Българите в Голо Бърдо - Албания

Както беше обявено, на 14 януари 2010, в Софийския университет се състоя представянето на книгата на Веселка Тончева "Българите от Голо Бърдо Албания".Залата се оказа тясна за гостите, но това не им попречи да изсушат словата на Райна Манджукова - председател на Агенцията за българите в чужбина, Хаджи Пируши - председател на Дружеството "Просперитет на Голо Бърдо"-Албания, Алексей Жалов - инициаторът на спелео-етноложките проучвания в района.В последствие авторката представи своят труд! За "каймак" на представянето бе излъчен филма на В.Тончева "Българите в забрава" отразяваш проблематиката на книгата. Накрая, както е и нормално за подобни събития присъстващите изпиха по чаша вино за успеха на начинанието и здравето на виновниците за осъществява нето на този проект. Събитието беше отразено медийно. Обширно интервю с авторката можете да намерите тук. Репортажът на БНТ от представянето е достъпен на адрес!

Набират се средства за българско училище в Тирана

Подробности ще намерите тук!

На 16 декември 2009 г благодарение на изключителната финансова помощ на Държавната агенция за българите в чужбина, излезе от печат книгата на Веселка Тончева „Българите от Голо Бърдо-Албания” – 1 част. Книгата съдържа фолклорни материали записани в областта Голо Бърдо в Република Албания по време на спелеоложко-етноложките експедиции в района проведени в периода 2006-2008 г. Представена е традиционната култура на общността – песенност, обредност, светоглед, спомени, местни истории. Научният текст към материалите засяга важни аспекти от историята, религията, обредността, музиката, идентичността и въобще битието на местните българи. В книгата чийто обем е 328 стр. съдържа и цветни илюстрации по темата. Изданието бе подготвено за печат от Издателско- импресарската къща „РОД”.

Представянето на книгата пред широката общественост ще се състои на 14 януари 2010 от 18.00 часа в Първа заседателна зала на Софийския университет "Св.Климент Охридски" . Добре дошли на представянето !

Българите в Албания

Автор Ерлин Спасе
Пишейки за българите в Албания, ние първо трябва да се запознаем с техния народ като цяло, с неговия произход и особеностите му.
За краткия си престой в България аз разбрах, че българите са нация със силен характер и темперамент. Те са хора, спазващи своите традиции и обичаи, и силно почитат и се гордеят със своята вековна история. Именно тази история ги е оформила като единен и непреклонен народ.
Личности като Левски, Ботев, Вазов, Каравелов и много други са накарали българите да почитат дълбоко своя произход и да се гордеят с него.
Познавайки много българи, аз донякъде успях да открия някои основни черти в техния характер.
Разглеждайки въпроса за българите в Албания, ние трябва да обърнем внимание именно на това какво се е променило в техния характер и в живота им като цяло, след като те са напуснали своята родина и са отишли в Албания. Необходимо е да разберем дали са съхранили своите ценности и обичаи макар далеч от България. С какво Албания е променила българите? Какво им е „дала”? И какво им е „отнела”?
Аз искрено се радвам и за мен е чест да проследя живота на българите в Албания и да се опитам да ги анализирам, доколкото е възможно това да направи един чужденец. Българи в Албания има в Мала Преспа, в Голо Бърдо, Бяла вода, Върник, в Корча, който е най-културният град в Албания. Там живеят българи, гърци, власи. Селата около Корча са български села - като Дряново, Булгарец, Бобощица, Породина, Дворани и други.
В Дряново се говорило на български език до 1960. В Мала Преспа и Голо Бърдо и до днес се говори само на български език. Там има български църкви, като "Свети Георги", "Света Марина" и други. Също българи има и в село Гора. Българите в Корча нямат културно средище, няма и посолство.
Българската държава трябва да обърне повече внимание на българите в Албания. Българите спазват традициите, празнуват българските празници. Българите в Албания говорят на български език. Българи в Албания има около 100 хиляди.
Корча има около 80 хиляди жители. Там живеят около 20% българи, а гърци има повече. Гърците са около 30%. Ромите са около 10%. А останалите 40% са албанци. В Мала Преспа, Голо Бърдо и Върник живеят само българи.
Корча има нужда от български училища, децата да се учат на български език.
В днешно време българите в Албания са групирани в следните райони:
Голо Бърдо, Дебърско, Пешкапийско. Главно там са българомохамедани. В Мала Преспа, около езерото – Корчанско, са главно християни, и Гора на границата с Косово и Македония, главно българомохамедани.
Във вътрешността на Албания броят на българите е голям, но никой не може да каже колко са точно. Много българи от Албания са мигрирали в Западна Европа, като в Италия, Германия и САЩ. Много от известните личности в Албания са от български произход. Българите в Албания и до днес са запазили своите традиции и обичаи. Българите от Голо Бърдо са автохтонно население, живеещо в планините югозападно от гр. Дебер - Македония, на трудно достъпни места. Селата около Бърдо са следните: Таблево, Гиновец, Кление, Требище, Големо Острени, Ворница, Тучепи, Пасинки, Радоеща, Лешница, Оржаново.
Основният поминък в Голо Бърдо е животновъдството и доколкото е възможно земеделието. Почти цялото мъжко население през годината е на гурбет в Гърция, Италия и др. Голобърдците са извесни като най-добрите майстори в Албания. След политическите промени голяма част от семействата постепенно се изселват от района. В последните няколко години обаче, поради възможностите за свободно строителство и поради строителните умения на Голобърдци в покрайнините на големите градове като Тирана, Елбасан, Дуръс, Драч, Берат. Постепенно сьздават цели български квартали. Това спомага за запазването на етнокултурната среда и препятства асимилационните процеси.
Българските села в района на Гора са разделени от днешната политическа граница мажду Албания, Македония, и Косово. Района на Гора се казва Кукъска Гора. В района на Кукъска Гора селата са деветнадесет, но в десет от тях се говори албански, а останалите се говори на български. Селата в които се говори на български език са Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошаришта, Запот, Пакища, и Очикле... Многократно са се заселвали в най-големи градове на Албания.
Преспанското езеро е разположено на територите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта на мала Преспа, като Пустец, Шулин, Глобочани, Долна Горица, Горна Горица, Туминец, Леска, Зьрноско и Церие.
Жителите на тези села са източни православни христяни, а всяко село носи както славянско име, така и албанско име.
Село Пустец е общински центьр. В Мала Преспа е било център на цар Самуил на двата острова, които се казват Малък Град и Голям Град. На остров Мальк Град се намира една много стара църква, която се казва "Свети Петър". В Мала Преспа се развиват сьбитията, описани от българския велик писател Димитър Талев в романа „Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на бьлгарите за освобождение от турско робство. Бьлгарите на Преспа се занимават сьс земеделство, с рибарство, малко бизнес и текстил от българския пазар в Илиянци. В Преспа е хубава природата за туризъм, но албанската дьржава не е инвестирала много. Бьлгари в Албания не се знае колко са точно поради високата емиграция. Предполага се че са около 150 000 души (http://www.omda.bg/studentski
Източник : http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm