Българите в Албания. Една статия от Евгени Еков

Източник: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=141476&cid=50&eid=1234


Българите в Албания са най-западният дял от българската етническа и езикова територия на Балканския полуостров. По време на Възраждането те са неделима част от българския народ и формиращата се българска нация. През 18 и 19 век големи групи българи от тези земи мигрират в централната и източната част на Македония, в Тракия и в Мизия, включително и в Добруджа. Тези българи вземат участие в борбата за независима българска църква и са в диоцеза на Екзархията до създаването на албанската държава през 1912 г. След този период българите от района загубват пряка връзка със свободната част на отечеството, независимо, че български учители и свещеници има и в годините на Първата световна война. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 г. - българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие. Нещо повече, първите контакти с тях след рухването на тоталитарния режим в Тирана се осъществяват от представители на ВМРО-Съюз на македонските дружества. Едва по-късно свой интерес към съдбата и положението на нашенците в Албания проявяват и отговорните български институции, от най-висок ранг.

Днес българи живеят из цяла Албания, но има три района, където са мнозинство от населението, като съществуват включително и селища само с българско население. Най-много българи живеят в Голо Бърдо. В този географски район има 30 села, от които 15 са български, а останалите са смесени. Българите там са към 15 000, от които 2/3 мюсюлмани, и около 1/3 - християни, които имат съхранено българско самосъзнание. В
района на Мала Преспа има 10 села с българско население, наброяващо около 4000 души - православни християни.


В североизточна Албания, окръг Кукъс, част от географската област Гора, има 9 селища, чиито жители са мюсюлмани и говорят български език от средномакедонско наречие. Значителен брой българи живеят и в градовете: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души). По приблизителни данни,
българското население в Албания възлиза на 35-40 хиляди души, но представители на това население твърдят, че те са повече от 100 хиляди.


Засега Република Албания, която продължава да проявява особена чувствителност по малцинствените въпроси, не признава наличието на българско малцинство ("албански граждани от български етнически
произход" или "българска етнокултурна общност в Албания" - категории, които българската дипломация се стреми да наложи в двустранните ни отношения по този въпрос). Непризнаването на българския характер на това население е основната причина албанската страна да не приема предоставения й още през март 2001 г. проект за програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата.


В същото време, от страна на Република Македония се провежда особено активна политика за македонизация на българското население в Албания, за което се отделят значителни финансови средства. Най-съществен отпор срещу тези асимилационни действия на Скопие дават не други, а самите нашенци. За по-ефективно противодействие на антибългарската пропаганда сънародниците ни в Страната на орлите, както е официалното наименование на Република Албания, създадоха през последното десетилетие и половина няколко свои организации. Водеща сред тях е Дружество "Просперитет Голо Бърдо". То е регистрирано през 2000 г. и има филиали и в градовете Елбасан, Берат и Либражд. Негов председател
е Хаджи Пируши. На 5 май 2003 г. в Тирана бе открит офис на дружеството, обзаведен със съдействието на мисията и с техника, подарена от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.


Дружеството е наследник на духа и традициите на съществуващото преди него "Дружество на строителите "Голо бърдо" с център град Елбасан, създадено със съдействието на ВМРО-СМД в началото на 90-те години. То работи активно за развитие на отношенията на българското население от Голо бърдо с България. В течение на няколко години дружеството съдейства за набиране на кандидати за следване в български ВУЗ по
силата на 103 ПМС, за курсове по български език в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ "Св. Климент Охридски", съдейства за събиране на информация за историята, езика и традициите на населението от Голо бърдо.


Дружеството поддържа контакти с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище" и др. С негово съдействие вече няколко години успешно функционира постоянен курс по български език в университета "Александър Джувани" в Елбасан. В началото на 2003 г. в курса бяха включени и деца от град Либражд. Преподавателят по български език Исмет Тола, който е и секретар на ДПГБ, бе удостоен през 2002 г. с титлата "заслужил учител" от
министъра на образованието и науката на България.


Дружество "Иван Вазов" е регистрирано в началото на 1999 г. Негов председател е Зехрудин Докле. Към дружеството е създаден филиал "Преспа" със седалище в град Корча, с председател Сотир Митрев от с. Пустец, Мала Преспа.


Зехрудин Докле поддържа тесни връзки с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище", както и с парламентарното лоби в Народното събрание, което работи в интерес на албанските граждани от български етнически произход в Албания.
Дружеството съдейства за подбор на кандидати за следване у нас и от областта Гора. Сред най-успешно реализираните проекти на организацията са превод от Зехрудин Докле на някои разкази от "Диви разкази" на Н. Хайтов; филм на Надире Бузо за художничката от албанско-български произход Лика Янко; изложба в Тирана на художничката Фиоралба Сатка, завършила Художествената академия в София. Сотир Митрев събира и
обобщава информация за историята, езика и традициите на населението в Мала Преспа, предстои издаване на книга в тази област. Митрев разширява и дейността на филиала в района на Мокра.


Етнокултурното дружество "Голо бърдо" е създадено в началото на 90-те години в Тирана с председател Рамазан Чадри, дългогодишен авторитетен научен работник в Института по езикознание и литература при Албанската академия на науките.


Дружеството развива дейност главно в областта на езикознанието и изследване на традициите на населението в Голо бърдо. Рамазан Чадри е автор на първия Албанско-български разговорник. Той работи и по издаването на учебник по български език за албанци.


Първите официални контакти на неговия лидер с отговорни фактори в България бяха установени по линия на сътрудничеството между дружеството и представители на ВМРО-СМД, развиващи през 90-те години връзките с нашите сънародници в Албания.


На срещи с тогавашния външен министър Надежда Михайлова (март 1999 г.), с президента Петър Стоянов (май 2000 г.), и заместник-министър Иван Петков (ноември 2001 г.), както и с бившия премиер Симеон Сакскобургготски (март 2003 г.), ръководствата на дружествата потвърдиха решимостта си да работят за възраждането и опазването на българския език и култура в Албания.


На срещи на високо и най-високо равнище България неколкократно е поставяла пред албанската страна въпроса за признаване наличието на такова население. В резултат албанската страна, която от години застъпваше становище, че това е проблем на българо-македонските отношения, бе принудена официално да заяви, че този въпрос следва да се решава между Албания и България. Албанската страна обаче продължава
да твърди, че въпреки съдебната регистрация, пред официалните албански власти от страна на това население не са постъпвали искания за третиране като национално малцинство, като все пак дава да се разбере, че въпросът остава отворен за разглеждане.


В началото на септември 2003 г. дружество "Просперитет Голо бърдо" сезира за своето съществуване и съответните органи на Съвета на Европа, с което бе положено началото на формалното му признаване и от международния фактор, с цел последващо и окончателно легализиране на статута на това население в Албания.

Българите в Голо Бърдо (2001 г.)

Села с Чисто българско население:

Ворница (15 жители християни)
Гиновец (Гиноец, Гинеец, Гинец) (10 жители)
Голеища
Големо Острени (250 къщи, 1200 жители)
Заборе
Извири
Камен
Клене (Кленье) (80 къщи, 120 жители, 30% християни)
Койовец (40 къщи, 200 жители)
Ладомерица (50 къщи, 400 жители)
Лешничани (90 жители)
Мало Острени (540 жители)
Оржаново (80 жители)
Пасинки (50 къщи, 300 жители, 30% християни)
Радоеща (50 къщи, 300 жители)
Стеблево (100 къщи, 120 жители, 3 къщи християни)
Требища (400 къщи, 2000 жители)
Тръбчанище
Тучепи (540 жители)
Смесени села - българи и албанци:
Себища (20 къщи, 100 жители българи)
Смолник (30 къщи, 100 жители българи)
Забзун (470 жители)
Борово (550 жители)

Българите от Гора се сдобиха с речник на своя говор

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Bulgaria_i_Sveta/Material/0911_rechnik.htm

Българите от Гора са една от най-неизследваните от нашата наука български общности зад граница. Областта се простира в ниските части на планините Шар, Кораб и Коритник, на границата между Албания, Косово и Македония. Най-условно тя се разделя на Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс /Албания/ и Призрен /Косово/. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща и др. Общински център на района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е Рестелица. Населението на областта по данни от 1999 г. е 14 000. Гораните се славят като най-добрите сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес, те държат сладкарници.

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях вече се говори албански, макар че все още има хора, разбиращи български. Тези, в които се говори български език, са Шищавец, Борйе, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакищ и Очикле. В тях живее компактно помохамеданчено население. Хората там се наричат „нашинци” или „горани”, а албанците, живеещи в съседство, ги наричат „торбеш”, „горан” или „потур”. Българите там наричат езика си “нащински”.
Лексикалният фонд на говора на „нашинците” е предмет на голям речник от 43 000 думи и изрази, който беше представен преди няколко дни в БАН. Авторът Назиф Докле е виден общественик, писател и учен, който в момента работи и живее в Кукъс. Автор е и на десетки изследвания по въпросите на културата, етнографията, фолклора, лексикологията, историята, литературата. Той е още сценарист и режисьор на няколко документални филма и сценични представления, изявява се в областта на живописта и скулптурата. Основател и ръководител е и на етнокултурното дружество „Гора”, създадено през 1991г.
Речникът на Назиф Докле е резултат на десетилетна работа по събиране, подбор, консултации и класифициране на материала от диалекта на гораните в Албания и по-конкретно в областта на Кукъс. Материалът е представен чрез азбуката на съвременния албански, на първо място, тъй като речникът е „нашке”–албански, а освен това тя позволява отразяването на цялата фонетична система на говора. Жителите на селата са получили образованието си само на албански език и не познават друга азбука, и не на последно място – разчитането може лесно да се извърши и от гораните, жители на косовските села.
Назиф Докле смята, че „нашинците” са торбеши, потомци на прогонените богомили, които са се преселили в планините Шар, Кораб и Коритник. Той казва, че богомилите са приели исляма сравнително късно – в края на XVIII и началото на XIX век. След като е посетил различни места в Родопите е стигнал до извода, че говорът там не се отличава особено от „нашинския”. Това е един интересен феномен – в крайния български югозапад откриваме източно български говор със силна редукция, който за съжаление почти не е изследван. И до ден днешен гораните, повечето от които имат албански имена, използват и славянските си фамилии - Киревци, Живковци, Дочовци и др.
“Това е един дългогодишен ангажимент още от гимназиалните ми години. Бях вдъхновен от патриотични подбуди и реших, че трябва да събирам и публикувам нашата култура – разкава Назиф Докле за своето дело. – Започнах с публикуването на народни песни, след това се появи идеята за речника и започнах събирането на материала през 1972 година. И така, бавно, в продължение на много години работeх по него. Имам необходимата подготовка, но трябваше да положа много усилия. В края на краищата пред нас е вече плодът на този мой труд. Наистина езикът на Гора е диалект, но на него е създадена прекрасна поезия, той е много богат. Народът ни, макар и беден, е успял да запази една чудесна култура.”
Можем да се надяваме, че това няма да е първата и последна крачка от страна на българските институции в подкрепа на българите, живеещи в Гора. Академичното издателство „Професор Марин Дринов” в лицето на своя директор акадмик Ячко Иванов изрази готовност да публикува и друг труд на Назиф Докле – сборник с фолклорни текстове. По време на презентацията авторът изрази своята благодарност към Българското посолство в Тирана и към господин Емил Миланов, който е лично и професионално ангажиран с проблемите на гораните.

Йорданка Иванова

На снимките : Назиф Докле до една от скулптурите си и горанка от Албания
Фотограф: Таня Мангалакова

Речник на българския говор в Албания

На 2 ноември 2007 в Българската академия на науките в София бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”, София, академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2007), съставен от Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, където живеят нашенци, или горани – ислямизирано население от български произход, което и днес говори на стар български диалект.

В предговора Назиф Докле обяснява, че говорът на нашенци в Албания принадлежи към крайните български говори в Северозападна Македония. Авторът на речника е нашенец от Борйе, едно от горанските села в района на Кукъска Гора, Албания.Деветте горански села в Северна Албания – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод, са част от областта Гора, която се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са мюсюлмани, помежду си се наричат нашенци, а езикът, на който говорят - нашенски. Те са ислямизирано население от български произход. Албанците ги наричат торбеши, горани.

Назиф Докле смята, че гораните са потомци на богомили.62-годишния Назиф Докле има много таланти – етнограф, историк, поет, скулптор, резбар, режисьор и сценарист на документални филми. В момента живее в град Кукъс, работи в местния музей и преподава албански език и литература. Талантливият изследовател е подготвил за печат монографиите “Етнографска Гора”, “Следи от богомилството в Гора”, както и свои разкази.

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=12948

Кръгла маса "Българите в Албания и Косово"

ОБРЪЩЕНИЕ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА

“БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

(2 декември 2006 година)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По инициатива на Културно-просветното дружество “Огнище” вече седем години се провеждат форуми, които популяризират историята, културата и традициите и се занимават с решаване на проблемите на сънародниците ни в Голо Бърдо, Преспа, Гора, Жупа, Корчанско и Призренско (Албания и Косово) пред българската и световната общественост.

Ние, участниците в кръглата маса “Българите в Албания и Косово”, след преглед на основните събития през последните години, с грижа за сънародниците ни в тези райони бихме желали да направим пред Вас следните констатации и предложения:

1.Приветстваме усилията на българската дипломатическа мисия в Тирана и албанската секция в МВнР за подпомагането на българската общност в нейните стремежи за запазването на енто-културната си самобитност и за признаването на статута на отделна етническа и културна общност в Албания. Служителите в мисията и бившият министър на външните работи г-н Соломон Паси дариха средства за възстановяване на българския храм в с.Гиновец, Голо Бърдо. Впоследствие и Дирекцията по вероизповеданията при МС отпусна и средства от бюджета, а през 2006 година с помощта на певеца Илия Луков бе поставена и осветена камбана на църквата.

Очакваме отпечатването на речника на горанския говор, което ще е събитие за българската наука и за българистиката по света и изказваме благодарност за оказаната подкрепа на МВнР. През март 2006 г. имахме удоволствието да организираме представянето на автора на речника г-н Назиф Докле, изтъкнат изследовател, фолклорист и поет, пред българската научна и литературна общественост. Готвим се за организиране на представянето на самия речник съвместно с БАН след отпечатването му. Очакваме също така отпечатването и на специализиран учебник по български език за общността ни в Албания.

За съжаление, тези несъмнени успехи не могат да прикрият липсата на система в работата на държавните институции в опазването на българското църковно, езиково и културно наследство зад граница.

През 2005 и 2006 г. министърът на външните работи г-н Ивайло Калфин проведе срещи с ръководители на българските организации, с които ние поддържаме тесни връзки и се надяваме тези срещи да доведат до позитивни промени в политиката ни спрямо общностите ни.

2. Тромавите процедури по издаването на визи на българи от Албания продължава да бъде проблем номер едно в общуването ни със сънародниците там. За поредна година някои студенти чакаха около три месеца за получаването на визи за обучение. Някои продължават да ги чакат, а други се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети.

3. След влизането на България в ЕС настояваме Министерски съвет да вземе решение сънародниците ни от чужбина да пътуват с безплатни визи до България. Известно всяка от страните членки има право да въвежда облекчения във връзка с националните си и икономически интереси. Не би било оправдано сърби и албанци от Сърбия и Македония да имат по-либерален достъп до територията на България, отколкото българи от Албания и други държави.

4. В момента държавните институции разработват стратегия за внос на чужди работници и затова настояваме българите от Косово и Албания да получат облекчени условия за получаване на работни визи, както и за развиване на собствен бизнес в България. Имаме готовност дружество “Огнище” да участва в изработването на тази стратегия с експертна помощ. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход.

5.Поради въвеждането от МОН през 2004 г. на нови условия и правила за приемане на студентите и тази година за пореден път пет от местата, предоставени за обучение на граждани на Албания, не бяха използвани. Настояваме да се предприемат стъпки, включително и чрез промяна на нормативната база (Закон за българите живеещи извън България и Закон за висшите образование), за възстановяването на системата на прием до 2003 г., когато се запълваха почти всички места. Предлагаме отново. местата да се определят (и при необходимост - трансформират), не от Министерски съвет, а от министъра на образованието и науката.

6.Тестовете по история не отговарят на ситуацията в Албания и Косово, където не се изучава организирано български език и история. Отново не бяха предоставени предварително въпросници за тези тестове. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни тестове.

7.МОН възприе предложението ни от миналата година за определянето на отделна квота (5 места) за сънародниците ни от Косово. Но тези възможности не бяха добре разгласени от дирекция “Студенти и специализанти” в МОН, която отговаря за тази дейност. Резултатите също не бяха изпратени навреме в мисията ни в Прищина, поради което кандидатите дълго време не бяха информиране дали са приети или не. Когато двамата приети студенти дойдоха в България, не им беше оказано съдействие за настаняване и започване на учебни занятия, а трябваше да подават молби до студентските съвети и да чакат седмици, което ги накара да се завърнат обратно.

8. За втора поредна година не беше организиран подготвителен курс по български език от университетите. Категорично се застъпваме за възстановяването на тази практика, което е задължение на МОН съгласно чл.4, ал.1 на ПМС 103/1993 г. Това, че отделни университети изразяват готовност да организират тези курсове и без заплащане от МОН (от отговора от МС) говори, че те по-добре от администрацията в МОН осъзнават важността на тази държавна политика.

9.Не считаме за уместно в приема на студенти от българските общности ключова роля да има доц. д-р Марияна Георгиева, която през 2004 г. беше уличена в приемането на чужденци от небългарски произход по същото ПМС 103, което тя самата призна пред медиите, но за което не последва наказание.

Настояваме дружество “Огнище” да осъществява мониторинг на всеки 3 месеца на работата на тази служителка и ръководената от нея дирекция, тъй като имаме съмнения в нейната компетентност и добросъвестност.

10.Повечето български младежи от Албания и Косово не могат да продължат образованието си след 6-и и 8-и клас. Предлагаме от Албания Косово да се приемат учащи се не само в българските университети, но и в гимназиалния курс. Децата след 6-и или 8-и клас могат да преминат подготвителен клас или двумесечен курс през юли-август по книжовен български език.

11.В миналогодишното си обръщение похвалихме правителствената политика и МОН, за това че за първи път ( през 2005 г.) е организиран безплатен летен отдих за 50 талантливи българчета от Албания и на 10 от Косово. За наша изненада тази много полезна стъпка не намери продължението си през тази година, независимо че е регламентиран в чл.8а на ПМС 103, което е неизпълнение на държавно решение. Моля да ни отговорите какви са причините? Настояваме за това през 2007 година да се възстанови провеждането на този отдих.

12. На миналогодишната кръгла маса от главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина беше изразено становището, че ДАБЧ “не се съмнява в българския произход на лицата от общността ни в Косово, но се затруднява в изготвянето на система на работа с общността ни там”. За една година явно все още липсва изградена система, независимо че вече има регистрирани две български (по устав) организации в двата района, населени компактно с българско население. Тези протакания с години на издаването на документ за български етнически произход от страна на ДАБЧ водят до недоверие у сънародниците ни, разочароват ги и създават предпоставки за влияние на други държави, което предвид ситуацията в Косово и националните ни интереси е силно нежелателно.

13. Отново обръщаме внимание, че във връзка с увеличения брой подадени молби за придобиване на българско гражданство дирекция “Българско гражданство” при Министерството на правосъдието се нуждае от двойно увеличаване на броя на служителите. Няма как да коментираме забавянето с повече от 2 години на преписките на кандидатите, което води до появата на посредници и корупция.

14. Приветстваме политиката на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на българите от чужбина на облекчени условия, като процедура и като такси /0.5%/ за издаване на документи за самоличност - временно, продължително и постоянно пребиваване, но е странно, че се изисква всеки път наново да се представя документ за български произход от ДАБЧ. Като че ли може човек преди година да е бил българин, а сега да не е. Настояваме регистрираните неправителствени организации на българите в Косово и Албания да бъдат упълномощени да издават удостоверения за български произход.

15. Дружество “Огнище”, което членува в Консултативния съвет към ДАБЧ, настоява спешно да бъде свикана среща, на която подробно да се обсъдят конкретните мерки, които предлага за работа с нашите сънародници от Албания и Косово.

16. През 2004 Министерският съвет взе решение да бъде открит културен център на България в Белград, Скопие и Тирана. Настояваме да се изпълни решението на МС и от 2007 г. в Тирана да бъде открит културен институт на България. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В навечерието на организираната на 10 март 2006 културна проява на дружеството получихме насърчително писмо-отговор от приемната на министър-председателя ( № 2220/03 от 2.03.2006 г.) на поставените от участниците в миналогодишната кръгла маса въпроси. Отговорът беше огласен пред аудиторията на форума. Благодарим, че някои от поставените от нас проблеми са решени положително, както и за оценката на народополезната дейност на дружество “Огнище”. За съжаление поставянето отново на голяма част от проблемите говори, че явно в административните служби или се действа много бавно, или много предпазливо, или няма воля да се работи за реалното разрешаване на поставените въпроси, тъй като това създава допълнителни трудности за случайни и безразлични чиновници. В нашата администрация все още няма нагласа за толериране на усилията на нашите сънародници, а често и за подкрепа в трудният им път по завръщането към националните корени. Типовите регулативни процедури трябва да се дообмислят и прецизират за работа с българите от странство.

Очакваме в отговор на поставените от нас въпроси, подобряване на нормативната уредба по регулиране на тази толкова важна за националното ни бъдеще дейност и реални действия на българската дипломация и администрацията, за да се почувства от нашите сънародници в чужбина ролята на Българската държавност, това че България я има!

АПЕЛ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА “БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО”

ЗА АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В КОСОВО, УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ГРАЖДАНСТВО И БЕЗПЛАТНИ ВИЗИ

(2 декември 2006 година)

В Косово живеят етнически българи, които векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани 2 неправителствени организации на българите в Гора и Жупа, които работят за културно и икономическо сътрудничество с България. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Тенденцията е в първата половина на 2007 под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово с някаква форма на условна независимост. Българската държава трябва активно и на висок глас трябва да защитава правата на българското малцинство в Косово.
Времето е ограничено и затова настояваме:
1. Народното събрание и останалите институции да приемат декларация за защита правата на българите в Гора и Жупа, Косово, част от които вече са се самоопределили като българи, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. Българите трябва да бъдат споменати като етническа общност в конституцията на Косово, която се изготвя в момента от косовските институции заедно с международната общност.
2. До началото на 2007 година да се създаде план за действие (action plan) за българите в Косово, който да се подготви с помощта на неправителствени организации, които имат експертна информация за тази етнографска общност. Неправителствените организации в България са по-ефикасни и гъвкави, отколкото държавните институции.
3. Настояваме за улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство. Години наред дружество “Огнище” се опитва да промени тромавите процедури за издаване на визи и документи за български произход, но нещата си вървят по старому. Настояваме от януари 2007 нашите сънародници в Косово и Албания да получават безплатни визи за България. Настояваме дружество “Огнище” да получи правомощия да упражнява граждански контрол на действието или съответно бездействието на институции като МВнР, Агенция за българите в чужбина, Министерство на правосъдието, МВР които осъществяват процедурата на даване на българско гражданство на нашите сънародници в Косово и Албания. Имаме конкретни оплаквания и сигнали и настояваме виновниците за съществуващите корупционни схеми да бъдат санкционирани.
4. Държавните институции, които в момента разработват стратегия за внос на работна ръка от чужбина, трябва да приемат пакет от мерки за осигуряване на достъп на нашите сънародници от Косово и Албания до пазара на труда в България. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход и да консултира социалното министерство в създаването на работеща стратегия. Българите от Косово и Албания са трудолюбиви и работливи, лоялни към институциите. Нашата държава само би спечелила от тяхното присъствие, те ще обогатят българската култура със своите специфични традиции и диалект. Необходимо е институциите да ускорят процедурата по даване на българско гражданство и издаване на работни визи на гораните от Косово и Албания, защото те ще заемат ниша в нашата икономика, която е свободна.
5. Предлагаме държавата – МВнР, Министерството на правосъдието и социалното министерство, да подкрепи проект за създаване на офис, посредническо бюро от експерти, който да помага на етническите българи от Албания и Косово, които искат да получат българско гражданство и да започнат малък и среден бизнес в България. Агенцията за българите в чужбина бави месеци наред издаването на удостоверения за български произход, а Министерството на правосъдието – години, даването на българско гражданство. Посредническото бюро ще популяризира уменията и занаятите на тези малки общности в Косово и Албания сред различни слоеве на обществото – предприемачи, стопански камари, бизнес-асоциации, медии и др. Функциите му ще бъдат да помага на “нашенци” от Косово и Албания при подаване на документи за получаване на българско гражданство, както и за улеснено получаване на бизнес-визи и работни визи, регистрация на фирми за извършване на производство и търговия, както и в интеграцията им в българския стопански и културен живот. Нашенци са работливи и искат да живеят в България, за да започнат бизнес в България със своите капитали. Те са инвеститори в икономиката на страната ни. Това е начин за прекъсване на корупцията в системата за получаване на българско гражданство.
6. Да бъде създаден център за културно и икономическо сътрудничество с България в Драгаш, Косово. Освен с осъществяване на бизнес начинания и реклама на българската култура, този център ще организира курсове по български език за младежи, които искат да кандидатстват в български университети.
7. Настояваме българските институции да подкрепят инициативата за създаване на радио “Гора”, което да излъчва на песни и новини на местния горански диалект, който е стар български диалект.

http://gorani.wordpress.com/

Илия Луков дари камбана на българите в Албания

150 килограмова камбана дари Илия Луков на българите в Албания. Камбаната е за православния храм „Свети Никола” в село Гиневац. Още 15 хиляди евро са необходими за довършването на храма, това каза пред Дарик радио Мариан Нинов, временно изпълняващ длъжността посланик в Тирана.
Албанската държава не признава официално българите за малцинство в страната. Българското външно министерство няма официална статистика колко са българите в Албания. По неофициална информация те са около 40 000 души. Най-много живеят в областта Голо бърдо, където се намират дванадесетте български села.
Камбаната, която дари Илия Луков е за храма „Свети Никола” в село Гиневац, в който преди години е имало три православни църкви. Сега, с помощта и на българското посолство в Албания, храмът се възстановява.
Реконструкцията е започнала през 2004 г. Необходими са още средства за изграждането на олтара и за изографисването на храма. Инициативата за започването на кампанията е на местните българи, които също така вземат участие в нея.
Очаквайте репортажите на Нина Александрова за българите в Албания и разказите на албанци за Kодекса на честа в Албания.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=88860

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121464

Antonina Zhelyazkova: There are Bulgarians living in GoloBardo and

There is no exact data on how many Bulgarians live in Albania - 100,000 is quite a big number, but certainly, there are Bulgarians living there, in particular in the region of the GoloBardo and Prespansko Lake and this is beyond any doubt, the Chairperson of the International Center for Examining Minorities and Inner-cultural interactions Antonina Zhelyazkova said in an interview for FOCUS News Agency. According to her during a census in the 19-th century, 7,000 people in nine village sin Albania self-defined as Bulgarian. But during a census in 2005, one part said they were Bulgarians, other said they were Macedonians. 'Of course, there are Macedonians in Albania, but the large number of Bulgarians there cannot be questioned', Zhelyazkova said.

http://www.focus-fen.net/?id=n121481

Aleksey Zhalov: The term for submitting documents for Bulgarian

A large part of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian nationality, but the procedure is difficult and slow, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgaria Speleological Federation and author of investigations and articles on Bulgarians in Albania said in an interview for FOCUS Radio - Smolyan. According to him the time needed for obtaining a Bulgarian nationality could reach 2-3 years

http://www.focus-fen.net/?id=n121480

Aleksey Zhalov: Most Bulgarians in Albania live in Golo Bardo

There is no data about the exact number of Bulgarians in Albania, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgarian Speleological Federation and author of articles about the Bulgarians in Macedonia, said in an interview for FOCUS Radio - SMOLYAN. Zhalov said he was familiar with the life of Bulgarians in the region of Golo Bardo, where there were 21 Bulgarian villages. The largest is Trebishte, where there live 1,200 Bulgarians. 4,200 people live in the municipality of Golyamo Ostreni, who self-define as Bulgarians. But the difficult life forces these people to migrate to larger cities and there are complete regions inhabited by Bulgarians in towns like Elbasan, Dures and the capital Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121474

There are about 300,000 Bulgarians in Albania: Bozhidar Dimitrov

There are about 300,000 Bulgarians in Albania but in different degree of assimilation, Director of National History Museum Prof. Bozhidar Dimitrov told FOCUS News Agency. He explained that the matter in hand is about old Bulgarian inhabitants from the time when Bulgaria has been extended to Drach. In XIIIth century our state lost control over these lands. It is very easy to check up how many are the Bulgarians in Albania, if we announced that will give Bulgarian citizenship for 24 hours to everybody that declared that is ethnical Bulgarian. I am sure in that case that they will be more than the real number of 300,000, Dimitrov stressed.

http://www.focus-fen.net/?id=n121469

Bulgarians in Albania

How many are Bulgarians in Albania? Macedonian media react to Albanian media publications about the hundred thousandth Bulgarian society in Albania. FOCUS News Agency asked for comments Bulgarians and institutions that have visited Bulgarians in Albania about their living districts, about their living conditions, what is their number and what must be Bulgarian national policy to Bulgarians abroad. At the same time the topic Bulgarians in Albania was constantly raising by different people.
About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania Sofia. About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=h1560

Plamen Pavlov: Bulgaria must insist for Bulgarian minority recognition in Albania

The number of the Bulgarians in Albania is over 100,000, according to Macedonian organizations that claimed that all of these people are Macedonians, historian Plamen Pavlovtold FOCUS News Agency in reference to the publications in Macedonian media about the number of Bulgarians in Albania. Plamen Pavlov explained that all of these 100, 000 persons are local citizens. Macedonian propaganda affirmed that Macedonia is divided between Serbia, Greece and Bulgaria. There is a fourth Macedonian part that in Albania ant it is exactly these 100,000 people, Pavlov said. The population of Mala Prespa, Gora and Golo Bardo is Macedonian Bulgarians. Bulgarian minority in Albania is not recognized, Pavlov added. Plamen Pavlaov said firmly that Bulgaria must insist for recognition of the Bulgarian minority in Albania.

http://www.focus-fen.net/?id=n121468

Alexey Zhalov: Bulgarians in Albania live an extremely bad life

How many Bulgarians are there in Albania, how do they live and what could Bulgaria do to help them? Alexey Zhalov, deputy chairman of the Bulgarian Federation of Speleology and author of surveys and articles about the Bulgarians in Albania answers in an interview with Radio FOCUS – Smolyan: FOCUS: Mr. Zhalov, you are author of a number of articles about Bulgarians in Albania. Do you have any information about the number of Bulgarians there? Alexey Zhalov: I know the area of Golo Bardo and I can tell you that the biggest Bulgarian society in Albania is there. There are no concrete data about the exact number of Bulgarians in Macedonia, because every institution gives different figures. There are Bulgarians in Mala Prespa and in Gora, too. I have been to Golo Bardo five times. Bulgarians there preach Islam, some are Eastern Orthodox Christians. There are 21 Bulgarian residential areas in Golo Bardo. The biggest one is Trebishte, where 1,200 Bulgarians live, 4,200 live in Golyamo Ostreni. They think of themselves as ethnic Bulgarians. The hard life in this part of Albania is a reason for many of the Bulgarians living there to emigrate and to populate in the bigger towns such as Elbasan, Durres and capital Tirana, where there are whole areas with Bulgarians. FOCUS: How do Bulgarians live there? Alexey Zhalov: Bulgarians in Golo Bardo live an extremely bad life. The state of infrastructure is bad. There is only one road in the area. It was built 60 years ago and has not been rehabilitated since. Another major problem is the lack of jobs. Bulgarians there make a living mostly from growing potatoes and lumbering, as this is the only thing that can be done in a mountain area. Education is a big problem, too. The young have no place to get educated, as the school in Steblevo has been closed, so 23 children have to go on foot six km a day to the neighbouring village, where they go to school. There are no textbooks in Bulgarian and the children study it from their parents only, they are taught in Albanian at school. Healthcare is another serious problem. It is very bad in winter, as the snow is thick and is often not cleaned, so one can die even from a mild illness. FOCUS: What do you think, do Bulgarians in Albania wish to obtain Bulgarian citizenship? Alexey Zhalov: Most of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian citizenship, but the procedure is hard and slow. It takes time, because the law and the set order are not kept to. They wait for more than 2-3 years. That time despairs the Bulgarians there, so the comments about Bulgaria in this sense are very bad. That preconditions corruption. Visa issuance also causes problems, as there is no Bulgarian minority recognized there, so they need an invitation to travel to Bulgaria. The fact that the Bulgarians there bear Turkish names and preach Islam bothers some Bulgarians, who prevent them from having a citizenship. But historical data reveal clear evidence of the origin of Bulgarians in Albania and there is no doubt they are Bulgarians. There is only a controversy with Macedonia, which says they are Macedonians. Macedonia insists they are from Macedonian minority and speak Macedonian, but this is not the case, as the language they speak only seems to be Macedonian, otherwise it is a Bulgarian dialect. They used to have a communication problem, but now there is a mobile connection there. Bulgarians there have serious problems in almost any field of life. FOCUS: What could the Bulgarian government do to help improve the life of the Bulgarians there? Alexey Zhalov: Firstly, some approach is needed to make Albania accept the existence of the Bulgarian minority. This is a task of the Bulgarian diplomacy, who should make more efforts. I think they don’t work progressively in this field, as they should be to make this happen. This is the first thing the state should do, then things will take their course. As far as I know Albania and Macedonia wish to become EU member states, so all chances should be used to acknowledge the Bulgarian minority in Albania. The EU with its whole legislation will give a chance to the Bulgarians in Albania to study in the Bulgarian language, the way of obtaining citizenship will be regulated and the visa regime will be simplified.

Zdravko BESHENDZHIEV

http://www.focus-fen.net/?id=f1438

В Албания има българско малцинство, чийто брой е над 100 000 души

В Албания има българско малцинство, чийто брой е над 100 000 души. Това не е изявление на официална София, а твърдение в репортаж, излъчен по българската национална телевизия.
Репортажът беше излъчен на 22 май тази година, но сега беше показан и от тиранската телевизия "Топ ченъл", пише македонският вестник "Дневник".
"Лъжа или истина, броят, посочен за славянското малцинство в Албания, претендира за 100 000 души. Засега няма официална реакция от албанската дипломация дали този брой на българското малцинство е точен", коментира "Топ ченъл".
Според журналистката Мария Иванова и колегата й Венцислав Миленков, в Албания има колежи и училища за малцинствените групи като гръцкото, турското и македонското, но училище на български няма, макар че българите, които живеят в Албания, са над 100 000.
В репортажа се отправя критика към албанската държава, която все още не признава съществуване на българи в страната, макар че "за всяка българска висша държавна структура" това бил приоритетен въпрос.
Не само медиите, но и официални български представители искат права за "тяхното малцинство" в Албания, пише македонското издание.
Преди три години председателят на парламента Огнян Герджиков поиска от колегата си Сервет Пелумби признаване правата на българското малцинство в Албания съгласно законовата уредба в страната и международните конвенции.
Какво е отговорил Пелумби не стана ясно, но тогава албанските медии предадоха, че "българско малцинство живее в областта Голо бърдо, в няколко села в околностите на Корча и в Пешкопея".
Представители на македонските дружества остро разкритикуваха "дезинформациите, които се пласират от София", продължава "Дневник".
Те признават, че възползвайки се от голямата беднотия на хората особено в района на Голо бърдо и Гора, се провеждат различни пропаганди за асимилация на македонците, а една от тях е опит за насилствена българизация, пише вестникът.

