МОЦАРТ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

МОЦАРТ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Така някои музиковеди наричат големия композитор, музикалния теоретик и популяризатора на източноправославната църковна музика Йоан Кукузел (1280-1360 година).
Роден в населени с българи земи (Драч или Дебърско), включени във Византийската империя, той носи по майчина линия българска кръв. За това има редица данни - предполага се, че името Кукузел е съставено от гръцката дума "кукя" (бакла) и българската зеле" - една от най-употребяваните наши храни. Смята се също, че творбата му "Полиелей на българката" е създадена по песента на майка му "Мое дете мило, Йоане, где си ми?".
Кукузел, наричан още Ангелогласния, въвел сладкозвучния (колофонен) мелодичен стил и късновизантийските ноти - невми. Композирал църковни произведения, много от които византийските ръкописи назовават "български", "българчица" и прочие.
Въпреки че бил отлично приет във византийския императорски двор, Кукузел се оттеглил, за да твори в лаврата "Свети Анастасий" на Антон, където останал до края на живота си.
Беше през 70-те години, когато се заехме да популяризираме у нас и в чужбина творчеството му. Ръководехме се от идеята, че като основен представител на източноправославната църковна музика, той е великолепно доказателство за възможностите на българския музикален гений.
Срещнах разбирането и подкрепата на творци като Панчо Владигеров, Константин Станкович, музиковеда Стефан Лазаров. В делото се включиха Лада Брашованова - музиковед и изследовател на Кукузел, и Таня Христова - ръководител на вече създадения знаменит хор "Йоан Кукузел", който изнесе поредица от концерти. В различни статии, поместени в научни и масови издания, в предавания по радиото и телевизията популяризирахме у нас и в чужбина творчеството на големия творец. В навечерието на 700-годишнината от рождението му съставих, утвърден от Людмила Живкова, цялостен план за честването. Имаше проект да се напише и сценарий за игрален филм.
Както при всеки подобен случай, официалната номенклатура започна да ни упреква, че популяризираме църковна музика в момент, когато противоборството между двете социални системи - социалистическата и капиталистическата, се изостря. И вместо да дадем отпор на религията, лансираме хор, в който пеят и свещеници...
Людмила успя до известна степен да укроти страстите. Изпълнението на Кукузеловата и друга литургична музика бе допуснато, но на строго определени места и пред подходяща аудитория, до която младежта нямаше достъп. Концертите ставаха главно в криптата на "Александър Невски" и на тях присъстваха преди всичко видни гости от чужбина, културни дейци, представители на ЮНЕСКО.
Сблъскахме се и с друг вид съпротива - някои среди, представляващи Института по музика при Българската академия на науките, бяха против у Иоан Кукузел да се вижда български корен. Те пишеха до Людмила Живкова изложение след изложение, наблягайки на единствената според тях вярна версия: че Иоан Кукузел е византиец.
Наложи се да правим консултации с видни музиколози и историци като професор Панчо Владигеров и академик Иван Дуйчев. както и други наши интелектуалци, те защитиха тезата че макар да няма безспорни доказателства за българския произход на Кукузел, определени сведения говорят, че майка му е била българка, че е израснал в българска среда и произведенията му са свързани с нашата музикална традиция
Най-важното научно съображение бе, че по начало византииската култура, както и византийската държава са многонационалйи И макар да е самостоятелно обособена, българската култура в Средновековието е участвала във формирането на византииската и източноевропейската култура. Такова разбиране на процесите е логично и преодолява отживели вече византо-центристки схващания в науката и историята на културата
Независимо от това броженията не стихнаха. Те се прехвърлиха и в борбите между хора на Таня Христова и някои друга хорове, изпълняващи също Кукузелова музика. Трудно можех да следя тези спорове, защото. от една страна, не се занимавах с тези неща, а от друга, разправиите вече се водеха на чисто музиковедческа основа. Зная обаче, че Людмила беше разпоредила да се създадат два хора: "Иоан Кукузел" и "Ангелогласния" и двата да имат възможност да съществуват равноправно
Но както е известно, с разпореждания никой въпрос не може да бъде решен. Така че духовете не се успокоиха
Зад тази разправия обаче остана нещо далеч по-важно: Кукузеловата музика доби популярност, до нас достигна една не-позната дотогава култура, която постепенно започна да увлича и младежта и да печели почитатели в чужбина
Отново смъртта на Людмила попречи да се чества юбилеят на Иоан Кукузел. Сценарият на игрален филм, направен от известната кино сценаристка Свобода Бъчварова, не беше приет за реализация от Българската кинематография с мотивация: “пак ли попски теми?'.
Делото, започнато с огромно увлечение, заглъхна.

http://www.bulgaria.com/welkya/proza/emil17.html