Колко са българите в Албания? Македонски медии реагират днес на публикациите в албански медии за стохилядна българска общност в Албания. Агенция "Фокус" потърси коментари от институции и българи, които са посещавали българите в Албания и техните населени места за това как живеят те, колко е техният брой и каква трябва да е националната политика на България към общностите зад граница.
Наред с това - темата за българите в Албания е повдигана периодично от различни хора - за илюстрация публикуваме и материал, излязъл в италианското списание “Osservatorio sui Balcani”, 2003 година - "Край Преспанското езеро се говори български" и намерил тогава място на сайта на Агенция "Фокус".
Агенция “Фокус” припомня:
Край Преспанското езеро се говори български
Сп. “Osservatorio sui Balcani”, 13 ноември 2003 година
Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа “Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров “Свети Петър”, разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят “Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански”, обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : “Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска”. Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. “Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти”, твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация “Иван Вазов”. Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена “Отец Паисий Хилендарски”. Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. “ България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала “ Вие сте наши”, разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :” За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува”. Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията “Просперитет Голо Бърдо”, чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. “Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана”, обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му.
Алма Кауши е родена в село Стеблево. “Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български”, разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. “В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект”, твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите “Иван Вазов” и “Просперитет Голо Бърдо” поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.
Агенция “Фокус”
Около 40 000-50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания
Около 40 000 -50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания. Това съобщи за Агенция “Фокус” председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Деница Христова. Към момента в Албания няма признато българско малцинство.
В Албания има три български дружества - Дружеството “Просперитет Голо Бърдо”, Тирана, Български курсове към дружество "Просперитет Голо Бърдо" – Тирана и Елбасан и Културно дружество “Иван Вазов”, Тирана. Българската общност е съсредоточена основно в Мала Преспа и Голо Бърдо.
“Фокус” потърси Деница Христова по повод публикации в албански и македонски медии засягащи броя на българите в Албания.
Агенция “Фокус”
Сител, Македония: Българи присвоили църква в Гиноец, Албания
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г., предаде македонската телевизия Сител.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.
Агенция “Фокус”
“Шпиц”, Македония: Имало българи в Мала Преспа и Голо Бърдо?!
Не е известен точният брой албанци с български произход поради недостатъчно данни, но е известно, че те живеят в Преспа, Голо Бърдо и Шиштавец и имат четири сдружения. Това е реакцията на българското посолство в Тирана след информацията в албанските медии във връзка с това, че в Албания живеели 100 000 българи, пише днес македонският вестник “Шпиц”.
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана, изтъкна, че досега над 800 албанци са получили паспорт от “своята родна страна”, а голям е броят и на тези, които скоро ще получат такъв. Тя упрекнала албанските власти за това, че не проявили добра воля за откриване на български училища, заради което и албанските българи нямали достатъчно литература, посочва изданието.
Това изявление бе веднага отхвърлено от албанските македонци. “Ако не знае, тогава е добре да й се опресни паметта, че именно македонците имат четири сдружения “Преспа”, “Мир”, “Гора”, “Мед”, всички те са в контекста на македонската общност”, посочва Кимет Фетаху, председател на сдружението “Мир”.
Агенция “Фокус”
“Дневник”: България си присвоявала македонски църкви
“След като ни “побългари”, сега българската държава иска да си присвои и църквите ни”, твърдят огорчени представители на македонците в Албания, пише днес македонският вестник “Дневник”. Те били подразнени от изявлението на Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана. Попова посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”, посочва вестникът. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден, пише “Дневник”. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Изданието посочва, че църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.
Агенция “Фокус”
Болкануеб: България претендира, че в Албания живеят 100 хиляди етнически българи
България периодично има претенции за броя на етническите българи, които живеят в Албания, като сега докара този брой до 100 хиляди души, съобщава днес албанската агенция Болкануеб. “Преди време бяха публикувани данни, според които в Албания живеят 50 000 българи, основно в района на Преспа и Голо Бърдо. Сега обаче този брой е удвоен до 100 хиляди. Това число се споменава в репортаж, излъчен по Българската национална телевизия. В материал с продължителност две минути и 24 секунди българските журналисти Мария Иванова и Велизар Миленков разказват за пътуването си в районите, където живеят българи. Журналистите повдигат проблема за пренебрегването на проблемите на това малцинство от страна на албанските власти, които не откриват училища, в които да се изучава български език.
Журналистите са интервюирали представители на това малцинство. Според репортажа албанското правителство не признава съществуването на българско малцинство на албанска територия, а за българското правителство този въпрос е приоритетен.
Според доклад от 2004 г. на българския център за изследване на малцинствата българското малцинство в Албания наброява около 50 000 души, които живеят в района на Голо Бърдо, Мала Преспа, селата Дреново, Бобощица и в град Корча”, посочва албанската агенция.
Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: В Албания има около 300 000 българи
В Албания има около 300 000 българи, но в различна степен на асимилация.Това каза пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той обясни, че става въпрос за старо българско население още от времето, когато българската държава се е простирала до Драч. През 13 век нашата държава губи контрол над тези земи, но населението й остава.
“Много лесно може да се провери колко са българите в Албания, ако обявим, че от утре даваме българско гражданство за 24 часа на този, който декларира, че е етнически българин. Сигурен съм, че тогава ще бъдат повече от реалния си брой – 300 000 души. Ще бъдат около 1-1,5 милиона”, посочи Димитров.
Агенция "Фокус"
Пламен Павлов: България трябва да настоява за признаване на българското малцинство в Албания
Броят на българите в Албания е над 100 000 души, по данни на македонските организации, които претендират, че тези хора са македонци. Това каза пред Агенция “Фокус” историкът Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий" по повод публикациите в македонския печат относно броя на българите в Албания. “Тук се върви по инерция от една стара уговорка с Титова Югославия, че в Албания има македонско малцинство”, добави още той.
Пламен Павлов обясни, че тези 100 000 души са местни жители. “Македонската пропаганда твърди, че Македония е разделена между Сърбия, Гърция и България. Има четвърти дял от Македония, който е в Албания - и това са точно тези хора”, посочи Пламен Павлов и добави, че част от историко-геогфарската българска област от Македония се намира в Албания. Населението на селищата Мала Преспа, Гора и Голо Бърдо се състои от македонски българи.
