Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език...
Автор и снимки: Петър Стефанов
Източник: списание „География ‘21“
...Известно е, че в Албания, макар малка и сравнително еднородна държава, живеят и етнически малцинства. Къде има български общности, с какво се отличава техният бит и какво е отношението на албанците към тях?
В Албания има славянско малцинство, представителите на което официално са регистрирани като македонци. Според възгледите в България те са българи, живеещи в Албания. Към тях албанците винаги са се отнасяли добре и са живеели в добросъседски отношения.
Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език – македонски диалект, и се отличават със специфичен бит и култура с дълбоки традиции. Първата група населява 8-9 добре оформени села по крайбрежието на Препанското езеро. Населението е православно християнско и се занимава със земеделие, скотовъдсво и рибилов. Характерно за жените е, че носят мнoгoцветни дрехи.
По селата има стари и нови църкви, но най-интересни са църквите на херемитите, устроени в пещерите във варовиковите скали. Селата са много оживени, децата ходят в училища, включително в гимназии, а много от тях с желание продължават да учат и за висше образование, като стремежът им е към университетите в България. Преспанските села административно са свързани с областния център – град Корча.
Втората група от славянски села се намира в югоизточната част на Северна Албания, до границата с Македония. Районът на тези села се нарича Голо бърдо и преставлява карстово плато, в което валежите инфилтрират подземно. И в Голо бърдо има 8-9 села, отличаващи се със самобитна архитектура и традиции. Мъжете са много известни (ако не и най-известните в Албания) строители. Това е причината те да напускат селата и да ходят да работят по цяла Албания, вследствие на което населението на голобърдските села намалиява. По религия повечето от хората тук са мюсюлмани (само в едно село са християни) и по обичаи много приличат на българомохамеданите от Родопите.
Третата група славянски села се населява от горяните, които живеят в западната част на Шар планина (североизточна Албания), и най-вече в Косово. Горяните са много добри сладкари и бозаджии (славата на албанските бозаджии, известна и България, всъщност е на горяните, които са работили из целия Балкански полуостров).
Горяните живеят високо в планината и по традиция произвеждат качествени картофи. Сръбските историци много интензивно пропогандират, че горяните са сърби, но тази теория не е популярна сред населението. Горяните са регистрирани в Албания като македонци, а в Косово има една група от млади горяни, която отстоява за българския произход на горяните. По религия те са мюсюлмани. Малко известно е, че за четири години (1997-2001) един горянин е бил председател на Народното събрание на Албания, а неговият брат е превел на албански двама известни български писатели..."
В Албания има славянско малцинство, представителите на което официално са регистрирани като македонци. Според възгледите в България те са българи, живеещи в Албания. Към тях албанците винаги са се отнасяли добре и са живеели в добросъседски отношения.
Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език – македонски диалект, и се отличават със специфичен бит и култура с дълбоки традиции. Първата група населява 8-9 добре оформени села по крайбрежието на Препанското езеро. Населението е православно християнско и се занимава със земеделие, скотовъдсво и рибилов. Характерно за жените е, че носят мнoгoцветни дрехи.
По селата има стари и нови църкви, но най-интересни са църквите на херемитите, устроени в пещерите във варовиковите скали. Селата са много оживени, децата ходят в училища, включително в гимназии, а много от тях с желание продължават да учат и за висше образование, като стремежът им е към университетите в България. Преспанските села административно са свързани с областния център – град Корча.
В дискусия по проект за водоснабдяване с Панди Андон, кмета на с. Ликенас край Преспанското езеро (обл. Корча, Албания), населено с българи
Втората група от славянски села се намира в югоизточната част на Северна Албания, до границата с Македония. Районът на тези села се нарича Голо бърдо и преставлява карстово плато, в което валежите инфилтрират подземно. И в Голо бърдо има 8-9 села, отличаващи се със самобитна архитектура и традиции. Мъжете са много известни (ако не и най-известните в Албания) строители. Това е причината те да напускат селата и да ходят да работят по цяла Албания, вследствие на което населението на голобърдските села намалиява. По религия повечето от хората тук са мюсюлмани (само в едно село са християни) и по обичаи много приличат на българомохамеданите от Родопите.
Третата група славянски села се населява от горяните, които живеят в западната част на Шар планина (североизточна Албания), и най-вече в Косово. Горяните са много добри сладкари и бозаджии (славата на албанските бозаджии, известна и България, всъщност е на горяните, които са работили из целия Балкански полуостров).
Горяните живеят високо в планината и по традиция произвеждат качествени картофи. Сръбските историци много интензивно пропогандират, че горяните са сърби, но тази теория не е популярна сред населението. Горяните са регистрирани в Албания като македонци, а в Косово има една група от млади горяни, която отстоява за българския произход на горяните. По религия те са мюсюлмани. Малко известно е, че за четири години (1997-2001) един горянин е бил председател на Народното събрание на Албания, а неговият брат е превел на албански двама известни български писатели..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар