Поредна етноложка експедиция сред нашенците в Голо Бърдо-Албания

В периода 21 август – 28 август 2010 г. в селата Големо Острени, Оржаново, Мало Острени и Стеблево, област Голо Бърдо, Албания се проведе етноложко-фолклористична експедиция, подкрепена от Държавната агенция за българите в чужбина и ВМРО, с участници Алексей Жалов – сдружение за българите в чужбина «Нашенци», Веселка Тончева и Цветелина Димитрова от института за ентология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Симона Петрова от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, Георги Райчев – Музей по спелеология и родопският карст . Бяха направени над 70 интервюта с информатори на различна възраст по множество теми, сред които селищна история, топонимия, фолклорна история, родове в с. Големи Острени, Оржаново и Мало Острени, история на Албания; раждане, бабуване и баене; сватба, песни на сватба и синет (сюнет), свирене, видове свирки/зурни и зурнаджийски мелодии; погребение, Байрам и поменална обредност; фолклорен ислям, демонология; идентичност на общността в Голо Бърдо.

Беше направено видео- и фотодокументиране на традиционна сватба и невестинска носия от с. Големо Острени, овчарски звънци и хлопки от региона. Заснети бяха традиционни къщи и гробища във всяко от трите селища – особено интересни са каменните кръстове от стари християнски гробища и мястото „на църков” в с. Малестрени (Мало Острени). Документиран беше и пазарът, провеждан веднъж седмично в с. Големо Острени, на който се събират хора от всички околни селища на общината

Софика Мале: Няколко думи за дейността на дружество "24 май"

Източник: www.bulgariaabroad.com

Чували ли сте за Клуб “24 май” в Тирана?

Представете си, че не сте българин, а идвате от съседна балканска страна, за да учите в България. Представете си, че петте студентски години са променили живота ви така, че България се е превърнала в специално място. И искате да продължите тази връзка. Какво бихте направили?

Прочетете още »

Зехрудин Докле: Гора е най-запазената „българска марка” в Албания

Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество „Иван Вазов” в Тирана, пред Агенция “Фокус”.

Източник: Информационна агенция "Фокус"

Интервю на Денка Кацарска
Снимка: Албасоф ООД

Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество „Иван Вазов” на българите в Албания – с какво се занимава?

Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество „Просперитет” – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература. 

Прочетете още »

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева: Изследователска експедиция ще се проведе това лято в Голо Бърдо

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Тончева, доволна ли сте от ефекта, който имаше книгата „Българите от Голо Бърдо. Традиции, музика идентичност”? Беше представена в няколко големи български града. Медии в Скопие коментираха – „български академик побългари македонците в Албания”. Мислите ли за продължение на този труд?

Веселка Тончева: След премиерата в София, книгата действително беше представена и в Русе и във Велико Търново по покани съответно на Регионален исторически музей – Русе и на Студентския съвет към Великотърновския университет. Аз съм им особено благодарна за възможността чрез книгата ми аудитория и извън столицата да се запознае с темата за българите, живеещи в Албания. Ако говорим за ефект от книгата, първото, което може да се каже, е че много хора в България за пръв път се запознаха с факта, че в Албания живеят наши сънародници, а за да очакваме отношение към тях или действия, изразяващи това отношение, преди всичко трябва да има знание. В този смисъл струва ми се, че книгата имаше и продължава да има своята мисия.

Прочетете още »