при желание се включете!

ТЪРСЯТ СE СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИ

2011-02-24T17:59:00.001+02:00

От над 1000 години в три района на днешна Република Албания /Преспа, Голо бърдо и Гора/ живее българоезично население, които в различни периоди от българската история са били в границите на България. След Балканските войни тези райони са напълно изолирани, но населението запазва звучния български език, прекрасни български песни, тачи българските обичаи. В последните години там се провеждат научни изследвания във фолклорно, етноложко и други отношения. Издадени бяха няколко книги, организират се фотоизложби, две от общините в Голо бърдо се побратимиха с български общини.

През годините на демокрацията в тези райони се наблюдават два негативни процеса:

1.Бързо обезлюдяване на районите по икономически причини, вливане в големите градове в типична албанска среда и от там постепенно загубване на българската идентичност;

2.Агресивната македонска пропаганда която се опитва да ги идентифицира като македонци, въпреки че самите те се определят като "бугари"; Поради тези причини има реална опасност от загуба на хилядолетна българска култура, съхранена от тези хора.

Фондацията ни е създадена именно да съхрани това уникално българско наследство за бъдещите поколения.

Голямата ни цел е построяване на български колеж в Тирана.

Но в момента сме си поставили по-скромна и осъществима цел, като издадем на диск 15 оригинални български народни песни от района на Голо бърдо, събрани и записани от Доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Д-р Тончева прави изследвания в района на Голо Бърдо години наред и е автор на " Българите от Голо бърдо, Албания – 1-ва част.

За издаването на диска сме ангажирали известните български изпълнители на фолклор Йорданка Варджийска и Райко Кирилов.

Финансовия план включва изготвяне на аранжименти, студийни записи и тиражиране на 1000 DVD диска и издаване на 1000 плаката.

В тази връзка се обръщаме към всички родолюбиви българи и организации да подкрепят финансово нашата инициатива.

Спомоществователите ще получат грамота за дарения, а имената им ще бъдат отразени на плаката и обложката на диска!

Нека заедно съхраним българското.

Вярваме във Вас!

За подробности, се обръщайте към инж.Делян Дамяновски, председател на Фондация „Земляци”, моб. телефон: 0889228558 или Алексей Жалов - зам.-председател на Сдружение „Нашенци”, моб. телефон: 0887745207.

Изложбата за Българите от Голо Бърдо - Албания открита

2011-01-30T10:28:00.004+02:00

На 28 януари от 18.30 ч. в Националния музей „Земята и хората” се състоя официалното откриване на фотоизложбата „Българите от Голо Бърдо – Албания”. Изложбата, с автори Веселка Тончева и Алексей Жалов, бе организирана от сдружение”Нашенци”, ВМРО – Българско национално движение, Националният музей „Земята и хората” и фото къща „Ралица”. Тържеството събра най-малко 120 ангажирани с темата родолюбиви граждани. То беше уважено от представители на Държавната агенция за българите в чужбина А.Маринков и Й.Колев, К.Костадинов и Ю.Ангелов съответно зам.председател и орг.секретар на ВМРО, председателя на Българската федерация по спелеология П. Берон, директора на Националния музей „Земята и хората” М.Малеев, настоящи и бивши дипломати, членове и симпатизанти на сдруженията „Нашенци” и „Огнище”, работници от Института по етнология и фолклористика с музей при БАН, преподаватели и студенти от СУ „Св.Климент Охридски”. Сред присъстващите бяха Р.Манджукова и Пл.Павлов бивши председатели на ДАБЧ. Скъп гост на събитието бе Хаджи Пируши – председател на дружеството на българите в Албания „Просперитет на Голо Бърдо, Преспа и Гора”.

Встъпителни речи изнесоха авторите. След емоционалното слово на Х.Пируши, инициативата бе поздравена от Н.Петрова – директор на международния фестивал на планинарския филм и Г.Стаменов – председател на дружество „Огнище”. Междувременно, а и след официалната част, на музикалния фон на автентични песни и музика от Голо Бърдо, присъстващите с разгледаха с голям интерес изложбата. Последващата чашата вино, стопли телата и отвори сърцата на събралите се за сладки приказки. Не останаха на заден план съдбата и проблемите на нашите братя живеещи в този почти забравен от българската официалната власт край на Албания.

За сведение на интересуващите се , изложбата ще бъде експонирана до края на месец февруари!

По повод на изложбата малък видеоматериал от на БНТ можете да се види тук!

А тук можете да видите всички снимки от изложбата!

Изложбата за Българите от Голо Бърдо - Албания беше открита

2011-01-28T22:23:00.001+02:00

Интервю на доц.д-р Веселка Тончева по повод събитието!

ИЗЛОЖБА "БЪЛГАРИТЕ ОТ ГОЛО БЪРДО - АЛБАНИЯ"

2011-01-14T11:18:00.004+02:00

Тук ще можете да видите малко видеоматериали по темата за българите в Албания въобще, а и в Голо Бърдо!

Тук бихте могли да прочете едно интервю по повод изложбата и участта на балгарите в Албания!

Отново за българите от Голо Бърдо

2010-12-11T19:11:00.002+02:00

Нова и доста интересна публикация на д-р Веселка Тончева по въпроса бихте могли да намерите тук. Приятно четене!

За поредната изследователска експидиция в Голо Бърдо

2010-11-08T19:00:00.002+02:00

Тук ще намерите интервю с д-р Веселка Тончева по повод наскоро завършилата експедиция в Голо Бърдо- Албания!

Концерт-подарък за българите от Голо Бърдо, Албания

2010-10-12T14:23:00.000+02:00

На 10.10.2010 г. в селата Требища и Големо Острени се състояха два концерта на популярните и обичани български певци Йорданка Варджийска и Райко Кирилов. Концертите бяха поднесени като подарък за нашите сънародници в областта Голо Бърдо, Република Албания, от името на община Мездра, побратимена с голобърдската община Големо Острени. Инициативата беше реализирана по покана на г-н Хаджи Пируши – Председател на Организацията на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо” с финансовата подкрепа на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България и организационните усилия на нейния изпълнителен директор г-н Делян Дамяновски, както и бе подпомогната от народния представител Георги Божинов. Участници в организацията на концертите бяха и Георги Валентинов (зам. председател на Общински съвет – гр. Мездра), Красимир Тодоров (заместник-председател на областния комитет на ВМРО – гр. Враца), Кирил Иванов (тонрежисьор), доц. д-р Веселка Тончева (БАН) и Емил Томов (логистика). Концертите и в двете селища преминаха в изключително приятелска атмосфера, българските изпълнители бяха посрещнати емоционално, което се изрази и в извилите се хорá, в спонтанните реакции на слушащите, в раздадените аудио-носители и десетките плакати с автографи на нашите певци. Веселка Тончева.
Още по въпроса бихте могли да намерите тук и тук

Поредна етноложка експедиция сред нашенците в Голо Бърдо-Албания

2010-10-11T19:02:00.001+02:00

В периода 21 август – 28 август 2010 г. в селата Големо Острени, Оржаново, Мало Острени и Стеблево, област Голо Бърдо, Албания се проведе етноложко-фолклористична експедиция, подкрепена от Държавната агенция за българите в чужбина и ВМРО, с участници Алексей Жалов – сдружение за българите в чужбина «Нашенци», Веселка Тончева и Цветелина Димитрова от института за ентология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Симона Петрова от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, Георги Райчев – Музей по спелеология и родопският карст . Бяха направени над 70 интервюта с информатори на различна възраст по множество теми, сред които селищна история, топонимия, фолклорна история, родове в с. Големи Острени, Оржаново и Мало Острени, история на Албания; раждане, бабуване и баене; сватба, песни на сватба и синет (сюнет), свирене, видове свирки/зурни и зурнаджийски мелодии; погребение, Байрам и поменална обредност; фолклорен ислям, демонология; идентичност на общността в Голо Бърдо.

Беше направено видео- и фотодокументиране на традиционна сватба и невестинска носия от с. Големо Острени, овчарски звънци и хлопки от региона. Заснети бяха традиционни къщи и гробища във всяко от трите селища – особено интересни са каменните кръстове от стари християнски гробища и мястото „на църков” в с. Малестрени (Мало Острени). Документиран беше и пазарът, провеждан веднъж седмично в с. Големо Острени, на който се събират хора от всички околни селища на общината

Софика Мале: Няколко думи за дейността на дружество "24 май"

2010-09-15T19:21:00.000+03:00

Източник: www.bulgariaabroad.com

Чували ли сте за Клуб “24 май” в Тирана?

Представете си, че не сте българин, а идвате от съседна балканска страна, за да учите в България. Представете си, че петте студентски години са променили живота ви така, че България се е превърнала в специално място. И искате да продължите тази връзка. Какво бихте направили?

Софика Мале ни разказва как е станало всичко – как са се събрали и са решили да направят Клуба и най-вече защо са го нарекли “24 май”. Софика е театровед и възпитаничка на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, а също и един от организаторите на Клуба и негов секретар.

С.М.:“Клуб “24 Май” е млада организация, но затова пък имаме претенциите да сме една от модерните неправителствени организации в Албания. Регистрирана е през септември миналата година, а идеята за учредяването на Клуба възникна преди повече от година и половина. Това е организация на бившите студенти от Албания, които са завършили висшето си образование в България.

В устава на нашата организация са записани няколко основни цели, които се обединяват около идеята Клубът да даде своя принос за популяризирането на българската просвета и култура в Албания, както и за утвърждаването на имиджа на България в голямото европейско семейство.

Името “24 Май’ дойде някак от само себе си, тъй като това е един от най-светлите български празници и символ на българската просвета и култура. Всеки от нас, като български възпитаник, носи в себе си частица от тази култура и чувство на признателност към българската образователна система.

Обединяването на една общност

Действително Клуб “24 май” има модерна структура с малка администрация и ясни задачи. Но той е преди всичко жива и енергична организация въпреки невръстната си възраст. Желанието за контакт и развитие проличава и в увереността, с която клубът заявява присъствието си както в Албания така и сред общността на албанските студенти в България. И като истинска съвременна организация има човек, който се занимава с връзките с обществеността.

“В началото бяхме малка група близки приятели и състуденти”, разказва Софика, “които често се събирахме, обсъждахме идеи, помагахме си със съвети и въобще се опитвахме да бъдем полезни един на друг. Това което ни свързва и обединява са петте студентски години, прекарани в България и оставили у всеки от нас незабравими спомени и преживявания. Често сме си говорили, че бихме могли да се организираме в клуб или нещо подобно. Стори ни се, че никак не е лошо да опитаме и започнахме да издирваме контакти на хората, които са завършили в България. Оказа се, че не малка част от тях, освен в Албания, са избрали да живеят и работят в Европа, САЩ, Канада и други страни по света. За щастие всеки от нас по един или друг начин е успял да се реализира в професионално отношение и се оказа, че разполагаме с богата гама от специалисти в почти всички области."

Ролята на Клуб “24 май” в събирането и обединяването на тази общност се оказва особено ценна. Когато в началото на тази година председателят на клуба Панди Наум представя организацията пред Албанската Академия на Науките, той посочва, че в Албания има повече от 200 млади специалисти от различни области, които са завършили висшето си образование в България и дава на научния секретар на ААН списък с всички членове на Клуб “24 Май”, които са приключили успешно своите докторски дисертации или притежават други научни степени.

“Идеята за Клуба се разпространи много бързо и беше възприета от всички бивши студенти”, продължава Софика. “На помощ дойдоха съвременните комуникации, чрез които всички ние сме в постоянен контакт и имаме възможност да обсъждаме идеи и реализираме проекти, независимо от това къде се намираме. Ето половин година след официалната ни регистрация Клубът има богата и модерна интернет страница, профил във Facebook със стотици членове и активна кореспонденция с десетки аналогични организации по света.”

Интернет страницата на клуба е на три езика, а информацията за България е в енциклопедичния дух на Уикипедия и личи, че е в процес на подготовка. Вероятно затова и историята свършва до Царство България, но във всичко, казано за страната личи желанието да бъде максимално подробно и точно направено. На тази страница може да се намери и още нещо интересно – виртуалното свързване на страниците на висшите училища, които са завършили членовете на клуба. Сред спонсорите на страницата стоят логата на Първа инвестиционна банка, Американския университет в Благоевград, Българско национално радио, Bulgaria Air и Карловска роза.

С.М.: “Разбира се, че Клубът има годишна програма, която се приема на общо събрание и е съгласувана с Посолството на Република България в Тирана, Министерство на Културата в Албания, Националния Център за Деца в Тирана и други ресорни институции. Вече няколко години в Албания се провеждат “Дни на българската култура”, а от скоро Клубът вече е един от основните организатори. Така в рамките на една седмица албанската общественост има възможност да се запознае с богатството на българската култура (театрални представления, българско кино, изложби на български художници, концерти на български поп изпълнители и др.).

Интересен и оригинален проект, който Клубът успешно реализира вече няколко години, е двуседмичен пленер за млади български художници в Албания. Това са студенти по живопис от Националната Художествена Академия в София, които имат възможност да работят по най-красивите места в Албания, след което с техните творби организираме изложби в Тирана и в други градове на Албания. Уверявам ви, че тези дни са незабравимо изживяване, както за младите български творци, така и за членовете на Клуба, които са ангажирани в проекта.

Много са проявите, които Клубът реализира самостоятелно или съвместно с Посолството и другите институции, които изброих по горе. Задължително всяка година подготвяме художествена програма с рецитал за българския национален празник 3 Март, отбелязваме “Деня на Народните Будители” и разбира се деня на славянската писменост и българската просвета и култура “24 Май”, който е и патрон на нашата организация.

Една от нелеките задачи, която сме си поставили и вече успешно изпълняваме, е да подготвяме кандидат-студенти от Албания, които искат да продължат образованието си в български висши училища. През тази година сме организирали подготвителни курсове по български език в четири албански градове, от където традиционно има най-много кандидат-студенти за България – това са Тирана, Елбасан, Корча и Пешкопия. Курсът е безплатен и се провежда всяка събота и неделя от 6 февруари до 27 юни с подкрепата на българското посолство в Тирана. Всъщност той не е само езиков, а дава и много полезна информация за България, за условията на образование и т.н. Идеята ни се оценява много от всички кандидати и техните родители.

Кое отличава една модерна организация? Определено това са връзките със света и партньорите с които работи. В това отношение Клуб “24 май” е стъпки напред от много български организации.

С.М.: “Вече изброих част от институциите в Албания, с които сме в тясно сътрудничество. В България поддържаме връзки с Държавния Културен Институт към Министъра на Външните Работи, Българското Национално Радио, Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф.Иван Дуйчев” към Софийски Университет, с Университета “Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново, Столичен Куклен Театър, Европейски Институт, Общото Копривщенско Настоятелство и други наши приятели, с които сме в постоянен контакт, и на които искаме да благодарим за подадената ръка и оказаното съдействие.

Последният ни въпрос към Софика е труден. Искаме да знаем как финансират дейността си и как смятат да развиват организацията в бъдеще.

С.М.:”Това е един от най-трудните въпроси, на който бих искала да мога да отговоря еднозначно, но за съжаление срещаме сериозни трудности във финансирането на дейността си. Членският внос в Клуба е съвсем символичен и разбира се не бихме могли да разчитаме на тези средства за осъществяване на нашите проекти. До момента успяваме да покриваме разходите си с лични средства на членовете и продължаваме да се надяваме на помощ от страна на държавни и частни институции в Албания и България. По този въпрос сме провели няколко разговора с представители на българския бизнес в Албания за финансиране на част от нашите проекти, както и за спонсорство в обучението на млади специалисти в България, които в бъдеще да работят за тях.

Наистина, това че банковата ни смета засега е празна е обезпокоително, но не смятам, че това е голям проблем и сме убедени, че много скоро ще получиме подкрепа и от албански и от български партньори. Мисията на нашата организация е чиста и благородна и със сигурност ще бъде подкрепена от наши съмишленици.”

Пожелаваме успех на Софика и нейните съмишленици и започваме да мечтаем за това какво би било ако в България имахме организации, които обединяват българите, завършили в чужбина. Мечтаем си за професионализъм, свежо мислене и живи връзки със света.

Зехрудин Докле: Гора е най-запазената „българска марка” в Албания

2010-07-20T00:45:00.003+03:00

Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество „Иван Вазов” в Тирана, пред Агенция “Фокус”.

Източник: Информационна агенция "Фокус"

Интервю на Денка Кацарска
Снимка: Албасоф ООД

Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество „Иван Вазов” на българите в Албания – с какво се занимава?

Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество „Просперитет” – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература.

За него кандидат-студентите се подготвят цяла година. Студентите идват със стипендии. Винаги е имало интерес от студентите, винаги местата са се попълвали и винаги децата са били добре подготвени, когато са кандидатствали.

Фокус: От една година за пръв път има министър за българите зад граница. Какви препоръки бихте отправили към българските институции за работа с българите зад граница?

Зехрудин Докле: През годините ние сме имали срещи на много високо равнище. Срещали сме се президента Петър Стоянов, с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с министри на външните работи. Отвреме навреме работите се засилват. Надяваме се, че щом имаме и министър, който покрива българите в чужбина, ще имаме много по-големи резултати. Това особено може да се каже за даването на българско гражданство – там вече има много подобрение. Първо, вече се започна поред и не прескачат много молби. Това означава, че работата е преодоляла някакви корупционни намеси. Това е много важно, защото честно казано досега тези обещания никога не се реализираха. Досега обещанията бяха – за шест месеца, за девет месеца, за една година... И тази година, въпреки че са дадени много български гражданства, все още молбите са от 2006 година. Надяваме се да се свърши 2006-а година, да се почне 2007-а година...

Фокус: Има ли интерес от българите в Албания към българско гражданство?

Зехрудин Докле: Има интерес, обаче има много, много административни пречки и бюрокрация. Примерно – човек трябва да дойде поне четири пъти до България, за да го получи. Само за да го получи, преди това – да чака три – четири години, както беше досега. Може би това са изискванията, но те са много проблемни. Не може ли да се дава на място – например – през Посолството да се дава? Излиза Указът на вицепрезидента, трябва да дойде тук, за да си извади граждански номер, за който се чака един месец. После обратно се връща тук, за да си извади паспорт. За всяко идване тук трябва да си вади виза, а за виза задължително трябва да си намери някой, който да му изпрати покана... Три пъти трябва да получи виза, за да дойде до София и най-накрая с експресна процедура може да вземе паспорт и лична карта.

Фокус: Чували ли сте за проблеми за хора с мюсюлмански имена да получават българско гражданство?

Зехрудин Докле: Чувал съм за такива проблеми със служители на ниско ниво в агенцията, които проверяват документите. За райони като Гора, които са известни като български райони, това е преодоляно. В Гора всички са с мюсюлмански имена, но тя е най-запазената българска марка. И за език, и за традиции, и за всичко. Затова за тях вече са убедени, че са българи. Проблеми има, ако хората са се разпръснали насам – натам извън Гора, бащи и майки, и дядовци са с български произход, но децата са се пръснали насам – натам. Тогава започват едни проучвания като че ли са някакви престъпници. Познавам лично тези служители и дори ми е много гадно да се занимавам с тях, да ги споменавам даже. Но има такова нещо.

Фокус: По-лесно ли се взима македонски паспорт, отколкото български?

Зехрудин Докле: Много по-лесно. Няма много изисквания за македонски паспорт. Друго е нивото на Македония, друго е – на България.

Фокус: Вие сте превели Николай Хайтов и Чудомир на албански език. Откъде знаете толкова добре български език?

Зехрудин Докле: От майка ми и от баща ми. ”Диви разкази” на Николай Хайтов преведох през 2004 година, а Чудомир – през 2006 г.

Фокус: Казахте „Гора е най-запазената българска марка”. Къде има още българи в Албания?

Зехрудин Докле: В Мала Преспа и в Голо Бърдо.

Фокус: Има ли опити за пропаганда от страна на Скопие сред тези хора, че са македонци?

Зехрудин Докле: Разбира се, и те имат... Даже някакви статии са написали срещу нас. Всеки нека прави своето, важното е, че ще остане истината – какъв се чувства човек.

Фокус: Кои са най-големите проблеми на българите в Албания?

Зехрудин Докле: Не мисля, че българите в Албания имат много проблеми. Дори и по комунистическо време в Гора, горани бяха абсолютно свободни... Говорили сме нашенски език. Вярно е, не сме го учили в училищата, обаче в къщи, в партийни комитети, в общините, когато сме влизали, сме говорили нашенски. Затова е най-запазеният език в Гора, включително и в моето село – Борйе.

Фокус: Колко са българите в Албания?

Зехрудин Докле: В самата Гора има 30 села, от тях 18 са в Косово, 9 в Албания и 3 – в Македония. Тя е един район, обаче само в албанската част от Гора са около 10 000 души. Сега вече техните внуци, правнуци, братовчеди са се пръснали в цяла Албания. Така може да станат много, но зависи какъв критерий ще се постави. Но както казват някои, че били 100 000 души – преувеличават. Чак толкова не са. Ние сме запазени, и в Гора, и в Голо Бърдо, и в Мала Преспа; но с роднините по цяла Албания, те се умножават. Става като метастаза – все повече и повече, но зависи кой какъв смята, че е и докъде стига. Най-доброто би било това, ако българските институции не им правят много пречки и по Конституция човек сам се определя какъв е и какъв се чувства.

Фокус: Има ли български училища?

Зехрудин Докле: Официални български училища няма, обаче се правят курсове и в основно училище, и в средните, в Елбасан примерно учат български език. Всяка година има и преподавател от Министерството на образованието в университета в Тирана, който там води и курсове по български език в извънучебно време.

Фокус: Кой е автор на горанския речник?

Зехрудин Докле: Мой братовчед – Назиф Докле.

Фокус: Какво е характерно за езика на гораните?

Зехрудин Докле: Ние винаги сме му казвали „нашенски език”. Горанци – нашенци, така се казват – българи.

Фокус: С какво се занимават горанци?

Зехрудин Докле: Сега вече се занимават с всичко. Преди основната им професия беше кулинария и складкарство. Сладкари от Гора има даже и в Китай – такава е легендата. А действителността е, че горанци има в целия свят. Примерно от моето село Борийе един отиде в Ню Йорк, преди 15 години. Дори има статии с негови рецепти за ястия в Ню Йорк. Като готвачи, като сладкари, горанци са известни.

Има и една спорна история – за бозата. В България погрешно мислят, че бозата е дошла от албанците. Бозата е дошла точно от горанците, т.е. – от българите. Дори има една статия от друг мой братовчед – Елмаз, за бозата. В Албания преди само горанци са правили боза и са имали работилници във всички градове. Ние претендираме, че автори на бозата сме горанци – нашенци, разбира се, това е малко спорно.

Фокус: Има ли възможност официално да бъде признато българско малцинство в Албания?

Зехрудин Докле: Отношенията с България винаги са били приятелски. Ако се поиска, може да се приеме сто пъти по-бързо, отколкото някое друго малцинство. Исторически, Албания с България е имала прекрасни отношения. Който познава историята, е убеден в това. И възрожденците от Албания са имали в София всички възможности и предимства за тяхната дейност за освобождаване от османското иго.

Фокус: Освен с образованието, с какво българската държава може да е полезна на българите в Албания?

Зехрудин Докле: България винаги е имало с какво да е полезна не само на българите в Албания, а и на самата Албания. България е член на Европейския съюз, Албания се готви да бъде и тя в европейското семейство, така че винаги ще има с какво да са си полезни. В Албания всички правителства, не само сегашното, вчерашното или онзиденшното, винаги са имали много добри отношения с България, и на много високо ниво.

Денка КАЦАРСКА

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева: Изследователска експедиция ще се проведе това лято в Голо Бърдо

2010-07-15T21:28:00.000+03:00

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Тончева, доволна ли сте от ефекта, който имаше книгата „Българите от Голо Бърдо. Традиции, музика идентичност”? Беше представена в няколко големи български града. Медии в Скопие коментираха – „български академик побългари македонците в Албания”. Мислите ли за продължение на този труд?

Веселка Тончева: След премиерата в София, книгата действително беше представена и в Русе и във Велико Търново по покани съответно на Регионален исторически музей – Русе и на Студентския съвет към Великотърновския университет. Аз съм им особено благодарна за възможността чрез книгата ми аудитория и извън столицата да се запознае с темата за българите, живеещи в Албания. Ако говорим за ефект от книгата, първото, което може да се каже, е че много хора в България за пръв път се запознаха с факта, че в Албания живеят наши сънародници, а за да очакваме отношение към тях или действия, изразяващи това отношение, преди всичко трябва да има знание. В този смисъл струва ми се, че книгата имаше и продължава да има своята мисия.

А ако обърнем фокуса към ефектите изобщо от проучванията в Голо Бърдо – поредицата етноложко-спелеоложки експедиции, организирани от Българската федерация по спелеология и Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, както и последните командировки, които реализирах, благодарение на проекта „Културно-историческо и езиково наследство на „съседна” България” с ръководител доц. В. Гешев, финансиран от Фонд Научни изследвания към МОМН – трябва да отбележа, че живият контакт с хората е изключително важен. Усещането, че съществува връзка между тях и България се затвърждава с всяко наше посещение там и това безспорно е ефект от изследователската работа сред тази общност.

Книгата е замислена като тема с продължение и тъй като и през това лято планираме експедиция в Голо Бърдо, искрено се надявам, че натрупването на материали и впечатления ще намери израз във втората й част.

Фокус: В интервю за „Фокус” през януари казахте – вече съм ангажирана с темата за нашите сънародници в Албания, не бих могла да спра, не бих могла да прекъсна връзката си с тези хора. Мислили ли сте – как това, което прави нашата научна общественост, може да има по-голяма практическа реализация в действия спрямо българите в Албания?

Веселка Тончева: Ролята ми като учен, изследовател и теренист е да документирам, да наблюдавам, да пиша и по този начин да алармирам, а практическите решения за това каква ще е стратегията на българската държава към българските общности в Албания е в компетенциите и правомощията на управляващите. Както споменах, предстои ни провеждането на поредната изследователска експедиция в Голо Бърдо и тя ще се реализира с подкрепата на министър Божидар Димитров и по-конкретно с финансовата помощ на Държавната агенция за българите в чужбина. Имаме институционална поддръжка и резултатите от проучването ще бъдат обнародвани, това обаче едва ли е достатъчно. Нужна е по-висока активност в заявяването и затвърждаването на отношението на България към сънародниците ни в Албания, и то активност на различни равнища – ето например тази година с организационните усилия на Българското посолство в Тирана се проведоха курсове по български език за младите хора, желаещи да учат в България, не само в столицата, но и в няколко други по-малки и по-отдалечени градове.

Фокус: След времето, прекарано в Голо Бърдо, какво е Вашето мнение – чувстват ли се българи жителите на Голо Бърдо?

Веселка Тончева: Аз и по други поводи съм казвала, че се опитвам да бъда максимално коректна към ситуацията в Голо Бърдо, такава, каквато аз като учен имам възможност да я наблюдавам – да, една немалка част от жителите на Голо Бърдо (особено сред по-възрастните) се чувстват българи, заявяват се като българи, дефинират езика си като български. И именно тези хора ние не трябва да губим. Многократно в публичното пространство беше повдиган въпросът за българските паспорти. Процедурата вече е значително ускорена, но в това отношение българската държава е длъжник на българите в Албания, защото получаването на българско гражданство е легитимация на българския им произход. И това трябваше доста по-отдавна и по-активно да се случва.

Фокус: За времето, прекарано там, срещнахте ли се с представители на македонската пропаганда сред това население?

Веселка Тончева: Не, не съм се срещала с македонски представители, но е факт, че такава пропаганда има и резултатите й могат да се наблюдават особено сред по-младите хора от общността. Аз съм учен и се опитвам да си върша работата – смятам, че познаването на традиционната култура на тези наши сънародници е важно за нас като българи, а е и безспорно доказателство за българския им произход. Поставянето на изследователската работа в контекста на напреженията между България и Република Македония, свързани с претенциите по отношение на етническата принадлежност на общността от Голо Бърдо (а и от други области с подобна историческа съдба), не винаги е в полза на научната обективност, и това се отнася особено за македонските автори...

Цялото интервю

Пламен Павлов за българите в Албания

2010-07-07T21:31:00.001+03:00

Повече по въпроса можете да прочетете тук!

Интервюта за положението на българите в Албания

2010-06-28T23:03:00.003+03:00

Трябва да се помогне на малцинствата в Албания да се самоопределят - повече по въпроса ще намерите тук! тук както и на този този и този адрес

2010-06-05T12:52:00.001+03:00

Тук можете да видите филм отразяващ кадри от националната спелео-фолклорна експедеция в Голо Бърдо - Албания проведена през 2009 г.

Проф. д-р РОМЕО ЕФТИМИ: Българите в Албания се регистрират като... "Македонци"!

2010-05-27T03:12:00.001+03:00

Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език...

Автор и снимки: Петър Стефанов
Източник: списание „География ‘21“

"Ромео Ефтими е роден в с. Бобощица край гр. Корча, Албания. През 1963 г. се дипломира във ВМГИ (сега Минно-геоложки университет), София като инженер-геолог и хидрогеолог, след което работи на различни обекти в Албания. През 1978 г. специализира в Италия, а през 1987 г. в Австрия по прилагане на естествени и изкуствени изотопни трасери (индикатори) в хидрогеологията. През 1983 г. защитава докторска дисертация на тема „Филтрационните свойства на чакълестите водни хоризонти на Западна Албания“. От 1996 г. е професор. Бил е дългогодишен ръководител на научния отдел на Албанската хидрогеоложка служба и главен хидрогеолог на службата. Има около 70 научни публикации, от които 30 в чужбина. Главен автор е на „Хидрогеоложка карта на Албания, М 1:200 000“, публикувана през 1985.

...Известно е, че в Албания, макар малка и сравнително еднородна държава, живеят и етнически малцинства. Къде има български общности, с какво се отличава техният бит и какво е отношението на албанците към тях?

В Албания има славянско малцинство, представителите на което официално са регистрирани като македонци. Според възгледите в България те са българи, живеещи в Албания. Към тях албанците винаги са се отнасяли добре и са живеели в добросъседски отношения.

Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език – македонски диалект, и се отличават със специфичен бит и култура с дълбоки традиции. Първата група населява 8-9 добре оформени села по крайбрежието на Препанското езеро. Населението е православно християнско и се занимава със земеделие, скотовъдсво и рибилов. Характерно за жените е, че носят мнoгoцветни дрехи.

По селата има стари и нови църкви, но най-интересни са църквите на херемитите, устроени в пещерите във варовиковите скали. Селата са много оживени, децата ходят в училища, включително в гимназии, а много от тях с желание продължават да учат и за висше образование, като стремежът им е към университетите в България. Преспанските села административно са свързани с областния център – град Корча.

В дискусия по проект за водоснабдяване с Панди Андон, кмета на с. Ликенас край Преспанското езеро (обл. Корча, Албания), населено с българи

Втората група от славянски села се намира в югоизточната част на Северна Албания, до границата с Македония. Районът на тези села се нарича Голо бърдо и преставлява карстово плато, в което валежите инфилтрират подземно. И в Голо бърдо има 8-9 села, отличаващи се със самобитна архитектура и традиции. Мъжете са много известни (ако не и най-известните в Албания) строители. Това е причината те да напускат селата и да ходят да работят по цяла Албания, вследствие на което населението на голобърдските села намалиява. По религия повечето от хората тук са мюсюлмани (само в едно село са християни) и по обичаи много приличат на българомохамеданите от Родопите.

Третата група славянски села се населява от горяните, които живеят в западната част на Шар планина (североизточна Албания), и най-вече в Косово. Горяните са много добри сладкари и бозаджии (славата на албанските бозаджии, известна и България, всъщност е на горяните, които са работили из целия Балкански полуостров).

Горяните живеят високо в планината и по традиция произвеждат качествени картофи. Сръбските историци много интензивно пропогандират, че горяните са сърби, но тази теория не е популярна сред населението. Горяните са регистрирани в Албания като македонци, а в Косово има една група от млади горяни, която отстоява за българския произход на горяните. По религия те са мюсюлмани. Малко известно е, че за четири години (1997-2001) един горянин е бил председател на Народното събрание на Албания, а неговият брат е превел на албански двама известни български писатели..."

[Целият материал]

Българи от 19 села в Албания отправят молба до царица Йоанна да се застъпи пред италианските власти за разрешаване на употребата на българския език в техните училища и църкви

2010-05-20T16:47:00.003+03:00

МОЛБА

от българи,

жители на села и градове, откъснати през 1912 г. от майка България

август 1939 г.

Ваше Величество,

Черни дълги години делят поробените села и градове, откъснати чрез несправедливите тежки договори от майка България и придадени към страни, чиито нрави, характери, обичаи и разбирания в някои случаи /Ромъния, Гърция и др./ мъчно съвпадат с благородната душа на българина. Живяхме под гнета на бившата албанска управа, чиито тормози мъчеха нас поробените сирачета да забравим светостта на своя рожден произход, да приклоним ниско главите си и забрави историята на минали.светли за нас времена, когато гордо и открито носехме името българи.

Но доживяваме времето когато колелото на живота пак разгръща за нас нови дни на надежди, дни на спасение.

Велика Италия, покровителка на унижените поробени души, зае мястото на бившето полугръцко албанско управление, освободени от тежките вериги, всички ония, които носеха товара на техните долни разбирания -да унищожиш светостта [на] българщината и създадеш от нея друга душа.

Обръщаме се към Вас, майко на всички българи, към Вас, в чиито жили тече благородната кръв на Краля Император Виктор Емануел III, Ваш баща и покровител на онези българи, останали да живеят под покривите на малка Албания.

Вас молиме да ходатайствувате пред светлейшия си отец да ни се даде малкото право да можеме в храмовете божии да слушаме евангелието и свещените книги на езика на нашите деди. Да ни се даде правото в малкото училища, които имаме в селата си, да учим децата си на езика, който са учили нас нашите бащи и деди.

Нека в душите на тези малки същества живее светлият лъч на българщината, нека се закорави в тях мисълта, че те са българи и че ще доживеят деня, когато с гордост ще носят пак безнаказано името българи.

Като поднасяме на Ваше Величество най-почтително изразите на горещата ни признателност за Вашето мощно посредничество и като се ласкаем с надеждата, че то ще даде така горещо желаните от нас благотворни резултати, подписаните представители на селата с българско население в Албания - надлежно изброени по-долу, с означение на всяко село по отделно числото на семействата и членовете им - молим Ви, всемилостивейше да благоволите да приемете Уверенията ни в дълбоката ни почит и безпределна преданост към Ваше Величество.

село Кърчища 24 къщи                                      Алексо Камбуров
село Ърбеле 15 къщи                                        Андрея Пепов
село Пасинки 12 къщи                                       Стрезо Лумев
село Мало Острени 14 къщи                             Петре Новов
село Върбица 40 къщи                                       Кузман Стрезов
село Требища 6 къщи                                        Стамат Търпчев
село Гиневец 20 къщи                                      Георги Илиев
село Клене 28 къщи                                          Будин Петров
село Стеблeво 9 къщи                                      Петре Станков
село Лин 20 къщи                                             Ламбро Маркулев
село Върбник 70 къщи                                     Никола А. Пандовски
село Билища 30 къщи                                       Ламбро Каранжа
село Туменец 40 къщи                                     Христо Темелков
село Гломбоч 45 къщи    Сотир Калешков
село Шулин 37 къщи                                        Гоге Ламбров
село Пустеец 70 къщи                                    Тодор Посталов
село Леска 15 къщи                                        Лазо Трайков
село Зърновско 20 къщи                                 Миаг Секула
село Церие 15 къщи                                        Фоте Фотев

Бужбов Димитър К. Михайлов.

ЦДА, ф. 166 к, оп. 1, а. е. 185, л. 179. Оригинал. Машинопис.
Материалът се публикува онлайн по книгата на Св. Елдъров. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи. С., 2000, с. 324-326.

Учредена е фондация, която ще подпомага строежа на българското училище в Тирана

2010-05-20T16:18:00.001+03:00

Източник: Враца Нюз

Фондация „Земляци”, която се поставя за цел набирането на средства за построяването на българско средно училище в столицата на Албания - Тирана, бе учредена в гр. Мездра. Родолюбивата инициатива е на тамошното дружество „Просперитет Голо Бърдо” с председател Хаджи Пируши и датира отпреди повече от десетилетие. Идеята е етническите наши сънародници, които живеят в „страната на орлите” (според официални данни те са между 8 и 10 хил. души, а по неофициални - над 100 хил.) да имат къде да учат майчиния си език, като по този начин съхранят своята национална и културна идентичност.

В момента в Албания функционират множество гръцки, турски, френски, немски и американски колежи, докато българският език се изучава само в една неделна частна школа в Тирана и езиков курс за деца и възрастни в Елбасан. За реализирането на патриотичното начинание ще се разчита на дарения от представители на бизнеса, от българските общини и от граждани. Фондацията ще управлява даренията, а бенефициент на тези средства ще бъде определен от държавата.

За председател на Фондация „Земляци” беше избран инж. Делян Дамяновски - изпълнителен директор на Националната асоциация на председателите на общински съвети (НАПОС) и председател на Общински съвет - Мездра. Заместник-председатели станаха юристът Гентиян Пируши - етнически българин от областта Голо бърдо, и Милена Мачканова - бивш председател на Общински съвет - Пирдоп, а в Управителния съвет влезе също Алексей Жалов - заместник-председател на Българската федерация по спелеология. Принципно съгласие да се присъедини във фондацията е дал Костадин Костадинов - заместник-председател на ВМРО-БНД, покани да се включат са отправени към Агенцията за българите в чужбина и министъра без портфейл проф. Божидар Димитров. Сред учредителите бяха още бившите председатели на общинските съвети във Велико Търново инж. Николай Тачев, Сливен - доц. д-р Иван Андреев и Летница - Александър Михайлов, председателят на местната организация на ВМРО-БНД в Мездра Красимир Тодоров и журналистите Велина Махлебашева (кореспондент на БНР в Габрово) и Мирослав Гетов (редактор на вестник „Мездра XXI век”).

На Учредителното събрание бяха приети устав на фондацията и определен размерът на встъпителната дарителска вноска. Българският колеж в Тирана ще е от I-ви до XII-ти клас и ще бъде с капацитет около 400 ученици.

Премиера на книгата "Нашенци в Македония"

2010-04-20T17:48:00.004+02:00

На 29 април (четвъртък) от 18 часа, в Националният музей „Земята и хората“
(София, ул. „Черни връх“ 4) ще бъде представена поредната книга на Таня Мангалакова под заглавие:
“Нашеници в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания”.

Книгата “Нашенци в Македония” е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности – сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд “Македония – етнография и статистика”. Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа – Албания, за наричаните от Атина “славяногласни елини” в Северна Гърция. Тя открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка – нашенци!

Книгата е разделена на три глави. В главата “Сред торбешите” за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 – 150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско – град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Прави се паралел между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Главата “Из Егейска Македония” е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. „славяногласни елини” все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция “славяногласните” са скритото малцинство, за което няма официална статистика. Тук са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.

В главата “Из Мала Преспа” се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 – 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани. Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите.

Софика Мале, българка от Албания: С по-нисък бал влязоха на мястото на сестра ми

2010-04-15T19:05:00.000+02:00

"Посредници казват: "Дай ми 1000 евро и работата е готова." За медицина, право, фармация, стоматология трябват около 5000 евро."

Интервю на Александра МАРКАРЯН

Софика Мале е българка от Албания. Родена е в Мала Преспа. Учи втора година театрознание в НАТФИЗ в София. След нея като българка от чужбина у нас кандидатства сестра й. Приета е във Велико Търново. Въпреки че по закон тя има право да се прехвърли при сестра си в София, шефката на "Студенти и специализанти" в МОН Мариана Георгиева отказва това.

Софика се съгласи да разкаже за нередностите и корупцията, на които се е натъкнала. По нейна молба не споменаваме името на сестра й.

- Софика, как сестра ти беше приета тук?

- Тя кандидатства през юли 2003 г. Оценката й беше висока, една от първите. Приеха я археология. Това беше последното й желание. Първото беше журналистика, второто - психология в Софийския университет.

- Ако оценката й е била една от най-високите, защо не е била класирана според първото си желание?

- Не знам. В София бяха класирани момичета с по-нисък бал.

- На протокола за класирането, в който са записвани оценките, видя ли колко подписа има? Колко са проверявали теста?

- Никой не ти дава да стигнеш до протокола.

- А до самия тест?

- Не.

- Чувала ли си за случая, при който отговорът на кандидатка от Македония: "Яворов е автор на стихотворението "Две хубави очи" е отметнат като грешен?

- Да, има много такива. Знаете ли защо? Много е просто. Имената на хората, които трябва да бъдат приети, някой ги има на един лист преди изпита. След изпита той решава какво да прави с останалите кандидати.

- Чувала ли си за посредници в Албания и Македония, които уреждат влизане срещу подкуп?

- Да. Казват, че познават еди кой си. Казват още: Аз ще оправя работата, дай ми само 1000 евро и работата е готова. За медицина, право, фармация, стоматология трябват 5000 евро. Хората са решили, че ще дойдат в България със или без български произход. Познавам много студенти, които нямат български произход и са приети срещу 30% от таксата за чужденци. На това имат право само хора с българска народност. Има дори и приети по държавна поръчка.

- Сестра ти е имала право да се прехвърли в София, след като ти вече си учила там. Защо не стана това?

- Още при кандидатстването в молбата до МОН бяхме написали, че искаме да бъдем в един и същ град, в София. През август разбрахме, че е приета във Велико Търново. На 21 август дойдох в МОН, за да подам молба до г-жа Георгиева за прехвърляне. Имаме право на това. Освен това прехвърлянето беше разрешено от двамата ректори.

След "разговора" подадох молба при нея. Отговорът беше отрицателен. Подадох втора молба - при зам.-министъра проф. Камен Веселинов. Той каза, че е нормално сестра ми да се прехвърли, че има всички права. Но отговорът пак се оказа отрицателен.

- Имахте ли среща с Веселинов след това?

- Да, видяхме се съвсем за малко. Каза: Така се получиха нещата. Подадох молба и до министъра. Отговорът пристигна през октомври. Беше същият - отрицателен. Затова се заех да разбера кой как се е прехвърлял. Оказа се, че има доста прехвърлени.

- Как става това?

- Подаваш молба, хващаш, когото трябва, и даваш, колкото трябва. Всичко става.

- А колко струва?

- Зависи какъв приятел си намерил и той на кого е приятел. 1000 евро най-малко.

2010-03-27T15:23:00.003+02:00

МАЛА ПРЕСПА, ГОЛО БЪРДО, ГОРА...

Боби Бобев, доктор по история
Институт по балканистика при БАН

Известни ли са ви тези наименования, свързвате ли ги с нещо? Не става дума за романа на Талев "Преспанските камбани", нито за бърда и гори в някои райни на страната ни. Това са области в Албания, в които често нямате нужда от преводач - голяма част от населението говори език, който едни наричат български, други - негов западен диалект, трети - македонски. В географски смисъл те са разположени в същия ред от юг на север.
Ако сте в Охрид и поемете към манастира "Свети Наум", може да подминете разклонението към него и след пет минути ще бъдете на границата с Албания. Нямате нужда от виза, заплащате десет евра за гранична такса и само след няколко километра достигате град Поградец, разположен на самото езеро. Продължавате в посока град Корча, който се намира на около 60 километра, и скоро навлизате в Корчанското поле - сравнително високо, около 850 м над морското равнище и оградено отвсякъде с планини, зеленчукова и овощна градина на Албания. Достигайки града, поемате към границата с Гърция и скоро виждате отклонение вляво, към Горица. След около половин час пред очите ви изниква Голямото Преспанско езеро, в което се събират границите на Гърция, Македония и Албания - изключително красиво, с островчето Малиград на неколкостотин метра навътре и със скътано край брега му селце. Това е Личенас (в буквален превод Езерово), но местните хора от край време си го наричат Пустец. Вече сте в Мала Преспа, терасовидна територия, вървяща от езерния бряг към околните планини - Коинска, Суха гора, Иван планина и Галичица. В района има девет села, между които, освен споменатото Пустец, още и Горна и Долна Горица, Зърновско, Шулин, Глънбочани, Леска, Туменец, Коинско. Пак в тази част на Албания, около Корча, "нашенски" говорят в Бобощица и Дреново, както и във Връбник - единственото село от Егейска Македония, останало в границите на страната. В този район "нашенци" са изцяло православни християни.
Ако пък преминете границата в пункта Кяфатан, над Струга, и поемете към Тирана, след около 50 метра ще достигнете града Либражд. Вдясно от шосето остават планински масиви, чиито била месеци наред задържат снега, и към които може да се насочите по недотам добър път почти от центъра на града. След час внимателно шофиране ще спрете на един хълм и Стеблево ще бъде под вас. Ако трябва да изброяваме други наименования на села, не можем да пропуснем Голям и Малък Острен, Кленье, Требище. А заради характерните имена още Борово, Гиновец, Койовец, Радовеш - общо над 25 села и махали. В този район ще видите само планински пейзажи, включително алпийски: огромни ливади с пасящи по тях крави или непристъпни скалисти зъбери. А някой от местните хора ще посочи с ръка към недалечен хълм и ще ви обясни, че по него минава границата с Македония - понякога пътят от Струга за Дебър е само на неколкостотин метра от вас. В Голо Бърдо сънародниците ни са предимно мюсюлмани, но има и християнски села.
Що се отнася до Гора (ударението е на първата сричка!), то тази област е по-далеч на север и пътят до нея е по-дълъг и труден. Разположена в красив планински район, тя включва 23 села, чието население говори също "по нашенски" - 9 на албанска територия, а останалите в Косово. Най-общо казано, районът е разположен между Кукъс и Призрен. Населението му изповядва преимуществено исляма.
И така - българите в Албания... Имало ли ги е някога, има ли ги днес, ако да - колко са, притежават ли национално самосъзнание? Темата периодично се активизира или затихва, предизвиква остри спорове, довежда до споменаване на крещящо разминаващи се числа - не става дума само за несъответствие в позициите на София, Скопие и Тирана, в която група понякога се включва и Белград. Спорове или поне несъответствия има и сред третиращите тази материя български учени, журналисти и представители на официални държавни институции. За последен път това се случи през октомври - темата бе активно третирана в сайта на Фокус-нюз, не закъсняха реакции в македонските и албански медии. Изненади нямаше - позициите отново бяха не само разминаващи се, но и противоположни.
Нека продължим темата малко нетрадиционно. През 2002 г., на конференция на Пакта за стабилност, в Тирана пристигна г-н Иван Станчов - потомък на стара фамилия с политически традиции, дългогодишен емигрант, след 1989 г. един мандат на български посланик в Лондон и министър на външните работи в служебния кабинет през 1994 г. Познавахме се отпреди, но за първи път научих историята на предците му - той бе проследил родословието си назад във времето докъм края на XVIII век и категорично бе установил, че някъде по това време прапрадедите му са поели пътя към днешните български територии, за да се установят в Свищов. Интересното в случая е фактът, че столетия наред родът му е живял в град Берат, известен в нашата история под името Белиград преди всичко с дейността на Светите Климент, Горазд и Ангеларий в този район - мощите на последните двама се съхраняват в тамошната архиепископска черква "Света Марина". Могат да се дадат и редица други примери, които безспорно показват, че в различни исторически периоди в днешните албански земи са живели българи. Откъде са се взели, би попитал някой. Ами те просто са си били там дълги столетия, като съставна част на нашите народност и нация, без с това да се опитваме да твърдим, че са автохтонно по характер население.
Днешните албански земи през античността са населени с илирийски племена, като гръцката колонизация или влючването им в състава на Римската, а по-късно и на Византийската империя не променят генерално етническата картина. Всъщност сериозните изменения настъпват след VI век, при реализираното на няколко вълни славянско нашествие на юг от Дунав. В своя завършен вид то обхваща практически целия полуостров, достигайки дори егейските острови. Не са подминати и албанските територии, но поради различни причини, на първо място специфичния релеф, а и ориентацията на съществуващите пътни артерии, те са по-слабо засегнати. Наличието на славянски елемент в този район обаче е безспорен факт, който по-късно се комбинира последователно със заселването на Куберовите българи, създаването на нашата държава и настъплението й на югозапад, включването на днешните албански територии за продължителни периоди в нейните граници - при владетелите на Борис и Симеон, Самуил и Иван Асен II. Казано с други думи, процесът на формирането на средновековната българска народност се реализира частично и в земите на съвременна Албания, особено в южните и източните й части. В отсъствието на интегрална албанска държава, в периода до османското завладяване на Балканите, границите са твърде неустойчиви и тези територии са включвани в състава и на Византия, и на Сърбия, но това не променя същностно етническите дадености.
Във времето на Османската империя имаме нови моменти. Като цяло тенденцията е към движение на албанското планинско население към равнинните места и оттегляне на българите към Македония и по-нататък, към днешните територии - случилото се с рода Станчови е само единичен пример за тенденцията българите да намаляват числено в днешните албански земи преди всичко на основата на миграционните процеси. Разбира се, голяма роля играе промяната във верската обстановка - много албанци приемат исляма и така се приобщават към господстващата в империята религия, което създава допълнителни притеснения за християните в тези територии. Именно това е причината и част от останалото там българско население с течение на времето да припознае тази вяра. Въпреки всички тези промени, българите в албанските земи са безусловно засегнати от нашите възрожденски процеси, в техните райони има дейност на Българската екзархия, поддържат се български училища, в края на XIX и началото на XX в. има контакти и съвместна дейност на националноосвободителните движения.
Съвременната албанска държава се създава през 1912 г., призната е по силата на международна санкция на следващата година и България е сред първите, установили дипломатически отношения с нея. В целия междувоенен период основна тема в двустранните контакти е именно съдбата на нашето население там, възможността за официализиране на статута му и допускане на български свещеници и учители; казано с други думи - получаване на малцинствени права, напълно в духа на договореностите и подписаните международни задължения след края на Първата световна война. За съжаление, нищо подобно не се случва. Албанската страна никога не отрича по принцип наличието на такова население, но е под постоянен силен политически натиск от Белград. В същото време България е твърде ограничена и затруднена в своята дейност като победена въ войната страна, а и не проявява в достатъчна мяра настойчивост и гъвкавост, правят се фатални грешки - например откази да се приемат в българските граници наши сънародници, желаещи да напуснат Албания. И все пак има един многозначителен момент. По време на системното провеждане в началото на 30-те години на т.н. Балкански конференции, на 9 януари 1932 г. е подписан двустранен протокол, в чийто член 1 се казва, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Този документ не ангажира задължително правителствата и впоследствие е ратифициран в Тирана, главно поради острата реакция на Белград, но сам по себе си е достатъчно показателен за безспорността на факта.
След 1944 г. нещата вече се развиват в друга плоскост. Коминтерновските тези за съществуване на македонска нация се възприемат по престъпно безкритичен и нихилистичен начин от българската комунистическа върхушка. Така скоро между Албания и Югославия се постига договореност за наличието на македонско малцинство в района на Мала Преспа с всички произтичащи от този факт последствия. Фактическото прекъсване на двустранните отношения допълнително усложнява нещата, а и режимът на Енвер Ходжа не се церемони с инакомислещите по който и да било въпрос. Минават повече от четири деситилетия, преди страната ни да си спомни за българите в Албания, а и още време, за да посмеят някои от тях да преодолеят стаха и да заявят открито своите национални чувства.
И така, нека погледнем моментните реалности без розови или черни очила и да си отговорим на няколко важни въпроса.
Има ли българи в Албания? Безусловно - да. Това е лесно доказуемо както за по-далечната или по-близка история, така и към днешна дата. Ако някой например прочете надписа на камбаната на черквата в Зърновско, подарък на населението му от "родолюбивите българи от Струга" през 1911 г., или види съвършения български правопис на надгробните паметници във Връбник, просто няма да задава този въпрос.
Колко са на брой? Тук вече съм затруднен да отговоря точно. В Албания твърде отдавна, още отпреди Втората световна война, не е имало реално и свободно преброяване на населението с показатели за национална принадлежност, майчин език, вероизповедание. Провежданите по времето на тоталитарния режим не бива да се имат предвид - при тях просто са били съобщавани удобните за властта резултати. Днес, според албанските власти, в страната има общо около 2 % малцинства (разбирай - около 60-70 000 души), преимуществено гърци, но и по малко македонци, черногорци и други. Напоследък, все по-често, в тези "други" полуофициално се включват и българите. Не може да се заобикаля факта, че албанските съдилища са регистрирали вече две сдружения на живеещите ва територията на страната българи. А що се отнася до броя... Скопие, считайки това население за свое, често произвежда бомбастични числа, достигайки до половин милион. Нашите патриотично настроени експерти говорят за стойности между 100 и 300 000. Властите в Тирана обикновено се задоволяват с "4-5000 души в райно на Мала Преспа". Истината? По моя преценка, без да мога да претендирам за точност по обективни причини, става дума за от 40 до 60 000 души. Разбира се, те вече не живеят само в посочените три района на Албания, напротив - Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора сравнително бързо се обезлюдяват, а "нашенци" живеят масирано в Тирана, Елбасан, Дуръс, Корча и другаде. Неслучайно дейността на техните дружества "Просперитет Голо Бърдо" и "Иван Вазов" е съсредоточена най-вече в по-големите градове и на първо място Тирана и Елбасан.
Чувстват ли се тези хора, колкото и да са на брой, действително българи, осъзнават ли дълбоко своя национален произход? Тук навлизаме в сложна и деликатна материя. Това население е мъчително разделено в своите чувства между България и Македония и за този факт има твърде много причини: географската близост на последната, активната й пропаганда, преимуществата на дългогодишно признатото малцинство - включително учебници и учители. В края на краищата следва да има свобода на избора - ако някой се чувства македонец, това е негово право; но, за Бога, по същия начин никой не следва да пречи или оспорва самоопределението като българи на хиляди хора. Едно неизбежно бъдещо преброяване с показатели като националност и майчин език ще даде отговор на много въпроси, но съм убеден, че разделението ще остане и не съм особено голям оптимист за броя на албанските граждани, които ще се самоопределят като българи.
И още един често оспорван въпрос - прави ли България достатъчно за тези хора? Често срещан е категорично отрицателният отговор. Аз съм съгласен, че би следвало да сме по-настоятелни и гъвкави, да осигуряваме повече средства и възможности, винаги съм пледирал в тази насока. Не мога обаче да подмина друго често срещано клише - че нашата страна никога не е поставяла въпроса на разискване или поне не го е правила достатъчно остро и убедително. Като непосредствен свидетел твърдя, че от март 1998 до юли 2006 г. двама президенти, един председател на парламента, двама премиери, трима външни министри и други официални лица са действали в тази насока. Вън от всичко друго обаче ние срещаме препятствие, което мнозина не знаят - самото албанско законодателство фиксира наличните на територията на страната малцинства и там българите отсъстват. Изходът? Добри резултати в бъдещото преброяване - тогава ще може да се аргументираме неопровержимо и да очакваме официализиране на статута, тогава ще имат резултат всички усилия, включително и стотиците завършили образование у нас по 103 ПМС и стотиците издадени паспорти.
Преди няколко години пътувах към Стеблево. Пред мен се движеше кола с председателят и секретарят на дружество "Просперитет Голо Бърдо", Хаджи Пируши и Исмет Толя. В един момент синчено на Исмет протегна ръка през прозореца и във въздуха затрептя нашия трибагреник. А аз си спомних как баща му на една конференция каза, че основният му документ за български произход е песента "Нани ми, нани, мило мое чедо", пята от майка му над неговата люлка.
Е, има ли българи в Албания?

Бел.:
1. Статията е публикувана в сп. "История", бр. 2/ 2008 г.
2. Подчертаването с болд не е на автора.

Българите в Голо Бърдо - Албания

2010-03-27T12:51:00.001+02:00

На тази тема можете да гледате предаването на Българската национално-патриотична телевизия на този адрес!

Българите в Голо Бърдо - Албания

2010-01-15T10:00:00.005+02:00

Както беше обявено, на 14 януари 2010, в Софийския университет се състоя представянето на книгата на Веселка Тончева "Българите от Голо Бърдо Албания".Залата се оказа тясна за гостите, но това не им попречи да изсушат словата на Райна Манджукова - председател на Агенцията за българите в чужбина, Хаджи Пируши - председател на Дружеството "Просперитет на Голо Бърдо"-Албания, Алексей Жалов - инициаторът на спелео-етноложките проучвания в района.В последствие авторката представи своят труд! За "каймак" на представянето бе излъчен филма на В.Тончева "Българите в забрава" отразяваш проблематиката на книгата. Накрая, както е и нормално за подобни събития присъстващите изпиха по чаша вино за успеха на начинанието и здравето на виновниците за осъществява нето на този проект. Събитието беше отразено медийно.

Обширно интервю с авторката можете да намерите тук.

Репортажът на БНТ от представянето е достъпен на адрес!

Набират се средства за българско училище в Тирана

2010-01-13T19:26:00.005+02:00

Подробности ще намерите тук!

2009-12-18T14:49:00.003+02:00

На 16 декември 2009 г благодарение на изключителната финансова помощ на Държавната агенция за българите в чужбина, излезе от печат книгата на Веселка Тончева „Българите от Голо Бърдо-Албания” – 1 част. Книгата съдържа фолклорни материали записани в областта Голо Бърдо в Република Албания по време на спелеоложко-етноложките експедиции в района проведени в периода 2006-2008 г. Представена е традиционната култура на общността – песенност, обредност, светоглед, спомени, местни истории. Научният текст към материалите засяга важни аспекти от историята, религията, обредността, музиката, идентичността и въобще битието на местните българи. В книгата чийто обем е 328 стр. съдържа и цветни илюстрации по темата. Изданието бе подготвено за печат от Издателско- импресарската къща „РОД”.

Представянето на книгата пред широката общественост ще се състои на 14 януари 2010 от 18.00 часа в Първа заседателна зала на Софийския университет "Св.Климент Охридски" . Добре дошли на представянето !

Българите в Албания

2009-12-10T16:18:00.002+02:00

Автор Ерлин Спасе

Пишейки за българите в Албания, ние първо трябва да се запознаем с техния народ като цяло, с неговия произход и особеностите му.

За краткия си престой в България аз разбрах, че българите са нация със силен характер и темперамент. Те са хора, спазващи своите традиции и обичаи, и силно почитат и се гордеят със своята вековна история. Именно тази история ги е оформила като единен и непреклонен народ.

Личности като Левски, Ботев, Вазов, Каравелов и много други са накарали българите да почитат дълбоко своя произход и да се гордеят с него.

Познавайки много българи, аз донякъде успях да открия някои основни черти в техния характер.

Разглеждайки въпроса за българите в Албания, ние трябва да обърнем внимание именно на това какво се е променило в техния характер и в живота им като цяло, след като те са напуснали своята родина и са отишли в Албания. Необходимо е да разберем дали са съхранили своите ценности и обичаи макар далеч от България. С какво Албания е променила българите? Какво им е „дала”? И какво им е „отнела”?

Аз искрено се радвам и за мен е чест да проследя живота на българите в Албания и да се опитам да ги анализирам, доколкото е възможно това да направи един чужденец. Българи в Албания има в Мала Преспа, в Голо Бърдо, Бяла вода, Върник, в Корча, който е най-културният град в Албания. Там живеят българи, гърци, власи. Селата около Корча са български села - като Дряново, Булгарец, Бобощица, Породина, Дворани и други.

В Дряново се говорило на български език до 1960. В Мала Преспа и Голо Бърдо и до днес се говори само на български език. Там има български църкви, като "Свети Георги", "Света Марина" и други. Също българи има и в село Гора. Българите в Корча нямат културно средище, няма и посолство.

Българската държава трябва да обърне повече внимание на българите в Албания. Българите спазват традициите, празнуват българските празници. Българите в Албания говорят на български език. Българи в Албания има около 100 хиляди.

Корча има около 80 хиляди жители. Там живеят около 20% българи, а гърци има повече. Гърците са около 30%. Ромите са около 10%. А останалите 40% са албанци. В Мала Преспа, Голо Бърдо и Върник живеят само българи.

Корча има нужда от български училища, децата да се учат на български език.

В днешно време българите в Албания са групирани в следните райони:

Голо Бърдо, Дебърско, Пешкапийско. Главно там са българомохамедани. В Мала Преспа, около езерото – Корчанско, са главно християни, и Гора на границата с Косово и Македония, главно българомохамедани.

Във вътрешността на Албания броят на българите е голям, но никой не може да каже колко са точно. Много българи от Албания са мигрирали в Западна Европа, като в Италия, Германия и САЩ. Много от известните личности в Албания са от български произход. Българите в Албания и до днес са запазили своите традиции и обичаи. Българите от Голо Бърдо са автохтонно население, живеещо в планините югозападно от гр. Дебер - Македония, на трудно достъпни места. Селата около Бърдо са следните: Таблево, Гиновец, Кление, Требище, Големо Острени, Ворница, Тучепи, Пасинки, Радоеща, Лешница, Оржаново.

Основният поминък в Голо Бърдо е животновъдството и доколкото е възможно земеделието. Почти цялото мъжко население през годината е на гурбет в Гърция, Италия и др. Голобърдците са извесни като най-добрите майстори в Албания. След политическите промени голяма част от семействата постепенно се изселват от района. В последните няколко години обаче, поради възможностите за свободно строителство и поради строителните умения на Голобърдци в покрайнините на големите градове като Тирана, Елбасан, Дуръс, Драч, Берат. Постепенно сьздават цели български квартали. Това спомага за запазването на етнокултурната среда и препятства асимилационните процеси.

Българските села в района на Гора са разделени от днешната политическа граница мажду Албания, Македония, и Косово. Района на Гора се казва Кукъска Гора. В района на Кукъска Гора селата са деветнадесет, но в десет от тях се говори албански, а останалите се говори на български. Селата в които се говори на български език са Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошаришта, Запот, Пакища, и Очикле... Многократно са се заселвали в най-големи градове на Албания.

Преспанското езеро е разположено на територите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта на мала Преспа, като Пустец, Шулин, Глобочани, Долна Горица, Горна Горица, Туминец, Леска, Зьрноско и Церие.

Жителите на тези села са източни православни христяни, а всяко село носи както славянско име, така и албанско име.

Село Пустец е общински центьр. В Мала Преспа е било център на цар Самуил на двата острова, които се казват Малък Град и Голям Град. На остров Мальк Град се намира една много стара църква, която се казва "Свети Петър". В Мала Преспа се развиват сьбитията, описани от българския велик писател Димитър Талев в романа „Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на бьлгарите за освобождение от турско робство. Бьлгарите на Преспа се занимават сьс земеделство, с рибарство, малко бизнес и текстил от българския пазар в Илиянци. В Преспа е хубава природата за туризъм, но албанската дьржава не е инвестирала много. Бьлгари в Албания не се знае колко са точно поради високата емиграция. Предполага се че са около 150 000 души.

Източник: http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm

Снимки от Преспанско

2009-12-01T18:41:00.002+02:00

Няколко фотоса на Ал.Жалов

Българите в Преспанско

2009-12-01T17:14:00.007+02:00

През погледа на Таня Мангалакова

2009-11-22T18:30:00.002+02:00

ТОПОНИМИ ОТ С.СТЕБЛЕВО, ГОЛО БЪРДО, АЛБАНИЯ

Алексей Жалов

Увод

По инициатива на А.Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо Бърдо, Източна Албания. В експедицията взеха участие инициаторът и спелеолозите Н.Ланджев и Н.Гладнишки от София. Поради краткото време на престой беше възможно да се проучи по-детайлно само районът на с.Стеблево. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.

Село Стеблево
Село Стеблево се намира в южната част на областта Голо Бърдо, Източна Албания в западния склон на планинския масив Радуч (Радук) (2084 м.н.в). Административто селището попада в състава на община Либращ и е в непосредствена близост до държавната граница между Републиките Албания и Македония. Според Е.Миланов (Миланов, 2001:17) и информация на местни жители (И.Тамизи и Е.Джини) до 1991 г. селото е било населявано от 500 жители с мюсулманско вероизповедание и основен поминък дърводобив, планинско замеделие, овощарсво и животновъдство. В селото има полуразрушена джамия и училищна сграда - нефункциониращи. По данни на посочените и други информатори ,в периода 1991-1992 г., главно по икономически причини, около 200 семейства са се изслелили от с.Стеблево в близки и по-далечни големи населени места като градовете Либращ, Елбасан, Дурес и най-вече Тирана. Понастоящем селото се обитава постоянно от около 10-тина семейства. Известна, но трудно опредлима част от изселниците се завръщат и пребивават във фамилните си имоти през летния сезон. По информация на Юсни Дишай от , родом в махала Дишовци на с.Стеблево, то се състои от три махали, а именно
Сóска мала, Лескá и Дишовци.

Етимология на името на селото
От старобългарската дума стебал “дива котка” и наставка -ово за образуване на селищни названия. С това значение думата се открива и в църковнославянския език и писмени паметници от тази епоха. Думата стебал е запазена в жива употреба в днешния говор на с.Драгиново, Пазарджишко. За сравнение може да се прегледа статията на Т.Балкански - “Стебал, древно и съвременно название на дивата котка” (сп.”Български език”,1977, кн.4:343-346).

Някой топоними от Стеблево
Дрáган - местност ЮИ от селото, в билната част на планината. Името представлява старинна прилагателна форма с притежателно значение. Образувана и от мъжко лично име Драган завършвало някога с наставка jь: Драганjь. Впоследствие старинната лекост на крайното н се е изгубила.
Радýч - образувано от старинно българско лично име Рад и наставка уч, умалителна форма. Подобно на личното име Радучо от Радук, срещано при фамилно име Радучев в Казанлъшко и Пловдивско (според Ст.Илчев, речник на лични и фамилни имена у балгарите,1969:418).
Вишáрица - място с много ливади- топоним образуван от старинен български географски термин вишар<висар - висок хълм и топонимична наставка - ица. Името има аналог в местни имена другаде: Вишáя (Градец,Софийско); Вишеград (Кърджалийско и В.Търновско); Вишóрица при Горно Уйно, Кюстендилско и др. Стрáтор- от българската диалектна дума стратор, вид градинско и ливадно растение Amaranthus. Думата често се среща в народното песенно творчество, например: “Яна двори мела, с метла чимширена, друга босилкова, трета страторова” (Н.Геров-речник на българския език, т.5,1904:267). Вéтърник- име на открита и весока местност, в която духат силни ветрове. В основата лежи българско прилагателно двуосновно съчетание Вéтърен (~връх, ~камък, ~дол), от което е развита сегашната форма със славянска наставка - ик.:Вéтърник. По строеж името е сходно с много други български топоними с наставка - икл Брéзник, Мéлник, Габрóвник, Покрóвник, Крýпник, Дъбник и мн.други. Пистéрица - името произлиза от неславянска дума пистéр - камениста чука, височина, с добавяне на българска езикова почва топонимна наставка - ица. От същата лексикална основа е образувано името на каменистия връх Пелистер в Баба планина над гр.Битоля в Македония. Езиковия произход на географския термин пистéр ней-вероятно е субстратен трако-фригийски. Гóрние ливáге - местност в склона на планината Радуч. Името е със запазена силна мекост на съгласните звукове н и д в двете съставни части: горннье и ливаге. Същата типична за западнобългарските говори местност се вижда в думата грозде>грозге и името Своде>Своге.
Дóльние ливáге - местност в склона на планината Радуч- името е със запазена силна мекост на л и д в двете части - прилагателно и съществително. Мекостта на г < д при ливаге е диалектна и се среща в името на град Своге<Своде, образувано от диалекта свод- водослив на две реки; също при думата грозге < грозде и др. Под Радýч- местност И от масива Пистерица. Този топоним е локлен и образуван от името на съседния връх Радуч с предлога под, имащ тук пространствено значение за ориентацията на обетките. Името е по модела Под село; Под гората. Бърдо или Вéтрено бърдо - местност И от масива Пистерица- името е от двуосновен модел.Състои се от прилагателното ветрен, съгласувано по среден род със следващото съществително бърдо. Млáче - топонимът е образумат като умалително име от диалекната дума млаче< млака, мочур, влажно място, малко блато. Сравнителни местни имена: Млáката в Берковско, Врачанско и другаде. Опóица - името произхожда от старинен славяно-български модел Ополица с изпаднало меко л между двете гласни фонеми о-и. Състои се от предлог о’ около, при, до плюс думата поле и топонимна наставка - ица. За сравнение може да се даде местното име Ополье при Радешка планина в Призренско. Същият предлог о се среща в топонима Обряг при с.Еловица,Трънско. Лъкáица - седловина между масивите на вр. Радуч и Калкан откъдето минава стар път за гр. Струга. Произхожда от старобългарската дума лъкавица със значение ”малка поляна край река”. Като топоним се среща извънредно често в българските местности, както и в имена на селища. Прéслог - този топоним е образуван от географски диалектен термин за означаване на теренен релеф. Структурата му е от предлог пре “през” и “слог”, граница, межда между имоти. Орвéник- старинно име с праславянска структура, в която е запазена група звукове ор без фонетична промяна (ликвидна метатеза). Името е от преди Х век и съответства на по-късни имена Ровеник със значение “изровено от пороища място”. Óсой- местното име е образувано от географския термин в диалекта óсой “сенчесто място, слабо огрявано от слънцето. Като топоним е широко разпространено географско име в българските земи. Килáец- метафорично название на земно или скално свлачище, където почвата се е свлекла от поройни води. Първоначална форма Килá(в)ец с отпаднало между двете гласни в . В основата на името стои диалектната дума кила “херния”;подутина, израстък върху кора на дърво и още прилагателно килав, подут плюс наставката - ец. (Български етимологичен речник,т.2, 1979:359) Вóлнища - това лично име е образувано от старинна старобългарска дума вóлнище в мн.число. Думата е получена от прилагателното име волен “свободен” и наставка - ище (-ища) за назоваване на земя, пасище, което е свободно, незаето от никого. Структурният модел следва бразци като сóлища, пáсища, сéлища и подобни образувани с праславянска наставка - ище (-ища) за нарицателни съществителни имена. Клéншарище - от първоначална диалектна българска дума кленишар, производна от диалектното кленика “място с кленови дървета” плюс наставката - ар и доразвито със славянската наставка - ище по подобие на боровище (борова гора), брезовище (брезова гора), дреновище (дрянови храсти) и подобни. На огрáге - местност между землищата на Кленьие и Стеблево- думата представлява модел от предлог плюс съществително с множествено значение. Втората част огрáге е диалектна българска форма с преход на д в г подобно на Своде > Своге; грозде> грозге и др.
Кýтле - от българската диалектно умалителна дума кутле- производна от кутел “вдлъбнатина, яма, падинка, долинка”.Тук думата е кутле е удотребена като метафоричен географски термин. Името има аналог в местни имена Кýтлене (с.Долно Драгалище,Разложко); Кýтленето (с.Гаганица,Берковско) и др.
Орáче - от българската диалектна дума ораче “малка нива, която се обработва с оране. За сравнение: диалектната дума оралище “оран”(Н.Геров, Речник на българския език, т.3, 1899: 379).
Предметът на спелеоложката дейност ни позволи да регистрираме и един интересен топоним от района на с.Голямо Острени, а именно името на пещерата "Пéштник". То произлиза от славянобългарската дума пешт "пещера" доразвита с основа н в пештен и наставка - ик с увеличително значение за голям географски обект. За сравнение диалектната дума пéщник (Н.Геров, Речник на българския език,т.4,1901,с.29); Местно име Пещер, северозападно от Елбасан (Албания); старобългарската дума пещница (в Супросълския сборник-старобългарски писмен паметник), още пéщен, пещник (Български етимологичен речник, т.5, 1999:220-223)

Заключение
Изложеният кратък списък от имена от землището на с.Стеблево в Източна Албания съвсем не изчерпва богатата и разнообразна славянобългарска топонимия на българите от Голо Бърдо. Той може да бъде разширен и допълнен при едно повторно , по-детайлно и продължително теренно проучване на района. Събраните досега географски названия показват запазена старинна българска лексика топономични суфикси при чисто славянски модели на образуване.
Тези имена са един скромен, но полезен принос към Българския исторически речник. Съдържащата се в тях лексика помага да видим състоянието на крайните западни български говори зад днешните държавни граници на нашата страна.

