Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.
Източник: Информационна Агенция "Фокус".
Фокус: Г-н Бобев, трябва ли България да постави въпроса за признаване на българско малцинство в Албания? Ако българите бъдат признати като малцинство, това ще промени ли по някакъв начин статутът им?
Боби Бобев: Веднага държа да уточня, че този въпрос е поставян нееднократно. Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик в Албания за период от повече от осем години...
лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна. Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг.
Разбира се, проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. Грешки са правени, и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция.
А ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално признаване на българско малцинство в Албания, аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив.
Фокус: Казвали сте и преди, че българите отсъстват в албанското законодателство като малцинство. Какви са юридическите, дипломатическите, политическите стъпки, за да се промени този факт?
Боби Бобев: Това е факт – албанското законодателство поименно фиксира наличните на територията на държавата малцинства. Искането за евентуална промяна в него трябва да има сериозно основание и шансът в това отношение е предстоящото преброяване, в което за първи път след много години ще има и позиция за националност. Ако достатъчен брой албански граждани се самоопределят като българи, това вече е възможност, а и задължение на нашите власти, по официален път да се поиска статут на малцинство.
Фокус: Предстои преброяване през 2011 година в Албания – политици и историци се изказаха за по-активна работа сред българската общност в Албания, за да не се самоопределят като македонци. Какъв ефект имат подобни кампанийни мероприятия?
Боби Бобев: Никога не съм вярвал в ефекта от кампанийната дейност. Нужна е стратегия на поведение – колкото и това понятие в последните години да се изпразни от съдържание. Но искам изрично да подчертая и нещо друго. Самоопределението е дълбоко личен въпрос. В момента на ход са нашите сънародници в Албания, единствено от тях зависи дали ще има шанс да се официализира статутът им като малцинство. Не бива нещата да звучат като пазарлък – ако получим едно или друго, ще се пишем българи. Чувството за национална принадлежност не бива да се диктува от стремеж към практически ползи и трябва да доминира над всичко друго. Което не оневинява нас, като общество и държава, за пропуски и грешки.
Фокус: Могат ли българите от Албания да участват в обществения и политическия живот в Албания? А в България?
Боби Бобев: Без съмнение. Немалко от завършилите висше образование у нас по силата на 103-то ПМС заемат добри позиции в административните структури или образователната система, няма пречки и да навлизат в политическия живот. Бил съм приятно изненадан сътрудничка на албанския премиер да ме посрещне на входа на Министерски съвет и да ме приветства на чудесен български език. Това постепенно формира своеобразно лоби, което трябва да бъде използвано. Има и примери за добра реализация на наши сънародници от Албания, предпочели да живеят у нас.
Фокус: Жизнени ли са българските организации в Албания, по какъв начин може да им се помогне от България? Като посланик на България в Тирана какво предприехте и какво могат да предприемат българските дипломати там?
Боби Бобев: Нямам реална представа каква е ситуацията към момента, каква е числеността на тези структури – все пак се завърнах преди четири години. Съдействието на дружествата може да се осъществява по различни линии – държавни, обществени, частни. Лично аз съм се стремял към максимално интензивни контакти, към различни форми на помощ. Все пак, най-точно могат да дадат преценка хората от самите дружества. Не се съмнявам, че дипломатическата ни мисия и в сегашния си състав продължава тази линия на поведение.
Искам да подчертая и нещо изключително важно. В последно време забелязваме видима активизация на външната ни политика спрямо държавите от Западните Балкани, включително и в двустранен план. Поведението ни към сънародниците в Албания несъмнено се вписва удачно в подобна рамка.
Фокус: Колко силна е македонската пропаганда сред тази общност, как се провежда, има ли целенасочена държавна политика?
Боби Бобев: Десетилетия наред Югославия, а в последния отрязък от време и самата Македония, винаги са имали по-богат инструментариум за въздействие, включително и чрез договореността между Тито и Енвер Ходжа за признаване на македонско малцинство в определени райони на Албания. От Скопие действат целенасочено и ефикасно, при очевидно по-добро финансово осигуряване. Това дава резултат, особено при безусловно съществуващото раздвоение на чувствата сред населението на Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа. Не бива да очакваме резултатите от предстоящото преброяване с прекален оптимизъм.
Фокус: Чувстват ли се българите в Албания действително българи?
Боби Бобев: Могат да се дадат наистина покъртителни примери в това отношение – и с ремонтираната черква в Гиневец, и със запазените надгробни надписи във Връбник, и с развяването на българския флаг, и с интереса към българското образование и всичко българско. Да, тези, които са съхранили националното чувство, са истински българи и са го доказвали нееднократно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар