ТОПОНИМИ ОТ С.СТЕБЛЕВО, ГОЛО БЪРДО, АЛБАНИЯ
Алексей Жалов
Увод
По инициатива на А.Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо Бърдо, Източна Албания. В експедицията взеха участие инициаторът и спелеолозите Н.Ланджев и Н.Гладнишки от София. Поради краткото време на престой беше възможно да се проучи по-детайлно само районът на с.Стеблево. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.
Село Стеблево
Село Стеблево се намира в южната част на областта Голо Бърдо, Източна Албания в западния склон на планинския масив Радуч (Радук) (2084 м.н.в). Административто селището попада в състава на община Либращ и е в непосредствена близост до държавната граница между Републиките Албания и Македония. Според Е.Миланов (Миланов, 2001:17) и информация на местни жители (И.Тамизи и Е.Джини) до 1991 г. селото е било населявано от 500 жители с мюсулманско вероизповедание и основен поминък дърводобив, планинско замеделие, овощарсво и животновъдство. В селото има полуразрушена джамия и училищна сграда - нефункциониращи. По данни на посочените и други информатори ,в периода 1991-1992 г., главно по икономически причини, около 200 семейства са се изслелили от с.Стеблево в близки и по-далечни големи населени места като градовете Либращ, Елбасан, Дурес и най-вече Тирана. Понастоящем селото се обитава постоянно от около 10-тина семейства. Известна, но трудно опредлима част от изселниците се завръщат и пребивават във фамилните си имоти през летния сезон. По информация на Юсни Дишай от , родом в махала Дишовци на с.Стеблево, то се състои от три махали, а именно
Сóска мала, Лескá и Дишовци.
Етимология на името на селото
От старобългарската дума стебал “дива котка” и наставка -ово за образуване на селищни названия. С това значение думата се открива и в църковнославянския език и писмени паметници от тази епоха. Думата стебал е запазена в жива употреба в днешния говор на с.Драгиново, Пазарджишко. За сравнение може да се прегледа статията на Т.Балкански - “Стебал, древно и съвременно название на дивата котка” (сп.”Български език”,1977, кн.4:343-346).
Някой топоними от Стеблево
Дрáган - местност ЮИ от селото, в билната част на планината. Името представлява старинна прилагателна форма с притежателно значение. Образувана и от мъжко лично име Драган завършвало някога с наставка jь: Драганjь. Впоследствие старинната лекост на крайното н се е изгубила.
Радýч - образувано от старинно българско лично име Рад и наставка уч, умалителна форма. Подобно на личното име Радучо от Радук, срещано при фамилно име Радучев в Казанлъшко и Пловдивско (според Ст.Илчев, речник на лични и фамилни имена у балгарите,1969:418).
Вишáрица - място с много ливади- топоним образуван от старинен български географски термин вишар<висар - висок хълм и топонимична наставка - ица. Името има аналог в местни имена другаде: Вишáя (Градец,Софийско); Вишеград (Кърджалийско и В.Търновско); Вишóрица при Горно Уйно, Кюстендилско и др. Стрáтор- от българската диалектна дума стратор, вид градинско и ливадно растение Amaranthus. Думата често се среща в народното песенно творчество, например: “Яна двори мела, с метла чимширена, друга босилкова, трета страторова” (Н.Геров-речник на българския език, т.5,1904:267). Вéтърник- име на открита и весока местност, в която духат силни ветрове. В основата лежи българско прилагателно двуосновно съчетание Вéтърен (~връх, ~камък, ~дол), от което е развита сегашната форма със славянска наставка - ик.:Вéтърник. По строеж името е сходно с много други български топоними с наставка - икл Брéзник, Мéлник, Габрóвник, Покрóвник, Крýпник, Дъбник и мн.други. Пистéрица - името произлиза от неславянска дума пистéр - камениста чука, височина, с добавяне на българска езикова почва топонимна наставка - ица. От същата лексикална основа е образувано името на каменистия връх Пелистер в Баба планина над гр.Битоля в Македония. Езиковия произход на географския термин пистéр ней-вероятно е субстратен трако-фригийски. Гóрние ливáге - местност в склона на планината Радуч. Името е със запазена силна мекост на съгласните звукове н и д в двете съставни части: горннье и ливаге. Същата типична за западнобългарските говори местност се вижда в думата грозде>грозге и името Своде>Своге.
Дóльние ливáге - местност в склона на планината Радуч- името е със запазена силна мекост на л и д в двете части - прилагателно и съществително. Мекостта на г < д при ливаге е диалектна и се среща в името на град Своге<Своде, образувано от диалекта свод- водослив на две реки; също при думата грозге < грозде и др. Под Радýч- местност И от масива Пистерица. Този топоним е локлен и образуван от името на съседния връх Радуч с предлога под, имащ тук пространствено значение за ориентацията на обетките. Името е по модела Под село; Под гората. Бърдо или Вéтрено бърдо - местност И от масива Пистерица- името е от двуосновен модел.Състои се от прилагателното ветрен, съгласувано по среден род със следващото съществително бърдо. Млáче - топонимът е образумат като умалително име от диалекната дума млаче< млака, мочур, влажно място, малко блато. Сравнителни местни имена: Млáката в Берковско, Врачанско и другаде. Опóица - името произхожда от старинен славяно-български модел Ополица с изпаднало меко л между двете гласни фонеми о-и. Състои се от предлог о’ около, при, до плюс думата поле и топонимна наставка - ица. За сравнение може да се даде местното име Ополье при Радешка планина в Призренско. Същият предлог о се среща в топонима Обряг при с.Еловица,Трънско. Лъкáица - седловина между масивите на вр. Радуч и Калкан откъдето минава стар път за гр. Струга. Произхожда от старобългарската дума лъкавица със значение ”малка поляна край река”. Като топоним се среща извънредно често в българските местности, както и в имена на селища. Прéслог - този топоним е образуван от географски диалектен термин за означаване на теренен релеф. Структурата му е от предлог пре “през” и “слог”, граница, межда между имоти. Орвéник- старинно име с праславянска структура, в която е запазена група звукове ор без фонетична промяна (ликвидна метатеза). Името е от преди Х век и съответства на по-късни имена Ровеник със значение “изровено от пороища място”. Óсой- местното име е образувано от географския термин в диалекта óсой “сенчесто място, слабо огрявано от слънцето. Като топоним е широко разпространено географско име в българските земи. Килáец- метафорично название на земно или скално свлачище, където почвата се е свлекла от поройни води. Първоначална форма Килá(в)ец с отпаднало между двете гласни в . В основата на името стои диалектната дума кила “херния”;подутина, израстък върху кора на дърво и още прилагателно килав, подут плюс наставката - ец. (Български етимологичен речник,т.2, 1979:359) Вóлнища - това лично име е образувано от старинна старобългарска дума вóлнище в мн.число. Думата е получена от прилагателното име волен “свободен” и наставка - ище (-ища) за назоваване на земя, пасище, което е свободно, незаето от никого. Структурният модел следва бразци като сóлища, пáсища, сéлища и подобни образувани с праславянска наставка - ище (-ища) за нарицателни съществителни имена. Клéншарище - от първоначална диалектна българска дума кленишар, производна от диалектното кленика “място с кленови дървета” плюс наставката - ар и доразвито със славянската наставка - ище по подобие на боровище (борова гора), брезовище (брезова гора), дреновище (дрянови храсти) и подобни. На огрáге - местност между землищата на Кленьие и Стеблево- думата представлява модел от предлог плюс съществително с множествено значение. Втората част огрáге е диалектна българска форма с преход на д в г подобно на Своде > Своге; грозде> грозге и др.
Кýтле - от българската диалектно умалителна дума кутле- производна от кутел “вдлъбнатина, яма, падинка, долинка”.Тук думата е кутле е удотребена като метафоричен географски термин. Името има аналог в местни имена Кýтлене (с.Долно Драгалище,Разложко); Кýтленето (с.Гаганица,Берковско) и др.
Орáче - от българската диалектна дума ораче “малка нива, която се обработва с оране. За сравнение: диалектната дума оралище “оран”(Н.Геров, Речник на българския език, т.3, 1899: 379).
Предметът на спелеоложката дейност ни позволи да регистрираме и един интересен топоним от района на с.Голямо Острени, а именно името на пещерата "Пéштник". То произлиза от славянобългарската дума пешт "пещера" доразвита с основа н в пештен и наставка - ик с увеличително значение за голям географски обект. За сравнение диалектната дума пéщник (Н.Геров, Речник на българския език,т.4,1901,с.29); Местно име Пещер, северозападно от Елбасан (Албания); старобългарската дума пещница (в Супросълския сборник-старобългарски писмен паметник), още пéщен, пещник (Български етимологичен речник, т.5, 1999:220-223)
Заключение
Изложеният кратък списък от имена от землището на с.Стеблево в Източна Албания съвсем не изчерпва богатата и разнообразна славянобългарска топонимия на българите от Голо Бърдо. Той може да бъде разширен и допълнен при едно повторно , по-детайлно и продължително теренно проучване на района. Събраните досега географски названия показват запазена старинна българска лексика топономични суфикси при чисто славянски модели на образуване.
Тези имена са един скромен, но полезен принос към Българския исторически речник. Съдържащата се в тях лексика помага да видим състоянието на крайните западни български говори зад днешните държавни граници на нашата страна.
Благодарности
Нашата експедиция и направеното скромно топонимично изследване бяха възможни благодарение на всеотдайната помощ на г-н Хаджи Пируши председател на дружеството "Просперитет на Голо Бърдо" в Албания. Същевремененно ние получихме неоценимо съдействие от Посолството на Р България в Тирана в лицето на негово превъзходителство посланика г-н Б.Бобев и културното аташе г-н Л.Станков. При обработката на материала получихме неоценима помощ от доц.Драгомир Лалчев д-р от Югозападния университет – Блгоевград. Изтъквайки техният принос към организацията и провеждането на експедицията и обработката на материала бихме желали най-сърдечно да им благодарим.
Литература
Балкански, Т. (1977) Стебал, древно и съвременно название на дивата котка.- В: ”Български език”, кн.4, С.
Български етимологичен речник,т.2, 1979, БАН.,С.
Български етимологичен речник, т.5, 1999, БАН.,С.
Геров, Н. (1899) Речник на българския език, т.3, С.
Геров, Н. (1904) Речник на българския език, т.5, С.
Илчев, Ст.(1969) Речник на лични и фамилни имена у българите, С.
Миланов, Е. (2001) Българите в Голо Бърдо и Гора.- В: Българите в Албания и Косово, изд. на Културно просветно дружество "Огнище", С.
Публикувано в: Сборник „ Българите в Албания и Косово» т.ІІ , Изд.на културно-просветно дружество "Огнище", София, с.77-88.
Алексей Жалов
Увод
По инициатива на А.Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо Бърдо, Източна Албания. В експедицията взеха участие инициаторът и спелеолозите Н.Ланджев и Н.Гладнишки от София. Поради краткото време на престой беше възможно да се проучи по-детайлно само районът на с.Стеблево. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.
Село Стеблево
Село Стеблево се намира в южната част на областта Голо Бърдо, Източна Албания в западния склон на планинския масив Радуч (Радук) (2084 м.н.в). Административто селището попада в състава на община Либращ и е в непосредствена близост до държавната граница между Републиките Албания и Македония. Според Е.Миланов (Миланов, 2001:17) и информация на местни жители (И.Тамизи и Е.Джини) до 1991 г. селото е било населявано от 500 жители с мюсулманско вероизповедание и основен поминък дърводобив, планинско замеделие, овощарсво и животновъдство. В селото има полуразрушена джамия и училищна сграда - нефункциониращи. По данни на посочените и други информатори ,в периода 1991-1992 г., главно по икономически причини, около 200 семейства са се изслелили от с.Стеблево в близки и по-далечни големи населени места като градовете Либращ, Елбасан, Дурес и най-вече Тирана. Понастоящем селото се обитава постоянно от около 10-тина семейства. Известна, но трудно опредлима част от изселниците се завръщат и пребивават във фамилните си имоти през летния сезон. По информация на Юсни Дишай от , родом в махала Дишовци на с.Стеблево, то се състои от три махали, а именно
Сóска мала, Лескá и Дишовци.
Етимология на името на селото
От старобългарската дума стебал “дива котка” и наставка -ово за образуване на селищни названия. С това значение думата се открива и в църковнославянския език и писмени паметници от тази епоха. Думата стебал е запазена в жива употреба в днешния говор на с.Драгиново, Пазарджишко. За сравнение може да се прегледа статията на Т.Балкански - “Стебал, древно и съвременно название на дивата котка” (сп.”Български език”,1977, кн.4:343-346).
Някой топоними от Стеблево
Дрáган - местност ЮИ от селото, в билната част на планината. Името представлява старинна прилагателна форма с притежателно значение. Образувана и от мъжко лично име Драган завършвало някога с наставка jь: Драганjь. Впоследствие старинната лекост на крайното н се е изгубила.
Радýч - образувано от старинно българско лично име Рад и наставка уч, умалителна форма. Подобно на личното име Радучо от Радук, срещано при фамилно име Радучев в Казанлъшко и Пловдивско (според Ст.Илчев, речник на лични и фамилни имена у балгарите,1969:418).
Вишáрица - място с много ливади- топоним образуван от старинен български географски термин вишар<висар - висок хълм и топонимична наставка - ица. Името има аналог в местни имена другаде: Вишáя (Градец,Софийско); Вишеград (Кърджалийско и В.Търновско); Вишóрица при Горно Уйно, Кюстендилско и др. Стрáтор- от българската диалектна дума стратор, вид градинско и ливадно растение Amaranthus. Думата често се среща в народното песенно творчество, например: “Яна двори мела, с метла чимширена, друга босилкова, трета страторова” (Н.Геров-речник на българския език, т.5,1904:267). Вéтърник- име на открита и весока местност, в която духат силни ветрове. В основата лежи българско прилагателно двуосновно съчетание Вéтърен (~връх, ~камък, ~дол), от което е развита сегашната форма със славянска наставка - ик.:Вéтърник. По строеж името е сходно с много други български топоними с наставка - икл Брéзник, Мéлник, Габрóвник, Покрóвник, Крýпник, Дъбник и мн.други. Пистéрица - името произлиза от неславянска дума пистéр - камениста чука, височина, с добавяне на българска езикова почва топонимна наставка - ица. От същата лексикална основа е образувано името на каменистия връх Пелистер в Баба планина над гр.Битоля в Македония. Езиковия произход на географския термин пистéр ней-вероятно е субстратен трако-фригийски. Гóрние ливáге - местност в склона на планината Радуч. Името е със запазена силна мекост на съгласните звукове н и д в двете съставни части: горннье и ливаге. Същата типична за западнобългарските говори местност се вижда в думата грозде>грозге и името Своде>Своге.
Дóльние ливáге - местност в склона на планината Радуч- името е със запазена силна мекост на л и д в двете части - прилагателно и съществително. Мекостта на г < д при ливаге е диалектна и се среща в името на град Своге<Своде, образувано от диалекта свод- водослив на две реки; също при думата грозге < грозде и др. Под Радýч- местност И от масива Пистерица. Този топоним е локлен и образуван от името на съседния връх Радуч с предлога под, имащ тук пространствено значение за ориентацията на обетките. Името е по модела Под село; Под гората. Бърдо или Вéтрено бърдо - местност И от масива Пистерица- името е от двуосновен модел.Състои се от прилагателното ветрен, съгласувано по среден род със следващото съществително бърдо. Млáче - топонимът е образумат като умалително име от диалекната дума млаче< млака, мочур, влажно място, малко блато. Сравнителни местни имена: Млáката в Берковско, Врачанско и другаде. Опóица - името произхожда от старинен славяно-български модел Ополица с изпаднало меко л между двете гласни фонеми о-и. Състои се от предлог о’ около, при, до плюс думата поле и топонимна наставка - ица. За сравнение може да се даде местното име Ополье при Радешка планина в Призренско. Същият предлог о се среща в топонима Обряг при с.Еловица,Трънско. Лъкáица - седловина между масивите на вр. Радуч и Калкан откъдето минава стар път за гр. Струга. Произхожда от старобългарската дума лъкавица със значение ”малка поляна край река”. Като топоним се среща извънредно често в българските местности, както и в имена на селища. Прéслог - този топоним е образуван от географски диалектен термин за означаване на теренен релеф. Структурата му е от предлог пре “през” и “слог”, граница, межда между имоти. Орвéник- старинно име с праславянска структура, в която е запазена група звукове ор без фонетична промяна (ликвидна метатеза). Името е от преди Х век и съответства на по-късни имена Ровеник със значение “изровено от пороища място”. Óсой- местното име е образувано от географския термин в диалекта óсой “сенчесто място, слабо огрявано от слънцето. Като топоним е широко разпространено географско име в българските земи. Килáец- метафорично название на земно или скално свлачище, където почвата се е свлекла от поройни води. Първоначална форма Килá(в)ец с отпаднало между двете гласни в . В основата на името стои диалектната дума кила “херния”;подутина, израстък върху кора на дърво и още прилагателно килав, подут плюс наставката - ец. (Български етимологичен речник,т.2, 1979:359) Вóлнища - това лично име е образувано от старинна старобългарска дума вóлнище в мн.число. Думата е получена от прилагателното име волен “свободен” и наставка - ище (-ища) за назоваване на земя, пасище, което е свободно, незаето от никого. Структурният модел следва бразци като сóлища, пáсища, сéлища и подобни образувани с праславянска наставка - ище (-ища) за нарицателни съществителни имена. Клéншарище - от първоначална диалектна българска дума кленишар, производна от диалектното кленика “място с кленови дървета” плюс наставката - ар и доразвито със славянската наставка - ище по подобие на боровище (борова гора), брезовище (брезова гора), дреновище (дрянови храсти) и подобни. На огрáге - местност между землищата на Кленьие и Стеблево- думата представлява модел от предлог плюс съществително с множествено значение. Втората част огрáге е диалектна българска форма с преход на д в г подобно на Своде > Своге; грозде> грозге и др.
Кýтле - от българската диалектно умалителна дума кутле- производна от кутел “вдлъбнатина, яма, падинка, долинка”.Тук думата е кутле е удотребена като метафоричен географски термин. Името има аналог в местни имена Кýтлене (с.Долно Драгалище,Разложко); Кýтленето (с.Гаганица,Берковско) и др.
Орáче - от българската диалектна дума ораче “малка нива, която се обработва с оране. За сравнение: диалектната дума оралище “оран”(Н.Геров, Речник на българския език, т.3, 1899: 379).
Предметът на спелеоложката дейност ни позволи да регистрираме и един интересен топоним от района на с.Голямо Острени, а именно името на пещерата "Пéштник". То произлиза от славянобългарската дума пешт "пещера" доразвита с основа н в пештен и наставка - ик с увеличително значение за голям географски обект. За сравнение диалектната дума пéщник (Н.Геров, Речник на българския език,т.4,1901,с.29); Местно име Пещер, северозападно от Елбасан (Албания); старобългарската дума пещница (в Супросълския сборник-старобългарски писмен паметник), още пéщен, пещник (Български етимологичен речник, т.5, 1999:220-223)
Заключение
Изложеният кратък списък от имена от землището на с.Стеблево в Източна Албания съвсем не изчерпва богатата и разнообразна славянобългарска топонимия на българите от Голо Бърдо. Той може да бъде разширен и допълнен при едно повторно , по-детайлно и продължително теренно проучване на района. Събраните досега географски названия показват запазена старинна българска лексика топономични суфикси при чисто славянски модели на образуване.
Тези имена са един скромен, но полезен принос към Българския исторически речник. Съдържащата се в тях лексика помага да видим състоянието на крайните западни български говори зад днешните държавни граници на нашата страна.
Благодарности
Нашата експедиция и направеното скромно топонимично изследване бяха възможни благодарение на всеотдайната помощ на г-н Хаджи Пируши председател на дружеството "Просперитет на Голо Бърдо" в Албания. Същевремененно ние получихме неоценимо съдействие от Посолството на Р България в Тирана в лицето на негово превъзходителство посланика г-н Б.Бобев и културното аташе г-н Л.Станков. При обработката на материала получихме неоценима помощ от доц.Драгомир Лалчев д-р от Югозападния университет – Блгоевград. Изтъквайки техният принос към организацията и провеждането на експедицията и обработката на материала бихме желали най-сърдечно да им благодарим.
Литература
Балкански, Т. (1977) Стебал, древно и съвременно название на дивата котка.- В: ”Български език”, кн.4, С.
Български етимологичен речник,т.2, 1979, БАН.,С.
Български етимологичен речник, т.5, 1999, БАН.,С.
Геров, Н. (1899) Речник на българския език, т.3, С.
Геров, Н. (1904) Речник на българския език, т.5, С.
Илчев, Ст.(1969) Речник на лични и фамилни имена у българите, С.
Миланов, Е. (2001) Българите в Голо Бърдо и Гора.- В: Българите в Албания и Косово, изд. на Културно просветно дружество "Огнище", С.
Публикувано в: Сборник „ Българите в Албания и Косово» т.ІІ , Изд.на културно-просветно дружество "Огнище", София, с.77-88.
Много добра етимологична концепция - но мисля че няма да е зле да чуете и моята версия в apollon.blog.bg
ОтговорИзтриване