"Посредници казват: "Дай ми 1000 евро и работата е готова." За медицина, право, фармация, стоматология трябват около 5000 евро."
Интервю на Александра МАРКАРЯН
Софика Мале е българка от Албания. Родена е в Мала Преспа. Учи втора година театрознание в НАТФИЗ в София. След нея като българка от чужбина у нас кандидатства сестра й. Приета е във Велико Търново. Въпреки че по закон тя има право да се прехвърли при сестра си в София, шефката на "Студенти и специализанти" в МОН Мариана Георгиева отказва това.
Софика се съгласи да разкаже за нередностите и корупцията, на които се е натъкнала. По нейна молба не споменаваме името на сестра й.
- Софика, как сестра ти беше приета тук?
- Тя кандидатства през юли 2003 г. Оценката й беше висока, една от първите. Приеха я археология. Това беше последното й желание. Първото беше журналистика, второто - психология в Софийския университет.
- Ако оценката й е била една от най-високите, защо не е била класирана според първото си желание?
- Не знам. В София бяха класирани момичета с по-нисък бал.
- На протокола за класирането, в който са записвани оценките, видя ли колко подписа има? Колко са проверявали теста?
- Никой не ти дава да стигнеш до протокола.
- А до самия тест?
- Не.
- Чувала ли си за случая, при който отговорът на кандидатка от Македония: "Яворов е автор на стихотворението "Две хубави очи" е отметнат като грешен?
- Да, има много такива. Знаете ли защо? Много е просто. Имената на хората, които трябва да бъдат приети, някой ги има на един лист преди изпита. След изпита той решава какво да прави с останалите кандидати.
- Чувала ли си за посредници в Албания и Македония, които уреждат влизане срещу подкуп?
- Да. Казват, че познават еди кой си. Казват още: Аз ще оправя работата, дай ми само 1000 евро и работата е готова. За медицина, право, фармация, стоматология трябват 5000 евро. Хората са решили, че ще дойдат в България със или без български произход. Познавам много студенти, които нямат български произход и са приети срещу 30% от таксата за чужденци. На това имат право само хора с българска народност. Има дори и приети по държавна поръчка.
- Сестра ти е имала право да се прехвърли в София, след като ти вече си учила там. Защо не стана това?
- Още при кандидатстването в молбата до МОН бяхме написали, че искаме да бъдем в един и същ град, в София. През август разбрахме, че е приета във Велико Търново. На 21 август дойдох в МОН, за да подам молба до г-жа Георгиева за прехвърляне. Имаме право на това. Освен това прехвърлянето беше разрешено от двамата ректори.
След "разговора" подадох молба при нея. Отговорът беше отрицателен. Подадох втора молба - при зам.-министъра проф. Камен Веселинов. Той каза, че е нормално сестра ми да се прехвърли, че има всички права. Но отговорът пак се оказа отрицателен.
- Имахте ли среща с Веселинов след това?
- Да, видяхме се съвсем за малко. Каза: Така се получиха нещата. Подадох молба и до министъра. Отговорът пристигна през октомври. Беше същият - отрицателен. Затова се заех да разбера кой как се е прехвърлял. Оказа се, че има доста прехвърлени.
- Как става това?
- Подаваш молба, хващаш, когото трябва, и даваш, колкото трябва. Всичко става.
- А колко струва?
- Зависи какъв приятел си намерил и той на кого е приятел. 1000 евро най-малко.
