Българите от Гора се сдобиха с речник на своя говор

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Bulgaria_i_Sveta/Material/0911_rechnik.htm

Българите от Гора са една от най-неизследваните от нашата наука български общности зад граница. Областта се простира в ниските части на планините Шар, Кораб и Коритник, на границата между Албания, Косово и Македония. Най-условно тя се разделя на Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс /Албания/ и Призрен /Косово/. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща и др. Общински център на района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е Рестелица. Населението на областта по данни от 1999 г. е 14 000. Гораните се славят като най-добрите сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес, те държат сладкарници.

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях вече се говори албански, макар че все още има хора, разбиращи български. Тези, в които се говори български език, са Шищавец, Борйе, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакищ и Очикле. В тях живее компактно помохамеданчено население. Хората там се наричат „нашинци” или „горани”, а албанците, живеещи в съседство, ги наричат „торбеш”, „горан” или „потур”. Българите там наричат езика си “нащински”.
Лексикалният фонд на говора на „нашинците” е предмет на голям речник от 43 000 думи и изрази, който беше представен преди няколко дни в БАН. Авторът Назиф Докле е виден общественик, писател и учен, който в момента работи и живее в Кукъс. Автор е и на десетки изследвания по въпросите на културата, етнографията, фолклора, лексикологията, историята, литературата. Той е още сценарист и режисьор на няколко документални филма и сценични представления, изявява се в областта на живописта и скулптурата. Основател и ръководител е и на етнокултурното дружество „Гора”, създадено през 1991г.
Речникът на Назиф Докле е резултат на десетилетна работа по събиране, подбор, консултации и класифициране на материала от диалекта на гораните в Албания и по-конкретно в областта на Кукъс. Материалът е представен чрез азбуката на съвременния албански, на първо място, тъй като речникът е „нашке”–албански, а освен това тя позволява отразяването на цялата фонетична система на говора. Жителите на селата са получили образованието си само на албански език и не познават друга азбука, и не на последно място – разчитането може лесно да се извърши и от гораните, жители на косовските села.
Назиф Докле смята, че „нашинците” са торбеши, потомци на прогонените богомили, които са се преселили в планините Шар, Кораб и Коритник. Той казва, че богомилите са приели исляма сравнително късно – в края на XVIII и началото на XIX век. След като е посетил различни места в Родопите е стигнал до извода, че говорът там не се отличава особено от „нашинския”. Това е един интересен феномен – в крайния български югозапад откриваме източно български говор със силна редукция, който за съжаление почти не е изследван. И до ден днешен гораните, повечето от които имат албански имена, използват и славянските си фамилии - Киревци, Живковци, Дочовци и др.
“Това е един дългогодишен ангажимент още от гимназиалните ми години. Бях вдъхновен от патриотични подбуди и реших, че трябва да събирам и публикувам нашата култура – разкава Назиф Докле за своето дело. – Започнах с публикуването на народни песни, след това се появи идеята за речника и започнах събирането на материала през 1972 година. И така, бавно, в продължение на много години работeх по него. Имам необходимата подготовка, но трябваше да положа много усилия. В края на краищата пред нас е вече плодът на този мой труд. Наистина езикът на Гора е диалект, но на него е създадена прекрасна поезия, той е много богат. Народът ни, макар и беден, е успял да запази една чудесна култура.”
Можем да се надяваме, че това няма да е първата и последна крачка от страна на българските институции в подкрепа на българите, живеещи в Гора. Академичното издателство „Професор Марин Дринов” в лицето на своя директор акадмик Ячко Иванов изрази готовност да публикува и друг труд на Назиф Докле – сборник с фолклорни текстове. По време на презентацията авторът изрази своята благодарност към Българското посолство в Тирана и към господин Емил Миланов, който е лично и професионално ангажиран с проблемите на гораните.

Йорданка Иванова

На снимките : Назиф Докле до една от скулптурите си и горанка от Албания
Фотограф: Таня Мангалакова

Речник на българския говор в Албания

На 2 ноември 2007 в Българската академия на науките в София бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”, София, академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2007), съставен от Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, където живеят нашенци, или горани – ислямизирано население от български произход, което и днес говори на стар български диалект.

В предговора Назиф Докле обяснява, че говорът на нашенци в Албания принадлежи към крайните български говори в Северозападна Македония. Авторът на речника е нашенец от Борйе, едно от горанските села в района на Кукъска Гора, Албания.Деветте горански села в Северна Албания – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод, са част от областта Гора, която се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са мюсюлмани, помежду си се наричат нашенци, а езикът, на който говорят - нашенски. Те са ислямизирано население от български произход. Албанците ги наричат торбеши, горани.

Назиф Докле смята, че гораните са потомци на богомили.62-годишния Назиф Докле има много таланти – етнограф, историк, поет, скулптор, резбар, режисьор и сценарист на документални филми. В момента живее в град Кукъс, работи в местния музей и преподава албански език и литература. Талантливият изследовател е подготвил за печат монографиите “Етнографска Гора”, “Следи от богомилството в Гора”, както и свои разкази.

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=12948

Кръгла маса "Българите в Албания и Косово"

ОБРЪЩЕНИЕ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА

“БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

(2 декември 2006 година)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По инициатива на Културно-просветното дружество “Огнище” вече седем години се провеждат форуми, които популяризират историята, културата и традициите и се занимават с решаване на проблемите на сънародниците ни в Голо Бърдо, Преспа, Гора, Жупа, Корчанско и Призренско (Албания и Косово) пред българската и световната общественост.

Ние, участниците в кръглата маса “Българите в Албания и Косово”, след преглед на основните събития през последните години, с грижа за сънародниците ни в тези райони бихме желали да направим пред Вас следните констатации и предложения:

1.Приветстваме усилията на българската дипломатическа мисия в Тирана и албанската секция в МВнР за подпомагането на българската общност в нейните стремежи за запазването на енто-културната си самобитност и за признаването на статута на отделна етническа и културна общност в Албания. Служителите в мисията и бившият министър на външните работи г-н Соломон Паси дариха средства за възстановяване на българския храм в с.Гиновец, Голо Бърдо. Впоследствие и Дирекцията по вероизповеданията при МС отпусна и средства от бюджета, а през 2006 година с помощта на певеца Илия Луков бе поставена и осветена камбана на църквата.

Очакваме отпечатването на речника на горанския говор, което ще е събитие за българската наука и за българистиката по света и изказваме благодарност за оказаната подкрепа на МВнР. През март 2006 г. имахме удоволствието да организираме представянето на автора на речника г-н Назиф Докле, изтъкнат изследовател, фолклорист и поет, пред българската научна и литературна общественост. Готвим се за организиране на представянето на самия речник съвместно с БАН след отпечатването му. Очакваме също така отпечатването и на специализиран учебник по български език за общността ни в Албания.

За съжаление, тези несъмнени успехи не могат да прикрият липсата на система в работата на държавните институции в опазването на българското църковно, езиково и културно наследство зад граница.

През 2005 и 2006 г. министърът на външните работи г-н Ивайло Калфин проведе срещи с ръководители на българските организации, с които ние поддържаме тесни връзки и се надяваме тези срещи да доведат до позитивни промени в политиката ни спрямо общностите ни.

2. Тромавите процедури по издаването на визи на българи от Албания продължава да бъде проблем номер едно в общуването ни със сънародниците там. За поредна година някои студенти чакаха около три месеца за получаването на визи за обучение. Някои продължават да ги чакат, а други се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети.

3. След влизането на България в ЕС настояваме Министерски съвет да вземе решение сънародниците ни от чужбина да пътуват с безплатни визи до България. Известно всяка от страните членки има право да въвежда облекчения във връзка с националните си и икономически интереси. Не би било оправдано сърби и албанци от Сърбия и Македония да имат по-либерален достъп до територията на България, отколкото българи от Албания и други държави.

4. В момента държавните институции разработват стратегия за внос на чужди работници и затова настояваме българите от Косово и Албания да получат облекчени условия за получаване на работни визи, както и за развиване на собствен бизнес в България. Имаме готовност дружество “Огнище” да участва в изработването на тази стратегия с експертна помощ. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход.

5.Поради въвеждането от МОН през 2004 г. на нови условия и правила за приемане на студентите и тази година за пореден път пет от местата, предоставени за обучение на граждани на Албания, не бяха използвани. Настояваме да се предприемат стъпки, включително и чрез промяна на нормативната база (Закон за българите живеещи извън България и Закон за висшите образование), за възстановяването на системата на прием до 2003 г., когато се запълваха почти всички места. Предлагаме отново. местата да се определят (и при необходимост - трансформират), не от Министерски съвет, а от министъра на образованието и науката.

6.Тестовете по история не отговарят на ситуацията в Албания и Косово, където не се изучава организирано български език и история. Отново не бяха предоставени предварително въпросници за тези тестове. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни тестове.

7.МОН възприе предложението ни от миналата година за определянето на отделна квота (5 места) за сънародниците ни от Косово. Но тези възможности не бяха добре разгласени от дирекция “Студенти и специализанти” в МОН, която отговаря за тази дейност. Резултатите също не бяха изпратени навреме в мисията ни в Прищина, поради което кандидатите дълго време не бяха информиране дали са приети или не. Когато двамата приети студенти дойдоха в България, не им беше оказано съдействие за настаняване и започване на учебни занятия, а трябваше да подават молби до студентските съвети и да чакат седмици, което ги накара да се завърнат обратно.

8. За втора поредна година не беше организиран подготвителен курс по български език от университетите. Категорично се застъпваме за възстановяването на тази практика, което е задължение на МОН съгласно чл.4, ал.1 на ПМС 103/1993 г. Това, че отделни университети изразяват готовност да организират тези курсове и без заплащане от МОН (от отговора от МС) говори, че те по-добре от администрацията в МОН осъзнават важността на тази държавна политика.

9.Не считаме за уместно в приема на студенти от българските общности ключова роля да има доц. д-р Марияна Георгиева, която през 2004 г. беше уличена в приемането на чужденци от небългарски произход по същото ПМС 103, което тя самата призна пред медиите, но за което не последва наказание.

Настояваме дружество “Огнище” да осъществява мониторинг на всеки 3 месеца на работата на тази служителка и ръководената от нея дирекция, тъй като имаме съмнения в нейната компетентност и добросъвестност.

10.Повечето български младежи от Албания и Косово не могат да продължат образованието си след 6-и и 8-и клас. Предлагаме от Албания Косово да се приемат учащи се не само в българските университети, но и в гимназиалния курс. Децата след 6-и или 8-и клас могат да преминат подготвителен клас или двумесечен курс през юли-август по книжовен български език.

11.В миналогодишното си обръщение похвалихме правителствената политика и МОН, за това че за първи път ( през 2005 г.) е организиран безплатен летен отдих за 50 талантливи българчета от Албания и на 10 от Косово. За наша изненада тази много полезна стъпка не намери продължението си през тази година, независимо че е регламентиран в чл.8а на ПМС 103, което е неизпълнение на държавно решение. Моля да ни отговорите какви са причините? Настояваме за това през 2007 година да се възстанови провеждането на този отдих.

12. На миналогодишната кръгла маса от главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина беше изразено становището, че ДАБЧ “не се съмнява в българския произход на лицата от общността ни в Косово, но се затруднява в изготвянето на система на работа с общността ни там”. За една година явно все още липсва изградена система, независимо че вече има регистрирани две български (по устав) организации в двата района, населени компактно с българско население. Тези протакания с години на издаването на документ за български етнически произход от страна на ДАБЧ водят до недоверие у сънародниците ни, разочароват ги и създават предпоставки за влияние на други държави, което предвид ситуацията в Косово и националните ни интереси е силно нежелателно.

13. Отново обръщаме внимание, че във връзка с увеличения брой подадени молби за придобиване на българско гражданство дирекция “Българско гражданство” при Министерството на правосъдието се нуждае от двойно увеличаване на броя на служителите. Няма как да коментираме забавянето с повече от 2 години на преписките на кандидатите, което води до появата на посредници и корупция.

14. Приветстваме политиката на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на българите от чужбина на облекчени условия, като процедура и като такси /0.5%/ за издаване на документи за самоличност - временно, продължително и постоянно пребиваване, но е странно, че се изисква всеки път наново да се представя документ за български произход от ДАБЧ. Като че ли може човек преди година да е бил българин, а сега да не е. Настояваме регистрираните неправителствени организации на българите в Косово и Албания да бъдат упълномощени да издават удостоверения за български произход.

15. Дружество “Огнище”, което членува в Консултативния съвет към ДАБЧ, настоява спешно да бъде свикана среща, на която подробно да се обсъдят конкретните мерки, които предлага за работа с нашите сънародници от Албания и Косово.

16. През 2004 Министерският съвет взе решение да бъде открит културен център на България в Белград, Скопие и Тирана. Настояваме да се изпълни решението на МС и от 2007 г. в Тирана да бъде открит културен институт на България. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В навечерието на организираната на 10 март 2006 културна проява на дружеството получихме насърчително писмо-отговор от приемната на министър-председателя ( № 2220/03 от 2.03.2006 г.) на поставените от участниците в миналогодишната кръгла маса въпроси. Отговорът беше огласен пред аудиторията на форума. Благодарим, че някои от поставените от нас проблеми са решени положително, както и за оценката на народополезната дейност на дружество “Огнище”. За съжаление поставянето отново на голяма част от проблемите говори, че явно в административните служби или се действа много бавно, или много предпазливо, или няма воля да се работи за реалното разрешаване на поставените въпроси, тъй като това създава допълнителни трудности за случайни и безразлични чиновници. В нашата администрация все още няма нагласа за толериране на усилията на нашите сънародници, а често и за подкрепа в трудният им път по завръщането към националните корени. Типовите регулативни процедури трябва да се дообмислят и прецизират за работа с българите от странство.

Очакваме в отговор на поставените от нас въпроси, подобряване на нормативната уредба по регулиране на тази толкова важна за националното ни бъдеще дейност и реални действия на българската дипломация и администрацията, за да се почувства от нашите сънародници в чужбина ролята на Българската държавност, това че България я има!

АПЕЛ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА “БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

ЗА АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В КОСОВО, УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ГРАЖДАНСТВО И БЕЗПЛАТНИ ВИЗИ

(2 декември 2006 година)

В Косово живеят етнически българи, които векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани 2 неправителствени организации на българите в Гора и Жупа, които работят за културно и икономическо сътрудничество с България. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Тенденцията е в първата половина на 2007 под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово с някаква форма на условна независимост. Българската държава трябва активно и на висок глас трябва да защитава правата на българското малцинство в Косово.
Времето е ограничено и затова настояваме:
1. Народното събрание и останалите институции да приемат декларация за защита правата на българите в Гора и Жупа, Косово, част от които вече са се самоопределили като българи, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. Българите трябва да бъдат споменати като етническа общност в конституцията на Косово, която се изготвя в момента от косовските институции заедно с международната общност.
2. До началото на 2007 година да се създаде план за действие (action plan) за българите в Косово, който да се подготви с помощта на неправителствени организации, които имат експертна информация за тази етнографска общност. Неправителствените организации в България са по-ефикасни и гъвкави, отколкото държавните институции.
3. Настояваме за улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство. Години наред дружество “Огнище” се опитва да промени тромавите процедури за издаване на визи и документи за български произход, но нещата си вървят по старому. Настояваме от януари 2007 нашите сънародници в Косово и Албания да получават безплатни визи за България. Настояваме дружество “Огнище” да получи правомощия да упражнява граждански контрол на действието или съответно бездействието на институции като МВнР, Агенция за българите в чужбина, Министерство на правосъдието, МВР които осъществяват процедурата на даване на българско гражданство на нашите сънародници в Косово и Албания. Имаме конкретни оплаквания и сигнали и настояваме виновниците за съществуващите корупционни схеми да бъдат санкционирани.
4. Държавните институции, които в момента разработват стратегия за внос на работна ръка от чужбина, трябва да приемат пакет от мерки за осигуряване на достъп на нашите сънародници от Косово и Албания до пазара на труда в България. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход и да консултира социалното министерство в създаването на работеща стратегия. Българите от Косово и Албания са трудолюбиви и работливи, лоялни към институциите. Нашата държава само би спечелила от тяхното присъствие, те ще обогатят българската култура със своите специфични традиции и диалект. Необходимо е институциите да ускорят процедурата по даване на българско гражданство и издаване на работни визи на гораните от Косово и Албания, защото те ще заемат ниша в нашата икономика, която е свободна.
5. Предлагаме държавата – МВнР, Министерството на правосъдието и социалното министерство, да подкрепи проект за създаване на офис, посредническо бюро от експерти, който да помага на етническите българи от Албания и Косово, които искат да получат българско гражданство и да започнат малък и среден бизнес в България. Агенцията за българите в чужбина бави месеци наред издаването на удостоверения за български произход, а Министерството на правосъдието – години, даването на българско гражданство. Посредническото бюро ще популяризира уменията и занаятите на тези малки общности в Косово и Албания сред различни слоеве на обществото – предприемачи, стопански камари, бизнес-асоциации, медии и др. Функциите му ще бъдат да помага на “нашенци” от Косово и Албания при подаване на документи за получаване на българско гражданство, както и за улеснено получаване на бизнес-визи и работни визи, регистрация на фирми за извършване на производство и търговия, както и в интеграцията им в българския стопански и културен живот. Нашенци са работливи и искат да живеят в България, за да започнат бизнес в България със своите капитали. Те са инвеститори в икономиката на страната ни. Това е начин за прекъсване на корупцията в системата за получаване на българско гражданство.
6. Да бъде създаден център за културно и икономическо сътрудничество с България в Драгаш, Косово. Освен с осъществяване на бизнес начинания и реклама на българската култура, този център ще организира курсове по български език за младежи, които искат да кандидатстват в български университети.
7. Настояваме българските институции да подкрепят инициативата за създаване на радио “Гора”, което да излъчва на песни и новини на местния горански диалект, който е стар български диалект.

http://gorani.wordpress.com/