ТОПОНИМИ ОТ С.СТЕБЛЕВО, ГОЛО БЪРДО, АЛБАНИЯ

Алексей Жалов

Увод
 
По инициатива на А.Жалов, в периода 2002 г., Българската федерация по спелелогия проведе експедиция целяща извършването на теренни проучвания на пещери в района на областта Голо Бърдо, Източна Албания. В експедицията взеха участие инициаторът и спелеолозите Н.Ланджев и Н.Гладнишки от София. Поради краткото време на престой беше възможно да се проучи по-детайлно само районът на с.Стеблево. В процесът на решаването на основните задача на експедицията имахме възможност да съберем определен брой местни топоними, чието разглеждане е и обект на настоящата работа.

Село Стеблево
Село Стеблево се намира в южната част на областта Голо Бърдо, Източна Албания в западния склон на планинския масив Радуч (Радук) (2084 м.н.в). Административто селището попада в състава на община Либращ и е в непосредствена близост до държавната граница между Републиките Албания и Македония. Според Е.Миланов (Миланов, 2001:17) и информация на местни жители (И.Тамизи и Е.Джини) до 1991 г. селото е било населявано от 500 жители с мюсулманско вероизповедание и основен поминък дърводобив, планинско замеделие, овощарсво и животновъдство. В селото има полуразрушена джамия и училищна сграда - нефункциониращи. По данни на посочените и други информатори ,в периода 1991-1992 г., главно по икономически причини, около 200 семейства са се изслелили от с.Стеблево в близки и по-далечни големи населени места като градовете Либращ, Елбасан, Дурес и най-вече Тирана. Понастоящем селото се обитава постоянно от около 10-тина семейства. Известна, но трудно опредлима част от изселниците се завръщат и пребивават във фамилните си имоти през летния сезон. По информация на Юсни Дишай от , родом в махала Дишовци на с.Стеблево, то се състои от три махали, а именно
Сóска мала, Лескá и Дишовци.

Етимология на името на селото
От старобългарската дума стебал “дива котка” и наставка -ово за образуване на селищни названия. С това значение думата се открива и в църковнославянския език и писмени паметници от тази епоха. Думата стебал е запазена в жива употреба в днешния говор на с.Драгиново, Пазарджишко. За сравнение може да се прегледа статията на Т.Балкански - “Стебал, древно и съвременно название на дивата котка” (сп.”Български език”,1977, кн.4:343-346).

Някой топоними от Стеблево
Дрáган - местност ЮИ от селото, в билната част на планината. Името представлява старинна прилагателна форма с притежателно значение. Образувана и от мъжко лично име Драган завършвало някога с наставка jь: Драганjь. Впоследствие старинната лекост на крайното н се е изгубила.
Радýч - образувано от старинно българско лично име Рад и наставка уч, умалителна форма. Подобно на личното име Радучо от Радук, срещано при фамилно име Радучев в Казанлъшко и Пловдивско (според Ст.Илчев, речник на лични и фамилни имена у балгарите,1969:418).
Вишáрица - място с много ливади- топоним образуван от старинен български географски термин вишар<висар - висок хълм и топонимична наставка - ица. Името има аналог в местни имена другаде: Вишáя (Градец,Софийско); Вишеград (Кърджалийско и В.Търновско); Вишóрица при Горно Уйно, Кюстендилско и др. Стрáтор- от българската диалектна дума стратор, вид градинско и ливадно растение Amaranthus. Думата често се среща в народното песенно творчество, например: “Яна двори мела, с метла чимширена, друга босилкова, трета страторова” (Н.Геров-речник на българския език, т.5,1904:267). Вéтърник- име на открита и весока местност, в която духат силни ветрове. В основата лежи българско прилагателно двуосновно съчетание Вéтърен (~връх, ~камък, ~дол), от което е развита сегашната форма със славянска наставка - ик.:Вéтърник. По строеж името е сходно с много други български топоними с наставка - икл Брéзник, Мéлник, Габрóвник, Покрóвник, Крýпник, Дъбник и мн.други. Пистéрица - името произлиза от неславянска дума пистéр - камениста чука, височина, с добавяне на българска езикова почва топонимна наставка - ица. От същата лексикална основа е образувано името на каменистия връх Пелистер в Баба планина над гр.Битоля в Македония. Езиковия произход на географския термин пистéр ней-вероятно е субстратен трако-фригийски. Гóрние ливáге - местност в склона на планината Радуч. Името е със запазена силна мекост на съгласните звукове н и д в двете съставни части: горннье и ливаге. Същата типична за западнобългарските говори местност се вижда в думата грозде>грозге и името Своде>Своге.
Дóльние ливáге - местност в склона на планината Радуч- името е със запазена силна мекост на л и д в двете части - прилагателно и съществително. Мекостта на г < д при ливаге е диалектна и се среща в името на град Своге<Своде, образувано от диалекта свод- водослив на две реки; също при думата грозге < грозде и др. Под Радýч- местност И от масива Пистерица. Този топоним е локлен и образуван от името на съседния връх Радуч с предлога под, имащ тук пространствено значение за ориентацията на обетките. Името е по модела Под село; Под гората. Бърдо или Вéтрено бърдо - местност И от масива Пистерица- името е от двуосновен модел.Състои се от прилагателното ветрен, съгласувано по среден род със следващото съществително бърдо. Млáче - топонимът е образумат като умалително име от диалекната дума млаче< млака, мочур, влажно място, малко блато. Сравнителни местни имена: Млáката в Берковско, Врачанско и другаде. Опóица - името произхожда от старинен славяно-български модел Ополица с изпаднало меко л между двете гласни фонеми о-и. Състои се от предлог о’ около, при, до плюс думата поле и топонимна наставка - ица. За сравнение може да се даде местното име Ополье при Радешка планина в Призренско. Същият предлог о се среща в топонима Обряг при с.Еловица,Трънско. Лъкáица - седловина между масивите на вр. Радуч и Калкан откъдето минава стар път за гр. Струга. Произхожда от старобългарската дума лъкавица със значение ”малка поляна край река”. Като топоним се среща извънредно често в българските местности, както и в имена на селища. Прéслог - този топоним е образуван от географски диалектен термин за означаване на теренен релеф. Структурата му е от предлог пре “през” и “слог”, граница, межда между имоти. Орвéник- старинно име с праславянска структура, в която е запазена група звукове ор без фонетична промяна (ликвидна метатеза). Името е от преди Х век и съответства на по-късни имена Ровеник със значение “изровено от пороища място”. Óсой- местното име е образувано от географския термин в диалекта óсой “сенчесто място, слабо огрявано от слънцето. Като топоним е широко разпространено географско име в българските земи. Килáец- метафорично название на земно или скално свлачище, където почвата се е свлекла от поройни води. Първоначална форма Килá(в)ец с отпаднало между двете гласни в . В основата на името стои диалектната дума кила “херния”;подутина, израстък върху кора на дърво и още прилагателно килав, подут плюс наставката - ец. (Български етимологичен речник,т.2, 1979:359) Вóлнища - това лично име е образувано от старинна старобългарска дума вóлнище в мн.число. Думата е получена от прилагателното име волен “свободен” и наставка - ище (-ища) за назоваване на земя, пасище, което е свободно, незаето от никого. Структурният модел следва бразци като сóлища, пáсища, сéлища и подобни образувани с праславянска наставка - ище (-ища) за нарицателни съществителни имена. Клéншарище - от първоначална диалектна българска дума кленишар, производна от диалектното кленика “място с кленови дървета” плюс наставката - ар и доразвито със славянската наставка - ище по подобие на боровище (борова гора), брезовище (брезова гора), дреновище (дрянови храсти) и подобни. На огрáге - местност между землищата на Кленьие и Стеблево- думата представлява модел от предлог плюс съществително с множествено значение. Втората част огрáге е диалектна българска форма с преход на д в г подобно на Своде > Своге; грозде> грозге и др.
Кýтле - от българската диалектно умалителна дума кутле- производна от кутел “вдлъбнатина, яма, падинка, долинка”.Тук думата е кутле е удотребена като метафоричен географски термин. Името има аналог в местни имена Кýтлене (с.Долно Драгалище,Разложко); Кýтленето (с.Гаганица,Берковско) и др.
Орáче - от българската диалектна дума ораче “малка нива, която се обработва с оране. За сравнение: диалектната дума оралище “оран”(Н.Геров, Речник на българския език, т.3, 1899: 379).
Предметът на спелеоложката дейност ни позволи да регистрираме и един интересен топоним от района на с.Голямо Острени, а именно името на пещерата "Пéштник". То произлиза от славянобългарската дума пешт "пещера" доразвита с основа н в пештен и наставка - ик с увеличително значение за голям географски обект. За сравнение диалектната дума пéщник (Н.Геров, Речник на българския език,т.4,1901,с.29); Местно име Пещер, северозападно от Елбасан (Албания); старобългарската дума пещница (в Супросълския сборник-старобългарски писмен паметник), още пéщен, пещник (Български етимологичен речник, т.5, 1999:220-223)

Заключение
Изложеният кратък списък от имена от землището на с.Стеблево в Източна Албания съвсем не изчерпва богатата и разнообразна славянобългарска топонимия на българите от Голо Бърдо. Той може да бъде разширен и допълнен при едно повторно , по-детайлно и продължително теренно проучване на района. Събраните досега географски названия показват запазена старинна българска лексика топономични суфикси при чисто славянски модели на образуване.
Тези имена са един скромен, но полезен принос към Българския исторически речник. Съдържащата се в тях лексика помага да видим състоянието на крайните западни български говори зад днешните държавни граници на нашата страна.

Благодарности
Нашата експедиция и направеното скромно топонимично изследване бяха възможни благодарение на всеотдайната помощ на г-н Хаджи Пируши председател на дружеството "Просперитет на Голо Бърдо" в Албания. Същевремененно ние получихме неоценимо съдействие от Посолството на Р България в Тирана в лицето на негово превъзходителство посланика г-н Б.Бобев и културното аташе г-н Л.Станков. При обработката на материала получихме неоценима помощ от доц.Драгомир Лалчев д-р от Югозападния университет – Блгоевград. Изтъквайки техният принос към организацията и провеждането на експедицията и обработката на материала бихме желали най-сърдечно да им благодарим.


Литература
Балкански, Т. (1977) Стебал, древно и съвременно название на дивата котка.- В: ”Български език”, кн.4, С.
Български етимологичен речник,т.2, 1979, БАН.,С.
Български етимологичен речник, т.5, 1999, БАН.,С.
Геров, Н. (1899) Речник на българския език, т.3, С.
Геров, Н. (1904) Речник на българския език, т.5, С.
Илчев, Ст.(1969) Речник на лични и фамилни имена у българите, С.
Миланов, Е. (2001) Българите в Голо Бърдо и Гора.- В: Българите в Албания и Косово, изд. на Културно просветно дружество "Огнище", С.

Публикувано в: Сборник „ Българите в Албания и Косово» т.ІІ , Изд.на културно-просветно дружество "Огнище", София, с.77-88.

Изоставени

Нехайството на българските държавни органи е основна пречка за признаването на наше малцинство в Албания

Автор:  Борислав Евлогиев

Източник: списание "Тема"

"С поздравителни картички малцинство не се отстоява."

Изрича го Зехрудин Докле, председателят на едно от първите дружества на българите в Албания "Иван Вазов". Укорът в гласа му е към официалните власти в София, които сякаш са забравили, че сънародниците ни из албанските земи и до ден днешен са с накърнени права, защото нямат статут на малцинство. Зехрудин е откровен човек и държи нещата да се назовават с истинските им имена. Ясната позиция определено му приляга. Именно той е превел разказите на Николай Хайтов и на Чудомир за първи път на албански език и от много години полага усилия за опазването на българщината в Албания.

"Нашенци" или горани се наричат хората с българско самосъзнание в тази сравнително най-непозната на масовата публика у нас балканска държава. Горани - защото живеят главно в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина, от двете страни на границата между Косово и Албания, на юг от Кукъс и Призрен. Това е славянско по произход население, което е приело мюсюлманството в годините на османското владичество - като помаците в Родопите. Езикът, на който говорят, е архаичен български, който в Албания е повлиян от албанския, а в Косово - от сръбския.

Прочетете още »

Препратка по темата

В сайта "Иде ли" бихте могли да намерите някой интересни материали по темата!

Снимки от Голо Бърдо - Албания

Снимки от Голо Бърдо
и расъждения по темата
ГОЛО БЪРДО - БЪЛГАРИТЕ В ЗАБРАВА

Щом отминахме Либращ стъпихме на калдъръмен планински път, строен от италианците преди повече от 60 години. Той плавно се заизвива по снагата на планинския масив, наричан от албанските географи Малезия и Голобордес, а по нашенски просто Голо Бърдо. След стръмнините на село Луник и махала Ланга, нашият водач ни извести, че вече се намираме в землището на Стеблево – първото попътно село в района, където живеят етнически българи. Всъщност те населяват още двадесет села и махали на територията Голо Бърдо, по големи от които са Требища, Големо и Мало Острени, Тучепи, Ладомерица, Кление, Оржаново, Пасинки и Лешница ...
Според повечето изследователи българо-славянските племена заселват тази част от Източна Албания още през VІІ век и впоследствие образуват общности, които са се интегрирали в пределите на българската държава по време на Първото и Второто българско царство. Османското владичество оказва негативно отражение върху българщината в тези краища, но духовните контакти с България продължават до средата на ХVІІІ век, когато Охридската патриаршия е поставена под зависимостта на гръцката Цариградска патриаршия. След създаването на независимата Албанска държава през 1912 г. в нейната територия остават три области населени с българи - Голо Бърдо, Мала Преспа и Гора. Впоследствие българската държава прави къде успешни, къде неуспешни опити щото етническите българи в Албания да придобият статут на малцинство с всички произтичащи от това привилегии, но по-късно този проблем, а и съдбата на нашенците в балканската ни съседка потъват в забрава.
Българите в Албания “изплуваха” отново на отечествения небосклон едва след 1989 г. и българската общественост научава за тях покрай организираните под егидата на президента две дарителски кампании за хората от Голо Бърдо. После БНТ излъчи филм за тамошните люде, а видяното в него ме мотивира да отида там. Така и направих и то не веднъж...
Първата ми среща с хората на Голо Бърдо и тукашната действителност беше през 1994 г. Когато пристигнахме в Кление и разбраха, че сме българи, в селската кръчма надойдоха хора. Интересът към нас беше очевиден, а липсата на езикова бариера стопи и най-малките нотки на недоверие помежду ни. Традиционната чашка ракия съвсем развърза езиците, а след като известният местен гайдар бай Божин Фильочи наду гайдата и заедно подхванахме “Кога зашумят шумите” вече си бяхме като у дома. Вечерта гостувахме на поп Тодор Ладковски - единственият поп в района. Похвали ни се, че са завършили реставрацията на сградата на селската църква, но с тревога сподели, че това е станало със средства не на българската, а на гръцката православна църква. Сега сградата още я има, но дядо поп се е изселил в Дуръс и е оставил и без това малобройно си православно паство в околността без духовен баща. Бай Божин пък е в Тирана, но в цяло Голо Бърдо все още се носи неговата слава на изкусен гайдар.
Първото ми пребиваване в Голо Бърдо е синхронно със започналата голяма изселническа вълна оттам. Част от селата почти обезлюдяват и това е естествено, защото тук няма нормални пътища, а през зимата районът е почти откъснат от света, няма водоснабдяване и канализация, а телефонизацията е фикция. Друг важен проблем е лекарското обслужване. Илиаз Тамизи, мой приятел от с.Стеблево ми каза, че не би живял тук през зимата, защото един апендицит може да му струва живота. Най-страшното, е че тук няма работа. Вярно е, че планината дава картофи, добри условия за отглеждане на едър и дребен рогат добитък, и тук-там условия за дърводобив, но живее ли се от това? Известните с майсторлъка си голобърдовски строители са плъзнали из Албания и извън нея, защото тук хората не инвестират. Някои мъже намират препитание в гурбета и поработват нелегално - в съседните страни, а даже и във Великобритания и САШ. Затова стотици семейства от Голо Бърдо са се изселили в близки и по-далечни градчета и градове – Либращ, Елбасан, Дуръс, Тирана. В столичния град дори има цял квартал “Кодра е привтит” (или “Попския хълм”), който е населен с изселници от селата Стеблево и Требища.
В периода 1999-2000 г. в Албания се образуват две български неправителствени организации, една от които е “Просперитет Голо Борда” с председател Хаджи Пируши, с когото случайността ме срещна през 2001 година. Дружеството правеше първите си стъпки за съхраняването на културната и езикова идентичност на българите от района, опосредства връзките на общността с българските и албанските държавни и обществени институции. Реших да се включа и аз с каквото мога - още следващата година отново се запътих към Голо Бърдо.
Бяхме изминали почти 25 км, когато пътят се шмугна в млада букова гора и когато излезе от нея и пред погледите ни се възправи нащърбена планинска верига, увенчана от върховете Стратор, Калкан и Радуч. После се появиха и селските къщи, накацали по стръмните склонове на долината на Стеблевската река. Настанихме се в една от родовите къщи на фамилия Пируши и бързо завързахме познанства с Есат Джини, Сабри Мурати, Фаик Нура, Илиаз Тамизи, Ахмет Тамизи. Всички те се самоопределиха като мюсюлмани, така като повечето от хората в Голо Бърдо, но от селската джамия беше останал само каменния скелет. Разбирахме се прекрасно на техния югозападнобългарски говор. Още тогава ги попитах къде са научили езика, а те ми отговориха, че това е майчиният им език – този на който общуват вкъщи. В този аспект Хаджи пояснява “тук сме пораснали, слушайки и пеейки на нашите бащи на български, както сме плакали и изпращали мъртвите пак на български”. До 6-годишната си възраст децата са знаели само него, а албански са научавали едва в училище.
Някога в Стеблево е имало училище. Сега там има само остатъци от сградата и нейното обзавеждане. Положението в съседното Кление е идентично. В Стеблево срещнах 15-годишно момче, което по тези причини не познаваше класната стая – никога не беше ходило на училище, не знаеше да чете и пише... Запазването на езиковата идентичност е проблематично, защото в нито едно от съществуващите в района училища не се преподава български език. С тази благородна мисия се е заело дружеството, а най-активен в това отношение беше Исмет Тола, който дълги години водеше подготвителните курсове по български на нашенците, които искат да следват в България. Навсякъде бяхме сърдечно приети и си тръгнахме с чувството, че оставяме тук добри приятели.
Това се потвърждаваше при множеството ми тамошни скитания, които последваха. През 2004 г 8-членна група пещерняци от клуб “Хеликтит”-София решихме да посетим някои по-интересни голобърдовски пещери. В България организирахме малка дарителска акция, в резултат на което дружеството “Просперитет Голо Борда” се сдоби с пълно течение на списание “Одисей”, аудиокасети с български народни песни, продуцирани от “Ривасаунд”, карти на 100–те национални туристически обекта от БТС, художествена литература, дарена от туристическата агенция “Одисея-ин”. Кръгът от приятели се разшири. Най-силно ме впечатлиха песните, които Душан Райку и Сабри Мурати ни изпяха покрай масата, на чашка домашна ракия. Диктофонът и камерите, които носехме запечатаха всичко това. После нотирахме музиката и свалихме текстовете. Ето строфи от една добре известна нашенска песен: “Сестра брата кани за вечера, айде, айде, брате да вечераме, вечерайте, сестро, не чекайте ме ...”. В годините напред , когато започнаха нашите задълбочени етноложки проучвания в Голо Бърдо, Веселка Тончева от Института за фолклор записа над 100 песни от Стеблево, Кление и Г.Острени , гаранция че духовното богатство на този край ще бъде съхранено.
Беше жътварско време, но комбайни не видях. За сметка на това в малките нивици бяха грижливо подредени отрязаните със сърп пшенични ръкойки. Оранта се извършва по същия примитивен начин – с животинска тяга и рало, но подобно нещо може да се види и на много места у нас. Докато пътувахме, видяхме как в близост до Стеблево издигат антена на мобилен оператор. Казаха ни, че в последствие селото най-сетне ще има връзка със света, нещо което днес е вече факт.
На път към дома за пореден път минахме през махала “На камен” за да навестим семейството на Азис Тола, чието българско самосъзнание е извън всякакво съмнение. После спряхме да пием кафе в самото Голямо Острени. Влезнахме в бистрото и какво да видим – насядалите там бяха се вторачили в телевизора и гледаха програмата на българския сателитен канал “Планета”. Ето ти връзка със страната, но тя не им е достатъчна. Мнозина от присъстващите с огорчение споделиха, че искат да вземат българско гражданство, процедурите за това се точат повече от две години, а не както е по закон – 6 месеца. Според повечето запознати с проблема, трудностите идват от консервативното отношение на Държавната агенция за българите в чужбина. Аз мисля, че това поведение е отблъскващо и не съдейства за приобщаването на хората с българско етническо самосъзнание към Майка България. Това схващане се затвърди в мен след тазгодишната етноложка експедицията, която организирах със специалисти етнолози, антрополози и фолклористи от български неправителствени организации работещи по тези проблеми. Разбира се тя беше под патронажа на дружество “Просперитет Голо Борда” и целеше да съдейства за постигането една от нейните основни цели – изучаване и запазване на местната култура като основен белег на идентичността на населението.

Първият прочит на резултатите, които тепърва ще се обработват, доказва принадлежността на хората от селото към езиковото и културно българско землище, независимо дали те се самоопределят като албанци, българи или македонци. Религията не е разединяващ фактор, въпреки, че на българските гробища им викат “каурски” (гяурски). Малкото християнски семейства и мюсюлманите са живели и живеят мирно и задружно, смесените бракове не са рядкост. Хората от близките албански села им викат “булгарци”, а те от своя страна ги наричат “арнаути”. В Стеблево, а и в цялото Голо Бърдо, където има и християни, всички празнуват заедно.
Заедно със стеблевчани изживяхме емоциите по празнуването на Гюргювден (Гергьовден). Това се случи на поляните край свещения за всички и лековит, според преданието, извор “Вакуф”. Дни преди събитието, със средства на сполучил местен жител, Ахмет Тамизи хвана целебната вода и изгради чудна каменна чешма. Празникът събра стеблевците, пръснали се из близки и далечни краища на Албания и хора от околните български села. Десетки агънца минаха под ножа, завъртяха се шишове, надойдоха музиканти. Най-сетне захванаха танците. Ние също се включихме, защото няма българин, който да не знае правото хоро и ръченицата. Тамошните хора ги играят перфектно, нещо което се уверих по време на многократните си следващи проучвания в Голо Бърдо та и в Кукъска гора.
В Албания не се говори официално за наличието на българско малцинство. Няма пречки хората от Голо бърдо да се самоопределят и изявяват като българи. Никой обаче не помага активно за тяхната интеграция към родината. Нашата дипломация работи вяло за признаване на българско малцинство от албанската държава. Благодарение на провежданата от Министерството на образованието политика, през последните 10 години в наши университети са учили над 300 младежи от български произход, преобладаващата част от които са от Голо Бърдо. Това е необходимо, но недостатъчно условие за запазване на културната и езикова идентичност на българите в Голо Бърдо, а и въобще в Албания. Сега основната цел на дружество “Просперитет Голо Борда” е основаването на частно българско училище в Тирана, което да спомогне за запазването на българщината в Албания. Дано българската държава и обществото ни подкрепи тази родолюбива инициатива, защото се оказва, че други отново са ни изпреварили. В училищата на някои от самоопределящи се като “македонски” села в района на Малкото Преспанско езеро децата имат право да учат майчин език до 4-ти клас – “македонски”, естествено! Да не говорим за това, че Албания отвориха врата гръцко, турско и други разни чуждестранни училища!
За мен Голо Бърдо е едно прекрасно и все още не съвсем познато място, кето посещавам поне веднъж годишно. Защо ли? Защото там има всичко, което може да изпълни душата – девствени планини с дивна природа, гостоприемни, сърцати и трудолюбиви хора с интересни и малко изучени бит, нрави и обичаи. Защото там има нашенци – забравени, непознати и жадно очакващи любовта на Майка България. Всеки от нас може да им я отдаде по някакъв начин. Ако я има в сърцето си! Текст и снимки: Алексей Жалов

За българите в Албания

 Българите в Албания

Автор: Ерлин Спасе Аго - политология, II курс (2007-2008), ПУ “Паисий Хилендарски”
Източник: OMDA, България

Пишейки за българите в Албания, ние първо трябва да се запознаем с техния народ като цяло, с неговия произход и особеностите му.

За краткия си престой в България аз разбрах, че българите са нация със силен характер и темперамент. Те са хора, спазващи своите традиции и обичаи, и силно почитат и се гордеят със своята вековна история. Именно тази история ги е оформила като единен и непреклонен народ.

Личности като Левски, Ботев, Вазов, Каравелов и много други са накарали българите да почитат дълбоко своя произход и да се гордеят с него.

Познавайки много българи, аз донякъде успях да открия някои основни черти в техния характер.

Разглеждайки въпроса за българите в Албания, ние трябва да обърнем внимание именно на това какво се е променило в техния характер и в живота им като цяло, след като те са напуснали своята родина и са отишли в Албания. Необходимо е да разберем дали са съхранили своите ценности и обичаи макар далеч от България. С какво Албания е променила българите? Какво им е „дала”? И какво им е „отнела”?

Аз искрено се радвам и за мен е чест да проследя живота на българите в Албания и да се опитам да ги анализирам, доколкото е възможно това да направи един чужденец. Българи в Албания има в Мала Преспа, в Голо Бърдо, Бяла вода, Върник, в Корча, който е най-културният град в Албания. Там живеят българи, гърци, власи. Селата около Корча са български села - като Дряново, Булгарец, Бобощица, Породина, Дворани и други.

В Дряново се говорило на български език до 1960. В Мала Преспа и Голо Бърдо и до днес се говори само на български език. Там има български църкви, като "Свети Георги", "Света Марина" и други. Също българи има и в село Гора. Българите в Корча нямат културно средище, няма и посолство.

Българската държава трябва да обърне повече внимание на българите в Албания. Българите спазват традициите, празнуват българските празници. Българите в Албания говорят на български език. Българи в Албания има около 100 хиляди.

Корча има около 80 хиляди жители. Там живеят около 20% българи, а гърци има повече. Гърците са около 30%. Ромите са около 10%. А останалите 40% са албанци. В Мала Преспа, Голо Бърдо и Върник живеят само българи.

Корча има нужда от български училища, децата да се учат на български език.

В днешно време българите в Албания са групирани в следните райони:..."

Към цялата статия...