Премиера на книгата "Нашенци в Македония"

На 29 април (четвъртък) от 18 часа, в Националният музей „Земята и хората“
(София, ул. „Черни връх“ 4) ще бъде представена поредната книга на Таня Мангалакова под заглавие:
“Нашеници в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания”.

Книгата “Нашенци в Македония” е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности – сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд “Македония – етнография и статистика”. Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа – Албания, за наричаните от Атина “славяногласни елини” в Северна Гърция. Тя открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка – нашенци!

Книгата е разделена на три глави. В главата “Сред торбешите” за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 – 150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско – град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Прави се паралел между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Главата “Из Егейска Македония” е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. „славяногласни елини” все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция “славяногласните” са скритото малцинство, за което няма официална статистика. Тук са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.

В главата “Из Мала Преспа” се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 – 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани. Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите.

Софика Мале, българка от Албания: С по-нисък бал влязоха на мястото на сестра ми

"Посредници казват: "Дай ми 1000 евро и работата е готова." За медицина, право, фармация, стоматология трябват около 5000 евро."

Интервю на Александра МАРКАРЯН

Софика Мале е българка от Албания. Родена е в Мала Преспа. Учи втора година театрознание в НАТФИЗ в София. След нея като българка от чужбина у нас кандидатства сестра й. Приета е във Велико Търново. Въпреки че по закон тя има право да се прехвърли при сестра си в София, шефката на "Студенти и специализанти" в МОН Мариана Георгиева отказва това.

Софика се съгласи да разкаже за нередностите и корупцията, на които се е натъкнала. По нейна молба не споменаваме името на сестра й.

- Софика, как сестра ти беше приета тук?

- Тя кандидатства през юли 2003 г. Оценката й беше висока, една от първите. Приеха я археология. Това беше последното й желание. Първото беше журналистика, второто - психология в Софийския университет.

- Ако оценката й е била една от най-високите, защо не е била класирана според първото си желание?

- Не знам. В София бяха класирани момичета с по-нисък бал.

- На протокола за класирането, в който са записвани оценките, видя ли колко подписа има? Колко са проверявали теста?

- Никой не ти дава да стигнеш до протокола.

- А до самия тест?

- Не.

- Чувала ли си за случая, при който отговорът на кандидатка от Македония: "Яворов е автор на стихотворението "Две хубави очи" е отметнат като грешен?

- Да, има много такива. Знаете ли защо? Много е просто. Имената на хората, които трябва да бъдат приети, някой ги има на един лист преди изпита. След изпита той решава какво да прави с останалите кандидати.

- Чувала ли си за посредници в Албания и Македония, които уреждат влизане срещу подкуп?

- Да. Казват, че познават еди кой си. Казват още: Аз ще оправя работата, дай ми само 1000 евро и работата е готова. За медицина, право, фармация, стоматология трябват 5000 евро. Хората са решили, че ще дойдат в България със или без български произход. Познавам много студенти, които нямат български произход и са приети срещу 30% от таксата за чужденци. На това имат право само хора с българска народност. Има дори и приети по държавна поръчка.

- Сестра ти е имала право да се прехвърли в София, след като ти вече си учила там. Защо не стана това?

- Още при кандидатстването в молбата до МОН бяхме написали, че искаме да бъдем в един и същ град, в София. През август разбрахме, че е приета във Велико Търново. На 21 август дойдох в МОН, за да подам молба до г-жа Георгиева за прехвърляне. Имаме право на това. Освен това прехвърлянето беше разрешено от двамата ректори.

След "разговора" подадох молба при нея. Отговорът беше отрицателен. Подадох втора молба - при зам.-министъра проф. Камен Веселинов. Той каза, че е нормално сестра ми да се прехвърли, че има всички права. Но отговорът пак се оказа отрицателен.

- Имахте ли среща с Веселинов след това?

- Да, видяхме се съвсем за малко. Каза: Така се получиха нещата. Подадох молба и до министъра. Отговорът пристигна през октомври. Беше същият - отрицателен. Затова се заех да разбера кой как се е прехвърлял. Оказа се, че има доста прехвърлени.

- Как става това?

- Подаваш молба, хващаш, когото трябва, и даваш, колкото трябва. Всичко става.

- А колко струва?

- Зависи какъв приятел си намерил и той на кого е приятел. 1000 евро най-малко.