Ст.н.с. д-р Веселка Тончева от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-жо Тончева, доволна ли сте от ефекта, който имаше книгата „Българите от Голо Бърдо. Традиции, музика идентичност”? Беше представена в няколко големи български града. Медии в Скопие коментираха – „български академик побългари македонците в Албания”. Мислите ли за продължение на този труд?
Веселка Тончева: След премиерата в София, книгата действително беше представена и в Русе и във Велико Търново по покани съответно на Регионален исторически музей – Русе и на Студентския съвет към Великотърновския университет. Аз съм им особено благодарна за възможността чрез книгата ми аудитория и извън столицата да се запознае с темата за българите, живеещи в Албания. Ако говорим за ефект от книгата, първото, което може да се каже, е че много хора в България за пръв път се запознаха с факта, че в Албания живеят наши сънародници, а за да очакваме отношение към тях или действия, изразяващи това отношение, преди всичко трябва да има знание. В този смисъл струва ми се, че книгата имаше и продължава да има своята мисия.
А ако обърнем фокуса към ефектите изобщо от проучванията в Голо Бърдо – поредицата етноложко-спелеоложки експедиции, организирани от Българската федерация по спелеология и Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, както и последните командировки, които реализирах, благодарение на проекта „Културно-историческо и езиково наследство на „съседна” България” с ръководител доц. В. Гешев, финансиран от Фонд Научни изследвания към МОМН – трябва да отбележа, че живият контакт с хората е изключително важен. Усещането, че съществува връзка между тях и България се затвърждава с всяко наше посещение там и това безспорно е ефект от изследователската работа сред тази общност.
Книгата е замислена като тема с продължение и тъй като и през това лято планираме експедиция в Голо Бърдо, искрено се надявам, че натрупването на материали и впечатления ще намери израз във втората й част.
Фокус: В интервю за „Фокус” през януари казахте – вече съм ангажирана с темата за нашите сънародници в Албания, не бих могла да спра, не бих могла да прекъсна връзката си с тези хора. Мислили ли сте – как това, което прави нашата научна общественост, може да има по-голяма практическа реализация в действия спрямо българите в Албания?
Веселка Тончева: Ролята ми като учен, изследовател и теренист е да документирам, да наблюдавам, да пиша и по този начин да алармирам, а практическите решения за това каква ще е стратегията на българската държава към българските общности в Албания е в компетенциите и правомощията на управляващите. Както споменах, предстои ни провеждането на поредната изследователска експедиция в Голо Бърдо и тя ще се реализира с подкрепата на министър Божидар Димитров и по-конкретно с финансовата помощ на Държавната агенция за българите в чужбина. Имаме институционална поддръжка и резултатите от проучването ще бъдат обнародвани, това обаче едва ли е достатъчно. Нужна е по-висока активност в заявяването и затвърждаването на отношението на България към сънародниците ни в Албания, и то активност на различни равнища – ето например тази година с организационните усилия на Българското посолство в Тирана се проведоха курсове по български език за младите хора, желаещи да учат в България, не само в столицата, но и в няколко други по-малки и по-отдалечени градове.
Фокус: След времето, прекарано в Голо Бърдо, какво е Вашето мнение – чувстват ли се българи жителите на Голо Бърдо?
Веселка Тончева: Аз и по други поводи съм казвала, че се опитвам да бъда максимално коректна към ситуацията в Голо Бърдо, такава, каквато аз като учен имам възможност да я наблюдавам – да, една немалка част от жителите на Голо Бърдо (особено сред по-възрастните) се чувстват българи, заявяват се като българи, дефинират езика си като български. И именно тези хора ние не трябва да губим. Многократно в публичното пространство беше повдиган въпросът за българските паспорти. Процедурата вече е значително ускорена, но в това отношение българската държава е длъжник на българите в Албания, защото получаването на българско гражданство е легитимация на българския им произход. И това трябваше доста по-отдавна и по-активно да се случва.
Фокус: За времето, прекарано там, срещнахте ли се с представители на македонската пропаганда сред това население?
Веселка Тончева: Не, не съм се срещала с македонски представители, но е факт, че такава пропаганда има и резултатите й могат да се наблюдават особено сред по-младите хора от общността. Аз съм учен и се опитвам да си върша работата – смятам, че познаването на традиционната култура на тези наши сънародници е важно за нас като българи, а е и безспорно доказателство за българския им произход. Поставянето на изследователската работа в контекста на напреженията между България и Република Македония, свързани с претенциите по отношение на етническата принадлежност на общността от Голо Бърдо (а и от други области с подобна историческа съдба), не винаги е в полза на научната обективност, и това се отнася особено за македонските автори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар