Миграционни движения и тенденции във възпроизводството на българското население в Албания и Косово
(доклад, изнесен от Спас Ташев на 8-мата кръгла маса, посветена на българите в Албания и Косово, със съкращения)
В Албания има три големи общности от етнически българи. Тяхното разграничаване става по териториален (регионален) признак. Едната група живее компактно в района на Мала Преспа. През 1993 г. тя наброяваше 3997 души православни християни, населяващи 9 села. Другата група живее в района на Голо бърдо. Българското население също е компактно. Към 1993 г. неговия брой възлизаше на 11740 души, от които повече от 3/4 изповядаха исляма, а 1/4 бяха източноправославни. Третата голяма, също компактна българска общност, населява района на Кукъска Гора, която представлява част от облстта Гора, разделена в наши дни между Косово и Албания. В Кукъска Гора (с административен център Кукъс) броят на българите през 1993 г. възлизаше на около 18000 души като всички изповядат исляма. Единично българско село се явява Връбник, Билищка община. Българско население все още има и в селата Дреново и Бобощица, Корчанско. Не е малък и броя на мигриралите във вътрешността на Албания българи - общо около 15400 души към 1993 г. Не мога с точност да заявя колко от тях са мохамедани. Със сигурност обаче над 50 % от тях принадлежат към групата на тези, които традиционно се представят като мохамедани. По този начин от около 52000 българи, живеещи в Албания, над 34500 изповядат исляма или поне от другите се възприемат като такива.Българите в Косово населяват областта Драгашка Гора (с административен център Драгаш). До разпадането на СФР Югославия през 1991 г. техния брой бе около 25000 души. Всички са мюсюлмани. След косовския конфликт и последвалата миграция на населението е трудно в момента да се посочи точния брой на българите.Описаните райони включват следните селища:
Район СелищаА Л Б А Н И ЯМала Преспа Долна Горица, Горна Горица, Туминец, Шулин, Церье, Леска, Пустец, Зърновско, ГломбочаниГоло бърдо Стеблево, Кленье, Върбница, Требище, Мало Острени, Големо Острени, Пасинки, Гиновец, Тучепи, Владимерица, Коньовец, Радовеш, Оржаново.Кукъска Гора Запот, Кошарище, Пакиша, Очикле, Оргоста, Църнолево, Орешек, Борйе, Шиштевец.К О С О В ОДрагашка Гора Горно Рапче, Долно Рапче, Мали Къртеец, Голем Къртеец, Драгаш, Любовище, Радеша, Пакиша, Вранище, Кукапане, Лещани, Млике, Диканце, Бочка, Глобочица, Брод, Крушево, Зли поток, Рестелица.
Как се смоидентифицират в етнически аспект българите в Албания? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Причините за това са, че дълго време България не се е интересувала от това население, в резултат на което албанската държава се е опитала да създаде и разпространи сред него своя собствена теория. Напоследък изключително активна е пропагандата на Р. Македония. До голяма степен самоидентификацията на населението минава през схващането за говорения от него език. В района на Голо бърдо абсолютно всички, дори и малките деца, когато биват запитани какъв език говорят, отговарят: "български". Албания никога не е крила този факт. В редица албански публикации в миналото и днес се подчертава, че това население говори български диалект. Албанската теория обаче твърди, че въпросното население е двуезично. Това твърдение не отговаря на възприетите в лингвистиката схващания за двуезичието. Албанските българи са "двуезични" дотолкова, доколкото е "двуезично" всяко малцинство в Албания, което е принудено да изучава официалния албански език. Майчиният език на българите в Албания е български. Те започват да учат албански едва когато тръгнат на детска градинка или на училище. И днес обаче има много възрастни хора, особено жени, които почти не знаят албански и не говорят никакъв друг език освен български. Много рядко, и то когато попаднат в друга езикова среда (т.е. сред друго население), албанските българи предпочитат да не наричат езика си с неговото етническо име. В такива моменти те го наричат просто "нашенски" (или "наши"). Малко по-различна е самоидентификацията в района на Мала Преспа. Там се наблюдава силна македонисктка, а и гръцка пропаганда, поради което е налице размиване на националното самосъзнание. Но например дори и някои от привържениците на македонизма признават, че говоримия език е български, но той бил насаден "от българските окупатори". Това твърдение е смешно като се има предвид, че през последните 600-700 години тези територии не са влизали в състава на България.На базата на всеобщото признание, че говоримият майчин език е именно български, голяма част от населението се самоопределя като българско. В Албания има две регистрирани организации на албански българи: Етно-културното сдружение "Голо бърдо" и дружество "Иван Вазов". Съгласно разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън Република България, български произход може да се докаже и чрез документ, издаден от организация на българи в съответната държава по месторождение. На базата на определен набор от документи и процедура дружество "Иван Вазов" издава на желаещите албански българи удостоверения, че са от български произход. Тези документи се приемат от българската държавна администрация (например от Държавната агенция за българите в чужбина при МС или Министерство на правосъдието). Албанските българи вече създадоха три свои училища (в Тирана, Елбасан и Корча), където се изучава литераурен български език. За това население Министерството на образованието на Република България отпуска годишно по около 25 места за обучение в наши висши държавни заведения.Днешните социално-икономически процеси стават причина рязко да се засили миграцията на българското население към вътрешните центрове на Албания. Като пряка последица намалява броя на компактно живеещите българи в някои селища. Така например в с. Стеблево от 180 обитавани къщи през 1993 г., днес са останали само 10, в с. Връбница от 10 са останали 2. В резултат на миграцията, населението в селата Големо Острени, Требище и Коньовец е намаляло с 50 %. Депопулацията в села като Радовеш и Оржаново е 30 - 40 %, в Мало Острени, Тучепи и Лешничан е 20 %. В резултат на изселването предимно на млади хора родилния дом в с. Тучепи не работи. Единственият останал родилен дом на територията на Голо Бърдо се намира в Острени. Родилките в по-откъснатите села са принудени да раждат в градовете Пешкопия и Булкиза. Описаните миграционни процеси недвусмислено говорят, че през изминалите 10 години рязко е намалял броя на българите, живеещи в компактни общности, т.е. стеснява се базата за възпроизводство на българския етнос, което без съмнение трябва да ни тревожи поради увеличаващите се възможности за естествена асимилация. Защото трябва да се има предвид, че след мигрирането българите попадат в чужда езикова среда, засилват се смесените бракове. Ако тези процеси не се отчитат днес, след няколко десетки години в Албания рязко ще намалее броя на лицата, които имат българския език като майчин. Основание за подобен извод можем да намерим и във фактите от близкото минало. Така например през 1937 г. броя на българите е бил около 30 хил., като 24 хил. от тях са живеели компактно в своите исторически местообитания, а 6 хил. са мигрирали във вътрешността на Албания. По време на моите посещения малцина бяха потомците на тези разселили се българи, които са съхранили българското си чувство. Освен знаенето на няколко български думи, никой от тях не можеше да комуникира на български.Интересно е да се проследи днешното поведение на мигриралите българи. Прави впечатление, че те правят опити да се заселват групово в новосъздаващи се квартали. Така например от живеещите в новия квартал в гр. Елбасан над 80 % са българи. Подобно явление се наблюдава и в Тирана. В кварталите "Кодра привтит" (попов хълм), "Брего люмит" (речен бряг) и предградието около Ветеринарния институт около 90 % от жителите са българи. Това поведение говори за наличието на желание да не се смесват с албанското население, може би за неосъзнато противодействие на процеса на албанизация. Без подкрепата обаче от страна на българските държавни институции, българите в Албания трудно биха се съхранили като общност със свой специфичен език и култура.Подобни миграционни движения се наблюдават и сред българите в Кукъска Гора и Мала Преспа. Специфично явление за Мала Преспа е, че там в миграционното движение участва в значително по-голяма степен мъжкото население, отколкото женското. Поради близостта на Гърция и Р Македония, част от мигрантите се установяват в тези държави като сезонни работници или на постоянна месторабота.Изключително силна е миграцията на българите мохамедани в Драгашка Гора в Косово. Според източници от Р Македония днес техния брой е намалял на 5000 души или около 20 хил. са се изселили.Напоследък се забелязва една неадекватност на българската държавна политика към българите в Албания при издаването на български входящи визи, които струват 50 USD. Във връзка с подготовката на България за влизане в Шенгенското пространство рязко се усложни визовия режим по отношение на Албания, в това число и към албанските българи. На по-голямата част от кандидатите не се издават визи. Много често дори родители не могат да дойдат на посещение при своите деца, учещи в България. От този нерешен проблем умело се възползва Р. Македония, която не само че обявява всички българи в Албания и Косово за "македонци", но смята, че в Албания живеят 160000 "македонци", което е абсолютно нереалистично. От 2002 г. македонското посолство в Тирана започна масово да издава безплатни македонски паспорти на това население. До този момент са издадени около 4000. На българи мохамедани от Косово са издадени 3000 македонски паспорта. Притежавайки скопски паспорт, въпросните лица безпроблемно влизат в България. Остава големият въпрос: като какви?Заслужава да се обърне внимание и на факта, че напоследък албанските българи все по-трудно подават документи за българско гражданство и често получават отказ на техните молби. Подобно е отношението и към косовските българи. През периода 1999 - 2001 г. Техни лидери (в това число и имами) на няколко пъти идваха в България с молба за съдействие и защита. Едва след бездушното бюрократично отношение към тях в София, те приеха предложението на Скопие за получаване на македонски паспорти. Макар и негласно да е заявено, българските бюрократи смятат, че въпросните българи не трябва да получават гражданство, защото са мохамедани и може да са настроени проалбански. На този безпочвен довод може да се възрази чрез даването за пример на Р. Македония. През последните няколко години тя бе залята от прояви на междуетническо противопоставяне и въоръжени конфликти, т.е. тя няма никакъв интерес да увеличава на своя територия броя на проалбански настроеното мохамеданско население. Самия факт, че Р. Македония предоставя македонско гражданство на албански и косовски граждани мохамедани от български произход показва, че за нея такъв реален проблем не съществува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар