Неделно училище към Дружество “Просперитет "Голо Бърдо".
Хаджи Пируши. Shokates "Prosperitet Golloborda", Tirane. Bulevardi "Bajram Curri" perballe farmacise "1 Maji" Teл. (003554) 336 075
Елбасан
Курсове по български език за деца и възрастни. Организатор Исмет Тола. Laria Vullentari, Pallati 632 HA 8, Elbasan
неделя, април 01, 2007
Училища, в които се изучава български
Posted by Историк at 9:15 сл.об. 0 comments
Labels: Последни новини
ETHNIC BULGARIANS IN MALA PRESPA AND GOLO BRDO
Tanya Mangalakova
Lake Prespa is situated in the territories of Albania, Greece, and Macedonia. At present, there are 9 villages in the Mala Prespa area inhabited by 5-7 thousand people some of whom have Bulgarian, and some – Macedonian consciousness. Ethnographer Vassil Kanchov cites Pouqueville mentioning that “in the early 19th century, Prespa was populated with Bulgarians alone. Arnaut migrations to Prespa began from the village of Trn or Tern, lying between theDevol River bed and Lake Mala Prespa, and then moved up further to the north”1. These villages are Eastern Orthodox and have both Bulgarian and Albanian names – Gorna Gorica (Gorica Madh), Dolna Gorica (Gorica Vogel), Tuminec (Kalamas), Glubočani (Golumboc), Šulin (Belas), Pustec (Likenas), Tzerie (Cerie), Zrnovsko (Zarosh), and Lesko (Lepis). This is where the scene is laid of “The Prespa Bells”, a novel written by Bulgarian author Dimitar Talev, a native of Prilep (modern Republic of Macedonia), which depicts the struggle of the Bulgarian population in Macedonia for liberation from Ottoman rule in the 19th and 20th centuries. The mythical town of Prespa portrayed in Talev’s work is fiction; existent in reality isonly Lake Prespa.
MALA PRESPA
--------------------------------------------------------------------------------
Page 3
An aged woman told us about her difficult life. “We keep working, but the land isn’t good here. Many of our people work in Greece and in Macedonia. All of us have Macedonian passports; it’s easier for us to gad about Macedonia. Why go to Bulgaria, when we’ve got no money”, said theold woman who had a pension of 20000 old leks (2000 new leks, the equivalent of about 15 euros). “How do you live on that little money, I say, sister?” she complained. M. M. (a 45-year-old female) told the team that all village dwellers had Macedonian passports. She and her husband had travelled to Skopje and submitted an application for Macedoniancitizenship; they had paid DM 100 and a month later they were Macedonian citizens. There is no employment available in the village. Using their Macedonian passports, Pustec people leave the place to earn their living in Macedonia. When asked what kind of jobs they found there, since in Macedonia itself unemployment was quite high, their reply was short: “As day-labourers”. For a week-long work there, they receive 10-20 euros. Other people travel to Korçë or Greece to earntheir livelihood - cutting wood, or working in construction for a small pay. The construction of a church of St. Michael the Archangel had been started in the centre ofPustec. At the time we visited the place, the construction was “frozen”, because there were nofunds. The villagers would not accept assistance from the Greek Church; they believe they belong to the Macedonian Orthodox Church3. Under Enver Hoxha, the local church building wastransformed into a shop. There was a school where classes until the 4th grade were in Macedonian. In Pustec, Radio Prespa has begun broadcasting in Macedonian since 2002. Newsand music have been on the air in four neighbouring villages. This radio station is owned by thePrespa Association, the Pustec-based organisation engaged in protecting the rights of ethnicMacedonians in Albania, and the equipment has been donated by the Council of Radio Broadcasting of the Republic of Macedonia. D. is a seventh-grade student. He studies Albanian, English, and Macedonian. He said there werestudents from the village at the Bulgarian universities in Sofia and Veliko Tarnovo. “When I finish school, I’ll go to Korçë and then to Bulgaria or Skopje to get a university degree”, was how he summarised his plans for the future. With support from Canada, three years earlier the Church of St. Athanasius had been built, while the new church was being erected with funding from the Republic of Macedonia, explained teacher S. The local people depend for their livelihood on raising sheep, goats, cows, and on growing wheat and maize. On the outskirts of the village, on the lake shore, a Christian cross isvisible – as evidence that “the old village had lain there and there had been a church”. According to S., the island in Lake Prespa is named Male grad, standing there is a church which King Samuel attended in his day; there had been a burial ground too. Pieces of ceramics from the Bronze Age have been found there. Twenty-year-old A., who studies law at the University of Veliko Tarnovo, Bulgaria, explainedhow in the local elections held in the autumn of 2003 they had re-elected their old mayor, a Socialist, because he had promised to repair the road leading to the village, as well as the village streets. In the Prespa region everybody knows everybody; the young people are married at 21-22 years of age. “In Prespa, you’re already an old bachelor at the age of 25-26. People begin to gossip about you, for there must be something wrong with you if you haven’t got married by that age”, said A. His parents work in Lerin, Greece. One of those living in Pustec is uncle S. who is the head of the Mala Prespa section of the Ivan Vazov Bulgarian association. He organises Sunday schools in Bulgarian held on Saturdays and Sundays, two hours per week, in the nearby town of Pogradec and in Prenjas. Bulgarian is not 3The Macedonian Orthodox Church has not been recognized as autocephalous. – Author’s note.
--------------------------------------------------------------------------------
Page 4
--------------------------------------------------------------------------------
Page 5
55
--------------------------------------------------------------------------------
Page 6
--------------------------------------------------------------------------------
Page 7
--------------------------------------------------------------------------------
Page 8
--------------------------------------------------------------------------------
Page 9
--------------------------------------------------------------------------------
Page 10
--------------------------------------------------------------------------------
Page 11
know this minority is Macedonian. I’d rather not elaborate on why we chose this way, but the Communist regime made this decision and it’s difficult for us now to change that and say this minority is Bulgarian, and not Macedonian. This is a serious dispute between Bulgaria and Macedonia. The Albanian government is ready to grant this minority the largest possible cultural autonomy, educational rights based on the international standards”8. The only Albanian politician, who straightforwardly admitted the presence of ethnic Bulgariansin Albania, was former Prime Minister Aleksander Meksi: “I wouldn’t like to offend anyone who would call himself a Macedonian, but in the territory near Lake Prespa there is a school instructing in Bulgarian”9.50 000 Bulgarians, or 350 000 Macedonians?The official Bulgarian policy pursued after 1989 has avoided making declarations on the status ofthe Bulgarian minority in Albania. Donation campaigns in favour of the Bulgarians in Golo Brdo, carried out under the patronage of the President, provided the occasion to speak out about this population. The Ministry of Education and Science and the State Agency for Bulgarians Abroadare the government institutions committed to the Bulgarian minority in Albania. During his visitto Tiranë in March 2003, Prime Minister Simeon Saxe-Coburg Gotha met with representatives of the Bulgarian non-governmental organisations active in Albania. Discussed during the meeting was the opening of a Bulgarian secondary school in Tiranë. Released on the official web site of the Bulgarian government has been information stating that “The “Ivan Vazov” and “Prosperitet Golo Brdo” associations are legitimate representatives of the Bulgarian community in Albania and the State Agency for Bulgarians Abroad maintains close contacts with them. They play an intermediary role in the selection of students applying for higher schools in this country, and issue documents certifying Bulgarian origin… At present, the Bulgarian community in Albania numbers about 50 000 persons. They inhabit the areas of Golo Brdo, Mala Prespa, the villages of Drenovo, Boboshica and Vrbnik, as well as the municipality of Korçë.”10For the present, this isthe only official position Sofia has declared on the subject of ethnic Bulgarians in Albania. In 1993-2003, over 200 Albanian young people of Bulgarian origin studied at universities in Bulgaria. Greatest was the number of students from Golo Brdo, followed by those from the region of Gora and Mala Prespa. Education in Bulgaria is free, Bulgarian diplomas arerecognised in Albania. After returning to Albania, these graduates come to work successfully as teachers, university lecturers, journalists, servants in the public administration, or employees in the banking and business sectors. Many Bulgarian respondents in Mala Prespa and Golo Brdo insisted that Bulgaria should enforce a visa-free regime for ethnic Bulgarians in Albania or alleviate the procedure for getting Bulgarian visas and Bulgarian passports. This issue was discussed at a round table organised by the State Agency for Bulgarians Abroad (SABA) on 18 March 2003. Representatives of the Ministry of Foreign Affairs stated that making Bulgarian passports and visas available is a complex problem because of Bulgaria’s commitment as a state responsible for the Schengen area border control. Representatives from non-governmental organisations, from the Ministry of
--------------------------------------------------------------------------------
Page 12
--------------------------------------------------------------------------------
Page 13
in Albania only the Macedonians in Mala Prespa enjoy the status and rights of a minority. For many years, the Macedonians in Golo Brdo and Gora have insisted on being granted minoritystatus and rights, but they have not obtained them yet14. King Samuel For their lessons, the children attending Macedonian language schools use textbooks translated from Albanian. “In the history textbooks, King Samuel is described as a Bulgarian, somethingone can’t keep silent about”, was a commentary heard during a discussion held in Pustec on 7 April 2002 on the occasion of the 11th anniversary of the “Prespa” association15. The debate whether King Samuel was Bulgarian or Macedonian is parascholarly because historicaldocuments show there was no Macedonian state in those times. The identity crisis of the young Macedonian state has manifested itself, among other things, in Skopje’s attitude to the population in Mala Prespa and Golo Brdo. The young people from Mala Prespa and Golo Brdo who study at universities in Bulgaria or in Macedonia are not indifferent to the debate over history between Bulgaria and Macedonia.Samuel is a Bulgarian king for students in Bulgaria, while for students in Macedonia he is aMacedonian king. Albanians look with indifference, sometimes mockingly, upon the debate over Samuel’s identity. Extending relations with Bulgaria Mala Prespa and Golo Brdo are economically underdeveloped regions and for the past several years the population has migrated to Albania’s larger towns. Some of the younger people work abroad, mainly in neighbouring Macedonia and Greece. Bulgaria is yet to attract ethnic Bulgarians from Albania as a tourist destination and a place of residence, as a country ofemployment opportunities on account of the advantages it offers – no language barrier, goodeducation, chances to obtain Bulgarian citizenship. Since April 2004 Bulgaria has become anactual NATO member country, and in 2007 it is expected to join the EU. From now on, the contacts of ethnic Bulgarians in Albania with Bulgaria are to grow. The current tendency is for an ever increasing number of people in Mala Prespa and Golo Brdo to become aware of their Bulgarian origin, and the main factor in it are the students at Bulgarian universities. This will leadto closer cultural and economic relations with Bulgaria. A major role in this process could be played by non-governmental organisations in Bulgaria and in the Mala Prespa and Golo Brdo regions, but the level of contacts between them is still unsatisfactory. Ethnic Bulgarians inAlbania have lived in the course of long years in isolation, without maintaining any relations and contacts with Bulgaria and now they have to make up for lost time and missed opportunities. One of the unresolved problems is the lack of an alleviated procedure for obtaining Bulgarian visas by ethnic Bulgarians in Albania. For the present, the Bulgarian institutions do not planchanges in the regime. Over the last years the Republic of Macedonia has worked very actively among the population in
--------------------------------------------------------------------------------
Page 14
Mala Prespa, chiefly in the sphere of cultural co-operation. As a result of the deepening crisis faced by the Macedonian state and its uncertain future, expectations are that the population of Mala Prespa will turn their eyes to Bulgaria. At the moment, many people in Mala Prespa haveMacedonian passports along with their Albanian ones, but the Bulgarian passports will becomemore attractive because with them one will be able to travel visa-free to the EU countries. After 2001, there has been an influx of Macedonians that have obtained Bulgarian passports attractedby the possibility for a legal 3-month stay in the EU during which they could work illegally there.An analogous rush for Bulgarian passports might be seen in the next few years among the population of Mala Prespa and Golo Brdo. A greater number of people in Mala Prespa and Golo Brdo are going to apply for Bulgarian citizenship. The procedure lasts for about a year. There are two points of view in Bulgarian society concerning the matter of Bulgarian passports for ethnicBulgarians living outside Bulgaria. VMRO (an opposition party describing itself as nationalist) has given the example of the Macedonian ambassador who toured Mala Prespa to hand out Macedonian passports. VMRO criticises the Bulgarian institutions on account of the cumbersomeprocedure by which ethnic Bulgarians apply for Bulgarian citizenship. The second view is more conservative and it is largely maintained by top Bulgarian officials – the procedure should not be revised because Bulgaria cannot receive large numbers of emigrants.Ethnic Bulgarians living outside Bulgaria who have no documents certifying their ethnic origin have to present a certificate of Bulgarian origin issued by the State Agency for BulgariansAbroad (SABA) and required in applying for Bulgarian citizenship. The papers are submitted tothe Ministry of Justice; some other state institutions, too, should make certain inquiries. “I cannot agree we should issue a certificate based on an [individual’s] signature alone, and a passportwith just two signatures. This is in contradiction to the elementary logic of the state’s commitments and our confidence that we are a normal administration... There is no collective procedure in resolving this problem, the approach is individual. I cannot agree that the approach of the Macedonian administration whose representatives are said to have been going about with suitcases full of passports and handing them out, is the better one. In terms of Bulgaria’s authority and positions lately, I can’t see anyone giving Macedonia as an example for us”, pointed out S. H, top SABA administrator. Mala Prespa and Golo Brdo are going to experience depopulation. Migration processes will leadto the obliteration of language and culture as major characteristics of population’s identity. It is possible that in one or two generations the Bulgarian language now spoken at home will be usedonly by the elderly people. The way of life, the customs and manners of the population in Mala Prespa and Golo Brdo should be studied and described by researchers and scholars. So far, none of the non-governmental organisations of the ethnic Bulgarians in Albania has its own web site. Because of the geographic isolation of these regions and the poor transport links andcommunications, one of the ways to increase contacts is to launch an internet portal or a web sitewhere various information will be published – for example, details about the application procedure for Bulgarian universities, different ways and channels for studying Bulgarian (even via Internet), etc. Increasing the contacts of ethnic Bulgarians in Albania with Bulgaria will lead to enriching Bulgarian culture and language in Bulgaria itself. However, this is a topic which is yet to be investigated.
Posted by Историк at 9:04 сл.об. 0 comments
Културно-просветно дружество "Огнище"
Posted by Историк at 8:56 сл.об. 1 comments
Labels: Последни новини
Милена Селиме по радио "България"
29.06.2006 г., Радио България.
Posted by Историк at 8:55 сл.об. 0 comments
Labels: Последни новини
Културно-просветно дружество "Иван Вазов" (Мала Преспа)
Културно-просветно дружество "Иван Вазов" (Мала Преспа)
Posted by Историк at 8:53 сл.об. 0 comments
Дружество "Просперитет Голо Бърдо"
Дружество “Просперитет "Голо Бърдо".
Posted by Историк at 8:52 сл.об. 2 comments
Софика Мале-Стихове
Софика Мале. Родена е в гр.Корча -Албания. Учи театрознание в легитимният " театрално-филмов университет" в София. Има издадена стихосбирка на албански.
1 - * * *Статуи от древността
Личности от модернизма
Затворени в една клопка
Наречена ЗЕМЯ!