“Българското малцинство в Албания не е признато”, посочи историкът. Павлов посочи изказване на албанския президент Сали Бериша (1992-1997) по време на посещението му в България през 1992-ра година, че “българите са много ценни в Албания”.
Пламен Павлов бе категоричен, че България трябва да настоява за признаването на българско малцинство в Албания, но в тази насока липсва последователност. “Трябва на всички възможни нива и срещи да настояваме, че има българи в Албания, още повече, че след Втората световна война Албания е признала, че там има българи”, заяви Павлов. В Албания дори са били издавани български учебници, добави още историкът.
Агенция “Фокус”
Спас Ташев: Македония смята, че славянското население в Албания е македонско
Македония смята, че славянското население в Албания е македонско, това е причината за реакциите на македонските медии. Това заяви за Агенция “Фокус” директорът на Българския културно-информационен център в Македония Спас Ташев. Той коментира, че и днес процесът на асимилация върху това население в Албания от страна на Македония продължава, като македонската държава има практика да дава македонски паспорти на тези жители в Албания. “Допреди няколко години към 5 000 души там получиха македонски паспорти”, посочи Спас Ташев. “Македония няколкократно изпраща дарения и хуманитарна помощ, открива местни медии там, дори печата вестниците им - доколко знам изпраща и учебници”, обясни той. Според него проблемът със славянското население в Албания периодично се появява на сцената, но до скандал между България, Макеодния и Албания никога не се е стигало. “След Охридския мирен договор и даването на равни права на значителното албанско малцинство в Макеодния, страната не е същата, но проблемът е, че някои хора тук все още не са го разбрали”, изтъкна още директорът на Българския културно-информационен център в Македония.
Според него българите в Албания са между 50 и 100 хиляди, а като регистрирани македонци има около 7 000 -8 000 само в района на Мала Преспа.
Спас Ташев е автор на статията “Македонизмът в Албания търпи провали”, публикувана през 1997 година във в. “Македония”.
Галина ДИМОВА
Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо
Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в Албания, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”.
Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: Срокът за издаване на българско гражданство на албанци е изключително дълъг и бавен
Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Според Алексей Жалов това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Жалов е категоричен, че според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници. Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
Антонина Желязкова: В Голо Бърдо и около Преспанското езеро живеят българи и това не подлежи на съмнение
Няма точни данни колко българи живеят в Албания -100 хиляди е доста голяма цифра, но със сигурност специално в Голо Бърдо и около Преспанското езеро наистина живеят българи и това не подлежи на съмнение. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя посочи, че по време на проучване от 2005 г. в района на Мала Преспа са били обходени девет села, в които през 19 век пред българския учен Васил Кънчов около 7 000 души са се определили като българи. През 2005 г. обаче част от тях са се определили като българи, а друга - като македонци.
“Не съм сигурна, че има процес на асимилация от страна на Македония, това по-скоро е процес на приучаване към идентичност”, коментира Антонина Желязкова.
Тя припомни, че спогодбите между бивша Югославия и Албания от 60-те години предполагат признаване на македонско малцинство в Албания, за да бъде признато албанско малцинство в Македония, както и в републиките в бивша Югославия.
Според нея дълги години много българи в Албания са имали навика да се идентифицират паспортно като македонци, което обаче не означава, че в Албания не живеят и македонци. “Разбира се, че в Албания има македонци, но в никакъв случай не може да се оспорва големият брой българи, които живеят там.
“В Македония има колеблива идентичност и като държава и като нация. Може би заради това те се хвърлят в едни крайности и се придържат към една остаряла терминология, когато коментират неща, свързани с България или със своите съседи”, посочи Антонина Желязкова във връзка с реакцията на македонските медии за въпроса с българите в Албания.
Галина ДИМОВА
Агенция “Фокус”
Огнян Герджиков: Толерантността ни към Македония ни кара да сме максимално меки по въпросите за нашите малцинства
Наличието на българско малцинство в Албания е преди всичко исторически въпрос, но наред с това и политически. Не би трябвало да има спор от историческа гледна точка, че в Албания живеят десетки хиляди потомствени българи и всеки опит да се омаловажава този факт ми се струва не много продуктивен. Това каза пред Агенция “Фокус” депутатът от НДСВ и председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. “Самите албанци са доста ревниви към това, че има българско малцинство и аз се убедих в това от собствен опит при срещата ми с президента на Албания Реджеп Мейдани през 2004 година в качеството ми на председател на Народното събрание. За Македония е известно, че тя от доста години показва една пристрастност в тези отношения и само желанието на България да запази добрия междусъседски тон, ни кара да бъдем максимално толерантни. Тази толерантност вероятно се оценява от западните наблюдатели, но едва ли се оценява в достатъчна степен от самите македонци”, коментира Огнян Герджиков.
Той подчерта, че българската политика през последните години винаги е била максимално мека. “В желанието да поддържаме добросъседски отношения с всички, за да не се конфронтираме, не поставяме остро такива деликатни въпроси като тези за българите в Западните покрайнини, за малцинствата ни в Македония, Албания и други държави, така че това е характерно като политическа линия, която се следва последователно от държавата ни”, каза още Герджиков.
Агенция “Фокус”
Светлозар Елдъров: Българите в Албания са по-малко от 100 000
Цифрата 100 000, която се посочва за броя на българите в Албания, е завишена. Това заяви за Агенция “Фокус” историкът проф. Светлозар Елдъров, автор на книгата “Българите в Албания 1913-1939”. По думите му вероятният брой на българското население в Албания е около 40 000 - 50 000 души, каквито са данните и на Държавната агенция за българите в чужбина
“За периода 1913 - 1939 българското малцинство в Албания наброява 10-15 хил. души”, посочи Светлозар Елдъров. Българското население в Албания е съсредоточено основно в източните и периферните области на страната - Голо Бърдо, Мала Преспа и Поле. “В Мала Преспа и Голо Бърдо и сега има компактно българско население”, добави той.
Историкът, обясни, че в периода до Втората световна война една от основните задачи на България е да осигури техните малцинствени права - просвета, образование. “В този момент България и Албания имат близки отношения и между тях се води приятелска политика, но дори и тогава на България е било трудно да осигури правата на българското малцинство”, коментира Елдъров. След края на Втората световна война това става още по-трудно, заради идеологически причини.
След Втората световна война не настъпва масово преселение на българи от Албания към България. Междувременно се създават български колонии в големите градове на Албания - Тирана, Шкодра и други. По думите на историка - това е един от пътищата на асимилация на българското население в Албания.
“По държавна договорка между Албания и Югославия, в албанската конституция българското малцинство е записано като македонско”, посочи Елдъров и добави, че по отношение на малцинствата Албания има държавна политика, която много трудно допуска външна намеса.
“Малцинственият въпрос в Албания е въпрос на конституционна уредба”, подчерта Елдъров. Въпросът с признаването на статута на малцинство на българите трябва да се реши по дипломатически път в общата рамка на Европейския съюз, към който се стреми и Албания. Според Елдъров трябва и България да съдейства за културното подпомагане на сънародниците ни в Албания.
Цветана ГЕОРГИЕВА
Агенция “Фокус”
Журналистът Горан Благоев: При признаване на българско малцинство в Албания македонската идентичност става още по-спорна
При признаване на българско малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност. Представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично, коментира в интервю за Агенция “Фокус” журналистът от БНТ Горан Благоев, автор на материали за българите от Голо бърдо, Албания, през 1997 година по време на хуманитарната акция “Голо бърдо”. За самата хуманитарна акция Горан Благоев припомни, че тогава са били изпратени много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари, които на място са прегледали хора, защото по онова време там беше тотална мизерия и разруха.
“След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”... Което го доказват и топонимията, и местният диалект, и обичаите”, разказа още Горан Благоев.
Според мен едно такова признание, ненасилено, тъй като човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български език, коментира Благоев.
Сред другите доказателства за българския произход на населението там той посочи преселения от Албания по нашите земи. “Село Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици (братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд) е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда”, коментира още Благоев.
Агенция “Фокус”
В близките 10-15 години ще има голяма промяна в позициите на Македония спрямо България, смята експерт
Въпрос на време е в близките 10-15 години да има една голяма промяна в позициите на Македония спрямо България. Това прогнозира пред Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея често наблюдаваната “истеричност” при най-малкия повод в отношенията между България и Македония ще бъде преодоляна.
“В Македония нещата не са спокойни и ситуацията е изнервена от една неясна перспектива. В момента заради вътрешните напрежения, които царят в страната, македонските правителства и политици не са в състояние да имат адекватна външна политика и заради това изпадат в такива смехотворни ситуации - пример, за което беше и “шпионският скандал”, или както са драматичните отричанията на българското население в Албания, което в исторически и настоящ факт”, обясни Антонина Желязкова.
По думите й между албанците и македонците в Македония има огромни разлики в демографското развитие. В някои райони на страната е започнал процес на обезлюдяване на македони и създаване на региони, които в бъдеще ще бъдат етнически чисти. Антонина Желязкова даде за пример района на град Тетово, от който повечето македонски са се изселили в централните части на страна заради преобладаващото албанско население в района на града.
“Двата етноса живеят в два паралелни свята. Ако се опитваме да говорим за интеграция и за спокойни отношения - едва ли това ще се случи скоро в Македония. Те ще живеят така - на практика в една Македония, която е реално негласно призната, сепарирана държава”, обясни още тя.
Според Антонина Желязкова всичко това води до едни депресивни състояния сред македонците, което ги кара да вземат и неадекватни позиции по отношение на своята външна политика и в крайна сметка Македония води една неадекватна външна политика.
Галина ДИМОВА
Голо бърдо – забравените българи
Горан Благоев
Колата ни бавно катереше разбития криволичещ планински път. Цветът и отдавна вече не можеше да се различи от наслоената прах, която проникваше навсякъде. Наоколо се виждаха само хълмове, осеяни с камъни и бедна растителност, прорязани туктаме от малки нивички. И много, много бункери... Отвреме навреме настигахме хора, които превозваха с катъри това, което им бе дарила оскъдно природата - дърва, сено, картофи. Личеше си, че не носят типичната албанска носия. Езикът им също не е албански. Когато те заприказват, долавяш думи, в които оживяват вековете. На този език са говорили тукашните хора още по времето на св. Климент Охридски, Горазд и Сава, които донасят по тези земи искрите на една писмена култура - славянобългарската! "От майка и от баба го имаме да сборуваме бугарското!... Българка съм, щом го имам бугарския йозик!" - ни казва 93-годишната Шюкюрие и запява песни на същия този език - "Ой, девойке, еребице!", "Три невести тикве брале, бре!", "Три години се сакафме, нищо лошо не рекофме!"...
Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде - вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци, помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи. А тях ги има в още 14 села - Голямо и Мало Острени, Пасинки, Тучепи, Върбница, Требище, Гиновец, Требище, Стебльево, Себища, Владимерица, Борово, Радоещи, Оржаново... Три часа ни деляха от момента, в който бяхме тръгнали от най-близкия районен център - Либражд. А разстоянието оттам до първите български села на Голо бърдо е не повече от 35 километра! (...)
Фокус: Г-н Благоев, какво си спомняте от посещението в Голо бърдо преди десет години?
Горан Благоев: Спомням си невероятната мизерия, в която живеят тези хора, и българското им самосъзнание...
Когато говорим за българско самосъзнание, е хубаво да имаме предвид, че тези хора никога не са били част от България и исторически тези земи никога не са били част от страната. Те са част от т.нар. наша голяма диаспора на Балканите, но по една или друга причина, земите на днешна Източна България не са влизали в Санстефанска България и са били почти на границата на диоцеза на Българската православна църква. В този смисъл - там не е имало нито българско училище, а българската църква присъства много имплицитно. Това са били първоначално епархии към диоцеза на Българската патриаршия и впоследствие - Албанската архиепископия. От тази гледна точка не можем да кажем, както например за Западните покрайнини: “Това са земи, откъснати от България, където имаме безспорно българско национално малцинство, признато по международните договори”. Тук става въпрос да се настоява за признаване на малцинство. Искам да се разбере, че за българите в Албания може да разчитаме на тяхното самосъзнание от гледна точка на тяхната себеизява. Защото, например, в Западните покрайнини имаме българи, които не заявят, че се българи, макар че по език и рождение, са такива. Те се заявяват югославяни, знаем ги тези печални факти. Но така или иначе, в Западните покрайнини, още от 1919 година, до сега по всички международни стандарти и договори, ние имаме едно гарантирано “национално малцинство”. Друг е въпросът дали всички там се чувстват българи.