http://bulgaria.actualno.com/news_121526.html

Изложение на Дебърското благотворително братство

Изложение на Дебърското благотворително братство в София до МВРИ за усилията на албанските власти да асимилират българите в Голо Бърдо и Поле и за необходимостта от извоюване на същите права, с каквито се ползват албанците в България.
София, 10 декември 1936 г.
Господин Министре,
Известно Ви е, че от Дебърско останаха 10 села в Албанска територия и че тия села не се ползуват с черковни и училищни права - т. е. нямат български свещеници и български учители, въпреки че в миналото до 1912 год. имаха.
Тия села са в землището Голобърдо: Вормица, Требище, Тучепи, Пасинки, Мало-Острени, Гинеец и Стеблево, а в землището Поле: Кърчища и Ърбеле - виж скицата.
Всичките свещеници и учители се изгониха, а черквите и училищата - затвориха. По този начин българското населени е лишено от да се учи и се моли на Бога на своя роден език. Тия два въпроса, специално за българското население, албанската власт ги е разрешила по следния начин.
Тя отдавна е отворила училища почти във всички големи и по-малки или смесени от албанци и българи села. Назначила е учители албанци и старателно се стреми да поалбанчи тоя чист български край - легендарен във всяко отношение. Младите българчета са заставени по силата на това нареждане да посещават тия училища. Нещо повече, и в антрактите на децата не им е позволено да говорят български. Българския език са говорили още и в селата: Себища, Големо-Острени, Лешничани, Радоеща, Койовци, Ладемирица и Торбач - като помашки.
По отношение на черковния въпрос ето що е направено: до 1926 г. свещенодействуваше свещеникът от с. Дренок - Югославянска територия. Наклеветен пред югославянската власт като българин, тя му е запретила да отива. В продължение на 2 - 3 години селата останаха без свещеник и никакви треби не са били изпълнявани. През 1929 г. властта почна да назначава албански свещеници, които четяха ту албански, ту гръцки, въпреки че населението нищо не разбира.
През 1931 год. биде ръкоположено едно момче българче от с. Гинеец за тия села, обаче то биде пратено по албанските села - Елбасанско. От две години е повърнато, обаче запретено му е да чете български. Изпратените книги от братството му се отнеха от Архиепископа Висариона. Същият тоя свещеник трябваше да ходи от Голобърдо чак в Поле - път от 8 - 9 часа.
Вън от това ние Дебраните имаме в гр. Тирана една доста голяма колония, състояща от гурбетчии и преселници. На тая българска колония не се разрешава даже да си създаде едно СДРУЖЕНИЕ, каквито имат гърци и сърби, па и самите албанци в София - "ГЕОРГИ КАСТРИОТИ" и "ДЕШИРА", а камо ли черква и училище.
Албанските малцинства в България имат ПЪТУЮЩИ УЧИТЕЛИ, които обучават децата албански, защото не могат да имат училище. На нас българите в Албания да ни се разреши за тия 10 села поне един такъв учител.
За такъв ний посочваме бившия директор на трикласно училище в Дебър, бивш секретар на митрополита Козма Пречистански, бивш околийски началник през време на голямата война в гр. Дебър, осъден от сърбите на 5 години затвор в Скопие, когото излежа, сега намиращ се в Тирана като учител на Легацията - ХРИСТО АТАНАСОВ.
Повдигайки тия въпроси, Господин Министре, ние вярваме, че би могли да се уредят в полза на българското население, нашият представител в Тирана издействува от Албанското правителство в замяна на онова, което имат албанците в България.
На първо време ние молим: ДА СЕ НАЗНАЧИ УЧИТЕЛЯТ ХРИСТО АТАНАСОВ ЗА ПЪТУЮЩ ТАКЪВ ПО СЕЛАТА НА ГОЛОБЪРДО И ПОЛЕ И СЕ ПРАТАТ ДОСТАТЪЧНО БУКВАРИ И ЧИТАНКИ; ДА СЕ РАЗРЕШИ НА СВЕЩЕНИКА В ТИЯ СЕЛА ДА ЧЕТЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ.
Ние вярваме, Господин Министре, че молбата ни ще бъде удовлетворена, оставаме с братски поздрав.
Председател:
Стамат Стаматов
Полковник О. 3.
Секретар:
Симеон Богданов
[печат на братството]
[Резолюция : "Да се третира поверително. Докладвано на г-н М[инистъ]р Пр[едседателя] и М[инистър]р на В[ъншните] Р[аботи и] Из[поведанията] , който заповяда да се поиска мнението по въпроса на нашия пълн[омощен] м[инистъ]р в Тирана. При това да се има предвид както обстоятелството относително становището на самото албанско правителство, така и това, че се касае за погранични с Югославия селища и най-главно отношенията ни с тая последна страна. 16.XII. 1936. Сарафов"]

Публикувано в Светослав Елдъров. “Българите в Албания 1913-1939”, София, 2000.
Взето от „http://bg.wikisource.org

Доц. Пламен Павлов: Българското население в Албания не зависи от истерията на македонизма

Доц. д-р Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и Балканите във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” , председател на Агенцията за българите в чужбина (1998-2002 г.)

