събота, декември 11, 2010

Отново за българите от Голо Бърдо

Нова и доста интересна публикация на д-р Веселка Тончева по въпроса бихте могли да намерите тук. Приятно четене!

понеделник, ноември 08, 2010

За поредната изследователска експидиция в Голо Бърдо

Тук ще намерите интервю с д-р Веселка Тончева по повод наскоро завършилата експедиция в Голо Бърдо- Албания!

вторник, октомври 12, 2010

Концерт-подарък за българите от Голо Бърдо, Албания

На 10.10.2010 г. в селата Требища и Големо Острени се състояха два концерта на популярните и обичани български певци Йорданка Варджийска и Райко Кирилов. Концертите бяха поднесени като подарък за нашите сънародници в областта Голо Бърдо, Република Албания, от името на община Мездра, побратимена с голобърдската община Големо Острени. Инициативата беше реализирана по покана на г-н Хаджи Пируши – Председател на Организацията на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо” с финансовата подкрепа на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България и организационните усилия на нейния изпълнителен директор г-н Делян Дамяновски, както и бе подпомогната от народния представител Георги Божинов. Участници в организацията на концертите бяха и Георги Валентинов (зам. председател на Общински съвет – гр. Мездра), Красимир Тодоров (заместник-председател на областния комитет на ВМРО – гр. Враца), Кирил Иванов (тонрежисьор), доц. д-р Веселка Тончева (БАН) и Емил Томов (логистика). Концертите и в двете селища преминаха в изключително приятелска атмосфера, българските изпълнители бяха посрещнати емоционално, което се изрази и в извилите се хорá, в спонтанните реакции на слушащите, в раздадените аудио-носители и десетките плакати с автографи на нашите певци. Веселка Тончева.
Още по въпроса бихте могли да намерите тук и тук

понеделник, октомври 11, 2010

Поредна етноложка експедиция сред нашенците в Голо Бърдо-Албания

В периода 21 август – 28 август 2010 г. в селата Големо Острени, Оржаново, Мало Острени и Стеблево, област Голо Бърдо, Албания се проведе етноложко-фолклористична експедиция, подкрепена от Държавната агенция за българите в чужбина и ВМРО, с участници Алексей Жалов – сдружение за българите в чужбина «Нашенци», Веселка Тончева и Цветелина Димитрова от института за ентология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Симона Петрова от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, Георги Райчев – Музей по спелеология и родопският карст . Бяха направени над 70 интервюта с информатори на различна възраст по множество теми, сред които селищна история, топонимия, фолклорна история, родове в с. Големи Острени, Оржаново и Мало Острени, история на Албания; раждане, бабуване и баене; сватба, песни на сватба и синет (сюнет), свирене, видове свирки/зурни и зурнаджийски мелодии; погребение, Байрам и поменална обредност; фолклорен ислям, демонология; идентичност на общността в Голо Бърдо.

Беше направено видео- и фотодокументиране на традиционна сватба и невестинска носия от с. Големо Острени, овчарски звънци и хлопки от региона. Заснети бяха традиционни къщи и гробища във всяко от трите селища – особено интересни са каменните кръстове от стари християнски гробища и мястото „на църков” в с. Малестрени (Мало Острени). Документиран беше и пазарът, провеждан веднъж седмично в с. Големо Острени, на който се събират хора от всички околни селища на общината

сряда, септември 15, 2010

Софика Мале: Няколко думи за дейността на дружество "24 май"

Източник: www.bulgariaabroad.com

Чували ли сте за Клуб “24 май” в Тирана?

Представете си, че не сте българин, а идвате от съседна балканска страна, за да учите в България. Представете си, че петте студентски години са променили живота ви така, че България се е превърнала в специално място. И искате да продължите тази връзка. Какво бихте направили?

вторник, юли 20, 2010

Зехрудин Докле: Гора е най-запазената „българска марка” в Албания

Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество „Иван Вазов” в Тирана, пред Агенция “Фокус”.

