Българи от 19 села в Албания отправят молба до царица Йоанна да се застъпи пред италианските власти за разрешаване на употребата на българския език в техните училища и църкви

МОЛБА

от българи,

жители на села и градове, откъснати през 1912 г. от майка България

август 1939 г.

Ваше Величество, 

Черни дълги години делят поробените села и градове, откъснати чрез несправедливите тежки договори от майка България и придадени към страни, чиито нрави, характери, обичаи и разбирания в някои случаи /Ромъния, Гърция и др./ мъчно съвпадат с благородната душа на българина. Живяхме под гнета на бившата албанска управа, чиито тормози мъчеха нас   поробените сирачета да забравим светостта на своя рожден произход, да приклоним ниско главите си и забрави историята на минали.светли за нас времена, когато гордо и открито носехме името българи.

Но доживяваме времето когато колелото на живота пак разгръща за нас нови дни на надежди, дни на спасение.

Велика Италия, покровителка на унижените поробени души, зае мястото на бившето полугръцко албанско управление, освободени от тежките вериги, всички ония, които носеха товара на техните долни разбирания -да унищожиш светостта [на] българщината и създадеш от нея друга душа.

Обръщаме се към Вас, майко на всички българи, към Вас, в чиито жили тече благородната кръв на Краля Император Виктор Емануел III, Ваш баща и покровител на онези българи, останали да живеят под покривите на малка Албания. 

Вас молиме да ходатайствувате пред светлейшия си отец да ни се даде малкото право да можеме в храмовете божии да слушаме евангелието и свещените книги на езика на нашите деди. Да ни се даде правото в малкото училища, които имаме в селата си, да учим децата си на езика, който са учили нас нашите бащи и деди. 

Нека в душите на тези малки същества живее светлият лъч на българщината, нека се закорави в тях мисълта, че те са българи и че ще доживеят деня, когато с гордост ще носят пак безнаказано името българи.

Като поднасяме на Ваше Величество най-почтително изразите на горещата ни признателност за Вашето мощно посредничество и като се ласкаем с надеждата, че то ще даде така горещо желаните от нас благотворни резултати, подписаните представители на селата с българско население в Албания - надлежно изброени по-долу, с означение на всяко село по отделно числото на семействата и членовете им - молим Ви, всемилостивейше да благоволите да приемете Уверенията ни в дълбоката ни почит и безпределна преданост към Ваше Величество.

село Кърчища 24 къщи                                      Алексо Камбуров
село Ърбеле 15 къщи                                        Андрея Пепов
село Пасинки 12 къщи                                       Стрезо Лумев
село Мало Острени 14 къщи                             Петре Новов
село Върбица 40 къщи                                       Кузман Стрезов
село Требища 6 къщи                                        Стамат Търпчев
село Гиневец 20 къщи                                        Георги Илиев
село Клене 28 къщи                                          Будин Петров
село Стеблeво 9 къщи                                      Петре Станков
село Лин 20 къщи                                             Ламбро Маркулев
село Върбник 70 къщи                                     Никола А. Пандовски
село Билища 30 къщи                                       Ламбро Каранжа
село Туменец 40 къщи                                     Христо Темелков
село Гломбоч 45 къщи                                    Сотир Калешков
село Шулин 37 къщи                                        Гоге Ламбров
село Пустеец 70 къщи                                    Тодор Посталов
село Леска 15 къщи                                        Лазо Трайков
село Зърновско 20 къщи                                 Миаг Секула
село Церие 15 къщи                                        Фоте Фотев

Бужбов Димитър К. Михайлов.

ЦДА, ф. 166 к, оп. 1, а. е. 185, л. 179. Оригинал. Машинопис.
Материалът се публикува онлайн по книгата на Св. Елдъров. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи. С., 2000, с. 324-326.