Повдигнатият от председателя на българското Народно събрание проф. Огнян Герджиков въпрос за официалното признаване на българското етническо малцинство в Албания естествено поражда коментари и определени надежди. И тук не става дума само за нашите български надежди в България, а много повече за надеждите на десетки хиляди българи от Албания – надежди, че най-накрая ще получат полагащия им се по силата на международните норми статут на легитимно етническо малцинство, свързано на трайна основа с Родината – майка, а именно с Република България. Фактът, че малобройните, но за сметка на това пък твърде шумни адепти на македонизма в Албания са решили “да протестират” и да се кълнат, че “не са бугари”, също е показателен. Тези истерични реакции са ярък израз не само на невежество, родоостъпничество по едни или други причини, но и на безсилие – безсилие пред историческата истина, пред миналото, но и пред бъдещето за българите в Албания. Районите на Албания, в които и днес живее многохилядно българско население, са изконна част от българското етнокултурно пространство от векове. Нещо повече, през VІІ-ХVІІ и дори през ХVІІІ в. български “анклави” е имало и до самите брегове на Адриатическо море, както и в Тесалия и Епир. И това не са някакви “мечти” и националистически “видения” на български учени, а историческа реалност, която е отразена в многобройни писмени извори, езикови свидетелства, археологически паметници.Заселването на славяни от т.нар. българска група по тези места започва още през втората половина на VІ в., като през VІІ в. добива големи мащаби – по признанието на византийския император интелектуалец Константин VІІ Порфирогенет (913-959) “... пославянчи се цяла Елада”. Съществена промяна настъпва към 680 г., когато в “Керамисийското поле” (районът на Прилеп и Битоля в днешна Република Македония) се появяват българите на Кубер – брат на основателя на Дунавска България кан Аспарух (680-700). В последно време все повече се налага становището, че в края на VІІ в. тук се създава “втора България”, в чиито предели влиза значителна част и от днешна Албания. Езиковеди и археолози констатират следи от това древнобългарско (прабългарско) присъствие около Корча, край планината Томор и на други места. Старата българска топонимия в района на Мала Преспа – Девол – Томор напоследък бе събрана и анализирана от д-р Димитър Бело, преподавател в университета в Корча. Най-яркото свидетелство за мощта на Куберова България е златното съкровище от с. Врап, Корчанско, както и онова от с. Ерсеке (в посока на Елбасан) – според анализите на световноизвестния германски археолог Йоахим Вернер става въпрос за части от държавната хазна на Куберова България, укрити в по-късно време, вероятно във времето на грандиозния българо-византийски двубой при цар Самуил и император Василий ІІ Българоубиец (краят на Х – първите деселетия на ХІ в.). Наблюденията си покойният професор Вернер публикува в книга, издадена във Виена през 1986 г.През 695 г. Кубер прави неуспешен опит да завладее Солун, което го въвлича в конфликт с Византийската империя. През 705 г. тази “втора” България е изрично спомената в един надпис на българския кан и византийски кесар Тервел (700-721). Симбиозата между Куберовите българи и съседните славяни, най-вече драговити, берзити, сагудати и др. прави етногенетичния процес в днешна Македония и съседните албански земи най-сходен с онзи в Добруджа и Североизточна България. Независимо от превратностите на историята, Куберова и Аспарухова България поддържат връзки помежду си, а при великия кан Крум (803-814) на практика се стига до тяхното обединение – процес, който е завършен при владетелите Персиан (836-852) и св. Борис-Михаил Покръстител (852-889). Последният, както е известно, поставя известния граничен надпис от с. Балша. Той изпраща в тази част на обширното Българско царство великите просветители св. Климент (починал през 916 г.) и св. Наум (поч. през 910 г.), което превръща днешна Македония и съседните албански райони в южното “ядро” на старобългарската християнска цивилизация. Във връзка с тези събития научаваме за водещата роля на крепостта Девол (при дн. Звезда, Корчанско) като военен и политически център, както и имената на областните управители (комити) Котокий и Домета, по-късно на олг-таркана Теодор, комитите Таридин и Дристър. Край бреговете на Охридското и Преспанското езеро се ражда и един от най-древните и стойностни български светителски култове – този на Светите Седмочисленици (св. Равноапостоли Кирил и Методий, св.св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава), ревниво пазен и до днес от православните българи и албанци. Нещо повече, свети мощи на Горазд и Ангеларий се пазят векове наред в южния Белград (дн. Берат). По предание св. Горазд, след като напуска Великоморавия и за известно време е епископ на Краков (Полша), в крайна сметка идва при св. Климент в България и създава свой манастир именно при Берат. За св. Ангеларий се знае, че умира в Плиска още през 886 г., но явно по-късно, във времето на цар Самуил (997-1014), неговите мощи са пренесени в Берат, за да се укрепи още повече духа на местните българи пред грозната византийски заплаха.Българските позиции в днешна Албания се засилват още повече през 899 г., когато цар Симеон Велики (893-927) разширява границите на царството до Дирахион/Драч (дн. Дуръс). В самия Драч през Х-ХІ в. съществува силно българско “лоби”, водено от аристократичната фамилия Хрисилий. В края на Х началото на ХІ в. “най-силният човек” в града е Йоан Хрисилий, който става тъст на цар Самуил. Малко известен, но несъмнено важен е фактът, че великият български цар е женен за една българка от Драч – царица Агата, дъщеря на Йоан Хрисилий. За да укрепи още повече влиянието си в града Самуил изпраща за негов военен управител своя зет, арменеца Ашот Таронит, женен за българската принцеса Мирослава. Независимо че драчката българска “партия” през 1005 г. изменя на Самуил и преминава на византийска страна, в нейната етническа природа не се съмнява никой – тогавашните византийски и арменски автори отделят най-много внимание на Никола Българина (Никола Хрисилий, син на Йоан и шурей на цар Самуил), който през първата половина на ХІ в. прави военна кариера в Мала Азия и Армения. Арменският поет Григорий Магистър пише за него: “... Българинът Никола, хищната птица на връх Арарат, разрушителят с лоша слава...”Друг средновековен български “сюжет” от днешна Албания е този за св. княз Иван Владимир, владетел на Дукля/Зета (дн. Черна гора), убит по заповед на цар Иван Владислав (1015-101 в Преспа. Неговите мощи се пазят и днес в манастира край Елбасан и са обект на силен култ сред православните българи и албанци, както, разбира се, и в Черна Гора и Сърбия. Връзките на св. Иван Владимир с България и местните българи от днешна Албания му отреждят мястото на “древен български цар” в Синодика на Българската Търновска патриаршия (ХІІ-ХІV в.), а и в българския светителски пантеон. Самият цар Иван Владислав изгражда в албанските планини своего рода “последно убежище” в хода на грандиозната и неравна битка с Василий ІІ Българоубиец. Българският цар загива през февруари 1018 г. пред стените на Драч. Последните огнища на съпротива срещу жестокия Българоубиец са отново в албанските земи – по местата, където и днес живеят българи. Престолонаследникът Пресиан (ІІ), на практика последният владетел на Първото българско царство (за такъв го е смятал самият император Василий ІІ Българоубиец!) воюва с византийците от февруари до август 1018 г., като се укрепява в планината Томор. Наблизо в двореца Копринища в плананита “Врохот” (т.е. “върхот”, “върхът”) се защитава прочутия воевода Ивац, коварно ослепен от ромеите при преговори на празника “Успение Богородично” – 15 август 1018 г. Нейде около Елбасан на свой ред съпротива на Византия оказва знаменият Самуилов воевода Николица, който пък по произход е български славянин от Лариса в Тесалия. Хронистите специално отбелязват имената и на българските боляри Елемаг от Белград (Берат) и Гавра, които готвели въстание на местните българи срещу византийската власт още през 1019 г. Във времето на византийското владичество през ХІ-ХІІ в. земите на днешна Албания, в които живеят българи, са в диоцеза на Охридската архиепископия “... на цяла България” (така се нарича официално този древен български престол до закриването му през 1767 г.). Това ясно е казано в трите “новели” (указа) на Василий ІІ, издадени през 1019-1020 г. По време на голямото българско освободително въстание на Петър Делян (1040-1041 г.) в Драчката област се създава второ бунтовно огнище. То е ръководено от “българския войник Тихомир”, който също е обявен за “цар на България”. Хората на Тихомир, които са били най-вече българи от днешните албански земи, се присъединяват към Петър Делян след един “народен събор” в Скопие и споделят съдбата на останалите въстаници. За българи в района на Преспа се говори и във връзка с второто по ред голямо българско въстание – онова на Георги Войтех (1072-1073 г.). Във времето на Първия кръстоносен поход в края на ХІ началото на ХІІ в. българите от днешна Албания попадат в полезрението на западните хронисти. Те категорично твърдят, че след като слязат в пристанището Дирахион/Драч и продължат по древния път “Виа Егнациа” попадат в... България. Същото се съобщава и във връзка с войните на Византия с италианските нормани (т.нар. “Кралство на двете Сицилии”) през ХІ-ХІІ в., когато неведнъж се споменават Девол (при Корча), Охрид, Преспа... При възхода на Второто българско царство (1186 – 1396 г.) Албания, а и част от Косово, са в българските предели. Така е при царете Калоян (1197-1207) и Иван Асен ІІ (1218-1241). В резултат на кризисните процеси през средата на ХІІІ в. България политически губи тези земи, но в тях продължава да живее многобройно население с ясно изразено българско самосъзнание и традиционна култура. Най-известният му представител е великият реформатор на православната музика св. Йоан Кукузел (около 1280 – средата на ХІV в.), авторът на прочутия “Полиелей на българката”. Както четем в житието му:“ ... Преподобният Йоан се роди в град Дирахий, който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По потекло той беше българин... Йоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "Ангелогласния..."Друг виден за времето си българин от ХІV в. е св. Дионисий, родом от «Горица» (Корча), останал в църковната история като “Костурски”. Той е създател на манастира на св. Йоан Предтеча на Света Гора Атонска, а неговият брат Теодосий става митрополит на Трапезундската Византийска империя в Мала Азия. По време на най-голямото сръбско териториално разширение, дело на знаменития цар Стефан Душан (1331-1355), българин по майка, южните краища на държавата му нерядко са управлявани от българи. Това несъмнено има връзка с етническата природа на населението в тях. Особено интересен е случаят с деспот Йоан Асен, владетел на Валона/Авлона (дн. Вльора) в средата на ХІV в. Оказва се, че той е брат на българския цар Иван Александър (1331-1371), съответно и на сръбската царица Елена. При неговия син и наследник деспот Йоан Александър през 70-те години на ХІV в. временно пребивава известният български монах исихаст св. Ромил Видински.Османското завоевание в края на ХІV- ХV в. дава нови примери за значимото присъствие на българи в днешна Албания, вкл. и във връзка с борбата на албанския национален герой Георги Кастриоти Скендербег с турците. Свидетелствата за българите в Албания продължават и през следващите столетия. Нека обърнем внимание на онова, което твърди една толкова консервативна институция, каквато е църквата. Не някой друг, а дейците на Вселенската патриаршия в Константинопол/Цариград (дн. Истанбул) канонизират новомъчениците св. Никодим Елбасански (загинал за Христовата вяра на 11 юли 1722 г.), Христо Градинар (убит на 28 ноември 1748 г.) и Никита Серски (албански българин, атонски монах, посечен в Сяр/Серес на 4 август 1808 г.). И тримата категорично са наречени “българи”, което важи и за още неколцина свети мъченици от съседни земи (Южна Македония, Епир, Тесалия): св. св. Яков, ученикът му Яков и монахът Дионисий (и тримата от Костурско, убити от турците на 1 ноември 1520 г.), великомъченик Николай Нови Софийски (родом от Янина, изгорен жив на 17 май 1555 г.), Трендафил Загорски (българин от Тесалия, убит на 8 август 1680 г.), Ангел Лерински (убит през 1750 г.)... В същност “географията” на тези мъченици за Христовата вяра и българщината още веднъж ни убеждава, че днешните държавни граници и интереси не трябва да се “преместват” назад във вековете. И че когато това се прави, подбудите са повече от съмнителни. Такива накратко са древните корени на българското етническо малцинство в Албания – в районите на Преспа, Голо Бърдо, Гора, а и на други места – особено в градове като Елбасан, Берат, Корча. Историята на българската нация през ХІХ-ХХ в. дава богат материал за връзката на тези българи с българската национална кауза, с борбите против турските поробители, гръцките фанариоти, гръцката и сръбската “пропаганди” и т.н. Те вече нееднократно са изследвани и коментирани от български и чужди историци, след 1991 г. се появиха документалните филми на режисьора Константин Чакъров, статии на журналисти и експерти като М. Караджов, Цв. Томчев, Е. Миланов и др. Нещо повече, историята и културата на българите от Албания вече са обект на проучване на учени, журналисти, интелектуалци от тяхната собствена среда – споменатия д-р Димитър Бело, д-р Раки Бело, д-р Рамазан Чадри, Васил Шано и др. Българските дружества в Албания, макар и засега само символично подкрепяни от “официална” България, на свой ред са израз на живия български дух в тази балканска държава. В София на свой ред съществува дружеството “Огнище”, което има за свой приоритет именно връзките с днешните ни сънародници в Албания. Благодарение на демократичните промени в двете страни в българските университети учат десетки млади българи от Албания. Макар и неравностойно, българските медии преоткриват българското малцинство в Албания – нека припомним усилията на БНТ, особено на телевизионния център в Благоевград, на сателитната телевизия “СКАТ”, в-к “Нощен Труд”, а в последните години и на Информационната агенция “Фокус”. Историческите извори убедително показват, че днешното българско малцинство в Албания е наразделна част от общобългарската история, традции, култура, което означава, че съдбата му трябва да се превърне в естествен приоритет на България при развитието на двустранните отношения с Албания; че тези наши сънародници са не само важен елемент от миналото, но и от съвремието и бъдещето на българската нация.

http://focus-news.net

Голо бърдо – забравените българи

Колата ни бавно катереше разбития криволичещ планински път. Цветът и отдавна
вече не можеше да се различи от наслоената прах, която проникваше навсякъде.
Наоколо се виждаха само хълмове, осеяни с камъни и бедна растителност, прорязани
туктаме от малки нивички. И много, много бункери... Отвреме навреме настигахме
хора, които превозваха с катъри това, което им бе дарила оскъдно природата -
дърва, сено, картофи. Личеше си, че не носят типичната албанска носия. Езикът им
също не е албански. Когато те заприказват, долавяш думи, в които оживяват
вековете. На този език са говорили тукашните хора още по времето на св. Климент
Охридски, Горазд и Сава, които донасят по тези земи искрите на една писмена
култура - славянобългарската! "От майка и от баба го имаме да сборуваме
бугарското!... Българка съм, щом го имам бугарския йозик!" - ни казва
93-годишната Шюкюрие и запява песни на същия този език - "Ой, девойке,
еребице!", "Три невести тикве брале, бре!", "Три години се сакафме, нищо лошо не
рекофме!"... Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде -
вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци,
помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и
кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи. А
тях ги има в още 14 села - Голямо и Мало Острени, Пасинки, Тучепи, Върбница,
Требище, Гиновец, Требище, Стебльево, Себища, Владимерица, Борово, Радоещи,
Оржаново... Три часа ни деляха от момента, в който бяхме тръгнали от най-близкия
районен център - Либражд. А разстоянието оттам до първите български села на Голо
бърдо е не повече от 35 километра! (...)

Фокус: Г-н Благоев, какво си спомняте от посещението в Голо бърдо преди десет години?

Горан Благоев: Спомням си невероятната мизерия, в която живеят тези хора, и българското им самосъзнание... Когато говорим за българско самосъзнание, е хубаво да имаме предвид, че тези хора никога не са били част от България и исторически тези земи никога не са били част от страната. Те са част от т.нар. наша голяма диаспора на Балканите, но по една или друга причина, земите на днешна Източна България не са влизали в Санстефанска България и са били почти на границата на диоцеза на Българската православна църква. В този смисъл - там не е имало нито българско училище, а българската църква присъства много имплицитно. Това са били първоначално епархии към диоцеза на Българската патриаршия и впоследствие - Албанската архиепископия. От тази гледна точка не можем да кажем, както например за Западните покрайнини: “Това са земи, откъснати от България, където имаме безспорно българско национално малцинство, признато по международните договори”. Тук става въпрос да се настоява за признаване на малцинство. Искам да се разбере, че за българите в Албания може да разчитаме на тяхното самосъзнание от гледна точка на тяхната себеизява. Защото, например, в Западните покрайнини имаме българи, които не заявят, че се българи, макар че по език и рождение, са такива. Те се заявяват югославяни, знаем ги тези печални факти. Но така или иначе, в Западните покрайнини, още от 1919 година, до сега по всички международни стандарти и договори, ние имаме едно гарантирано “национално малцинство”. Друг е въпросът дали всички там се чувстват българи. В Албания ситуацията е малко по различна. И това е много интересно: Първо, в Голо Бърдо голяма част от хората са мюсюлмани. Знаем, че в исляма идеята за нация е по-относителна. Там повече преобладава религиозната принадлежност. И макар че по времето на Енвер Ходжа, знаем, че са се толерирали религиозните свободи, така или иначе тези хора, ако трябва точно да ги определим, те са като нашите помаци. Тоест - славяно-българоезични, изповядващи исляма. И това е интересното, че точно тези хора имат българско самосъзнание, защото много по-лесно е зад граница да си православен и да говориш български, и да имаш тази българска идентичност, отколкото да си мюсюлманин и да си запазил българската си идентичност. Подобен род население, което говори български и изповядва исляма, както да речем помаците в Гърция са с доказана принадлежност към родопските помаци, но Турция от 50-те години успешно прави опити да ги турцизира, не без съгласието на гръцката държава. Случаят с Голо Бърдо е интересен точно от тази гледна точка, че въпреки всички тези исторически дадености, хората са запазили своята национална идентичност.

Фокус: Каква да бъде националната политика към тези хора?

Горан Благоев: Тези хора са запазили национална идентичност, дори там, където са под влияние на македонската държава. За разлика от България, Македония провежда една много по-силна, много по-целенасочена политика за приобщаване на това население. Там се наливат много помощи. От Голо Бърдо и въобще от Източна и Югоизточна Албания, всички които се смятат македонци, имат определени облекчения по границата, могат да учат в Македония и т.н. Факт, е че Македония води много по-целенасочена политика. Това, което със сигурност знам е, че митрополитите на двете погранични епархии, Битолската и Кичевско-Дебърската епархия, прескачат оттатък границата и имат църковно общение с местните хора, докато нашите духовници не са ходили. В Албания има не само мюсюлмани, има и православни, които се заявяват като българи. Всъщност, да се върнем на случая с Голо Бърдо. Интересното е, че хора, които по една или друга степен, заявяват македонската си принадлежност, казват и че са българи; такъв интересен случай имах преди десет години. Говоря с мъж на средна възраст. “Какви сте вие?”. “Ние, казва, сме македонци”. Питам: ”Как ви казват съседите албанци?”. И той без да се замисли, казва: “българци”. Много интересна ситуация от гледна точка на идентичността. Съседите по-добре знаят тези какви са, отколкото самите те. Но пак казвам - всичко е въпрос на политика. Преди десет години, когато бяхме в Голо Бърдо, нашите сънародници имаха сателит, въпреки мизерията, и хващаха четири полски канала, шест македонски и нито един български! Това е въпрос, за съжаление, на национална политика.

Фокус: Какво друго си спомняте?

Горан Благоев: Другото, което ми се иска да спомена като много приятен спомен, е първото ни посещение в Голямо Острени. Това беше по време на хуманитарната акция, която тогавашният президент Петър Стоянов се опита да направи. Първо се изпратиха много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари имаше даже, които на място прегледаха колкото можаха хора, защото по онова време беше тотална мизерия и разруха. След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”, което го доказва и топонимията, и местният диалект, и обичаите. Според мен едно такова признание, ненасилено, човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български. Фолклорът е също много интересен, смея да говоря като човек, който е учил история. Фолклорът, обичаите, са много интересни. Използвах възможността да направя мое изследване за докторантурата, която правих тогава, и се установява невероятна връзка на тези местни мюсюлмани по чисто етнографска линия с помаците в Македония и даже - с някои обреди и обичаи в Родопите, което показва една непрекъсната линия от гледна точка на етническата принадлежност на тези хора.Естествено Македония ще се съпротивлява и ще продължава да се съпротивлява. След първата акция аз лично имах много неприятен случай, защото в моя багаж бях взел една книга за научните експедиции от 1916 година по време на Първата световна война; наши учени са изпратени от Генералния щаб на Българската армия в този район и Северна Гърция, за да проучват миналото, етнографията, историята и т.н. Тази книга става повод за голяма разпра на македоно-албанската граница. Държаха целия конвой 5 часа, мен ме заплашиха с черен печат, защото, видите ли, ние сме ходили да носим помощи за българите в Албания. Македония е изключително чувствителна на тази тема.Другото голямо доказателство - нека да видим колко преселения има от Албания по нашите земи. Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда.

Фокус: През 2004-та година, когато е имало албанска делегация в България и когато са се срещали с тогавашния ни председател на Народното събрание, е била повдигната темата страната ни да поиска признаване на българско малцинство в Албания.

Горан Благоев: Ето колко непоследователна ни е държавата. 1997 година е голямата акция “Голо Бърдо”, която е под патронажа на президента Петър Стоянов. Общо взето не успя да постигне много, защото беше добре организирана, но нямаше продължение. Тази акция беше на два етапа. През 2004-та година по някакъв начин ние пак инцидентно поставяме въпроса. Днес – пак. Това е липса на национална политика за общностите ни извън граница. Може да звучи много демодирано, много антиевропейски, но в крайна сметка една уважаваща себе си държава просто отстоява тези интереси. Ние явно не се уважаваме като държава. Аз не знам на базата на какво се твърди, че ние имаме 100 000 българи в Албания, защото ние, като изключим тази експедиция през 1916 година, в която има и статистически данни къде какво население има, ние от тогава нямаме такива целенасочени проучвания. Българите може и да са по-малко, може и да са повече. Ако Македония има данни за 100 000 души население, което не говори албански език и смята, че това са българи, това е друг въпрос. Или се опасява да не бъдат възприети като българи. Другият голям проблем е, че при признаване на българско малцинство от страна на Албания, въпросът е Албания какви интереси има в България, и България какви интереси има в Албания. Но при едно признаване на българското малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност, защото, представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично...

Денка КАЦАРСКА

http://focus-news.net/?id=h1595

В близките 10-15 години ще има голяма промяна в позициите на Македония спрямо България, смята експерт

Въпрос на време е в близките 10-15 години да има една голяма промяна в позициите
на Македония спрямо България.

Това прогнозира пред Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея често наблюдаваната “истеричност” при най-малкия повод в отношенията между България и Македония ще бъде преодоляна. “В Македония нещата не са спокойни и ситуацията е изнервена от една неясна перспектива. В момента заради вътрешните напрежения, които царят в страната, македонските правителства и политици не са в състояние да имат адекватна външна политика и заради това изпадат в такива смехотворни ситуации - пример, за което беше и “шпионският скандал”, или както са драматичните отричанията на българското население в Албания, което в исторически и настоящ факт”, обясни Антонина Желязкова. По думите й между албанците и македонците в Македония има огромни разлики в демографското развитие. В някои райони на страната е започнал процес на обезлюдяване на македони и създаване на региони, които в бъдеще ще бъдат етнически чисти. Антонина Желязкова даде за пример района на град Тетово, от който повечето македонски са се изселили в централните части на страна заради преобладаващото албанско население в района на града. “Двата етноса живеят в два паралелни свята. Ако се опитваме да говорим за интеграция и за спокойни отношения - едва ли това ще се случи скоро в Македония. Те ще живеят така - на практика в една Македония, която е реално негласно призната, сепарирана държава”, обясни още тя. Според Антонина Желязкова всичко това води до едни депресивни състояния сред македонците, което ги кара да вземат и неадекватни позиции по отношение на своята външна политика и в крайна сметка Македония води една неадекватна външна политика.

Галина ДИМОВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Журналистът Горан Благоев: При признаване на българско малцинство в Албания македонската идентичност става още по-спорна

При признаване на българско малцинство в Албания става още по-спорна
македонската идентичност. Представете си - имаме българи в България, българи в
Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично,

коментира в интервю за Агенция “Фокус” журналистът от БНТ Горан Благоев, автор на материали за българите от Голо бърдо, Албания, през 1997 година по време на хуманитарната акция “Голо бърдо”. За самата хуманитарна акция Горан Благоев припомни, че тогава са били изпратени много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари, които на място са прегледали хора, защото по онова време там беше тотална мизерия и разруха. “След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”... Което го доказват и топонимията, и местният диалект, и обичаите”, разказа още Горан Благоев. Според мен едно такова признание, ненасилено, тъй като човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български език, коментира Благоев. Сред другите доказателства за българския произход на населението там той посочи преселения от Албания по нашите земи. “Село Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици (братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд) е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда”, коментира още Благоев.

http://focus-news.net/?id=h1595

Светлозар Елдъров: Българите в Албания са по-малко от 100 000

Цифрата 100 000, която се посочва за броя на българите в Албания, е завишена. Това заяви за Агенция “Фокус” историкът проф. Светлозар Елдъров, автор на книгата “Българите в Албания 1913-1939”. По думите му вероятният брой на българското население в Албания е около 40 000 - 50 000 души, каквито са данните и на Държавната агенция за българите в чужбина“За периода 1913 - 1939 българското малцинство в Албания наброява 10-15 хил. души”, посочи Светлозар Елдъров. Българското население в Албания е съсредоточено основно в източните и периферните области на страната - Голо Бърдо, Мала Преспа и Поле. “В Мала Преспа и Голо Бърдо и сега има компактно българско население”, добави той.Историкът, обясни, че в периода до Втората световна война една от основните задачи на България е да осигури техните малцинствени права - просвета, образование. “В този момент България и Албания имат близки отношения и между тях се води приятелска политика, но дори и тогава на България е било трудно да осигури правата на българското малцинство”, коментира Елдъров. След края на Втората световна война това става още по-трудно, заради идеологически причини.След Втората световна война не настъпва масово преселение на българи от Албания към България. Междувременно се създават български колонии в големите градове на Албания - Тирана, Шкодра и други. По думите на историка - това е един от пътищата на асимилация на българското население в Албания. “По държавна договорка между Албания и Югославия, в албанската конституция българското малцинство е записано като македонско”, посочи Елдъров и добави, че по отношение на малцинствата Албания има държавна политика, която много трудно допуска външна намеса.“Малцинственият въпрос в Албания е въпрос на конституционна уредба”, подчерта Елдъров. Въпросът с признаването на статута на малцинство на българите трябва да се реши по дипломатически път в общата рамка на Европейския съюз, към който се стреми и Албания. Според Елдъров трябва и България да съдейства за културното подпомагане на сънародниците ни в Албания.
Цветана ГЕОРГИЕВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Огнян Герджиков: Толерантността ни към Македония ни кара да сме максимално меки по въпросите за нашите малцинства

Наличието на българско малцинство в Албания е преди всичко исторически въпрос,
но наред с това и политически. Не би трябвало да има спор от историческа гледна
точка, че в Албания живеят десетки хиляди потомствени българи и всеки опит да се
омаловажава този факт ми се струва не много продуктивен.

Това каза пред Агенция “Фокус” депутатът от НДСВ и председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. “Самите албанци са доста ревниви към това, че има българско малцинство и аз се убедих в това от собствен опит при срещата ми с президента на Албания Реджеп Мейдани през 2004 година в качеството ми на председател на Народното събрание. За Македония е известно, че тя от доста години показва една пристрастност в тези отношения и само желанието на България да запази добрия междусъседски тон, ни кара да бъдем максимално толерантни. Тази толерантност вероятно се оценява от западните наблюдатели, но едва ли се оценява в достатъчна степен от самите македонци”, коментира Огнян Герджиков.Той подчерта, че българската политика през последните години винаги е била максимално мека. “В желанието да поддържаме добросъседски отношения с всички, за да не се конфронтираме, не поставяме остро такива деликатни въпроси като тези за българите в Западните покрайнини, за малцинствата ни в Македония, Албания и други държави, така че това е характерно като политическа линия, която се следва последователно от държавата ни”, каза още Герджиков.

http://focus-news.net/?id=h1595

Антонина Желязкова: В Голо Бърдо и около Преспанското езеро живеят българи и това не подлежи на съмнение

Няма точни данни колко българи живеят в Албания -100 хиляди е доста голяма
цифра, но със сигурност специално в Голо Бърдо и около Преспанското езеро
наистина живеят българи и това не подлежи на съмнение

. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя посочи, че по време на проучване от 2005 г. в района на Мала Преспа са били обходени девет села, в които през 19 век пред българския учен Васил Кънчов около 7 000 души са се определили като българи. През 2005 г. обаче част от тях са се определили като българи, а друга - като македонци. “Не съм сигурна, че има процес на асимилация от страна на Македония, това по-скоро е процес на приучаване към идентичност”, коментира Антонина Желязкова.Тя припомни, че спогодбите между бивша Югославия и Албания от 60-те години предполагат признаване на македонско малцинство в Албания, за да бъде признато албанско малцинство в Македония, както и в републиките в бивша Югославия.Според нея дълги години много българи в Албания са имали навика да се идентифицират паспортно като македонци, което обаче не означава, че в Албания не живеят и македонци. “Разбира се, че в Албания има македонци, но в никакъв случай не може да се оспорва големият брой българи, които живеят там. “В Македония има колеблива идентичност и като държава и като нация. Може би заради това те се хвърлят в едни крайности и се придържат към една остаряла терминология, когато коментират неща, свързани с България или със своите съседи”, посочи Антонина Желязкова във връзка с реакцията на македонските медии за въпроса с българите в Албания.

Галина ДИМОВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Алексей Жалов: Срокът за издаване на българско гражданство на албанци е изключително дълъг и бавен

Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат
българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна,

заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Според Алексей Жалов това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Жалов е категоричен, че според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници. Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

http://focus-news.net/?id=h1595

Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо

Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в
Албания

, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”. Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
http://focus-news.net/?id=h1595