понеделник, април 02, 2007

MACEDONISM IN ALBANIA SUFFERS FAILURES

MACEDONISM IN ALBANIA SUFFERS FAILURES
Spas Tashev
The problem about the national identity of the Slavic population of Albania appeared after its creation after the Balkan wars. Till that moment the Turkish authorities officially recognised the Slavic Christians as Bulgarians.
The persecution of the Bulgarian self-consciousness in Albania starts after the conquest of Vardar Macedonia by Belgrade. In a letter to Belgrade the district governor of Ohrid Jovan Kirkovich writes about the Bulgarian villages in Albania that "it would be out disadvantage for them to be close to your borders and to be recognised as Bulgarian. If the Bulgarians open schools in these villages, then every foreigner will conclude that their neighbours in the our territory are also Bulgarians." At the beginning of the 30s the Serbian authorities even organised the killing of the Bulgarian priest in Golo Bardo (the village of Pasinki).
The Macedonism as a continuation (if even strongly modified) of the previous politics of Belgrade displayed the same aggressiveness. In 1945 according to the Comintern formulations an Albanian-Yugoslavian agreement for opening of Macedonian schools with teachers from SR of Macedonia was signed. This practice continues only till 1948, when the Skopean teachers were expelled and the Skopean literary norm abandoned. The schools started to teach in the local dialect, using the standard Bulgarian alphabet.
Only after the collapse of the communist regime in Albania the Macedonian authorities attempted to implant the Macedonism. For example, in 1991 Skopie sent a humanitarian aid to the village of Ostreni, but the inhabitants refused to accept it as they saw it was driven by self-interested motives. Another serious blow for Macedonia for the failure to register the Macedonist organisation 'Bratsvo' (Fraternity). The examination by the Albanian authorities established that in the total number of 300 signatures of the 'founders' more than 100 were falsified.
In the begging of 1993 in order to boost the Macedonism, the organisation 'Prespa' received from Bitola a bus, videorecorders, telephones, etc. According to an information from Albania the Macedonian president Kiro Gligorov personally allotted 3,000,000 DM to Izair Fetao - a president of the virtually unknown party for a democr. prosperity of the Macedonians in Albania. But as the most of the money were embezzled by Fetao, he was beaten black and blue by several of his followers and had to spend several months in the hospital of Elbasan with broken limbs.
That Macedonia suffers one failure after another in Albania is evident from the reactions followed the signed in 1992 agreement for opening of Macedonian schools in Golo Bardo which contained the explicit formulation 'if the people ask (for such schools)'. That unsuccessful move of Skopie served as a referendum, because there was a strong unrest among the population in Albania, expressed in several anti- Macedonian demonstrations. Even the heralds of the Macedonism in Albania had to admit that the agreement was 'unsuccessful'.
According to an information from the Albanian newspaper 'Koha Jon' during the last year alone the Macedonian border authorities had confiscated a number of passports of Albanian citizens, declaring themselves as Bulgarians. Skopie obviously cannot accept the fact that the attempt of formation of a Macedonian national consciousness represents a late and artificially supported political phenomenon, extending mainly within the borders of the Republic of Macedonia. That is why they deny the existence of Bulgarians in Albania although this question is treated in the published in 1990 by the CIA Atlas of Eastern Europe (p.35). That Atlas mentions only Bulgarians, not Macedonians in Albania.
The Macedonian authorities in their relations with Tirana try to put the question of the Slavic population of Albania on a reciprocal basis. Yielding to the Albanian demands Skopie hopes that it will be freely allowed to plant the Macedonism in Albania. That bargain is well described by the folk saying 'a horse for a hen'. Blind with their anti-bilgarism the Skopean politicians do not see that the house of Macedonia is on fire and that they just foment the fire, ruining completely their state.

http://knigite.abv.bg/en/trans/stashev.html

John Kukuzelis


John Kukuzelis


Saint John Kukuzelis (Bulgarian: Йоан Кукузел, Yoan Kukuzel; Albanian: Jan Kukuzeli) (c. 1280–1360) was a medieval composer, singer and reformer of Eastern Orthodox church music.
Kukuzelis was born in the city of Durrës (Drach) on the Adriatic coast of modern Albania in the late 13th century to a Bulgarian mother, his father dying at an early age. Kukuzelis received his education in the Constantinople court vocal school and established himself as one of the leading authorities in his field during the time. A favourite of the Byzantine emperor and a principal choir chanter, he moved to Mount Athos and led a monastic way of life in the Great Lavra. Because of his singing abilities, he was called the Angel-voiced.
Kukuzelis introduced the melodious (callophone) style and repertoir and created the Late Byzantine system of notation named after him. About 90 of his works in all church styles have survived until today, possibly the most famous one being the Chandelier of the Bulgarian Woman dedicated to his mother that, according to some researchers, contains elements of traditional Bulgarian mourning songs.
He was also the author of a new type of vocal collections and of the Hyronomic vocal exercise that offered 60 designations of vocal signs that marked melodic formulae key to the composing.
Kukuzelis is regarded as the most influential figure in the music of his period. He was later recognized as a saint by the Eastern Orthodox Church, his holiday being on 1 October. Although his ethnicity is only defined by that of his mother (a Bulgarian), he is also claimed by Albanians due to his place of birth, and Macedonians.
His last name is derived from the Greek words for beans and cabbage.
The Greeks also maintain the tradition that his family name was actually Papadopoulos, and not Kukuzelis, which he acquired later on as a descriptor. It is ofter said that a Kukuzelis is one who trades in pulses (i.e.: from the greek words κουκιά (koukia=beans) and ζέλια (zelia=peas).

Сребрен Поппетров

Роден: 18 октомври 1869 Екши Су, днес Гърция Починал: 17 ноември 1950 София, България Сребрен Поппетров Попдимитров е български революционер, общественик и политик, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Сребрен Поппетров е роден в голямото леринско село Екши Су в семейството на екзархийски свещеник. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1891 година и в продължение на три години, до 1894, учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су. След това продължава образованието си в Софийския университет, където завършва славянска филология. Работи като учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр. Член на ВМОРО от 1895 година. През 1897 - 1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие, а през 1906 - 1907 е председател на градския комитет в Солун.
След Младотурската революция в 1908 година Поппетров участва в създаването и управителното тяло на Учителската организация в Македония и Одринско и редактира печатния й орган вестник "Учителски глас" (1910 - 1912), както и вестник "Истина" (1912), излизащи в Солун. След Междусъюзническата война е учител в Самоков. По време на Първата световна война е училищен инспектор в Скопско и Тетовско и окръжен управител в Битоля 1916 - 1917 г. и Куманово 1917 - 1918 година.
След войната Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и учредителния конгрес на Македонската партиотична организация в САЩ и Канада (1 октомври - 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител в Петрич. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от БЗНС, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година , след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.
В периода 1928-1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор- организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.
Взето от ,,http://bg.wikipedia.org/wiki/ %D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BF %D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2".

Bulgaria-Albania relations

Bulgaria-Albania relations

Prime Minister Sergey Stanishev has left on a two-day official visit to Albania at the invitation of Albanian Prime Minister Sali Berisha. An intergovernmental Agreement on Cooperation in Combating Terrorism, Organized Crime and Illicit Trafficking and an Agreement on Settlement of the Albanian Debt to Bulgaria, which amounts to 103,246 US dollars, as well as an Agreement on Cooperation in the Fields of Education, Science and Culture will be signed on Monday in the presence of the two PMs, BTA reports. The Bulgarian Prime Minister will confer with Albanian Parliament Speaker Jozefina Coba Topalli and with Albanian President Alfred Moisiu. The schedule also includes a session with Socialist Party of Albania Chairman Edi Rama. The relations between Bulgaria and Albania mark an uprising tendency of development in the recent years. There are no controversial or unsolved issues between the two countries. The trade and economic relations mark a significant growth in the last two years. The forthcoming signing of a programme for cooperation in the fields of education, science and culture is expected to contribute to the further development of the relations in these areas. The development of the bilateral relations between Bulgaria and Albania provides additional opportunities for rendering positive influence on the Western Balkans processes, as well as for the development of the multilateral cooperation of the Southeast European countries and the implementation of regional infrastructure projects including Corridor VIII, the connection of the energy systems of Bulgaria, Macedonia and Albania, the implementation of the AMBO oil pipeline project, joint projects in the field of telecommunications. As a EU and NATO member-state, Bulgaria is rendering assistance for the successful implementation of the foreign policy priorities of Albania for NATO and EU memberships. On March 26 and 27, 2003, the then Prime Minister Simeon Saxe-Coburg- Gotha paid an official visit to Albania and that had been the first visit of a Bulgarian prime minister since 45 years. On November 17 and 18, Albanian Prime Minister Fatos Nano was on official visit to Bulgaria. The trade and economic relations between the two countries are regulated by the Agreement on Trade and Economic Cooperation, signed on April 27, 1994. In the foreign trade of Albania, Bulgaria is traditionally ranked sixth or seventh after Italy, Greece, Turkey, Germany, Russia and China. Most probably this tendency will continue in next years as well. In 2006, the trade between the two countries reached 90 million US dollars with positive balance in favour of Bulgaria. The data show a tendency of growing of trade with preserving the big positive balance in favour of Bulgaria. Bulgarian exports to Albania in recent years included goods from the energy sector, foods, pharmaceuticals and chemicals, plastics, textile among others. Bulgarian cigarettes and mineral water as well as some other products returned to the Albanian market. Bulgaria imports from Albania chemicals, machines and equipment, textiles. In 2004, the first Bulgarian-Albanian joint venture was established between Gotmar company from Suedinenie town (Southern Bulgaria) and Ald Kris, Tirana. The initial investment stood at 6 million euros. Currently the investment reached 12 million euros. Bulgarian companies Electroimpex, Hyundai Elprom Trafo and Elkabel, Bourgas, have won tenders in Albania. The branch of Bulgarian First Investment Bank is actively operating in Albania through its affiliates in Tirana and Durus. Affiliates will be opened also in Vlora and Elbasan. The bank has invested over 10 million euros in Albanian finance system so far. At a request of the Albanian Government, in the last quarter of 2005 Bulgaria National Electricity Company (NEK) supplied urgently 110 MW electricity. Despite the lack of bylaws in the field of culture, efforts were made to carry on cultural exchange and strengthen Bulgaria's cultural presence in Albania, BTA reports. In May 2005, Albanian President Alfred Moisiu took part in the Cultural Corridors in Southeast Europe forum in Varna. The Bulgarian side supports the efforts of the ethnic Bulgarians in Albania to preserve their identity, economic and cultural development.

BULGARIANS-ALBANIA-BOOK

BULGARIANS-ALBANIA-BOOK
The Bulgarian villages in Macedonia which were occupied during WWI wished to be included in the territory of Albania because it would not try to eradicate their Bulgarian identity.
This is what historian Svetoslav Eldurov claims quoting documents by the Bulgarian legation to Tirana and the Albanian Ministry of Foreign Affairs and Religious Faiths. His book, "The Bulgarians in Albania 1913 - 1939", includes over 100 documents. The historian tries to present the stand of the Bulgarian diplomats to Albania on the matter. The Bulgarian diplomats at that time recommended to the Bulgarian Government to attempt to preserve the minority's national identity. Bulgaria, however, did not make the necessary efforts to win church and school rights for the Bulgarians in Albania. Data about the number of Bulgarians in Albania at that time varies - according to some sources, Bulgarian Christians used to number 5,000 - 6,000 people, while according to others, the Bulgarian Christians were some 15,000 and Bulgarian Muslims were some 25,000, said Eldurov quoting the researched documents. Eldurov is a senior researcher with the Institute of Balkan Studies with the Bulgarian Academy of Sciences. His researches focus on the history of Bulgarians in Macedonia and Eastern Thrace. This is his fourth book. It will be press launched at the St. Kliment Ohridski Sofia University Thursday.

bta
http://209.85.135.104/search?q=cache:qdld05cezAgJ:www.b-info.com/tool...

Chairman of Associations of Bulgarians in Albania Hadji Pirusi: Macedonia Doesn’t Have Power, Unlike Bulgaria

Chairman of Associations of Bulgarians in Albania Hadji Pirusi: Macedonia Doesn’t Have Power, Unlike Bulgaria

31 July 2004 13:26FOCUS News Agency

Tirana.

Bulgarians in Albania don’t know the people here who define themselves as Macedonians. They are quite a few and they don’t bother us. We don’t have and we don’t want to have anything to do with them, the Chairman of the Albanian Cultural Educating Association “Prosperity”, Hadji Pirusi, told Focus News Agency. “They have their own economic interests. The Macedonian state helps those people. Skopje needs them. They give them passports, money, they help them in education and there is an initiative to open Macedonian schools in the area of Golo Bardo”, Pirusi said.According to him, the roots of the grafted “Macedonianism” are mainly in the insufficient interest and care of the Bulgarian state in Bulgarians in Albania.

МОЦАРТ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

МОЦАРТ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Така някои музиковеди наричат големия композитор, музикалния теоретик и популяризатора на източноправославната църковна музика Йоан Кукузел (1280-1360 година).
Роден в населени с българи земи (Драч или Дебърско), включени във Византийската империя, той носи по майчина линия българска кръв. За това има редица данни - предполага се, че името Кукузел е съставено от гръцката дума "кукя" (бакла) и българската зеле" - една от най-употребяваните наши храни. Смята се също, че творбата му "Полиелей на българката" е създадена по песента на майка му "Мое дете мило, Йоане, где си ми?".
Кукузел, наричан още Ангелогласния, въвел сладкозвучния (колофонен) мелодичен стил и късновизантийските ноти - невми. Композирал църковни произведения, много от които византийските ръкописи назовават "български", "българчица" и прочие.
Въпреки че бил отлично приет във византийския императорски двор, Кукузел се оттеглил, за да твори в лаврата "Свети Анастасий" на Антон, където останал до края на живота си.
Беше през 70-те години, когато се заехме да популяризираме у нас и в чужбина творчеството му. Ръководехме се от идеята, че като основен представител на източноправославната църковна музика, той е великолепно доказателство за възможностите на българския музикален гений.
Срещнах разбирането и подкрепата на творци като Панчо Владигеров, Константин Станкович, музиковеда Стефан Лазаров. В делото се включиха Лада Брашованова - музиковед и изследовател на Кукузел, и Таня Христова - ръководител на вече създадения знаменит хор "Йоан Кукузел", който изнесе поредица от концерти. В различни статии, поместени в научни и масови издания, в предавания по радиото и телевизията популяризирахме у нас и в чужбина творчеството на големия творец. В навечерието на 700-годишнината от рождението му съставих, утвърден от Людмила Живкова, цялостен план за честването. Имаше проект да се напише и сценарий за игрален филм.
Както при всеки подобен случай, официалната номенклатура започна да ни упреква, че популяризираме църковна музика в момент, когато противоборството между двете социални системи - социалистическата и капиталистическата, се изостря. И вместо да дадем отпор на религията, лансираме хор, в който пеят и свещеници...
Людмила успя до известна степен да укроти страстите. Изпълнението на Кукузеловата и друга литургична музика бе допуснато, но на строго определени места и пред подходяща аудитория, до която младежта нямаше достъп. Концертите ставаха главно в криптата на "Александър Невски" и на тях присъстваха преди всичко видни гости от чужбина, културни дейци, представители на ЮНЕСКО.
Сблъскахме се и с друг вид съпротива - някои среди, представляващи Института по музика при Българската академия на науките, бяха против у Иоан Кукузел да се вижда български корен. Те пишеха до Людмила Живкова изложение след изложение, наблягайки на единствената според тях вярна версия: че Иоан Кукузел е византиец.
Наложи се да правим консултации с видни музиколози и историци като професор Панчо Владигеров и академик Иван Дуйчев. както и други наши интелектуалци, те защитиха тезата че макар да няма безспорни доказателства за българския произход на Кукузел, определени сведения говорят, че майка му е била българка, че е израснал в българска среда и произведенията му са свързани с нашата музикална традиция
Най-важното научно съображение бе, че по начало византииската култура, както и византийската държава са многонационалйи И макар да е самостоятелно обособена, българската култура в Средновековието е участвала във формирането на византииската и източноевропейската култура. Такова разбиране на процесите е логично и преодолява отживели вече византо-центристки схващания в науката и историята на културата
Независимо от това броженията не стихнаха. Те се прехвърлиха и в борбите между хора на Таня Христова и някои друга хорове, изпълняващи също Кукузелова музика. Трудно можех да следя тези спорове, защото. от една страна, не се занимавах с тези неща, а от друга, разправиите вече се водеха на чисто музиковедческа основа. Зная обаче, че Людмила беше разпоредила да се създадат два хора: "Иоан Кукузел" и "Ангелогласния" и двата да имат възможност да съществуват равноправно
Но както е известно, с разпореждания никой въпрос не може да бъде решен. Така че духовете не се успокоиха
Зад тази разправия обаче остана нещо далеч по-важно: Кукузеловата музика доби популярност, до нас достигна една не-позната дотогава култура, която постепенно започна да увлича и младежта и да печели почитатели в чужбина
Отново смъртта на Людмила попречи да се чества юбилеят на Иоан Кукузел. Сценарият на игрален филм, направен от известната кино сценаристка Свобода Бъчварова, не беше приет за реализация от Българската кинематография с мотивация: “пак ли попски теми?'.
Делото, започнато с огромно увлечение, заглъхна.

http://www.bulgaria.com/welkya/proza/emil17.html

Св. Йоан Кукузел


Св. Йоан Кукузел
(ок. 1280-1360)


Кратко животоописание
Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.



Житие на преподобни Иоан Кукузел
Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:
- Иоане, какво яде днес?
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:
- Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:
- Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.
Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.
Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.

В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.
Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св. Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена докато пристигнаха на св. Гора.
Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:
- Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?
- Зная - отвърна му св. Иоан - да паса кози и искам да стана монах.
Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.
Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше монастирските кози.
Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но - отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.
Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник - той чу пеенето и помисли, че то е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:
- Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!
Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:
- Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.
- Чедо мое - рече му игуменът, - не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.
Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.
Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:
- Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество - да му простиш.
Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:
- Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.
Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен - не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание (Пс.150:6).
След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.
Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев - затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:
- Радвай се, Иоане!
И добави:
- Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!
При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.
Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка - тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Кукузелиса", се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)
Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин. Яви му се и му каза:
- Бъди здрав отсега нататък!
При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на живота си той не страдаше от болести.
Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата "Св. Архангели", построена от самия него.
Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.


Article in Macedonian language stated that Macedonian minority in Albania

Опасни пораки на лидерот на ДПА за Македонците и за македонската држава испратени од ТиранаЏафери тврди дека Македонците во Голо Брдо се измислица
ВИКТОР ЦВЕТАНОСКИ

Лидерот на ДПА препорачува отворање на дилемата во врска со формирањето на македонската држава ако таа не го признае Косово: Арбен Џафери
Лидерот на ДПА, Арбен Џафери, тврди дека Македонците од Голо Брдо се измислица на бившиот македонски претседател Киро Глигоров и на македонските тајни служби. Истовремено, тој препорачува дека најадекватен одговор на македонската определба за непризнавање на независноста на Косово е отворање на дилемата во врска со формирањето на македонската држава."Од каде извира таа енергија, таа подготвеност за формирање на една "македонска кауза" во Голо Брдо во Албанија?", прашува Џафери во текстот објавен во албанскиот весник "Шекули", за потоа да констатира дека одговорот не треба да се бара ниту во историјата ниту во традицијата, "туку во политичките проекти на мошне старите лидери или на проектите на македонските тајни служби кои се стремат да го релативизираат албанското прашање на просторите на поранешна Југославија". Според него, македонската кауза во Албанија се отворала како антиалбански предизвик во рамките на глигоровистичката стратегија која презела врз себе да реализира неколку сегменти на тајните служби и на кариеристичкото слепило на неколку поединци во Албанија, кои преку своите друштва се стремеле да отворат големи дилеми. "Меѓутоа, тие ќе успеат да сфатат дека импровизираат само бура во една чаша вода... делириумот за создавање етничка кауза во Албанија не е само политичка реторика, но и геостратегиска политика", ќе констатира Џафери.Истовремено, тој објаснува дека постоел план од времето на поранешна Југославија за формирање една тампон-зона која би ги поврзувала пределите населени со "муслиманите-словенофони" во Гора, Косово, на селата на "торбешите" околу Дебар и оние во Голо Брдо, Албанија. Лидерот на ДПА посочува дека актуелната македонска Влада остварувала разговори за отворање пат кој би го поврзал Голо Брдо со селата на "торбешите" околу Дебар.Џафери признава дека во еден дел од територијата на Албанија постоела една група што зборувала "еден пресушен дијалект" од словенскиот јазик, која припаѓала на муслиманската вероисповед, но, според него, на оваа група сў уште не и бил јасен нејзиниот национален идентитет, дури таа била многу поназад од другите што денес се признавале под името помаци, торбеши и босанци. Според него, тие едноставно се идентификувале со топонимот на Голо Брдо и дури често пати се декларирале како Бугари.На лидерот на ДПА повод за вакви жолчни напади врз Македонците во Албанија и врз македонскиот национален идентитет му дал текстот на д-р Кимет Фетаху, Македонец од Голо Брдо, познат активист за правата на Македонците во Албанија, објавен во истиот весник. Џафери не кажува што, всушност, пишува Фетаху. Го претставува како претставник или претседател на едно од друштвата на, според него, "таканаречената Унија на Македонците во Албанија". Фетаху за него е човек "на едно друштво кое според сите веројатности собира граѓани од Албанија кои сметаат дека им се зголемува угледот ако се идентификува со таа политичка измислица - Македонци муслимани, што ниту во самата Македонија не фати место". Лидерот на ДПА вели дека текстот на Фетаху бил интересен само ако се гледал како илустративен дел од синдромот создаден од глигоривистичката доктрина што во суштина, според него, била вештачка и во самиот македонски народ внесувала збрка, како со себеси, така и со другите народи на Балканот. "Овој напис вреди да се анализира само за да се сфати апсурдот на македонизмот, барем перципиран со очилата на доктрината на Глигоров", заклучува тој.Лидерот на ДПА се враќа и во минатото, тврдејќи дека примарната идеја на ВМРО била да се формира една државна формација на географскиот простор што би се признавала со името Македонија и во која Голо Брдо во Албанија било надвор од полето на нејзиното политичко перципирање. "Оваа Македонија, според политичката платформа на ВМРО, требаше да биде балканска Швајцарија каде што во целосна еднаквост би живееле Бугарите, Албанците, Грците, Турците, Власите и другите. Така, дел од бугарската елита се стремеше преку новиот концепт на држава како Швајцарија повторно да ја врати бугарската доминантна позиција врз една стратегиска територија што ја имаше загубено благодарение на меѓународната арбитража", пишува Џафери, застапувајќи ги познатите тези на Ванчо Михајлов за Македонија без Македонци. На крајот лидерот на ДПА заклучува: "Претенциозните трансцедетални концепти на Глигоров за македонизмот создаваат само големи историски, политички религиозни збрки и друго, не само во Македонија, но и околу Македонија. Со случајот на промовирањето на македонизмот во Голо Брдо, диригиран од Скопје, се отвора силна политичка дилема која се однесува на формирањето на Македонија како независна држава и влијанието на тоа врз стабилноста на државата и констелациите околу неа". Џафери смета дека најадекватен одговор на, според глигоровистичката и воопшто македонската определба за непризнавање на независноста на Косово, е отворањето на дилемата во врска со формирањето на македонската држава, зашто "тоа и како концепт и како агентурска дејност" ги дестабилизирало албанските простори и регионот.

http://www.macedoniainfo.com/Bulgarian_not_Macedonian.htm