неделя, април 01, 2007

Софика Мале-Стихове

Софика Мале. Родена е в гр.Корча -Албания. Учи театрознание в легитимният " театрално-филмов университет" в София. Има издадена стихосбирка на албански.

1 - * * *Статуи от древността
Личности от модернизма
Затворени в една клопка
Наречена ЗЕМЯ!

2 – * * * Песен е животът
Стара балада
Написана на стари листя
Убита от мисли
Сплетена с радост и тъга
Извезана със стара химикалка
Изморена но доволна

3-ПИКТОГРАФИЯ

Разруши се островът
Потъна и последният камък в езерото
Една усмивка замръзна
Едно сърце като лист трепна
Човек един се промени,
Изкачи още стъпка една
Себичността като бял облак
Път избра да му покаже
Две личности, огледало едно
Един образ споен в две души
Носят надпис един
“Аз съм законът, това е държава”

4-СТРАНЕН СИНДРОМ
Синдром на шизофрения
Се появява по всяка светла пътека
Спомените се гонят един за друг
Въртят се, се въртят в кръг
Един образ от класика
Друг от пост модернизма
За същата цел се оглупяват
Докато не се деградират
Веднъж те отбиват
Пак и за втори път
Търсиш трети вариант
И попадаш в някакъв законен стандарт
Нищо не се знае, а всичко е ясно
Да се узнае играта е опасно
Остани до края невинно дете
Шизофренията яка мрежа ти плете

5-ДНЕШНАТА ДЖУНГЛА
Абсурдна оформена структура
Колкото държавна, толкова човешка
Повод за оправдания съществуват винаги
За компрометиране и манипулации
Тежки са облаците на независимостта
А метеорите на себичността лесно се движат
Критерият на закона ‘ДЖУНГЛА’
Я прави по-светла така наречената драма
Тенденции за нови открития
На този скапан, диамантен камък
Претендират за съвършенство
Ала съществува една метафора, която не им позволява
Явно има някаква изкривена истина
Която е поставила твърди основи
Айфеловата кула става по-необходима
За да ни предложи по-хубава картина

6-СТРАННИ СТИХОВИ

В черна мантия търся зрънце светлина
В тоя мрачен, прекрасен свят
Като сребърен пръстен се въртя в кръг
Веднъж ходя на север, а веднъж на юг
Западът се приближава и отдалечава,
А изтокът не се показва
Казаното като пурпурни облаци лети
Писаното с оправдания иска да се защити
В архивите на поредици документи от сърцето
Пет реда се добавят.
Множат се, и се множат и . . .
И като да търсят тайно от целия свят
Стъпки от тъга и лъжи намират единствено
Какво може да се каже и види
Когато и “царят” с лъжи може да те убеди! ?

7- ЖАСМИН В ПУСТИНЯ
Жасмин разцъфтя в пустиня
Солени сълзи поляха гоБелият,
ситен пясък разтури се
Южният вятър засили се
За миг се замисли триумфалният корен
Явно от мъките изморен
Дали жасминът нещо крие,
И във вените каква кръв му ври
Пустиня пуста богата със светлина
Цвят разцъфтял в мрак потънал
Пясъкът в самовила се превърна
Старата пустиня да го забрави . . .

8- ПАРАДОКС

Ако можеш замисли как изглежда тъгата,
Щастието само по-себе ще се усмихне
Замисли стара класическа сграда
И от нея измисли модерна колиба
Измишльотина или приказка няма значение . . .

9 - ЦАРЕВЕЦ

Не мога да убия този паметник
Стар, вкаменен, с твърди крепости
Увиснала на ръба на възкресението
Рисувам го с цяла галерия от думи
Строя стихове
Те се разпадат
Държа химикала си
Той спира да пише
Каква е легендата му,
Какви са историческите му факти?
Има ли цена за него?
Жалко, за жълти стотинки нашият ум го е продал
Цар, царе, Царевец
И?Крепост, която се руши
С богати дела и празни думи

Няма коментари:

Публикуване на коментар