2 – * * * Песен е животът
Стара балада
Написана на стари листя
Убита от мисли
Сплетена с радост и тъга
Извезана със стара химикалка
Изморена но доволна
3-ПИКТОГРАФИЯ
Разруши се островът
Потъна и последният камък в езерото
Една усмивка замръзна
Едно сърце като лист трепна
Човек един се промени,
Изкачи още стъпка една
Себичността като бял облак
Път избра да му покаже
Две личности, огледало едно
Един образ споен в две души
Носят надпис един
“Аз съм законът, това е държава”
4-СТРАНЕН СИНДРОМ
Синдром на шизофрения
Се появява по всяка светла пътека
Спомените се гонят един за друг
Въртят се, се въртят в кръг
Един образ от класика
Друг от пост модернизма
За същата цел се оглупяват
Докато не се деградират
Веднъж те отбиват
Пак и за втори път
Търсиш трети вариант
И попадаш в някакъв законен стандарт
Нищо не се знае, а всичко е ясно
Да се узнае играта е опасно
Остани до края невинно дете
Шизофренията яка мрежа ти плете
5-ДНЕШНАТА ДЖУНГЛА
Абсурдна оформена структура
Колкото държавна, толкова човешка
Повод за оправдания съществуват винаги
За компрометиране и манипулации
Тежки са облаците на независимостта
А метеорите на себичността лесно се движат
Критерият на закона ‘ДЖУНГЛА’
Я прави по-светла така наречената драма
Тенденции за нови открития
На този скапан, диамантен камък
Претендират за съвършенство
Ала съществува една метафора, която не им позволява
Явно има някаква изкривена истина
Която е поставила твърди основи
Айфеловата кула става по-необходима
За да ни предложи по-хубава картина
6-СТРАННИ СТИХОВИ
В черна мантия търся зрънце светлина
В тоя мрачен, прекрасен свят
Като сребърен пръстен се въртя в кръг
Веднъж ходя на север, а веднъж на юг
Западът се приближава и отдалечава,
А изтокът не се показва
Казаното като пурпурни облаци лети
Писаното с оправдания иска да се защити
В архивите на поредици документи от сърцето
Пет реда се добавят.
Множат се, и се множат и . . .
И като да търсят тайно от целия свят
Стъпки от тъга и лъжи намират единствено
Какво може да се каже и види
Когато и “царят” с лъжи може да те убеди! ?
7- ЖАСМИН В ПУСТИНЯ
Жасмин разцъфтя в пустиня
Солени сълзи поляха гоБелият,
ситен пясък разтури се
Южният вятър засили се
За миг се замисли триумфалният корен
Явно от мъките изморен
Дали жасминът нещо крие,
И във вените каква кръв му ври
Пустиня пуста богата със светлина
Цвят разцъфтял в мрак потънал
Пясъкът в самовила се превърна
Старата пустиня да го забрави . . .
8- ПАРАДОКС
Ако можеш замисли как изглежда тъгата,
Щастието само по-себе ще се усмихне
Замисли стара класическа сграда
И от нея измисли модерна колиба
Измишльотина или приказка няма значение . . .
9 - ЦАРЕВЕЦ
Не мога да убия този паметник
Стар, вкаменен, с твърди крепости
Увиснала на ръба на възкресението
Рисувам го с цяла галерия от думи
Строя стихове
Те се разпадат
Държа химикала си
Той спира да пише
Каква е легендата му,
Какви са историческите му факти?
Има ли цена за него?
Жалко, за жълти стотинки нашият ум го е продал
Цар, царе, Царевец
И?Крепост, която се руши
С богати дела и празни думи
Posted by Историк at 8:43 сл.об. 0 comments
Labels: Език и литература
БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С ОПРЕДЕЛЯЩИТЕ СЕ КАТО МАКЕДОНЦИ
2004-07-31 @ 16:56 EEST
Председателят на дружествата на българите в Албания Хаджи Пируши : Македония няма мощ, а България е голяма държаваТирана. Българите в Албания не познават хората тук, които се определят като македонци. Те са малко и не ни притесняват. Ние нямаме и не искаме да имаме нищо общо с тях. Това каза пред Агенция “Фокус” председателят на албанското културно-просветно дружество “Просперитет” Хаджи Пируши.“Те имат свои икономически интереси. Македонската държава помага на тези хора. Скопие се грижи за тях. Дава им паспорти, пари, помага им в образованието, а има и инициатива за откриване на македонски училища в Голо Бърдо”, каза Пируши.Според него корените на присадения македонизъм са главно в недостатъчния интерес и грижа на българската държава за българите в Албания. “Македония проявява по-голям интерес за населението в Голо Бърдо. България трябва повече да се грижи за нас. Македонски паспорт може да се извади за седмица, а за български паспорт трябва да чакаме година и половина. Имаме проблеми при ваденето на документите от Агенцията за българите в чужбина”, каза Пируши.За твърденията на вестник “Дневник”, че македонската общност в Албания е изпратила протестно писмо до председателя на парламента в Тирана, Пируши каза: “Това са шеги. Хората да си пишат, каквото си искат. Те са близки на македонската държава”. Според Пируши те нямат възможности и не представляват заплаха за каузата на българите в Албания. “Македония няма мощ, докато България е голяма държава и пак припомням, тя трябва да помогне на българите в Албания”. Според него София трябва да инвестира в Голо Бърдо в областта на образованието, енергетиката, туризма.
Posted by Историк at 8:07 сл.об. 0 comments
Labels: Последни новини, Статии
Хаджи Пируши – българин от Албания, председател на Дружество “Просперитет”–Голо Бърдо
Хаджи Пируши, председателят на Дружеството на българите в Албания, наречено “Просперитет”–Голо Бърдо, е етнически българин. Той е роден в с. Стеблево, Албания, но живее и работи в столицата Тирана. По професия е металургичен инженер, завършил е и философия. В момента има частен бизнес. Значителна част от времето си обаче отделя за решаване на проблемите на българите в Албания в рамките на Дружество “Просперитет”, което ръководи вече 5 години.
Отначало много неща не разбирах, когато хората говореха. Има разлика в диалекта, но като ги карах да говорят малко по-бавно, всичко разбирах. Гледам, ние сме си същите, едно голямо семейство. Така започнах да работя, без да мисля дали, какво и как мисли България за нас. България е голяма държава, а ние българите там, в Албания сме малко на брой. Не можеш и да очакваш веднага България да се обърне към нас - тя също си има много проблеми. Но малко по малко почнахме да работим много добре съвместно. Първо решихме да си възстановим българския. Слушахме предаванията по Радио София /сега Радио България/ - песните също като нашите, пееха ги големи български певици. Същите песни пеем и ние на сватбите си. Няма никаква разлика между тях и тези в Пиринска Македония, Югозападна България. През 1996 г. бях в заведение в Благоевград. Когато оркестрантите разбраха, че съм председател на българско дружество в Албания започнаха да свирят и пеят… нашите песни. И аз пеех и танцувах хоро с тях. В този момент, както им казах и на тях, не знаех къде съм - сякаш не съм бил на земята, а на небето или не знам къде. А като се върнах в Албания, казах на нашите от сърце и душа: “Всички ние сме българи. Ние сме раждани с тези песни, расли сме с този език, с тези обичаи.
Никой не знае от кога се помним като българи в днешна Албания. Не знаем и колко точно сме на брой, защото в Албания национални етнически малцинства не се признават и не се прави преброяване за тях като такива - обяснява Хаджи Пируши. Може българите да са и много повече, но засега се казва, че са около 6 хиляди. На срещата с бившия български премиер Симеон Сакскобургготски при визитата му в Албания предложихме 2-3 варианта за решаване на най-важните за нас проблеми, особено по езика, защото започва да изчезва” – припомни Хаджи Пируши.
“Първият вариант - поясни той - е в Албания да се построи от българската държава български колеж. За да се познават българите в Албания, те трябва да имат български колеж. Има турски, гръцки, американски, немски, френски. Може ли една 8-милионна държава да няма пари да направи една сграда за колеж?
Ако този варириант не става, другият може да е частно българско училище. България да прати оборудването, да го подари – има фондации, както се правят нещата днес. Ако искаш, пътят се намира. Не може обаче твоето да се прави от други нации. Въпрос на патриотизъм. В цял един район, нарича се “Кодра Прифтит /Попово бърдо/, може би има над 400 къщи, в които живеят българи. Повече от 60-70 процента от вилите са на голобърдци, които са с български произход. В къщи си говорят на български, защо да не знаят и да го пишат, защо да не ходят в тези училища? Ние нямаме богати бизнесмени да инвестират в това.
Ние, българите в Албания не искаме да се преселваме в България. А да ни признават като българи, но да работим, където сме в Албания, където са земите ни от деди и прадеди – казва още Хаджи Пируши и добавя: Между тая страна и България може много неща да се свършат. В нашия район може да има зимен туризъм и може да се свърши много във връзка с това. Ако българският бизнес влезе там, България ще спечели много. Тя ще спечели и икономически, но много повече от това, че ще подпомага българите там, т .е., ще е добре и за нас, и за България.”
Татяна Обретенова
Posted by Историк at 7:49 сл.об. 1 comments
Labels: Последни новини, Статии