Благодарности
Нашата експедиция и направеното скромно топонимично изследване бяха възможни благодарение на всеотдайната помощ на г-н Хаджи Пируши председател на дружеството "Просперитет на Голо Бърдо" в Албания. Същевремененно ние получихме неоценимо съдействие от Посолството на Р България в Тирана в лицето на негово превъзходителство посланика г-н Б.Бобев и културното аташе г-н Л.Станков. При обработката на материала получихме неоценима помощ от доц.Драгомир Лалчев д-р от Югозападния университет – Блгоевград. Изтъквайки техният принос към организацията и провеждането на експедицията и обработката на материала бихме желали най-сърдечно да им благодарим.

Литература
Балкански, Т. (1977) Стебал, древно и съвременно название на дивата котка.- В: ”Български език”, кн.4, С.
Български етимологичен речник,т.2, 1979, БАН.,С.
Български етимологичен речник, т.5, 1999, БАН.,С.
Геров, Н. (1899) Речник на българския език, т.3, С.
Геров, Н. (1904) Речник на българския език, т.5, С.
Илчев, Ст.(1969) Речник на лични и фамилни имена у българите, С.
Миланов, Е. (2001) Българите в Голо Бърдо и Гора.- В: Българите в Албания и Косово, изд. на Културно просветно дружество "Огнище", С.

Публикувано в: Сборник „ Българите в Албания и Косово» т.ІІ , Изд.на културно-просветно дружество "Огнище", София, с.77-88.

Изоставени

2009-11-20T13:34:00.000+02:00

Нехайството на българските държавни органи е основна пречка за признаването на наше малцинство в Албания

Автор: Борислав Евлогиев

Източник: списание "Тема"

"С поздравителни картички малцинство не се отстоява."

Изрича го Зехрудин Докле, председателят на едно от първите дружества на българите в Албания "Иван Вазов". Укорът в гласа му е към официалните власти в София, които сякаш са забравили, че сънародниците ни из албанските земи и до ден днешен са с накърнени права, защото нямат статут на малцинство. Зехрудин е откровен човек и държи нещата да се назовават с истинските им имена. Ясната позиция определено му приляга. Именно той е превел разказите на Николай Хайтов и на Чудомир за първи път на албански език и от много години полага усилия за опазването на българщината в Албания.

"Нашенци" или горани се наричат хората с българско самосъзнание в тази сравнително най-непозната на масовата публика у нас балканска държава. Горани - защото живеят главно в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина, от двете страни на границата между Косово и Албания, на юг от Кукъс и Призрен. Това е славянско по произход население, което е приело мюсюлманството в годините на османското владичество - като помаците в Родопите. Езикът, на който говорят, е архаичен български, който в Албания е повлиян от албанския, а в Косово - от сръбския.

И ако покрай обявяването на независимостта на Косово за българското малцинство (или гораните) там се заговори, то за съдбата на същия този народ оттатък границата с Албания се мълчи и до днес. А историческите факти са следните. На 9 януари 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, българска и албанска делегация се срещат в София и подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. (...) Чл. 3: Албанската делегация поема ангажимента да интервенира пред своето правителство за откриването на български училища в градовете и селищата, където българското население преобладава. В тези училища ще се преподава на български, а албанският език ще бъде задължителен."

Самият факт, че 77 години след подписването на този междуправителствен протокол наличието на българско малцинство за разлика от македонското и гръцкото все още не е официално признато в Албания, илюстрира достатъчно красноречиво доколко недобре е свършена държавната работа по въпроса. Истината боли. А тя е, че близо 35 000 (според други източници 50 000 и дори 100 000) наши сънародници, живеещи в Северна и Североизточна Албания, в района на Кукъска гора, Голо Бърдо и Мала Преспа, бяха буквално изоставени на произвола на съдбата в продължение на десетилетия.

Всъщност през последния повече от половин век българските политици са демонстрирали единствено липса на заинтересуваност към хората с българско самосъзнание в Албания. Това е най-малкото странно с оглед на това, че "нашенци" в тази част на Балканите е имало още от времето на цар Симеон I, а контактите между двата народа са интензивни и приятелски много преди създаването на днешната албанска държава.

В края на ХIХ в. София е културно средище за голяма част от албанската интелигенция и албанските възрожденци. Не е широко известно, но тъкмо в българската столица е написана албанската азбука и е основана първата албанска печатница. Вместо целият този исторически и емоционален капитал да се оползотвори смислено от официална София в името на добруването на българите в Албания, тяхната съдба е оставена на волята на стария принцип за спасяването на давещите се, което е задача на самите давещи се. За валидността на този любим подход на нашите държавни институции може да запеят тъжна песен не само албанските българи, но и събратята им в Западните покрайнини, Северна Добруджа, Бесарабия.

За съжаление тази ситуация беше максимално използвана от Скопие в ущърб на нашата страна. Както разказват мнозина от българите, живеещи в Албания, македонски "пасош" се взима за 1-2 седмици, а за български паспорт се чака 3-4 години. Общото мнение е, че в момента български паспорт или виза се взима много по-трудно, отколкото преди 4-5 години. Какво толкова проверяват чиновниците в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), и досега не е ясно на нашите сънародници, които са откровено обидени от подобно отношение.

Мюсюлманските имена на много от гораните очевидно пречат на служителите на ДАБЧ да проумеят, че това са хора, запазили своя български корен и език в продължение на 6 века в тежките условия на чуждо езиково и политическо надмощие. Независимо от всички параграфи и изисквания, които, естествено, са се умножили покрай влизането на България в ЕС, в София трябва да се разбере, че от наличието или липсата на загриженост от страна на нашите институции по така наболелия паспортен въпрос зависи дали и занапред ще има българи в Албания или не.

Гораните се препитават основно със земеделие, строителство, различни занаяти, кулинарство. Знае се, че нашенци са най-големите майстори бозаджии, халваджии, бюрекчии. Ако човек види обаче къщите, които вдигат в Драч, Берат, Елбасан, Къкес, Корча и Тирана, не ще оспори извода, че тяхната често изтъквана бедност е по-скоро относително понятие. Заслугата за това е на многото задружни албански българи, които от години работят в чужбина и редовно захранват родата с припечеленото.

Според един съвременен горански анекдот гурбетчии нашенци има вече и в Китай. В условията на все по-голяма глобализация, в резултат от смесените бракове с албанци и откъсването от бита в родното село не е никак странно, че броят на гораните в Албания през последните години прогресивно намалява. При тези условия следващите стъпки на българската държава и на дипломацията ще бъдат от решаващо значение за запазването на тяхното етническо самосъзнание.

За съжаление и в най-ново време българската външна политика показа, че не е на висотата, на която би трябвало да бъде. Твърде често в годините на прехода посещенията на български делегации в Албания бяха използвани единствено за символични жестове, за партиен и личен политически PR. Лидерите на държавата така и не разбраха, че не е достатъчно само да се подари офисна техника на някое от четирите български дружества в Албания или да се организира поредна трогателна среща с представители на горанското малцинство. Нужни са по-задълбочени инициативи, ясно формулирани програми за действие и конкретни стъпки от страна на нашите институции и политици. Впечатлението на сънародниците ни в Албания е, че държавните мъже на България се активизират само по време на самото посещение, но твърде бързо забравят своите обещания след това.

Реалността дава достатъчно основания за подобни критики. Към настоящия момент в университета на столицата Тирана има само една преподавателка по български език и литература. В университета на град Елбасан български се преподава от местния български интелектуалец Исмет Тола. Годишно за обучение на български младежи, родени в Албания, в наши ВУЗ държавата отпуска само 20-25 стипендии. Вече няма възможности за безплатно лечение на гораните в българските болници, макар че в края на 90-те е съществувала подобна практика. Все още няма никакви български училища на територията на Албания въпреки твърденията, че ще се строи колеж в Тирана.

Същевременно, както признава председателят на албанските българи от сдружението "Просперитет на Голо Бърдо" Хаджи Пируши, "дейността на Македония в това отношение е много активна и това оказва влияние върху българското население".

Въпреки горепосочените негативи обаче България все още има шанс да защити своите национални интереси в Албания. На първо място трябва да се спомене съпротивата на самите горани срещу асимилационните амбиции на македонизма. Второ - и до ден днешен не са достатъчно добре оползотворени контактите с големия брой албанци, които са следвали в български университети. Много от тях както по времето на Енвер Ходжа, така и сега заемат важни обществени, научни и политически позиции в Албания и са положително настроени към нашата страна и към представителите на българското малцинство. Не бива да се забравя също така, че през 2011 г. предстои ново преброяване на населението в Албания, а подготовката за него започва още тази година. За разлика от предишното преброяване през 2001 г. в новите формуляри по настояване на Европейската комисия и на други европейски институции ще бъдат включени графите "етническа принадлежност" и "матерен език". Дано това обстоятелство даде тласък на нашата дипломация, за да може истината за българите в Албания най-после да излезе наяве, а техните права и идентичността им да бъдат справедливо и надеждно защитени.

Препратка по темата

2009-11-14T13:19:00.003+02:00

В сайта "Иде ли" бихте могли да намерите някой интересни материали по темата!

Снимки от Голо Бърдо - Албания

2009-11-08T21:58:00.005+02:00

Снимки от Голо Бърдо
и расъждения по темата
ГОЛО БЪРДО - БЪЛГАРИТЕ В ЗАБРАВА

Щом отминахме Либращ стъпихме на калдъръмен планински път, строен от италианците преди повече от 60 години. Той плавно се заизвива по снагата на планинския масив, наричан от албанските географи Малезия и Голобордес, а по нашенски просто Голо Бърдо. След стръмнините на село Луник и махала Ланга, нашият водач ни извести, че вече се намираме в землището на Стеблево – първото попътно село в района, където живеят етнически българи. Всъщност те населяват още двадесет села и махали на територията Голо Бърдо, по големи от които са Требища, Големо и Мало Острени, Тучепи, Ладомерица, Кление, Оржаново, Пасинки и Лешница ...
Според повечето изследователи българо-славянските племена заселват тази част от Източна Албания още през VІІ век и впоследствие образуват общности, които са се интегрирали в пределите на българската държава по време на Първото и Второто българско царство. Османското владичество оказва негативно отражение върху българщината в тези краища, но духовните контакти с България продължават до средата на ХVІІІ век, когато Охридската патриаршия е поставена под зависимостта на гръцката Цариградска патриаршия. След създаването на независимата Албанска държава през 1912 г. в нейната територия остават три области населени с българи - Голо Бърдо, Мала Преспа и Гора. Впоследствие българската държава прави къде успешни, къде неуспешни опити щото етническите българи в Албания да придобият статут на малцинство с всички произтичащи от това привилегии, но по-късно този проблем, а и съдбата на нашенците в балканската ни съседка потъват в забрава.
Българите в Албания “изплуваха” отново на отечествения небосклон едва след 1989 г. и българската общественост научава за тях покрай организираните под егидата на президента две дарителски кампании за хората от Голо Бърдо. После БНТ излъчи филм за тамошните люде, а видяното в него ме мотивира да отида там. Така и направих и то не веднъж...
Първата ми среща с хората на Голо Бърдо и тукашната действителност беше през 1994 г. Когато пристигнахме в Кление и разбраха, че сме българи, в селската кръчма надойдоха хора. Интересът към нас беше очевиден, а липсата на езикова бариера стопи и най-малките нотки на недоверие помежду ни. Традиционната чашка ракия съвсем развърза езиците, а след като известният местен гайдар бай Божин Фильочи наду гайдата и заедно подхванахме “Кога зашумят шумите” вече си бяхме като у дома. Вечерта гостувахме на поп Тодор Ладковски - единственият поп в района. Похвали ни се, че са завършили реставрацията на сградата на селската църква, но с тревога сподели, че това е станало със средства не на българската, а на гръцката православна църква. Сега сградата още я има, но дядо поп се е изселил в Дуръс и е оставил и без това малобройно си православно паство в околността без духовен баща. Бай Божин пък е в Тирана, но в цяло Голо Бърдо все още се носи неговата слава на изкусен гайдар.
Първото ми пребиваване в Голо Бърдо е синхронно със започналата голяма изселническа вълна оттам. Част от селата почти обезлюдяват и това е естествено, защото тук няма нормални пътища, а през зимата районът е почти откъснат от света, няма водоснабдяване и канализация, а телефонизацията е фикция. Друг важен проблем е лекарското обслужване. Илиаз Тамизи, мой приятел от с.Стеблево ми каза, че не би живял тук през зимата, защото един апендицит може да му струва живота. Най-страшното, е че тук няма работа. Вярно е, че планината дава картофи, добри условия за отглеждане на едър и дребен рогат добитък, и тук-там условия за дърводобив, но живее ли се от това? Известните с майсторлъка си голобърдовски строители са плъзнали из Албания и извън нея, защото тук хората не инвестират. Някои мъже намират препитание в гурбета и поработват нелегално - в съседните страни, а даже и във Великобритания и САШ. Затова стотици семейства от Голо Бърдо са се изселили в близки и по-далечни градчета и градове – Либращ, Елбасан, Дуръс, Тирана. В столичния град дори има цял квартал “Кодра е привтит” (или “Попския хълм”), който е населен с изселници от селата Стеблево и Требища.
В периода 1999-2000 г. в Албания се образуват две български неправителствени организации, една от които е “Просперитет Голо Борда” с председател Хаджи Пируши, с когото случайността ме срещна през 2001 година. Дружеството правеше първите си стъпки за съхраняването на културната и езикова идентичност на българите от района, опосредства връзките на общността с българските и албанските държавни и обществени институции. Реших да се включа и аз с каквото мога - още следващата година отново се запътих към Голо Бърдо.
Бяхме изминали почти 25 км, когато пътят се шмугна в млада букова гора и когато излезе от нея и пред погледите ни се възправи нащърбена планинска верига, увенчана от върховете Стратор, Калкан и Радуч. После се появиха и селските къщи, накацали по стръмните склонове на долината на Стеблевската река. Настанихме се в една от родовите къщи на фамилия Пируши и бързо завързахме познанства с Есат Джини, Сабри Мурати, Фаик Нура, Илиаз Тамизи, Ахмет Тамизи. Всички те се самоопределиха като мюсюлмани, така като повечето от хората в Голо Бърдо, но от селската джамия беше останал само каменния скелет. Разбирахме се прекрасно на техния югозападнобългарски говор. Още тогава ги попитах къде са научили езика, а те ми отговориха, че това е майчиният им език – този на който общуват вкъщи. В този аспект Хаджи пояснява “тук сме пораснали, слушайки и пеейки на нашите бащи на български, както сме плакали и изпращали мъртвите пак на български”. До 6-годишната си възраст децата са знаели само него, а албански са научавали едва в училище.
Някога в Стеблево е имало училище. Сега там има само остатъци от сградата и нейното обзавеждане. Положението в съседното Кление е идентично. В Стеблево срещнах 15-годишно момче, което по тези причини не познаваше класната стая – никога не беше ходило на училище, не знаеше да чете и пише... Запазването на езиковата идентичност е проблематично, защото в нито едно от съществуващите в района училища не се преподава български език. С тази благородна мисия се е заело дружеството, а най-активен в това отношение беше Исмет Тола, който дълги години водеше подготвителните курсове по български на нашенците, които искат да следват в България. Навсякъде бяхме сърдечно приети и си тръгнахме с чувството, че оставяме тук добри приятели.
Това се потвърждаваше при множеството ми тамошни скитания, които последваха. През 2004 г 8-членна група пещерняци от клуб “Хеликтит”-София решихме да посетим някои по-интересни голобърдовски пещери. В България организирахме малка дарителска акция, в резултат на което дружеството “Просперитет Голо Борда” се сдоби с пълно течение на списание “Одисей”, аудиокасети с български народни песни, продуцирани от “Ривасаунд”, карти на 100–те национални туристически обекта от БТС, художествена литература, дарена от туристическата агенция “Одисея-ин”. Кръгът от приятели се разшири. Най-силно ме впечатлиха песните, които Душан Райку и Сабри Мурати ни изпяха покрай масата, на чашка домашна ракия. Диктофонът и камерите, които носехме запечатаха всичко това. После нотирахме музиката и свалихме текстовете. Ето строфи от една добре известна нашенска песен: “Сестра брата кани за вечера, айде, айде, брате да вечераме, вечерайте, сестро, не чекайте ме ...”. В годините напред , когато започнаха нашите задълбочени етноложки проучвания в Голо Бърдо, Веселка Тончева от Института за фолклор записа над 100 песни от Стеблево, Кление и Г.Острени , гаранция че духовното богатство на този край ще бъде съхранено.
Беше жътварско време, но комбайни не видях. За сметка на това в малките нивици бяха грижливо подредени отрязаните със сърп пшенични ръкойки. Оранта се извършва по същия примитивен начин – с животинска тяга и рало, но подобно нещо може да се види и на много места у нас. Докато пътувахме, видяхме как в близост до Стеблево издигат антена на мобилен оператор. Казаха ни, че в последствие селото най-сетне ще има връзка със света, нещо което днес е вече факт.
На път към дома за пореден път минахме през махала “На камен” за да навестим семейството на Азис Тола, чието българско самосъзнание е извън всякакво съмнение. После спряхме да пием кафе в самото Голямо Острени. Влезнахме в бистрото и какво да видим – насядалите там бяха се вторачили в телевизора и гледаха програмата на българския сателитен канал “Планета”. Ето ти връзка със страната, но тя не им е достатъчна. Мнозина от присъстващите с огорчение споделиха, че искат да вземат българско гражданство, процедурите за това се точат повече от две години, а не както е по закон – 6 месеца. Според повечето запознати с проблема, трудностите идват от консервативното отношение на Държавната агенция за българите в чужбина. Аз мисля, че това поведение е отблъскващо и не съдейства за приобщаването на хората с българско етническо самосъзнание към Майка България. Това схващане се затвърди в мен след тазгодишната етноложка експедицията, която организирах със специалисти етнолози, антрополози и фолклористи от български неправителствени организации работещи по тези проблеми. Разбира се тя беше под патронажа на дружество “Просперитет Голо Борда” и целеше да съдейства за постигането една от нейните основни цели – изучаване и запазване на местната култура като основен белег на идентичността на населението.

Първият прочит на резултатите, които тепърва ще се обработват, доказва принадлежността на хората от селото към езиковото и културно българско землище, независимо дали те се самоопределят като албанци, българи или македонци. Религията не е разединяващ фактор, въпреки, че на българските гробища им викат “каурски” (гяурски). Малкото християнски семейства и мюсюлманите са живели и живеят мирно и задружно, смесените бракове не са рядкост. Хората от близките албански села им викат “булгарци”, а те от своя страна ги наричат “арнаути”. В Стеблево, а и в цялото Голо Бърдо, където има и християни, всички празнуват заедно.
Заедно със стеблевчани изживяхме емоциите по празнуването на Гюргювден (Гергьовден). Това се случи на поляните край свещения за всички и лековит, според преданието, извор “Вакуф”. Дни преди събитието, със средства на сполучил местен жител, Ахмет Тамизи хвана целебната вода и изгради чудна каменна чешма. Празникът събра стеблевците, пръснали се из близки и далечни краища на Албания и хора от околните български села. Десетки агънца минаха под ножа, завъртяха се шишове, надойдоха музиканти. Най-сетне захванаха танците. Ние също се включихме, защото няма българин, който да не знае правото хоро и ръченицата. Тамошните хора ги играят перфектно, нещо което се уверих по време на многократните си следващи проучвания в Голо Бърдо та и в Кукъска гора.
В Албания не се говори официално за наличието на българско малцинство. Няма пречки хората от Голо бърдо да се самоопределят и изявяват като българи. Никой обаче не помага активно за тяхната интеграция към родината. Нашата дипломация работи вяло за признаване на българско малцинство от албанската държава. Благодарение на провежданата от Министерството на образованието политика, през последните 10 години в наши университети са учили над 300 младежи от български произход, преобладаващата част от които са от Голо Бърдо. Това е необходимо, но недостатъчно условие за запазване на културната и езикова идентичност на българите в Голо Бърдо, а и въобще в Албания. Сега основната цел на дружество “Просперитет Голо Борда” е основаването на частно българско училище в Тирана, което да спомогне за запазването на българщината в Албания. Дано българската държава и обществото ни подкрепи тази родолюбива инициатива, защото се оказва, че други отново са ни изпреварили. В училищата на някои от самоопределящи се като “македонски” села в района на Малкото Преспанско езеро децата имат право да учат майчин език до 4-ти клас – “македонски”, естествено! Да не говорим за това, че Албания отвориха врата гръцко, турско и други разни чуждестранни училища!
За мен Голо Бърдо е едно прекрасно и все още не съвсем познато място, кето посещавам поне веднъж годишно. Защо ли? Защото там има всичко, което може да изпълни душата – девствени планини с дивна природа, гостоприемни, сърцати и трудолюбиви хора с интересни и малко изучени бит, нрави и обичаи. Защото там има нашенци – забравени, непознати и жадно очакващи любовта на Майка България. Всеки от нас може да им я отдаде по някакъв начин. Ако я има в сърцето си! Текст и снимки: Алексей Жалов

За българите в Албания

2009-11-04T01:27:00.000+02:00

Българите в Албания

Автор: Ерлин Спасе Аго - политология, II курс (2007-2008), ПУ “Паисий Хилендарски”
Източник: OMDA, България

Познавайки много българи, аз донякъде успях да открия някои основни черти в техния характер.

Корча има нужда от български училища, децата да се учат на български език.

В днешно време българите в Албания са групирани в следните райони:..."

Към цялата статия...

Учреден е клуб "24-ти май"

2009-10-21T20:37:00.001+02:00

“Клуб за приятелство и сътрудничество 24 Май” е името на новоучредената неправителствена организация на албански граждани, които са завършили са завършили висшето си образование в България. Според учредителите, името е символ на тяхната съпричастност и дълбоко уважение към традициите и богатството на българската просвета и култура. Организацията получи своята съдебна регистрация на 24.09.2009 г. и на 17.10.2009 г. беше проведено Първото Общо събрание в Тирана.
Членовете на Клуба са млади специалисти от различни области като по-голямата част от тях вече са се реализирали професионално в Албания, България, други страни от ЕС, , а по-далечни краища на Света.
Целите и задачите на организация са тясно свързани с укрепването на приятелските отношения между България и Албания, както и с това да даде своя принос за утвърждаването на авторитета на България в голямото европейско семейство.В бъдеще те ще разчитат на съветите, мненията и морална подкрепа на всички българи, които имат отношение и позиция към настоящето и бъдещето на българите в Албания.

Борба за българско училище в Албания

2009-10-17T14:13:00.002+02:00

Борба за българско училище в Албания

вестник "Дума"
11 Август 2009, брой 181

Сънародниците ни там смятат, че това е начинът културата им и езикът да бъдат запазени

Вече десета година българи в Албания се опитват да се преборят за създаване на българско средно училище - колеж. Нашето население в Албания изчезва от районите и отива към големите градове - Тирана, Дуръс. С преместването на семействата от районите изчезва езикът. Нашите хора знаят да говорят български открай време, но постепенно това се губи. Тази идея сме я представяли на всички български правителства, коментира пред "Фокус" вчера председателят на дружеството "Просперитет Голо бърдо", българска културна организация, Хаджи Пируши.

Той коментира още, че досега подкрепата от страна на България за тази идея е била много малка. Чакаме много от сегашното правителство, от сегашния премиер и от нашия много голям приятел Божидар Димитров. Чакаме не просто много внимание, а максимално внимание към българите в Албания. Българите в Албания са най-забравените, от векове. Трябва най-накрая нещата да започнат да се развиват и българщината да започне да се движи напред, каза още Пируши.

Той покани българската администрация да види на място, че в Албания всички балкански, а и по-далечни страни имат свои колежи.

Има много турски колежи, гръцки колежи със суперусловия, има американски, германски, френски колеж. Ама няма български. В три района там българската култура е от векове, а българско училище няма. Затова мислим, че е дошъл момент това да стане, добави той.

Българите в Албания ще имат два пъти повече места за студенти в у нас

2009-10-17T14:03:00.002+02:00

Най-доброто, направено досега от България към нас, е възможността да обучаваме студенти. От 20 места за висше образование, тази година ще имаме 40. Това съобщи Хаджи Пируши, председател на културно дружество на българите в Албания "Просперитет Голо Бърдо".

"Това е най-доброто, ние сме много, много, много благодарни на Министерство на образованието за това. Но трябва да се продължава напред, има още неща да се направят, много проблеми, много е трудно. Децата идват в България, не знаят български. Ако имаме колеж, училище, този процес може да продължи нормално – от колеж – висше образование", обясни той, цитиран от агенция Фокус.

Най-много студенти от Албания има в Софийския университет, Пловдивския университет, Великотърновския университет, също така и във Варна и Бургас. По-голям интерес има към юридическите професии, медицина, стоматология, информатика. "Най-доброто нещо, което сме свършили с България, е това – студентите", подчерта Хаджи Пируши.

Голям процент от студентите, завършили в България, се връщат след това в Албания, където си намират добра работа, обясни той.

Източник

РЕГИОНАЛЕН СЕЛИЩЕН ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКА ФОЛКЛОРНА СВАТБА ОТ СЕЛО ТРЕБИЩА

2009-08-27T16:52:00.006+02:00

РЕГИОНАЛЕН СЕЛИЩЕН ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКА ФОЛКЛОРНА СВАТБА ОТ СЕЛО ТРЕБИЩА, ОБЛАСТ ПЕШКОПИЯ В Р АЛБАНИЯ

(схематично описание по документален видеоматериал, заснет от 11 до 14 октомври 1994 г.)

Изследванията върху фолклорната традиция и обичаите на българското население от областта Голо Бърдо (административна област Пешкопия) в Република Албания се водят от автора на филма от месец април 1994 година. За този период районът е обходен три пъти, като при последното посещение, с помощта на видеокамера е заснет регионален селищен вариант на българска фолклорна сватба. Сватбата е направена на 11, 12, 13 и 14 октомври 1994 година в с. Требища. Младоженците са Люлиета Адем Терзиу, р. 1975 г. и Гезим Джеват Зекири, р. 1971 г. И двамата са родом от същото село.
Видеофилмът представя повече от шест часа документален запис на основните елементи от сватбения обичай в селището и на практика потвърждава принадлежността на местната фолклорна традиция към българската фолклорна култура.

http://www.ongal.net

Гергана Цонева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Приготовленията за сватбата започват още през седмицата – в сряда или четвъртък се прави
т.нар. „засевлок”. За целта възрастни жени, чиито брой трябва да е нечетен, заедно с „кумицата”[1] сеят жито и царевица, които се пренасят на три коня до мелницата. През това време се пеят песни за конкретния момент, присъствуващите се черпят с бонбони и се гощават. Алкохол не се пие. Вечерта веселбата продължава до късно, но без оркустър, само с песни и дайрета. Главните действуващи лица са кума и „кумицата”[2].

Две седмици преди сватбата се вари пшеница и се суши. В петък около обяд изсушеното зърно се стрива с два плоски кръгли камъка – „мелене на бунгур”[3]. Присъствуващите се черпят с ракия и сладкиши. Към 17-18 часа една жена от рода на момчето (която обикновено е неговата сестра или снаха), придружавана от малко момченце, отива в дома на невестата и носи украшенията, изпратени от младоженеца. Изпращат я и я посрещат от къщата на младоженеца с песни и дайрета, а от къщата на момичето тя връща почерпка за всички присъствуващи. Това се нарича „носене на шаматките”[4]. И в двете къщи същата вечер има оркестри и веселбата продължава до среднощ. Играят се хора, поднася се лека почерпка.

В събота начева съществената част от сватбата. В двора на момичето има гости, които са поканени на обяд. В къщата на бъдещия зет към 10,30 часа започва приготвянето на „кумсто”[5]. За целта в голям казан се варят брашно, олио и захар. Кумът е отговорен за това, помагат му и млади мъже. Около обяд изнасят дрехите, обувките и другите подаръци за младоженците и играят с тях. Около 15 часа от мъжката страна тръгват 23, 25 или 27 (задължително нечетен брой) хора и отиват на банкет у момичето. Обичаят се нарича „предкумои”[6].

Пазареният оркестър засвирва на предварително определено място в махалата около 17 часа. След като свирят там половин-един час, така че цялото село да ги чуе, хора от мъжката страна ги завеждат в къщата на момчето. От женска страна вечерта идват гости „на аирлия”[7], като техният брой трябва да е също нечетен, с двама повече или двама по-малко, отколкото са отишли на „предкумои”. Те остават в момковата къща до 1-2 часа.
Късно вечерта млади родственици на младоженеца приготвят „валиджето”[8] – куфар с лични подаръци от момчето за булката. С песни и закачки куфарът се изнася на двора, където хората се веселят и всички могат да водят хорото с куфара в ръка. Посреднощ желаещи отнасят даровете в къщата на булката, придружавани от един музикант с тъпан. Роклята на булката – „вело”[9] се носи допълнително.

В неделя рано сутринта оркестърът засвирва известни мелодии на песни и хора, с което оповестява голямото събитие. В традицията на село Требища съществуват две сватбени знамена – мъжко и женско. Характерното е това, че мъжкият байряк се вдига от брат на бащата на младоженеца, а женското – от брат на майка му. И двете знамена са украсени с цветя, червена ябълка и две мъжки кърпи. Знамената задължително се носят от момчета ергени, които след приключване на пехливанските игри изяждат цялата ябълка сами, взимат едната кърпа, а другата отнасят в къщата, откъдето е вдигнато знамето. Между официалното отиване до домовете за двете знамена, сватбарите посещават дома на кума. И в трите двора се вият хора, оркестърът свири, хората се веселят.

„Бриченето на зетя”[10] се извършва от кума. Момчето сяда на „везана перница” [11] върху стол в средата на двора и заобиколено от много хора – сватбари и приятели – бива избръснато от кума. Гостите се черпят с реване и баклава, а те от своя страна дават пари на младоженеца.

Вечерта около 18,30 часа момчето, придружавано от кума, дайджо[12], миджо[13] и по-близки родственици, тръгват за къщата на булката. Вътре при нея могат да влязат само жените, а младоженецът и мъжете стоят отвън. Преди да се изведе булката, изнасят „пая”[14]. Булката „дреми”, като стои със затворени очи и скръстени ръце до момента на свождане.

Булката и младоженеца се връщат заедно в момковата къща, където ги посрещат с „погача”. Деца държат в ръцете си „оклагия”[15], „ченки”[16], сита, зеле и други предмети, свързани с берекета. На прага, преди официалното влизане на булката, се чупи шише с ракия, младите мажат вратата с масло.

Докато жените пеят на младата невеста, мъжете отиват „на пеливани” [17]. Младоженецът застава между двете сватбени знамена и приема поздравления. На пехливанските игри участвува всеки, който пожелае, като победителят се награждава с пари от кума. До този момент и в двете къщи – на младоженеца и на младоженката - може да отиде всеки от селото, но след това на банкета присъствуват само предварително поканени хора.

Около 22 часа започва банкетът в двора на момчето, където не присъствуват родителите на момичето. На първото хоро се хващат само най-близките. След полунощ се свири специално хоро само за булката. Тогава „играт невестата”. Кумата и близки родственици „местят кревата”[18] на младите. Булката се прибира в стаята, където кумът довежда младоженеца. Млади момчета и негови приятели ги съпровождат до вратата, а когато влиза в стаята, го удрят (ритуално). От двете страни на вратата стоят двама братя на близка възраст, които държат в ръцете си по една запалена свещ. След влизането на младоженеца, те се прегръщат и целуват и остават там, докато догорят свещите. През това време пред вратата гостите пеят еротични песни, пият ракия и се веселят. Отвътре младите изкарват баклава, реване, месо, „кумсто” и други почерпки. Във време на брачното свождане вън банкетът продължава, играе се традиционно „старско” мъжко хоро, гостите се веселят. Обикновено сватбата приключва около 5 часа.

Рано на другата сутрин, в понеделник събуждат младоженците със закачливи песни или оркестър. Младото семейство се поздравява с най-близките от къщата, а булката дарява всички от рода на съпруга си.

С това завършва българската фолклорна сватба в с. Требища, обл. Пешкопия в Р Албания.

БЕЛЕЖКИ

1. Кумица (диал.) – кума.
2. Вж. бел. 1.
3. Бунгур (диал.) – булгур.
4. Шаматки (диал.) – украшения.
5. Кумсто (диал.) – кумство.
6. Предкумои (диал.) – пред кумове.
7. На аирлия (диал. от тур. ез.) – на добро, на щастие, на благополучие.
8. Валидже (диал. от алб. ез.) – куфар.
9. Вело (диал. от алб. ез.) – бяла булчинска рокля.
10. Бриченето на зетя (диал.) – бръсненето на младоженеца.
11. Везана перница (диал.) – бродирана възглавница.
12. Дайджо (диал. от тур. ез.) – вуйчо.
13. Миджо (диал. от тур. ез.) – чичо.
14. Пай (диал. от тур. ез.) – тук ‘чеиз’.
15. Оклагия (диал.) – точилка.
16. Ченки(диал.) - царевици.
17. На пеливани (диал., пер.-бълг.) – пехливански игри.
18. Местят кревата (диал.) – подреждат леглото.

2008-09-06T22:45:00.001+02:00

Регистрират българите в Албания при следващото преброяване. ВМРО иска културни центрове и дипломат в страни с наше присъствие

Водени са дипломатически разговори с Албания при следващото преброяване на населението там да има графа “Българи”, за да може българите в тази страна да се определят и легитимират.

Това съобщи в Русе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов по повод посещението си в Косово, Македония и Молдова. ВМРО е предложила на българското външно министерство във всички държави, в които има български общности, да бъдат създадени български културни центрове със свои структури и да има по един дипломат, който да се занимава единствено с българските общности.

Красимир Каракачанов сподели свои впечатления от разговорите си с лидерите на Косово, посочвайки, че те имат позитивно отношение към България. Това трябва да се използва, да се открият консулство и посолство, което ще позволи на българския бизнес да навлезе в тази страна, в която предстои осъществяването на скъпи инфраструктурни проекти, категоричен е председателят на ВМРО.

Българските дипломатически представителства ще създадат възможности за контакти в населението с българско национално съзнание. Председателят на ВМРО смята за необходимо изпращане на български учители в Гора, тъй като там се говори много архаичен български език, което ще пречи за обучението на гораните от Косово в българските университети. Каракачанов приветства умерената и балансирана политика на външно министерство към Косово.

По повод посещението си в Молдова Каракачанов съобщи, че ВМРО настоява да се реализира ясна държавна политика, чрез която молдовските българи да се заселват трайно в България.

Български колеж ще се строи в Тирана, Албания

2008-09-06T22:44:00.001+02:00

Български колеж ще се строи в Тирана, Албания

По инициатива на Дилян Дамяновски, председател на Общинския съвет в Мездра, в Тирана, Албания, ще се строи български колеж, предаде „Фокус”.

Управителният съвет на Националната асоциация на действащите председатели на Общински съвети /НАДПОС/, който заседава в Шумен днес, обсъди информация за развитието на идеята.

По неофициална информация българите в Албания са над 100 000, съобщи Дилян Дамяновски. Натискът върху тях от страна на Македония чрез бързо издаване на паспорти и многократни визи, става все по-силен. Изграждането на училище, в което ще се обучават 400 ученици, според Дамяновски, ще помогне на хората да запазят българското си самосъзнание, съхранено няколко века.

Инициативата ще се реализира съвместно от Националната асоциация на действащите председатели на общински съвети, Министерството на външните работи и Агенцията за българите в чужбина. За изграждането на българския колеж в Тирана ще са необходими около 300 000 евро, каза още Дамяновски. Събирането им ще започне веднага след като българите в Албания изпратят официален отговор на въпросите относно правния статут на училището, собствеността на земята, върху която ще бъде построено, както и формата на управление. Преподаватели от Шуменския, Великотърновския и Благоевградския университет са дали вече съгласие да работят в колежа. Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен също е изразила желание да участва в инициативата.

БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С ОПРЕДЕЛЯЩИТЕ СЕ КАТО МАКЕДОНЦИ

2008-09-06T22:40:00.001+02:00

БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С ОПРЕДЕЛЯЩИТЕ СЕ КАТО МАКЕДОНЦИ

Източник: НДТ

Председателят на дружествата на българите в Албания Хаджи Пируши : Македония няма мощ, а България е голяма държава

Тирана.

Българите в Албания не познават хората тук, които се определят като македонци. Те са малко и не ни притесняват. Ние нямаме и не искаме да имаме нищо общо с тях.

Това каза пред Агенция “Фокус” председателят на албанското културно-просветно дружество “Просперитет” Хаджи Пируши.

“Те имат свои икономически интереси. Македонската държава помага на тези хора. Скопие се грижи за тях. Дава им паспорти, пари, помага им в образованието, а има и инициатива за откриване на македонски училища в Голо Бърдо”, каза Пируши.

Според него корените на присадения македонизъм са главно в недостатъчния интерес и грижа на българската държава за българите в Албания.

“Македония проявява по-голям интерес за населението в Голо Бърдо. България трябва повече да се грижи за нас. Македонски паспорт може да се извади за седмица, а за български паспорт трябва да чакаме година и половина. Имаме проблеми при ваденето на документите от Агенцията за българите в чужбина”, каза Пируши.

За твърденията на вестник “Дневник”, че македонската общност в Албания е изпратила протестно писмо до председателя на парламента в Тирана, Пируши каза: “Това са шеги. Хората да си пишат, каквото си искат. Те са близки на македонската държава”.

Според Пируши те нямат възможности и не представляват заплаха за каузата на българите в Албания. “Македония няма мощ, докато България е голяма държава и пак припомням, тя трябва да помогне на българите в Албания”.

Според него София трябва да инвестира в Голо Бърдо в областта на образованието, енергетиката, туризма.

Българите в Албания. Една статия от Евгени Еков

2007-12-25T20:58:00.000+02:00

Източник: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=141476&cid=50&eid=1234

Българите в Албания са най-западният дял от българската етническа и езикова територия на Балканския полуостров. По време на Възраждането те са неделима част от българския народ и формиращата се българска нация. През 18 и 19 век големи групи българи от тези земи мигрират в централната и източната част на Македония, в Тракия и в Мизия, включително и в Добруджа. Тези българи вземат участие в борбата за независима българска църква и са в диоцеза на Екзархията до създаването на албанската държава през 1912 г. След този период българите от района загубват пряка връзка със свободната част на отечеството, независимо, че български учители и свещеници има и в годините на Първата световна война. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 г. - българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие. Нещо повече, първите контакти с тях след рухването на тоталитарния режим в Тирана се осъществяват от представители на ВМРО-Съюз на македонските дружества. Едва по-късно свой интерес към съдбата и положението на нашенците в Албания проявяват и отговорните български институции, от най-висок ранг.

Днес българи живеят из цяла Албания, но има три района, където са мнозинство от населението, като съществуват включително и селища само с българско население. Най-много българи живеят в Голо Бърдо. В този географски район има 30 села, от които 15 са български, а останалите са смесени. Българите там са към 15 000, от които 2/3 мюсюлмани, и около 1/3 - християни, които имат съхранено българско самосъзнание. В
района на Мала Преспа има 10 села с българско население, наброяващо около 4000 души - православни християни.

В североизточна Албания, окръг Кукъс, част от географската област Гора, има 9 селища, чиито жители са мюсюлмани и говорят български език от средномакедонско наречие. Значителен брой българи живеят и в градовете: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души). По приблизителни данни,
българското население в Албания възлиза на 35-40 хиляди души, но представители на това население твърдят, че те са повече от 100 хиляди.

Засега Република Албания, която продължава да проявява особена чувствителност по малцинствените въпроси, не признава наличието на българско малцинство ("албански граждани от български етнически
произход" или "българска етнокултурна общност в Албания" - категории, които българската дипломация се стреми да наложи в двустранните ни отношения по този въпрос). Непризнаването на българския характер на това население е основната причина албанската страна да не приема предоставения й още през март 2001 г. проект за програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата.

В същото време, от страна на Република Македония се провежда особено активна политика за македонизация на българското население в Албания, за което се отделят значителни финансови средства. Най-съществен отпор срещу тези асимилационни действия на Скопие дават не други, а самите нашенци. За по-ефективно противодействие на антибългарската пропаганда сънародниците ни в Страната на орлите, както е официалното наименование на Република Албания, създадоха през последното десетилетие и половина няколко свои организации. Водеща сред тях е Дружество "Просперитет Голо Бърдо". То е регистрирано през 2000 г. и има филиали и в градовете Елбасан, Берат и Либражд. Негов председател
е Хаджи Пируши. На 5 май 2003 г. в Тирана бе открит офис на дружеството, обзаведен със съдействието на мисията и с техника, подарена от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.

Дружеството е наследник на духа и традициите на съществуващото преди него "Дружество на строителите "Голо бърдо" с център град Елбасан, създадено със съдействието на ВМРО-СМД в началото на 90-те години. То работи активно за развитие на отношенията на българското население от Голо бърдо с България. В течение на няколко години дружеството съдейства за набиране на кандидати за следване в български ВУЗ по
силата на 103 ПМС, за курсове по български език в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ "Св. Климент Охридски", съдейства за събиране на информация за историята, езика и традициите на населението от Голо бърдо.

Дружеството поддържа контакти с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище" и др. С негово съдействие вече няколко години успешно функционира постоянен курс по български език в университета "Александър Джувани" в Елбасан. В началото на 2003 г. в курса бяха включени и деца от град Либражд. Преподавателят по български език Исмет Тола, който е и секретар на ДПГБ, бе удостоен през 2002 г. с титлата "заслужил учител" от
министъра на образованието и науката на България.

Дружество "Иван Вазов" е регистрирано в началото на 1999 г. Негов председател е Зехрудин Докле. Към дружеството е създаден филиал "Преспа" със седалище в град Корча, с председател Сотир Митрев от с. Пустец, Мала Преспа.

Зехрудин Докле поддържа тесни връзки с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище", както и с парламентарното лоби в Народното събрание, което работи в интерес на албанските граждани от български етнически произход в Албания.
Дружеството съдейства за подбор на кандидати за следване у нас и от областта Гора. Сред най-успешно реализираните проекти на организацията са превод от Зехрудин Докле на някои разкази от "Диви разкази" на Н. Хайтов; филм на Надире Бузо за художничката от албанско-български произход Лика Янко; изложба в Тирана на художничката Фиоралба Сатка, завършила Художествената академия в София. Сотир Митрев събира и
обобщава информация за историята, езика и традициите на населението в Мала Преспа, предстои издаване на книга в тази област. Митрев разширява и дейността на филиала в района на Мокра.

Етнокултурното дружество "Голо бърдо" е създадено в началото на 90-те години в Тирана с председател Рамазан Чадри, дългогодишен авторитетен научен работник в Института по езикознание и литература при Албанската академия на науките.

Дружеството развива дейност главно в областта на езикознанието и изследване на традициите на населението в Голо бърдо. Рамазан Чадри е автор на първия Албанско-български разговорник. Той работи и по издаването на учебник по български език за албанци.

Първите официални контакти на неговия лидер с отговорни фактори в България бяха установени по линия на сътрудничеството между дружеството и представители на ВМРО-СМД, развиващи през 90-те години връзките с нашите сънародници в Албания.

На срещи с тогавашния външен министър Надежда Михайлова (март 1999 г.), с президента Петър Стоянов (май 2000 г.), и заместник-министър Иван Петков (ноември 2001 г.), както и с бившия премиер Симеон Сакскобургготски (март 2003 г.), ръководствата на дружествата потвърдиха решимостта си да работят за възраждането и опазването на българския език и култура в Албания.

На срещи на високо и най-високо равнище България неколкократно е поставяла пред албанската страна въпроса за признаване наличието на такова население. В резултат албанската страна, която от години застъпваше становище, че това е проблем на българо-македонските отношения, бе принудена официално да заяви, че този въпрос следва да се решава между Албания и България. Албанската страна обаче продължава
да твърди, че въпреки съдебната регистрация, пред официалните албански власти от страна на това население не са постъпвали искания за третиране като национално малцинство, като все пак дава да се разбере, че въпросът остава отворен за разглеждане.

В началото на септември 2003 г. дружество "Просперитет Голо бърдо" сезира за своето съществуване и съответните органи на Съвета на Европа, с което бе положено началото на формалното му признаване и от международния фактор, с цел последващо и окончателно легализиране на статута на това население в Албания.

Българите в Голо Бърдо (2001 г.)

Села с Чисто българско население:

Ворница (15 жители християни)
Гиновец (Гиноец, Гинеец, Гинец) (10 жители)
Голеища
Големо Острени (250 къщи, 1200 жители)
Заборе
Извири
Камен
Клене (Кленье) (80 къщи, 120 жители, 30% християни)
Койовец (40 къщи, 200 жители)
Ладомерица (50 къщи, 400 жители)
Лешничани (90 жители)
Мало Острени (540 жители)
Оржаново (80 жители)
Пасинки (50 къщи, 300 жители, 30% християни)
Радоеща (50 къщи, 300 жители)
Стеблево (100 къщи, 120 жители, 3 къщи християни)
Требища (400 къщи, 2000 жители)
Тръбчанище
Тучепи (540 жители)
Смесени села - българи и албанци:
Себища (20 къщи, 100 жители българи)
Смолник (30 къщи, 100 жители българи)
Забзун (470 жители)
Борово (550 жители)

Българите от Гора се сдобиха с речник на своя говор

2007-11-12T18:01:00.000+02:00

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Bulgaria_i_Sveta/Material/0911_rechnik.htm

Българите от Гора са една от най-неизследваните от нашата наука български общности зад граница. Областта се простира в ниските части на планините Шар, Кораб и Коритник, на границата между Албания, Косово и Македония. Най-условно тя се разделя на Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс /Албания/ и Призрен /Косово/. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща и др. Общински център на района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е Рестелица. Населението на областта по данни от 1999 г. е 14 000. Гораните се славят като най-добрите сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес, те държат сладкарници.

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях вече се говори албански, макар че все още има хора, разбиращи български. Тези, в които се говори български език, са Шищавец, Борйе, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакищ и Очикле. В тях живее компактно помохамеданчено население. Хората там се наричат „нашинци” или „горани”, а албанците, живеещи в съседство, ги наричат „торбеш”, „горан” или „потур”. Българите там наричат езика си “нащински”.
Лексикалният фонд на говора на „нашинците” е предмет на голям речник от 43 000 думи и изрази, който беше представен преди няколко дни в БАН. Авторът Назиф Докле е виден общественик, писател и учен, който в момента работи и живее в Кукъс. Автор е и на десетки изследвания по въпросите на културата, етнографията, фолклора, лексикологията, историята, литературата. Той е още сценарист и режисьор на няколко документални филма и сценични представления, изявява се в областта на живописта и скулптурата. Основател и ръководител е и на етнокултурното дружество „Гора”, създадено през 1991г.
Речникът на Назиф Докле е резултат на десетилетна работа по събиране, подбор, консултации и класифициране на материала от диалекта на гораните в Албания и по-конкретно в областта на Кукъс. Материалът е представен чрез азбуката на съвременния албански, на първо място, тъй като речникът е „нашке”–албански, а освен това тя позволява отразяването на цялата фонетична система на говора. Жителите на селата са получили образованието си само на албански език и не познават друга азбука, и не на последно място – разчитането може лесно да се извърши и от гораните, жители на косовските села.
Назиф Докле смята, че „нашинците” са торбеши, потомци на прогонените богомили, които са се преселили в планините Шар, Кораб и Коритник. Той казва, че богомилите са приели исляма сравнително късно – в края на XVIII и началото на XIX век. След като е посетил различни места в Родопите е стигнал до извода, че говорът там не се отличава особено от „нашинския”. Това е един интересен феномен – в крайния български югозапад откриваме източно български говор със силна редукция, който за съжаление почти не е изследван. И до ден днешен гораните, повечето от които имат албански имена, използват и славянските си фамилии - Киревци, Живковци, Дочовци и др.
“Това е един дългогодишен ангажимент още от гимназиалните ми години. Бях вдъхновен от патриотични подбуди и реших, че трябва да събирам и публикувам нашата култура – разкава Назиф Докле за своето дело. – Започнах с публикуването на народни песни, след това се появи идеята за речника и започнах събирането на материала през 1972 година. И така, бавно, в продължение на много години работeх по него. Имам необходимата подготовка, но трябваше да положа много усилия. В края на краищата пред нас е вече плодът на този мой труд. Наистина езикът на Гора е диалект, но на него е създадена прекрасна поезия, той е много богат. Народът ни, макар и беден, е успял да запази една чудесна култура.”
Можем да се надяваме, че това няма да е първата и последна крачка от страна на българските институции в подкрепа на българите, живеещи в Гора. Академичното издателство „Професор Марин Дринов” в лицето на своя директор акадмик Ячко Иванов изрази готовност да публикува и друг труд на Назиф Докле – сборник с фолклорни текстове. По време на презентацията авторът изрази своята благодарност към Българското посолство в Тирана и към господин Емил Миланов, който е лично и професионално ангажиран с проблемите на гораните.

Йорданка Иванова

На снимките : Назиф Докле до една от скулптурите си и горанка от Албания
Фотограф: Таня Мангалакова

Речник на българския говор в Албания

2007-11-12T00:04:00.000+02:00

На 2 ноември 2007 в Българската академия на науките в София бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”, София, академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2007), съставен от Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, където живеят нашенци, или горани – ислямизирано население от български произход, което и днес говори на стар български диалект.

В предговора Назиф Докле обяснява, че говорът на нашенци в Албания принадлежи към крайните български говори в Северозападна Македония. Авторът на речника е нашенец от Борйе, едно от горанските села в района на Кукъска Гора, Албания.Деветте горански села в Северна Албания – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод, са част от областта Гора, която се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са мюсюлмани, помежду си се наричат нашенци, а езикът, на който говорят - нашенски. Те са ислямизирано население от български произход. Албанците ги наричат торбеши, горани.

Назиф Докле смята, че гораните са потомци на богомили.62-годишния Назиф Докле има много таланти – етнограф, историк, поет, скулптор, резбар, режисьор и сценарист на документални филми. В момента живее в град Кукъс, работи в местния музей и преподава албански език и литература. Талантливият изследовател е подготвил за печат монографиите “Етнографска Гора”, “Следи от богомилството в Гора”, както и свои разкази.

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=12948

Кръгла маса "Българите в Албания и Косово"

2007-11-12T00:00:00.001+02:00

ОБРЪЩЕНИЕ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА

“БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

(2 декември 2006 година)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По инициатива на Културно-просветното дружество “Огнище” вече седем години се провеждат форуми, които популяризират историята, културата и традициите и се занимават с решаване на проблемите на сънародниците ни в Голо Бърдо, Преспа, Гора, Жупа, Корчанско и Призренско (Албания и Косово) пред българската и световната общественост.

Ние, участниците в кръглата маса “Българите в Албания и Косово”, след преглед на основните събития през последните години, с грижа за сънародниците ни в тези райони бихме желали да направим пред Вас следните констатации и предложения:

1.Приветстваме усилията на българската дипломатическа мисия в Тирана и албанската секция в МВнР за подпомагането на българската общност в нейните стремежи за запазването на енто-културната си самобитност и за признаването на статута на отделна етническа и културна общност в Албания. Служителите в мисията и бившият министър на външните работи г-н Соломон Паси дариха средства за възстановяване на българския храм в с.Гиновец, Голо Бърдо. Впоследствие и Дирекцията по вероизповеданията при МС отпусна и средства от бюджета, а през 2006 година с помощта на певеца Илия Луков бе поставена и осветена камбана на църквата.

Очакваме отпечатването на речника на горанския говор, което ще е събитие за българската наука и за българистиката по света и изказваме благодарност за оказаната подкрепа на МВнР. През март 2006 г. имахме удоволствието да организираме представянето на автора на речника г-н Назиф Докле, изтъкнат изследовател, фолклорист и поет, пред българската научна и литературна общественост. Готвим се за организиране на представянето на самия речник съвместно с БАН след отпечатването му. Очакваме също така отпечатването и на специализиран учебник по български език за общността ни в Албания.

За съжаление, тези несъмнени успехи не могат да прикрият липсата на система в работата на държавните институции в опазването на българското църковно, езиково и културно наследство зад граница.

През 2005 и 2006 г. министърът на външните работи г-н Ивайло Калфин проведе срещи с ръководители на българските организации, с които ние поддържаме тесни връзки и се надяваме тези срещи да доведат до позитивни промени в политиката ни спрямо общностите ни.

2. Тромавите процедури по издаването на визи на българи от Албания продължава да бъде проблем номер едно в общуването ни със сънародниците там. За поредна година някои студенти чакаха около три месеца за получаването на визи за обучение. Някои продължават да ги чакат, а други се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети.

3. След влизането на България в ЕС настояваме Министерски съвет да вземе решение сънародниците ни от чужбина да пътуват с безплатни визи до България. Известно всяка от страните членки има право да въвежда облекчения във връзка с националните си и икономически интереси. Не би било оправдано сърби и албанци от Сърбия и Македония да имат по-либерален достъп до територията на България, отколкото българи от Албания и други държави.

4. В момента държавните институции разработват стратегия за внос на чужди работници и затова настояваме българите от Косово и Албания да получат облекчени условия за получаване на работни визи, както и за развиване на собствен бизнес в България. Имаме готовност дружество “Огнище” да участва в изработването на тази стратегия с експертна помощ. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход.

5.Поради въвеждането от МОН през 2004 г. на нови условия и правила за приемане на студентите и тази година за пореден път пет от местата, предоставени за обучение на граждани на Албания, не бяха използвани. Настояваме да се предприемат стъпки, включително и чрез промяна на нормативната база (Закон за българите живеещи извън България и Закон за висшите образование), за възстановяването на системата на прием до 2003 г., когато се запълваха почти всички места. Предлагаме отново. местата да се определят (и при необходимост - трансформират), не от Министерски съвет, а от министъра на образованието и науката.

6.Тестовете по история не отговарят на ситуацията в Албания и Косово, където не се изучава организирано български език и история. Отново не бяха предоставени предварително въпросници за тези тестове. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни тестове.

7.МОН възприе предложението ни от миналата година за определянето на отделна квота (5 места) за сънародниците ни от Косово. Но тези възможности не бяха добре разгласени от дирекция “Студенти и специализанти” в МОН, която отговаря за тази дейност. Резултатите също не бяха изпратени навреме в мисията ни в Прищина, поради което кандидатите дълго време не бяха информиране дали са приети или не. Когато двамата приети студенти дойдоха в България, не им беше оказано съдействие за настаняване и започване на учебни занятия, а трябваше да подават молби до студентските съвети и да чакат седмици, което ги накара да се завърнат обратно.

8. За втора поредна година не беше организиран подготвителен курс по български език от университетите. Категорично се застъпваме за възстановяването на тази практика, което е задължение на МОН съгласно чл.4, ал.1 на ПМС 103/1993 г. Това, че отделни университети изразяват готовност да организират тези курсове и без заплащане от МОН (от отговора от МС) говори, че те по-добре от администрацията в МОН осъзнават важността на тази държавна политика.

9.Не считаме за уместно в приема на студенти от българските общности ключова роля да има доц. д-р Марияна Георгиева, която през 2004 г. беше уличена в приемането на чужденци от небългарски произход по същото ПМС 103, което тя самата призна пред медиите, но за което не последва наказание.

Настояваме дружество “Огнище” да осъществява мониторинг на всеки 3 месеца на работата на тази служителка и ръководената от нея дирекция, тъй като имаме съмнения в нейната компетентност и добросъвестност.

10.Повечето български младежи от Албания и Косово не могат да продължат образованието си след 6-и и 8-и клас. Предлагаме от Албания Косово да се приемат учащи се не само в българските университети, но и в гимназиалния курс. Децата след 6-и или 8-и клас могат да преминат подготвителен клас или двумесечен курс през юли-август по книжовен български език.

11.В миналогодишното си обръщение похвалихме правителствената политика и МОН, за това че за първи път ( през 2005 г.) е организиран безплатен летен отдих за 50 талантливи българчета от Албания и на 10 от Косово. За наша изненада тази много полезна стъпка не намери продължението си през тази година, независимо че е регламентиран в чл.8а на ПМС 103, което е неизпълнение на държавно решение. Моля да ни отговорите какви са причините? Настояваме за това през 2007 година да се възстанови провеждането на този отдих.

12. На миналогодишната кръгла маса от главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина беше изразено становището, че ДАБЧ “не се съмнява в българския произход на лицата от общността ни в Косово, но се затруднява в изготвянето на система на работа с общността ни там”. За една година явно все още липсва изградена система, независимо че вече има регистрирани две български (по устав) организации в двата района, населени компактно с българско население. Тези протакания с години на издаването на документ за български етнически произход от страна на ДАБЧ водят до недоверие у сънародниците ни, разочароват ги и създават предпоставки за влияние на други държави, което предвид ситуацията в Косово и националните ни интереси е силно нежелателно.

13. Отново обръщаме внимание, че във връзка с увеличения брой подадени молби за придобиване на българско гражданство дирекция “Българско гражданство” при Министерството на правосъдието се нуждае от двойно увеличаване на броя на служителите. Няма как да коментираме забавянето с повече от 2 години на преписките на кандидатите, което води до появата на посредници и корупция.

14. Приветстваме политиката на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на българите от чужбина на облекчени условия, като процедура и като такси /0.5%/ за издаване на документи за самоличност - временно, продължително и постоянно пребиваване, но е странно, че се изисква всеки път наново да се представя документ за български произход от ДАБЧ. Като че ли може човек преди година да е бил българин, а сега да не е. Настояваме регистрираните неправителствени организации на българите в Косово и Албания да бъдат упълномощени да издават удостоверения за български произход.

15. Дружество “Огнище”, което членува в Консултативния съвет към ДАБЧ, настоява спешно да бъде свикана среща, на която подробно да се обсъдят конкретните мерки, които предлага за работа с нашите сънародници от Албания и Косово.

16. През 2004 Министерският съвет взе решение да бъде открит културен център на България в Белград, Скопие и Тирана. Настояваме да се изпълни решението на МС и от 2007 г. в Тирана да бъде открит културен институт на България. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В навечерието на организираната на 10 март 2006 културна проява на дружеството получихме насърчително писмо-отговор от приемната на министър-председателя ( № 2220/03 от 2.03.2006 г.) на поставените от участниците в миналогодишната кръгла маса въпроси. Отговорът беше огласен пред аудиторията на форума. Благодарим, че някои от поставените от нас проблеми са решени положително, както и за оценката на народополезната дейност на дружество “Огнище”. За съжаление поставянето отново на голяма част от проблемите говори, че явно в административните служби или се действа много бавно, или много предпазливо, или няма воля да се работи за реалното разрешаване на поставените въпроси, тъй като това създава допълнителни трудности за случайни и безразлични чиновници. В нашата администрация все още няма нагласа за толериране на усилията на нашите сънародници, а често и за подкрепа в трудният им път по завръщането към националните корени. Типовите регулативни процедури трябва да се дообмислят и прецизират за работа с българите от странство.

Очакваме в отговор на поставените от нас въпроси, подобряване на нормативната уредба по регулиране на тази толкова важна за националното ни бъдеще дейност и реални действия на българската дипломация и администрацията, за да се почувства от нашите сънародници в чужбина ролята на Българската държавност, това че България я има!

АПЕЛ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА “БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

ЗА АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В КОСОВО, УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ГРАЖДАНСТВО И БЕЗПЛАТНИ ВИЗИ

(2 декември 2006 година)

В Косово живеят етнически българи, които векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани 2 неправителствени организации на българите в Гора и Жупа, които работят за културно и икономическо сътрудничество с България. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Тенденцията е в първата половина на 2007 под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово с някаква форма на условна независимост. Българската държава трябва активно и на висок глас трябва да защитава правата на българското малцинство в Косово.
Времето е ограничено и затова настояваме:
1. Народното събрание и останалите институции да приемат декларация за защита правата на българите в Гора и Жупа, Косово, част от които вече са се самоопределили като българи, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. Българите трябва да бъдат споменати като етническа общност в конституцията на Косово, която се изготвя в момента от косовските институции заедно с международната общност.
2. До началото на 2007 година да се създаде план за действие (action plan) за българите в Косово, който да се подготви с помощта на неправителствени организации, които имат експертна информация за тази етнографска общност. Неправителствените организации в България са по-ефикасни и гъвкави, отколкото държавните институции.
3. Настояваме за улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство. Години наред дружество “Огнище” се опитва да промени тромавите процедури за издаване на визи и документи за български произход, но нещата си вървят по старому. Настояваме от януари 2007 нашите сънародници в Косово и Албания да получават безплатни визи за България. Настояваме дружество “Огнище” да получи правомощия да упражнява граждански контрол на действието или съответно бездействието на институции като МВнР, Агенция за българите в чужбина, Министерство на правосъдието, МВР които осъществяват процедурата на даване на българско гражданство на нашите сънародници в Косово и Албания. Имаме конкретни оплаквания и сигнали и настояваме виновниците за съществуващите корупционни схеми да бъдат санкционирани.
4. Държавните институции, които в момента разработват стратегия за внос на работна ръка от чужбина, трябва да приемат пакет от мерки за осигуряване на достъп на нашите сънародници от Косово и Албания до пазара на труда в България. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход и да консултира социалното министерство в създаването на работеща стратегия. Българите от Косово и Албания са трудолюбиви и работливи, лоялни към институциите. Нашата държава само би спечелила от тяхното присъствие, те ще обогатят българската култура със своите специфични традиции и диалект. Необходимо е институциите да ускорят процедурата по даване на българско гражданство и издаване на работни визи на гораните от Косово и Албания, защото те ще заемат ниша в нашата икономика, която е свободна.
5. Предлагаме държавата – МВнР, Министерството на правосъдието и социалното министерство, да подкрепи проект за създаване на офис, посредническо бюро от експерти, който да помага на етническите българи от Албания и Косово, които искат да получат българско гражданство и да започнат малък и среден бизнес в България. Агенцията за българите в чужбина бави месеци наред издаването на удостоверения за български произход, а Министерството на правосъдието – години, даването на българско гражданство. Посредническото бюро ще популяризира уменията и занаятите на тези малки общности в Косово и Албания сред различни слоеве на обществото – предприемачи, стопански камари, бизнес-асоциации, медии и др. Функциите му ще бъдат да помага на “нашенци” от Косово и Албания при подаване на документи за получаване на българско гражданство, както и за улеснено получаване на бизнес-визи и работни визи, регистрация на фирми за извършване на производство и търговия, както и в интеграцията им в българския стопански и културен живот. Нашенци са работливи и искат да живеят в България, за да започнат бизнес в България със своите капитали. Те са инвеститори в икономиката на страната ни. Това е начин за прекъсване на корупцията в системата за получаване на българско гражданство.
6. Да бъде създаден център за културно и икономическо сътрудничество с България в Драгаш, Косово. Освен с осъществяване на бизнес начинания и реклама на българската култура, този център ще организира курсове по български език за младежи, които искат да кандидатстват в български университети.
7. Настояваме българските институции да подкрепят инициативата за създаване на радио “Гора”, което да излъчва на песни и новини на местния горански диалект, който е стар български диалект.

http://gorani.wordpress.com/

Илия Луков дари камбана на българите в Албания

2007-10-18T19:55:00.000+02:00

150 килограмова камбана дари Илия Луков на българите в Албания. Камбаната е за православния храм „Свети Никола” в село Гиневац. Още 15 хиляди евро са необходими за довършването на храма, това каза пред Дарик радио Мариан Нинов, временно изпълняващ длъжността посланик в Тирана.
Албанската държава не признава официално българите за малцинство в страната. Българското външно министерство няма официална статистика колко са българите в Албания. По неофициална информация те са около 40 000 души. Най-много живеят в областта Голо бърдо, където се намират дванадесетте български села.
Камбаната, която дари Илия Луков е за храма „Свети Никола” в село Гиневац, в който преди години е имало три православни църкви. Сега, с помощта и на българското посолство в Албания, храмът се възстановява.
Реконструкцията е започнала през 2004 г. Необходими са още средства за изграждането на олтара и за изографисването на храма. Инициативата за започването на кампанията е на местните българи, които също така вземат участие в нея.
Очаквайте репортажите на Нина Александрова за българите в Албания и разказите на албанци за Kодекса на честа в Албания.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=88860

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania

2007-10-18T19:53:00.002+02:00

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121464

Antonina Zhelyazkova: There are Bulgarians living in GoloBardo and

2007-10-18T19:53:00.001+02:00

There is no exact data on how many Bulgarians live in Albania - 100,000 is quite a big number, but certainly, there are Bulgarians living there, in particular in the region of the GoloBardo and Prespansko Lake and this is beyond any doubt, the Chairperson of the International Center for Examining Minorities and Inner-cultural interactions Antonina Zhelyazkova said in an interview for FOCUS News Agency. According to her during a census in the 19-th century, 7,000 people in nine village sin Albania self-defined as Bulgarian. But during a census in 2005, one part said they were Bulgarians, other said they were Macedonians. 'Of course, there are Macedonians in Albania, but the large number of Bulgarians there cannot be questioned', Zhelyazkova said.

http://www.focus-fen.net/?id=n121481

Aleksey Zhalov: The term for submitting documents for Bulgarian

2007-10-18T19:52:00.000+02:00

A large part of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian nationality, but the procedure is difficult and slow, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgaria Speleological Federation and author of investigations and articles on Bulgarians in Albania said in an interview for FOCUS Radio - Smolyan. According to him the time needed for obtaining a Bulgarian nationality could reach 2-3 years

http://www.focus-fen.net/?id=n121480

Aleksey Zhalov: Most Bulgarians in Albania live in Golo Bardo

2007-10-18T19:50:00.002+02:00

There is no data about the exact number of Bulgarians in Albania, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgarian Speleological Federation and author of articles about the Bulgarians in Macedonia, said in an interview for FOCUS Radio - SMOLYAN. Zhalov said he was familiar with the life of Bulgarians in the region of Golo Bardo, where there were 21 Bulgarian villages. The largest is Trebishte, where there live 1,200 Bulgarians. 4,200 people live in the municipality of Golyamo Ostreni, who self-define as Bulgarians. But the difficult life forces these people to migrate to larger cities and there are complete regions inhabited by Bulgarians in towns like Elbasan, Dures and the capital Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121474

There are about 300,000 Bulgarians in Albania: Bozhidar Dimitrov

2007-10-18T19:50:00.001+02:00

There are about 300,000 Bulgarians in Albania but in different degree of assimilation, Director of National History Museum Prof. Bozhidar Dimitrov told FOCUS News Agency. He explained that the matter in hand is about old Bulgarian inhabitants from the time when Bulgaria has been extended to Drach. In XIIIth century our state lost control over these lands. It is very easy to check up how many are the Bulgarians in Albania, if we announced that will give Bulgarian citizenship for 24 hours to everybody that declared that is ethnical Bulgarian. I am sure in that case that they will be more than the real number of 300,000, Dimitrov stressed.

http://www.focus-fen.net/?id=n121469

Bulgarians in Albania

2007-10-18T19:49:00.000+02:00

How many are Bulgarians in Albania? Macedonian media react to Albanian media publications about the hundred thousandth Bulgarian society in Albania. FOCUS News Agency asked for comments Bulgarians and institutions that have visited Bulgarians in Albania about their living districts, about their living conditions, what is their number and what must be Bulgarian national policy to Bulgarians abroad. At the same time the topic Bulgarians in Albania was constantly raising by different people.
About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania Sofia. About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=h1560

Plamen Pavlov: Bulgaria must insist for Bulgarian minority recognition in Albania

2007-10-18T19:46:00.000+02:00

The number of the Bulgarians in Albania is over 100,000, according to Macedonian organizations that claimed that all of these people are Macedonians, historian Plamen Pavlovtold FOCUS News Agency in reference to the publications in Macedonian media about the number of Bulgarians in Albania. Plamen Pavlov explained that all of these 100, 000 persons are local citizens. Macedonian propaganda affirmed that Macedonia is divided between Serbia, Greece and Bulgaria. There is a fourth Macedonian part that in Albania ant it is exactly these 100,000 people, Pavlov said. The population of Mala Prespa, Gora and Golo Bardo is Macedonian Bulgarians. Bulgarian minority in Albania is not recognized, Pavlov added. Plamen Pavlaov said firmly that Bulgaria must insist for recognition of the Bulgarian minority in Albania.

http://www.focus-fen.net/?id=n121468

Alexey Zhalov: Bulgarians in Albania live an extremely bad life

2007-10-18T19:44:00.000+02:00

How many Bulgarians are there in Albania, how do they live and what could Bulgaria do to help them? Alexey Zhalov, deputy chairman of the Bulgarian Federation of Speleology and author of surveys and articles about the Bulgarians in Albania answers in an interview with Radio FOCUS – Smolyan: FOCUS: Mr. Zhalov, you are author of a number of articles about Bulgarians in Albania. Do you have any information about the number of Bulgarians there? Alexey Zhalov: I know the area of Golo Bardo and I can tell you that the biggest Bulgarian society in Albania is there. There are no concrete data about the exact number of Bulgarians in Macedonia, because every institution gives different figures. There are Bulgarians in Mala Prespa and in Gora, too. I have been to Golo Bardo five times. Bulgarians there preach Islam, some are Eastern Orthodox Christians. There are 21 Bulgarian residential areas in Golo Bardo. The biggest one is Trebishte, where 1,200 Bulgarians live, 4,200 live in Golyamo Ostreni. They think of themselves as ethnic Bulgarians. The hard life in this part of Albania is a reason for many of the Bulgarians living there to emigrate and to populate in the bigger towns such as Elbasan, Durres and capital Tirana, where there are whole areas with Bulgarians. FOCUS: How do Bulgarians live there? Alexey Zhalov: Bulgarians in Golo Bardo live an extremely bad life. The state of infrastructure is bad. There is only one road in the area. It was built 60 years ago and has not been rehabilitated since. Another major problem is the lack of jobs. Bulgarians there make a living mostly from growing potatoes and lumbering, as this is the only thing that can be done in a mountain area. Education is a big problem, too. The young have no place to get educated, as the school in Steblevo has been closed, so 23 children have to go on foot six km a day to the neighbouring village, where they go to school. There are no textbooks in Bulgarian and the children study it from their parents only, they are taught in Albanian at school. Healthcare is another serious problem. It is very bad in winter, as the snow is thick and is often not cleaned, so one can die even from a mild illness. FOCUS: What do you think, do Bulgarians in Albania wish to obtain Bulgarian citizenship? Alexey Zhalov: Most of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian citizenship, but the procedure is hard and slow. It takes time, because the law and the set order are not kept to. They wait for more than 2-3 years. That time despairs the Bulgarians there, so the comments about Bulgaria in this sense are very bad. That preconditions corruption. Visa issuance also causes problems, as there is no Bulgarian minority recognized there, so they need an invitation to travel to Bulgaria. The fact that the Bulgarians there bear Turkish names and preach Islam bothers some Bulgarians, who prevent them from having a citizenship. But historical data reveal clear evidence of the origin of Bulgarians in Albania and there is no doubt they are Bulgarians. There is only a controversy with Macedonia, which says they are Macedonians. Macedonia insists they are from Macedonian minority and speak Macedonian, but this is not the case, as the language they speak only seems to be Macedonian, otherwise it is a Bulgarian dialect. They used to have a communication problem, but now there is a mobile connection there. Bulgarians there have serious problems in almost any field of life. FOCUS: What could the Bulgarian government do to help improve the life of the Bulgarians there? Alexey Zhalov: Firstly, some approach is needed to make Albania accept the existence of the Bulgarian minority. This is a task of the Bulgarian diplomacy, who should make more efforts. I think they don’t work progressively in this field, as they should be to make this happen. This is the first thing the state should do, then things will take their course. As far as I know Albania and Macedonia wish to become EU member states, so all chances should be used to acknowledge the Bulgarian minority in Albania. The EU with its whole legislation will give a chance to the Bulgarians in Albania to study in the Bulgarian language, the way of obtaining citizenship will be regulated and the visa regime will be simplified.

Zdravko BESHENDZHIEV

http://www.focus-fen.net/?id=f1438