В Албания ситуацията е малко по различна. И това е много интересно: Първо, в Голо Бърдо голяма част от хората са мюсюлмани. Знаем, че в исляма идеята за нация е по-относителна. Там повече преобладава религиозната принадлежност. И макар че по времето на Енвер Ходжа, знаем, че са се толерирали религиозните свободи, така или иначе тези хора, ако трябва точно да ги определим, те са като нашите помаци. Тоест - славяно-българоезични, изповядващи исляма. И това е интересното, че точно тези хора имат българско самосъзнание, защото много по-лесно е зад граница да си православен и да говориш български, и да имаш тази българска идентичност, отколкото да си мюсюлманин и да си запазил българската си идентичност.
Подобен род население, което говори български и изповядва исляма, както да речем помаците в Гърция са с доказана принадлежност към родопските помаци, но Турция от 50-те години успешно прави опити да ги турцизира, не без съгласието на гръцката държава. Случаят с Голо Бърдо е интересен точно от тази гледна точка, че въпреки всички тези исторически дадености, хората са запазили своята национална идентичност.
Фокус: Каква да бъде националната политика към тези хора?
Горан Благоев: Тези хора са запазили национална идентичност, дори там, където са под влияние на македонската държава. За разлика от България, Македония провежда една много по-силна, много по-целенасочена политика за приобщаване на това население. Там се наливат много помощи. От Голо Бърдо и въобще от Източна и Югоизточна Албания, всички които се смятат македонци, имат определени облекчения по границата, могат да учат в Македония и т.н.
Факт, е че Македония води много по-целенасочена политика. Това, което със сигурност знам е, че митрополитите на двете погранични епархии, Битолската и Кичевско-Дебърската епархия, прескачат оттатък границата и имат църковно общение с местните хора, докато нашите духовници не са ходили. В Албания има не само мюсюлмани, има и православни, които се заявяват като българи. Всъщност, да се върнем на случая с Голо Бърдо. Интересното е, че хора, които по една или друга степен, заявяват македонската си принадлежност, казват и че са българи; такъв интересен случай имах преди десет години. Говоря с мъж на средна възраст. “Какви сте вие?”. “Ние, казва, сме македонци”. Питам: ”Как ви казват съседите албанци?”. И той без да се замисли, казва: “българци”. Много интересна ситуация от гледна точка на идентичността. Съседите по-добре знаят тези какви са, отколкото самите те.
Но пак казвам - всичко е въпрос на политика. Преди десет години, когато бяхме в Голо Бърдо, нашите сънародници имаха сателит, въпреки мизерията, и хващаха четири полски канала, шест македонски и нито един български! Това е въпрос, за съжаление, на национална политика.
Фокус: Какво друго си спомняте?
Горан Благоев: Другото, което ми се иска да спомена като много приятен спомен, е първото ни посещение в Голямо Острени. Това беше по време на хуманитарната акция, която тогавашният президент Петър Стоянов се опита да направи. Първо се изпратиха много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари имаше даже, които на място прегледаха колкото можаха хора, защото по онова време беше тотална мизерия и разруха. След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”, което го доказва и топонимията, и местният диалект, и обичаите.
Според мен едно такова признание, ненасилено, човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български.
Фолклорът е също много интересен, смея да говоря като човек, който е учил история. Фолклорът, обичаите, са много интересни. Използвах възможността да направя мое изследване за докторантурата, която правих тогава, и се установява невероятна връзка на тези местни мюсюлмани по чисто етнографска линия с помаците в Македония и даже - с някои обреди и обичаи в Родопите, което показва една непрекъсната линия от гледна точка на етническата принадлежност на тези хора.
Естествено Македония ще се съпротивлява и ще продължава да се съпротивлява. След първата акция аз лично имах много неприятен случай, защото в моя багаж бях взел една книга за научните експедиции от 1916 година по време на Първата световна война; наши учени са изпратени от Генералния щаб на Българската армия в този район и Северна Гърция, за да проучват миналото, етнографията, историята и т.н. Тази книга става повод за голяма разпра на македоно-албанската граница. Държаха целия конвой 5 часа, мен ме заплашиха с черен печат, защото, видите ли, ние сме ходили да носим помощи за българите в Албания. Македония е изключително чувствителна на тази тема.
Другото голямо доказателство - нека да видим колко преселения има от Албания по нашите земи. Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда.
Фокус: През 2004-та година, когато е имало албанска делегация в България и когато са се срещали с тогавашния ни председател на Народното събрание, е била повдигната темата страната ни да поиска признаване на българско малцинство в Албания.
Горан Благоев: Ето колко непоследователна ни е държавата. 1997 година е голямата акция “Голо Бърдо”, която е под патронажа на президента Петър Стоянов. Общо взето не успя да постигне много, защото беше добре организирана, но нямаше продължение. Тази акция беше на два етапа. През 2004-та година по някакъв начин ние пак инцидентно поставяме въпроса. Днес – пак. Това е липса на национална политика за общностите ни извън граница. Може да звучи много демодирано, много антиевропейски, но в крайна сметка една уважаваща себе си държава просто отстоява тези интереси. Ние явно не се уважаваме като държава.
Аз не знам на базата на какво се твърди, че ние имаме 100 000 българи в Албания, защото ние, като изключим тази експедиция през 1916 година, в която има и статистически данни къде какво население има, ние от тогава нямаме такива целенасочени проучвания. Българите може и да са по-малко, може и да са повече. Ако Македония има данни за 100 000 души население, което не говори албански език и смята, че това са българи, това е друг въпрос. Или се опасява да не бъдат възприети като българи.
Другият голям проблем е, че при признаване на българско малцинство от страна на Албания, въпросът е Албания какви интереси има в България, и България какви интереси има в Албания. Но при едно признаване на българското малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност, защото, представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично...
Денка КАЦАРСКА
Наред с това - темата за българите в Албания е повдигана периодично от различни хора - за илюстрация публикуваме и материал, излязъл в италианското списание “Osservatorio sui Balcani”, 2003 година - "Край Преспанското езеро се говори български" и намерил тогава място на сайта на Агенция "Фокус".
Агенция “Фокус” припомня:
Край Преспанското езеро се говори български
Сп. “Osservatorio sui Balcani”, 13 ноември 2003 година
Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа “Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров “Свети Петър”, разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят “Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански”, обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : “Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска”. Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. “Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти”, твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация “Иван Вазов”. Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена “Отец Паисий Хилендарски”. Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. “ България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала “ Вие сте наши”, разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :” За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува”. Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията “Просперитет Голо Бърдо”, чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. “Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана”, обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му.
Алма Кауши е родена в село Стеблево. “Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български”, разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. “В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект”, твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите “Иван Вазов” и “Просперитет Голо Бърдо” поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.
Агенция “Фокус”
Около 40 000-50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания
Около 40 000 -50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания. Това съобщи за Агенция “Фокус” председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Деница Христова. Към момента в Албания няма признато българско малцинство.
В Албания има три български дружества - Дружеството “Просперитет Голо Бърдо”, Тирана, Български курсове към дружество "Просперитет Голо Бърдо" – Тирана и Елбасан и Културно дружество “Иван Вазов”, Тирана. Българската общност е съсредоточена основно в Мала Преспа и Голо Бърдо.
“Фокус” потърси Деница Христова по повод публикации в албански и македонски медии засягащи броя на българите в Албания.
Агенция “Фокус”
Сител, Македония: Българи присвоили църква в Гиноец, Албания
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г., предаде македонската телевизия Сител.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.
Агенция “Фокус”
“Шпиц”, Македония: Имало българи в Мала Преспа и Голо Бърдо?!
Не е известен точният брой албанци с български произход поради недостатъчно данни, но е известно, че те живеят в Преспа, Голо Бърдо и Шиштавец и имат четири сдружения. Това е реакцията на българското посолство в Тирана след информацията в албанските медии във връзка с това, че в Албания живеели 100 000 българи, пише днес македонският вестник “Шпиц”.
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана, изтъкна, че досега над 800 албанци са получили паспорт от “своята родна страна”, а голям е броят и на тези, които скоро ще получат такъв. Тя упрекнала албанските власти за това, че не проявили добра воля за откриване на български училища, заради което и албанските българи нямали достатъчно литература, посочва изданието.
Това изявление бе веднага отхвърлено от албанските македонци. “Ако не знае, тогава е добре да й се опресни паметта, че именно македонците имат четири сдружения “Преспа”, “Мир”, “Гора”, “Мед”, всички те са в контекста на македонската общност”, посочва Кимет Фетаху, председател на сдружението “Мир”.
Агенция “Фокус”
“Дневник”: България си присвоявала македонски църкви
“След като ни “побългари”, сега българската държава иска да си присвои и църквите ни”, твърдят огорчени представители на македонците в Албания, пише днес македонският вестник “Дневник”. Те били подразнени от изявлението на Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана. Попова посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”, посочва вестникът. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден, пише “Дневник”. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Изданието посочва, че църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.
Агенция “Фокус”
Болкануеб: България претендира, че в Албания живеят 100 хиляди етнически българи
България периодично има претенции за броя на етническите българи, които живеят в Албания, като сега докара този брой до 100 хиляди души, съобщава днес албанската агенция Болкануеб. “Преди време бяха публикувани данни, според които в Албания живеят 50 000 българи, основно в района на Преспа и Голо Бърдо. Сега обаче този брой е удвоен до 100 хиляди. Това число се споменава в репортаж, излъчен по Българската национална телевизия. В материал с продължителност две минути и 24 секунди българските журналисти Мария Иванова и Велизар Миленков разказват за пътуването си в районите, където живеят българи. Журналистите повдигат проблема за пренебрегването на проблемите на това малцинство от страна на албанските власти, които не откриват училища, в които да се изучава български език.
Журналистите са интервюирали представители на това малцинство. Според репортажа албанското правителство не признава съществуването на българско малцинство на албанска територия, а за българското правителство този въпрос е приоритетен.
Според доклад от 2004 г. на българския център за изследване на малцинствата българското малцинство в Албания наброява около 50 000 души, които живеят в района на Голо Бърдо, Мала Преспа, селата Дреново, Бобощица и в град Корча”, посочва албанската агенция.
Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: В Албания има около 300 000 българи
В Албания има около 300 000 българи, но в различна степен на асимилация.Това каза пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той обясни, че става въпрос за старо българско население още от времето, когато българската държава се е простирала до Драч. През 13 век нашата държава губи контрол над тези земи, но населението й остава.
“Много лесно може да се провери колко са българите в Албания, ако обявим, че от утре даваме българско гражданство за 24 часа на този, който декларира, че е етнически българин. Сигурен съм, че тогава ще бъдат повече от реалния си брой – 300 000 души. Ще бъдат около 1-1,5 милиона”, посочи Димитров.
Агенция "Фокус"
Пламен Павлов: България трябва да настоява за признаване на българското малцинство в Албания
Броят на българите в Албания е над 100 000 души, по данни на македонските организации, които претендират, че тези хора са македонци. Това каза пред Агенция “Фокус” историкът Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий" по повод публикациите в македонския печат относно броя на българите в Албания. “Тук се върви по инерция от една стара уговорка с Титова Югославия, че в Албания има македонско малцинство”, добави още той.
Пламен Павлов обясни, че тези 100 000 души са местни жители. “Македонската пропаганда твърди, че Македония е разделена между Сърбия, Гърция и България. Има четвърти дял от Македония, който е в Албания - и това са точно тези хора”, посочи Пламен Павлов и добави, че част от историко-геогфарската българска област от Македония се намира в Албания. Населението на селищата Мала Преспа, Гора и Голо Бърдо се състои от македонски българи.
“Българското малцинство в Албания не е признато”, посочи историкът. Павлов посочи изказване на албанския президент Сали Бериша (1992-1997) по време на посещението му в България през 1992-ра година, че “българите са много ценни в Албания”.
Пламен Павлов бе категоричен, че България трябва да настоява за признаването на българско малцинство в Албания, но в тази насока липсва последователност. “Трябва на всички възможни нива и срещи да настояваме, че има българи в Албания, още повече, че след Втората световна война Албания е признала, че там има българи”, заяви Павлов. В Албания дори са били издавани български учебници, добави още историкът.
Агенция “Фокус”
Спас Ташев: Македония смята, че славянското население в Албания е македонско
Македония смята, че славянското население в Албания е македонско, това е причината за реакциите на македонските медии. Това заяви за Агенция “Фокус” директорът на Българския културно-информационен център в Македония Спас Ташев. Той коментира, че и днес процесът на асимилация върху това население в Албания от страна на Македония продължава, като македонската държава има практика да дава македонски паспорти на тези жители в Албания. “Допреди няколко години към 5 000 души там получиха македонски паспорти”, посочи Спас Ташев. “Македония няколкократно изпраща дарения и хуманитарна помощ, открива местни медии там, дори печата вестниците им - доколко знам изпраща и учебници”, обясни той. Според него проблемът със славянското население в Албания периодично се появява на сцената, но до скандал между България, Макеодния и Албания никога не се е стигало. “След Охридския мирен договор и даването на равни права на значителното албанско малцинство в Макеодния, страната не е същата, но проблемът е, че някои хора тук все още не са го разбрали”, изтъкна още директорът на Българския културно-информационен център в Македония.
Според него българите в Албания са между 50 и 100 хиляди, а като регистрирани македонци има около 7 000 -8 000 само в района на Мала Преспа.
Спас Ташев е автор на статията “Македонизмът в Албания търпи провали”, публикувана през 1997 година във в. “Македония”.
Галина ДИМОВА
Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо
Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в Албания, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”.
Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: Срокът за издаване на българско гражданство на албанци е изключително дълъг и бавен
Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Според Алексей Жалов това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Жалов е категоричен, че според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници. Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
Антонина Желязкова: В Голо Бърдо и около Преспанското езеро живеят българи и това не подлежи на съмнение
Няма точни данни колко българи живеят в Албания -100 хиляди е доста голяма цифра, но със сигурност специално в Голо Бърдо и около Преспанското езеро наистина живеят българи и това не подлежи на съмнение. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя посочи, че по време на проучване от 2005 г. в района на Мала Преспа са били обходени девет села, в които през 19 век пред българския учен Васил Кънчов около 7 000 души са се определили като българи. През 2005 г. обаче част от тях са се определили като българи, а друга - като македонци.
“Не съм сигурна, че има процес на асимилация от страна на Македония, това по-скоро е процес на приучаване към идентичност”, коментира Антонина Желязкова.
Тя припомни, че спогодбите между бивша Югославия и Албания от 60-те години предполагат признаване на македонско малцинство в Албания, за да бъде признато албанско малцинство в Македония, както и в републиките в бивша Югославия.
Според нея дълги години много българи в Албания са имали навика да се идентифицират паспортно като македонци, което обаче не означава, че в Албания не живеят и македонци. “Разбира се, че в Албания има македонци, но в никакъв случай не може да се оспорва големият брой българи, които живеят там.
“В Македония има колеблива идентичност и като държава и като нация. Може би заради това те се хвърлят в едни крайности и се придържат към една остаряла терминология, когато коментират неща, свързани с България или със своите съседи”, посочи Антонина Желязкова във връзка с реакцията на македонските медии за въпроса с българите в Албания.
Галина ДИМОВА
Агенция “Фокус”
Огнян Герджиков: Толерантността ни към Македония ни кара да сме максимално меки по въпросите за нашите малцинства
Наличието на българско малцинство в Албания е преди всичко исторически въпрос, но наред с това и политически. Не би трябвало да има спор от историческа гледна точка, че в Албания живеят десетки хиляди потомствени българи и всеки опит да се омаловажава този факт ми се струва не много продуктивен. Това каза пред Агенция “Фокус” депутатът от НДСВ и председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. “Самите албанци са доста ревниви към това, че има българско малцинство и аз се убедих в това от собствен опит при срещата ми с президента на Албания Реджеп Мейдани през 2004 година в качеството ми на председател на Народното събрание. За Македония е известно, че тя от доста години показва една пристрастност в тези отношения и само желанието на България да запази добрия междусъседски тон, ни кара да бъдем максимално толерантни. Тази толерантност вероятно се оценява от западните наблюдатели, но едва ли се оценява в достатъчна степен от самите македонци”, коментира Огнян Герджиков.
Той подчерта, че българската политика през последните години винаги е била максимално мека. “В желанието да поддържаме добросъседски отношения с всички, за да не се конфронтираме, не поставяме остро такива деликатни въпроси като тези за българите в Западните покрайнини, за малцинствата ни в Македония, Албания и други държави, така че това е характерно като политическа линия, която се следва последователно от държавата ни”, каза още Герджиков.
Агенция “Фокус”
Светлозар Елдъров: Българите в Албания са по-малко от 100 000
Цифрата 100 000, която се посочва за броя на българите в Албания, е завишена. Това заяви за Агенция “Фокус” историкът проф. Светлозар Елдъров, автор на книгата “Българите в Албания 1913-1939”. По думите му вероятният брой на българското население в Албания е около 40 000 - 50 000 души, каквито са данните и на Държавната агенция за българите в чужбина
“За периода 1913 - 1939 българското малцинство в Албания наброява 10-15 хил. души”, посочи Светлозар Елдъров. Българското население в Албания е съсредоточено основно в източните и периферните области на страната - Голо Бърдо, Мала Преспа и Поле. “В Мала Преспа и Голо Бърдо и сега има компактно българско население”, добави той.
Историкът, обясни, че в периода до Втората световна война една от основните задачи на България е да осигури техните малцинствени права - просвета, образование. “В този момент България и Албания имат близки отношения и между тях се води приятелска политика, но дори и тогава на България е било трудно да осигури правата на българското малцинство”, коментира Елдъров. След края на Втората световна война това става още по-трудно, заради идеологически причини.
След Втората световна война не настъпва масово преселение на българи от Албания към България. Междувременно се създават български колонии в големите градове на Албания - Тирана, Шкодра и други. По думите на историка - това е един от пътищата на асимилация на българското население в Албания.
“По държавна договорка между Албания и Югославия, в албанската конституция българското малцинство е записано като македонско”, посочи Елдъров и добави, че по отношение на малцинствата Албания има държавна политика, която много трудно допуска външна намеса.
“Малцинственият въпрос в Албания е въпрос на конституционна уредба”, подчерта Елдъров. Въпросът с признаването на статута на малцинство на българите трябва да се реши по дипломатически път в общата рамка на Европейския съюз, към който се стреми и Албания. Според Елдъров трябва и България да съдейства за културното подпомагане на сънародниците ни в Албания.
Цветана ГЕОРГИЕВА
Агенция “Фокус”
Журналистът Горан Благоев: При признаване на българско малцинство в Албания македонската идентичност става още по-спорна
При признаване на българско малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност. Представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично, коментира в интервю за Агенция “Фокус” журналистът от БНТ Горан Благоев, автор на материали за българите от Голо бърдо, Албания, през 1997 година по време на хуманитарната акция “Голо бърдо”. За самата хуманитарна акция Горан Благоев припомни, че тогава са били изпратени много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари, които на място са прегледали хора, защото по онова време там беше тотална мизерия и разруха.
“След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”... Което го доказват и топонимията, и местният диалект, и обичаите”, разказа още Горан Благоев.
Според мен едно такова признание, ненасилено, тъй като човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български език, коментира Благоев.
Сред другите доказателства за българския произход на населението там той посочи преселения от Албания по нашите земи. “Село Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици (братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд) е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда”, коментира още Благоев.
Агенция “Фокус”
В близките 10-15 години ще има голяма промяна в позициите на Македония спрямо България, смята експерт
Въпрос на време е в близките 10-15 години да има една голяма промяна в позициите на Македония спрямо България. Това прогнозира пред Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея често наблюдаваната “истеричност” при най-малкия повод в отношенията между България и Македония ще бъде преодоляна.
“В Македония нещата не са спокойни и ситуацията е изнервена от една неясна перспектива. В момента заради вътрешните напрежения, които царят в страната, македонските правителства и политици не са в състояние да имат адекватна външна политика и заради това изпадат в такива смехотворни ситуации - пример, за което беше и “шпионският скандал”, или както са драматичните отричанията на българското население в Албания, което в исторически и настоящ факт”, обясни Антонина Желязкова.
По думите й между албанците и македонците в Македония има огромни разлики в демографското развитие. В някои райони на страната е започнал процес на обезлюдяване на македони и създаване на региони, които в бъдеще ще бъдат етнически чисти. Антонина Желязкова даде за пример района на град Тетово, от който повечето македонски са се изселили в централните части на страна заради преобладаващото албанско население в района на града.
“Двата етноса живеят в два паралелни свята. Ако се опитваме да говорим за интеграция и за спокойни отношения - едва ли това ще се случи скоро в Македония. Те ще живеят така - на практика в една Македония, която е реално негласно призната, сепарирана държава”, обясни още тя.
Според Антонина Желязкова всичко това води до едни депресивни състояния сред македонците, което ги кара да вземат и неадекватни позиции по отношение на своята външна политика и в крайна сметка Македония води една неадекватна външна политика.
Галина ДИМОВА
Голо бърдо – забравените българи
Горан Благоев
Колата ни бавно катереше разбития криволичещ планински път. Цветът и отдавна вече не можеше да се различи от наслоената прах, която проникваше навсякъде. Наоколо се виждаха само хълмове, осеяни с камъни и бедна растителност, прорязани туктаме от малки нивички. И много, много бункери... Отвреме навреме настигахме хора, които превозваха с катъри това, което им бе дарила оскъдно природата - дърва, сено, картофи. Личеше си, че не носят типичната албанска носия. Езикът им също не е албански. Когато те заприказват, долавяш думи, в които оживяват вековете. На този език са говорили тукашните хора още по времето на св. Климент Охридски, Горазд и Сава, които донасят по тези земи искрите на една писмена култура - славянобългарската! "От майка и от баба го имаме да сборуваме бугарското!... Българка съм, щом го имам бугарския йозик!" - ни казва 93-годишната Шюкюрие и запява песни на същия този език - "Ой, девойке, еребице!", "Три невести тикве брале, бре!", "Три години се сакафме, нищо лошо не рекофме!"...
Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде - вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци, помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи. А тях ги има в още 14 села - Голямо и Мало Острени, Пасинки, Тучепи, Върбница, Требище, Гиновец, Требище, Стебльево, Себища, Владимерица, Борово, Радоещи, Оржаново... Три часа ни деляха от момента, в който бяхме тръгнали от най-близкия районен център - Либражд. А разстоянието оттам до първите български села на Голо бърдо е не повече от 35 километра! (...)
Фокус: Г-н Благоев, какво си спомняте от посещението в Голо бърдо преди десет години?
Горан Благоев: Спомням си невероятната мизерия, в която живеят тези хора, и българското им самосъзнание...
Когато говорим за българско самосъзнание, е хубаво да имаме предвид, че тези хора никога не са били част от България и исторически тези земи никога не са били част от страната. Те са част от т.нар. наша голяма диаспора на Балканите, но по една или друга причина, земите на днешна Източна България не са влизали в Санстефанска България и са били почти на границата на диоцеза на Българската православна църква. В този смисъл - там не е имало нито българско училище, а българската църква присъства много имплицитно. Това са били първоначално епархии към диоцеза на Българската патриаршия и впоследствие - Албанската архиепископия. От тази гледна точка не можем да кажем, както например за Западните покрайнини: “Това са земи, откъснати от България, където имаме безспорно българско национално малцинство, признато по международните договори”. Тук става въпрос да се настоява за признаване на малцинство. Искам да се разбере, че за българите в Албания може да разчитаме на тяхното самосъзнание от гледна точка на тяхната себеизява. Защото, например, в Западните покрайнини имаме българи, които не заявят, че се българи, макар че по език и рождение, са такива. Те се заявяват югославяни, знаем ги тези печални факти. Но така или иначе, в Западните покрайнини, още от 1919 година, до сега по всички международни стандарти и договори, ние имаме едно гарантирано “национално малцинство”. Друг е въпросът дали всички там се чувстват българи.
В Албания ситуацията е малко по различна. И това е много интересно: Първо, в Голо Бърдо голяма част от хората са мюсюлмани. Знаем, че в исляма идеята за нация е по-относителна. Там повече преобладава религиозната принадлежност. И макар че по времето на Енвер Ходжа, знаем, че са се толерирали религиозните свободи, така или иначе тези хора, ако трябва точно да ги определим, те са като нашите помаци. Тоест - славяно-българоезични, изповядващи исляма. И това е интересното, че точно тези хора имат българско самосъзнание, защото много по-лесно е зад граница да си православен и да говориш български, и да имаш тази българска идентичност, отколкото да си мюсюлманин и да си запазил българската си идентичност.
Подобен род население, което говори български и изповядва исляма, както да речем помаците в Гърция са с доказана принадлежност към родопските помаци, но Турция от 50-те години успешно прави опити да ги турцизира, не без съгласието на гръцката държава. Случаят с Голо Бърдо е интересен точно от тази гледна точка, че въпреки всички тези исторически дадености, хората са запазили своята национална идентичност.
Фокус: Каква да бъде националната политика към тези хора?
Горан Благоев: Тези хора са запазили национална идентичност, дори там, където са под влияние на македонската държава. За разлика от България, Македония провежда една много по-силна, много по-целенасочена политика за приобщаване на това население. Там се наливат много помощи. От Голо Бърдо и въобще от Източна и Югоизточна Албания, всички които се смятат македонци, имат определени облекчения по границата, могат да учат в Македония и т.н.
Факт, е че Македония води много по-целенасочена политика. Това, което със сигурност знам е, че митрополитите на двете погранични епархии, Битолската и Кичевско-Дебърската епархия, прескачат оттатък границата и имат църковно общение с местните хора, докато нашите духовници не са ходили. В Албания има не само мюсюлмани, има и православни, които се заявяват като българи. Всъщност, да се върнем на случая с Голо Бърдо. Интересното е, че хора, които по една или друга степен, заявяват македонската си принадлежност, казват и че са българи; такъв интересен случай имах преди десет години. Говоря с мъж на средна възраст. “Какви сте вие?”. “Ние, казва, сме македонци”. Питам: ”Как ви казват съседите албанци?”. И той без да се замисли, казва: “българци”. Много интересна ситуация от гледна точка на идентичността. Съседите по-добре знаят тези какви са, отколкото самите те.
Но пак казвам - всичко е въпрос на политика. Преди десет години, когато бяхме в Голо Бърдо, нашите сънародници имаха сателит, въпреки мизерията, и хващаха четири полски канала, шест македонски и нито един български! Това е въпрос, за съжаление, на национална политика.
Фокус: Какво друго си спомняте?
Горан Благоев: Другото, което ми се иска да спомена като много приятен спомен, е първото ни посещение в Голямо Острени. Това беше по време на хуманитарната акция, която тогавашният президент Петър Стоянов се опита да направи. Първо се изпратиха много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари имаше даже, които на място прегледаха колкото можаха хора, защото по онова време беше тотална мизерия и разруха. След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”, което го доказва и топонимията, и местният диалект, и обичаите.
Според мен едно такова признание, ненасилено, човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български.
Фолклорът е също много интересен, смея да говоря като човек, който е учил история. Фолклорът, обичаите, са много интересни. Използвах възможността да направя мое изследване за докторантурата, която правих тогава, и се установява невероятна връзка на тези местни мюсюлмани по чисто етнографска линия с помаците в Македония и даже - с някои обреди и обичаи в Родопите, което показва една непрекъсната линия от гледна точка на етническата принадлежност на тези хора.
Естествено Македония ще се съпротивлява и ще продължава да се съпротивлява. След първата акция аз лично имах много неприятен случай, защото в моя багаж бях взел една книга за научните експедиции от 1916 година по време на Първата световна война; наши учени са изпратени от Генералния щаб на Българската армия в този район и Северна Гърция, за да проучват миналото, етнографията, историята и т.н. Тази книга става повод за голяма разпра на македоно-албанската граница. Държаха целия конвой 5 часа, мен ме заплашиха с черен печат, защото, видите ли, ние сме ходили да носим помощи за българите в Албания. Македония е изключително чувствителна на тази тема.
Другото голямо доказателство - нека да видим колко преселения има от Албания по нашите земи. Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда.
Фокус: През 2004-та година, когато е имало албанска делегация в България и когато са се срещали с тогавашния ни председател на Народното събрание, е била повдигната темата страната ни да поиска признаване на българско малцинство в Албания.
Горан Благоев: Ето колко непоследователна ни е държавата. 1997 година е голямата акция “Голо Бърдо”, която е под патронажа на президента Петър Стоянов. Общо взето не успя да постигне много, защото беше добре организирана, но нямаше продължение. Тази акция беше на два етапа. През 2004-та година по някакъв начин ние пак инцидентно поставяме въпроса. Днес – пак. Това е липса на национална политика за общностите ни извън граница. Може да звучи много демодирано, много антиевропейски, но в крайна сметка една уважаваща себе си държава просто отстоява тези интереси. Ние явно не се уважаваме като държава.
Аз не знам на базата на какво се твърди, че ние имаме 100 000 българи в Албания, защото ние, като изключим тази експедиция през 1916 година, в която има и статистически данни къде какво население има, ние от тогава нямаме такива целенасочени проучвания. Българите може и да са по-малко, може и да са повече. Ако Македония има данни за 100 000 души население, което не говори албански език и смята, че това са българи, това е друг въпрос. Или се опасява да не бъдат възприети като българи.
Другият голям проблем е, че при признаване на българско малцинство от страна на Албания, въпросът е Албания какви интереси има в България, и България какви интереси има в Албания. Но при едно признаване на българското малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност, защото, представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично...
Денка КАЦАРСКА
Няма коментари:
Публикуване на коментар