Интервю на Денка Кацарска
Снимка: Албасоф ООД

Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество „Иван Вазов” на българите в Албания – с какво се занимава?

Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество „Просперитет” – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература. 

четвъртък, юли 15, 2010

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева: Изследователска експедиция ще се проведе това лято в Голо Бърдо

Ст.н.с. д-р Веселка Тончева от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Тончева, доволна ли сте от ефекта, който имаше книгата „Българите от Голо Бърдо. Традиции, музика идентичност”? Беше представена в няколко големи български града. Медии в Скопие коментираха – „български академик побългари македонците в Албания”. Мислите ли за продължение на този труд?

Веселка Тончева: След премиерата в София, книгата действително беше представена и в Русе и във Велико Търново по покани съответно на Регионален исторически музей – Русе и на Студентския съвет към Великотърновския университет. Аз съм им особено благодарна за възможността чрез книгата ми аудитория и извън столицата да се запознае с темата за българите, живеещи в Албания. Ако говорим за ефект от книгата, първото, което може да се каже, е че много хора в България за пръв път се запознаха с факта, че в Албания живеят наши сънародници, а за да очакваме отношение към тях или действия, изразяващи това отношение, преди всичко трябва да има знание. В този смисъл струва ми се, че книгата имаше и продължава да има своята мисия.

сряда, юли 07, 2010

понеделник, юни 28, 2010

Интервюта за положението на българите в Албания

Трябва да се помогне на малцинствата в Албания да се самоопределят - повече по въпроса ще намерите тук! тук както и на този този и този адрес

събота, юни 05, 2010

Тук можете да видите филм отразяващ кадри от националната спелео-фолклорна експедеция в Голо Бърдо - Албания проведена през 2009 г.

четвъртък, май 27, 2010

Проф. д-р РОМЕО ЕФТИМИ: Българите в Албания се регистрират като... "Македонци"!

Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език...

Автор и снимки: Петър Стефанов
Източник: списание „География ‘21

"Ромео Ефтими е роден в с. Бобощица край гр. Корча, Албания. През 1963 г. се дипломира във ВМГИ (сега Минно-геоложки университет), София като инженер-геолог и хидрогеолог, след което работи на различни обекти в Албания. През 1978 г. специализира в Италия, а през 1987 г. в Австрия по прилагане на естествени и изкуствени изотопни трасери (индикатори) в хидрогеологията. През 1983 г. защитава докторска дисертация на тема „Филтрационните свойства на чакълестите водни хоризонти на Западна Албания“. От 1996 г. е професор. Бил е дългогодишен ръководител на научния отдел на Албанската хидрогеоложка служба и главен хидрогеолог на службата. Има около 70 научни публикации, от които 30 в чужбина. Главен автор е на „Хидрогеоложка карта на Албания, М 1:200 000“, публикувана през 1985. 

...Известно е, че в Албания, макар малка и сравнително еднородна държава, живеят и етнически малцинства. Къде има български общности, с какво се отличава техният бит и какво е отношението на албанците към тях?


четвъртък, май 20, 2010

Българи от 19 села в Албания отправят молба до царица Йоанна да се застъпи пред италианските власти за разрешаване на употребата на българския език в техните училища и църкви



МОЛБА

от българи,

жители на села и градове, откъснати през 1912 г. от майка България

август 1939 г.

Ваше Величество, 

Черни дълги години делят поробените села и градове, откъснати чрез несправедливите тежки договори от майка България и придадени към страни, чиито нрави, характери, обичаи и разбирания в някои случаи /Ромъния, Гърция и др./ мъчно съвпадат с благородната душа на българина. Живяхме под гнета на бившата албанска управа, чиито тормози мъчеха нас   поробените сирачета да забравим светостта на своя рожден произход, да приклоним ниско главите си и забрави историята на минали.светли за нас времена, когато гордо и открито носехме името българи.

Учредена е фондация, която ще подпомага строежа на българското училище в Тирана

Източник: Враца Нюз

Фондация „Земляци”, която се поставя за цел набирането на средства за построяването на българско средно училище в столицата на Албания - Тирана, бе учредена в гр. Мездра. Родолюбивата инициатива е на тамошното дружество „Просперитет Голо Бърдо” с председател Хаджи Пируши и датира отпреди повече от десетилетие. Идеята е етническите наши сънародници, които живеят в „страната на орлите” (според официални данни те са между 8 и 10 хил. души, а по неофициални - над 100 хил.) да имат къде да учат майчиния си език, като по този начин съхранят своята национална и културна идентичност.


вторник, април 20, 2010

Премиера на книгата "Нашенци в Македония"

На 29 април (четвъртък) от 18 часа, в Националният музей „Земята и хората“
(София, ул. „Черни връх“ 4) ще бъде представена поредната книга на Таня Мангалакова под заглавие:
“Нашеници в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания”.

Книгата “Нашенци в Македония” е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности – сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд “Македония – етнография и статистика”. Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа – Албания, за наричаните от Атина “славяногласни елини” в Северна Гърция. Тя открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка – нашенци!

Книгата е разделена на три глави. В главата “Сред торбешите” за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 – 150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско – град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Прави се паралел между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Главата “Из Егейска Македония” е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. „славяногласни елини” все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция “славяногласните” са скритото малцинство, за което няма официална статистика. Тук са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.

В главата “Из Мала Преспа” се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 – 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани. Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите.

четвъртък, април 15, 2010

Софика Мале, българка от Албания: С по-нисък бал влязоха на мястото на сестра ми

"Посредници казват: "Дай ми 1000 евро и работата е готова." За медицина, право, фармация, стоматология трябват около 5000 евро."

Интервю на Александра МАРКАРЯН

Софика Мале е българка от Албания. Родена е в Мала Преспа. Учи втора година театрознание в НАТФИЗ в София. След нея като българка от чужбина у нас кандидатства сестра й. Приета е във Велико Търново. Въпреки че по закон тя има право да се прехвърли при сестра си в София, шефката на "Студенти и специализанти" в МОН Мариана Георгиева отказва това.



Софика се съгласи да разкаже за нередностите и корупцията, на които се е натъкнала. По нейна молба не споменаваме името на сестра й.

- Софика, как сестра ти беше приета тук?

- Тя кандидатства през юли 2003 г. Оценката й беше висока, една от първите. Приеха я археология. Това беше последното й желание. Първото беше журналистика, второто - психология в Софийския университет.

- Ако оценката й е била една от най-високите, защо не е била класирана според първото си желание?

- Не знам. В София бяха класирани момичета с по-нисък бал.

- На протокола за класирането, в който са записвани оценките, видя ли колко подписа има? Колко са проверявали теста?

- Никой не ти дава да стигнеш до протокола.

- А до самия тест?

- Не.

- Чувала ли си за случая, при който отговорът на кандидатка от Македония: "Яворов е автор на стихотворението "Две хубави очи" е отметнат като грешен?

- Да, има много такива. Знаете ли защо? Много е просто. Имената на хората, които трябва да бъдат приети, някой ги има на един лист преди изпита. След изпита той решава какво да прави с останалите кандидати.

- Чувала ли си за посредници в Албания и Македония, които уреждат влизане срещу подкуп?

- Да. Казват, че познават еди кой си. Казват още: Аз ще оправя работата, дай ми само 1000 евро и работата е готова. За медицина, право, фармация, стоматология трябват 5000 евро. Хората са решили, че ще дойдат в България със или без български произход. Познавам много студенти, които нямат български произход и са приети срещу 30% от таксата за чужденци. На това имат право само хора с българска народност. Има дори и приети по държавна поръчка.

- Сестра ти е имала право да се прехвърли в София, след като ти вече си учила там. Защо не стана това?

- Още при кандидатстването в молбата до МОН бяхме написали, че искаме да бъдем в един и същ град, в София. През август разбрахме, че е приета във Велико Търново. На 21 август дойдох в МОН, за да подам молба до г-жа Георгиева за прехвърляне. Имаме право на това. Освен това прехвърлянето беше разрешено от двамата ректори.

След "разговора" подадох молба при нея. Отговорът беше отрицателен. Подадох втора молба - при зам.-министъра проф. Камен Веселинов. Той каза, че е нормално сестра ми да се прехвърли, че има всички права. Но отговорът пак се оказа отрицателен.

- Имахте ли среща с Веселинов след това?

- Да, видяхме се съвсем за малко. Каза: Така се получиха нещата. Подадох молба и до министъра. Отговорът пристигна през октомври. Беше същият - отрицателен. Затова се заех да разбера кой как се е прехвърлял. Оказа се, че има доста прехвърлени.

- Как става това?

- Подаваш молба, хващаш, когото трябва, и даваш, колкото трябва. Всичко става.

- А колко струва?

- Зависи какъв приятел си намерил и той на кого е приятел. 1000 евро най-малко.

събота, март 27, 2010

МАЛА ПРЕСПА, ГОЛО БЪРДО, ГОРА...

Боби Бобев, доктор по история
Институт по балканистика при БАН


Известни ли са ви тези наименования, свързвате ли ги с нещо? Не става дума за романа на Талев "Преспанските камбани", нито за бърда и гори в някои райни на страната ни. Това са области в Албания, в които често нямате нужда от преводач - голяма част от населението говори език, който едни наричат български, други - негов западен диалект, трети - македонски. В географски смисъл те са разположени в същия ред от юг на север.
Ако сте в Охрид и поемете към манастира "Свети Наум", може да подминете разклонението към него и след пет минути ще бъдете на границата с Албания. Нямате нужда от виза, заплащате десет евра за гранична такса и само след няколко километра достигате град Поградец, разположен на самото езеро. Продължавате в посока град Корча, който се намира на около 60 километра, и скоро навлизате в Корчанското поле - сравнително високо, около 850 м над морското равнище и оградено отвсякъде с планини, зеленчукова и овощна градина на Албания. Достигайки града, поемате към границата с Гърция и скоро виждате отклонение вляво, към Горица. След около половин час пред очите ви изниква Голямото Преспанско езеро, в което се събират границите на Гърция, Македония и Албания - изключително красиво, с островчето Малиград на неколкостотин метра навътре и със скътано край брега му селце. Това е Личенас (в буквален превод Езерово), но местните хора от край време си го наричат Пустец. Вече сте в Мала Преспа, терасовидна територия, вървяща от езерния бряг към околните планини - Коинска, Суха гора, Иван планина и Галичица. В района има девет села, между които, освен споменатото Пустец, още и Горна и Долна Горица, Зърновско, Шулин, Глънбочани, Леска, Туменец, Коинско. Пак в тази част на Албания, около Корча, "нашенски" говорят в Бобощица и Дреново, както и във Връбник - единственото село от Егейска Македония, останало в границите на страната. В този район "нашенци" са изцяло православни християни.
Ако пък преминете границата в пункта Кяфатан, над Струга, и поемете към Тирана, след около 50 метра ще достигнете града Либражд. Вдясно от шосето остават планински масиви, чиито била месеци наред задържат снега, и към които може да се насочите по недотам добър път почти от центъра на града. След час внимателно шофиране ще спрете на един хълм и Стеблево ще бъде под вас. Ако трябва да изброяваме други наименования на села, не можем да пропуснем Голям и Малък Острен, Кленье, Требище. А заради характерните имена още Борово, Гиновец, Койовец, Радовеш - общо над 25 села и махали. В този район ще видите само планински пейзажи, включително алпийски: огромни ливади с пасящи по тях крави или непристъпни скалисти зъбери. А някой от местните хора ще посочи с ръка към недалечен хълм и ще ви обясни, че по него минава границата с Македония - понякога пътят от Струга за Дебър е само на неколкостотин метра от вас. В Голо Бърдо сънародниците ни са предимно мюсюлмани, но има и християнски села.
Що се отнася до Гора (ударението е на първата сричка!), то тази област е по-далеч на север и пътят до нея е по-дълъг и труден. Разположена в красив планински район, тя включва 23 села, чието население говори също "по нашенски" - 9 на албанска територия, а останалите в Косово. Най-общо казано, районът е разположен между Кукъс и Призрен. Населението му изповядва преимуществено исляма.
И така - българите в Албания... Имало ли ги е някога, има ли ги днес, ако да - колко са, притежават ли национално самосъзнание? Темата периодично се активизира или затихва, предизвиква остри спорове, довежда до споменаване на крещящо разминаващи се числа - не става дума само за несъответствие в позициите на София, Скопие и Тирана, в която група понякога се включва и Белград. Спорове или поне несъответствия има и сред третиращите тази материя български учени, журналисти и представители на официални държавни институции. За последен път това се случи през октомври - темата бе активно третирана в сайта на Фокус-нюз, не закъсняха реакции в македонските и албански медии. Изненади нямаше - позициите отново бяха не само разминаващи се, но и противоположни.
Нека продължим темата малко нетрадиционно. През 2002 г., на конференция на Пакта за стабилност, в Тирана пристигна г-н Иван Станчов - потомък на стара фамилия с политически традиции, дългогодишен емигрант, след 1989 г. един мандат на български посланик в Лондон и министър на външните работи в служебния кабинет през 1994 г. Познавахме се отпреди, но за първи път научих историята на предците му - той бе проследил родословието си назад във времето докъм края на XVIII век и категорично бе установил, че някъде по това време прапрадедите му са поели пътя към днешните български територии, за да се установят в Свищов. Интересното в случая е фактът, че столетия наред родът му е живял в град Берат, известен в нашата история под името Белиград преди всичко с дейността на Светите Климент, Горазд и Ангеларий в този район - мощите на последните двама се съхраняват в тамошната архиепископска черква "Света Марина". Могат да се дадат и редица други примери, които безспорно показват, че в различни исторически периоди в днешните албански земи са живели българи. Откъде са се взели, би попитал някой. Ами те просто са си били там дълги столетия, като съставна част на нашите народност и нация, без с това да се опитваме да твърдим, че са автохтонно по характер население.
Днешните албански земи през античността са населени с илирийски племена, като гръцката колонизация или влючването им в състава на Римската, а по-късно и на Византийската империя не променят генерално етническата картина. Всъщност сериозните изменения настъпват след VI век, при реализираното на няколко вълни славянско нашествие на юг от Дунав. В своя завършен вид то обхваща практически целия полуостров, достигайки дори егейските острови. Не са подминати и албанските територии, но поради различни причини, на първо място специфичния релеф, а и ориентацията на съществуващите пътни артерии, те са по-слабо засегнати. Наличието на славянски елемент в този район обаче е безспорен факт, който по-късно се комбинира последователно със заселването на Куберовите българи, създаването на нашата държава и настъплението й на югозапад, включването на днешните албански територии за продължителни периоди в нейните граници - при владетелите на Борис и Симеон, Самуил и Иван Асен II. Казано с други думи, процесът на формирането на средновековната българска народност се реализира частично и в земите на съвременна Албания, особено в южните и източните й части. В отсъствието на интегрална албанска държава, в периода до османското завладяване на Балканите, границите са твърде неустойчиви и тези територии са включвани в състава и на Византия, и на Сърбия, но това не променя същностно етническите дадености.
Във времето на Османската империя имаме нови моменти. Като цяло тенденцията е към движение на албанското планинско население към равнинните места и оттегляне на българите към Македония и по-нататък, към днешните територии - случилото се с рода Станчови е само единичен пример за тенденцията българите да намаляват числено в днешните албански земи преди всичко на основата на миграционните процеси. Разбира се, голяма роля играе промяната във верската обстановка - много албанци приемат исляма и така се приобщават към господстващата в империята религия, което създава допълнителни притеснения за християните в тези територии. Именно това е причината и част от останалото там българско население с течение на времето да припознае тази вяра. Въпреки всички тези промени, българите в албанските земи са безусловно засегнати от нашите възрожденски процеси, в техните райони има дейност на Българската екзархия, поддържат се български училища, в края на XIX и началото на XX в. има контакти и съвместна дейност на националноосвободителните движения.
Съвременната албанска държава се създава през 1912 г., призната е по силата на международна санкция на следващата година и България е сред първите, установили дипломатически отношения с нея. В целия междувоенен период основна тема в двустранните контакти е именно съдбата на нашето население там, възможността за официализиране на статута му и допускане на български свещеници и учители; казано с други думи - получаване на малцинствени права, напълно в духа на договореностите и подписаните международни задължения след края на Първата световна война. За съжаление, нищо подобно не се случва. Албанската страна никога не отрича по принцип наличието на такова население, но е под постоянен силен политически натиск от Белград. В същото време България е твърде ограничена и затруднена в своята дейност като победена въ войната страна, а и не проявява в достатъчна мяра настойчивост и гъвкавост, правят се фатални грешки - например откази да се приемат в българските граници наши сънародници, желаещи да напуснат Албания. И все пак има един многозначителен момент. По време на системното провеждане в началото на 30-те години на т.н. Балкански конференции, на 9 януари 1932 г. е подписан двустранен протокол, в чийто член 1 се казва, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Този документ не ангажира задължително правителствата и впоследствие е ратифициран в Тирана, главно поради острата реакция на Белград, но сам по себе си е достатъчно показателен за безспорността на факта.
След 1944 г. нещата вече се развиват в друга плоскост. Коминтерновските тези за съществуване на македонска нация се възприемат по престъпно безкритичен и нихилистичен начин от българската комунистическа върхушка. Така скоро между Албания и Югославия се постига договореност за наличието на македонско малцинство в района на Мала Преспа с всички произтичащи от този факт последствия. Фактическото прекъсване на двустранните отношения допълнително усложнява нещата, а и режимът на Енвер Ходжа не се церемони с инакомислещите по който и да било въпрос. Минават повече от четири деситилетия, преди страната ни да си спомни за българите в Албания, а и още време, за да посмеят някои от тях да преодолеят стаха и да заявят открито своите национални чувства.
И така, нека погледнем моментните реалности без розови или черни очила и да си отговорим на няколко важни въпроса.
Има ли българи в Албания? Безусловно - да. Това е лесно доказуемо както за по-далечната или по-близка история, така и към днешна дата. Ако някой например прочете надписа на камбаната на черквата в Зърновско, подарък на населението му от "родолюбивите българи от Струга" през 1911 г., или види съвършения български правопис на надгробните паметници във Връбник, просто няма да задава този въпрос.
Колко са на брой? Тук вече съм затруднен да отговоря точно. В Албания твърде отдавна, още отпреди Втората световна война, не е имало реално и свободно преброяване на населението с показатели за национална принадлежност, майчин език, вероизповедание. Провежданите по времето на тоталитарния режим не бива да се имат предвид - при тях просто са били съобщавани удобните за властта резултати. Днес, според албанските власти, в страната има общо около 2 % малцинства (разбирай - около 60-70 000 души), преимуществено гърци, но и по малко македонци, черногорци и други. Напоследък, все по-често, в тези "други" полуофициално се включват и българите. Не може да се заобикаля факта, че албанските съдилища са регистрирали вече две сдружения на живеещите ва територията на страната българи. А що се отнася до броя... Скопие, считайки това население за свое, често произвежда бомбастични числа, достигайки до половин милион. Нашите патриотично настроени експерти говорят за стойности между 100 и 300 000. Властите в Тирана обикновено се задоволяват с "4-5000 души в райно на Мала Преспа". Истината? По моя преценка, без да мога да претендирам за точност по обективни причини, става дума за от 40 до 60 000 души. Разбира се, те вече не живеят само в посочените три района на Албания, напротив - Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора сравнително бързо се обезлюдяват, а "нашенци" живеят масирано в Тирана, Елбасан, Дуръс, Корча и другаде. Неслучайно дейността на техните дружества "Просперитет Голо Бърдо" и "Иван Вазов" е съсредоточена най-вече в по-големите градове и на първо място Тирана и Елбасан.
Чувстват ли се тези хора, колкото и да са на брой, действително българи, осъзнават ли дълбоко своя национален произход? Тук навлизаме в сложна и деликатна материя. Това население е мъчително разделено в своите чувства между България и Македония и за този факт има твърде много причини: географската близост на последната, активната й пропаганда, преимуществата на дългогодишно признатото малцинство - включително учебници и учители. В края на краищата следва да има свобода на избора - ако някой се чувства македонец, това е негово право; но, за Бога, по същия начин никой не следва да пречи или оспорва самоопределението като българи на хиляди хора. Едно неизбежно бъдещо преброяване с показатели като националност и майчин език ще даде отговор на много въпроси, но съм убеден, че разделението ще остане и не съм особено голям оптимист за броя на албанските граждани, които ще се самоопределят като българи.
И още един често оспорван въпрос - прави ли България достатъчно за тези хора? Често срещан е категорично отрицателният отговор. Аз съм съгласен, че би следвало да сме по-настоятелни и гъвкави, да осигуряваме повече средства и възможности, винаги съм пледирал в тази насока. Не мога обаче да подмина друго често срещано клише - че нашата страна никога не е поставяла въпроса на разискване или поне не го е правила достатъчно остро и убедително. Като непосредствен свидетел твърдя, че от март 1998 до юли 2006 г. двама президенти, един председател на парламента, двама премиери, трима външни министри и други официални лица са действали в тази насока. Вън от всичко друго обаче ние срещаме препятствие, което мнозина не знаят - самото албанско законодателство фиксира наличните на територията на страната малцинства и там българите отсъстват. Изходът? Добри резултати в бъдещото преброяване - тогава ще може да се аргументираме неопровержимо и да очакваме официализиране на статута, тогава ще имат резултат всички усилия, включително и стотиците завършили образование у нас по 103 ПМС и стотиците издадени паспорти.
Преди няколко години пътувах към Стеблево. Пред мен се движеше кола с председателят и секретарят на дружество "Просперитет Голо Бърдо", Хаджи Пируши и Исмет Толя. В един момент синчено на Исмет протегна ръка през прозореца и във въздуха затрептя нашия трибагреник. А аз си спомних как баща му на една конференция каза, че основният му документ за български произход е песента "Нани ми, нани, мило мое чедо", пята от майка му над неговата люлка.
Е, има ли българи в Албания?

Бел.:
1. Статията е публикувана в сп. "История", бр. 2/ 2008 г.
2. Подчертаването с болд не е на автора.

Българите в Голо Бърдо - Албания

На тази тема можете да гледате предаването на Българската национално-патриотична телевизия на този адрес!

петък, януари 15, 2010

Българите в Голо Бърдо - Албания

Както беше обявено, на 14 януари 2010, в Софийския университет се състоя представянето на книгата на Веселка Тончева "Българите от Голо Бърдо Албания".Залата се оказа тясна за гостите, но това не им попречи да изсушат словата на Райна Манджукова - председател на Агенцията за българите в чужбина, Хаджи Пируши - председател на Дружеството "Просперитет на Голо Бърдо"-Албания, Алексей Жалов - инициаторът на спелео-етноложките проучвания в района.В последствие авторката представи своят труд! За "каймак" на представянето бе излъчен филма на В.Тончева "Българите в забрава" отразяваш проблематиката на книгата. Накрая, както е и нормално за подобни събития присъстващите изпиха по чаша вино за успеха на начинанието и здравето на виновниците за осъществява нето на този проект. Събитието беше отразено медийно. 

Обширно интервю с авторката можете да намерите тук. 

Репортажът на БНТ от представянето е достъпен на адрес!