Голо бърдо – забравените българи

Колата ни бавно катереше разбития криволичещ планински път. Цветът и отдавна
вече не можеше да се различи от наслоената прах, която проникваше навсякъде.
Наоколо се виждаха само хълмове, осеяни с камъни и бедна растителност, прорязани
туктаме от малки нивички. И много, много бункери... Отвреме навреме настигахме
хора, които превозваха с катъри това, което им бе дарила оскъдно природата -
дърва, сено, картофи. Личеше си, че не носят типичната албанска носия. Езикът им
също не е албански. Когато те заприказват, долавяш думи, в които оживяват
вековете. На този език са говорили тукашните хора още по времето на св. Климент
Охридски, Горазд и Сава, които донасят по тези земи искрите на една писмена
култура - славянобългарската! "От майка и от баба го имаме да сборуваме
бугарското!... Българка съм, щом го имам бугарския йозик!" - ни казва
93-годишната Шюкюрие и запява песни на същия този език - "Ой, девойке,
еребице!", "Три невести тикве брале, бре!", "Три години се сакафме, нищо лошо не
рекофме!"... Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде -
вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци,
помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и
кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи. А
тях ги има в още 14 села - Голямо и Мало Острени, Пасинки, Тучепи, Върбница,
Требище, Гиновец, Требище, Стебльево, Себища, Владимерица, Борово, Радоещи,
Оржаново... Три часа ни деляха от момента, в който бяхме тръгнали от най-близкия
районен център - Либражд. А разстоянието оттам до първите български села на Голо
бърдо е не повече от 35 километра! (...)

Фокус: Г-н Благоев, какво си спомняте от посещението в Голо бърдо преди десет години?

Горан Благоев: Спомням си невероятната мизерия, в която живеят тези хора, и българското им самосъзнание... Когато говорим за българско самосъзнание, е хубаво да имаме предвид, че тези хора никога не са били част от България и исторически тези земи никога не са били част от страната. Те са част от т.нар. наша голяма диаспора на Балканите, но по една или друга причина, земите на днешна Източна България не са влизали в Санстефанска България и са били почти на границата на диоцеза на Българската православна църква. В този смисъл - там не е имало нито българско училище, а българската църква присъства много имплицитно. Това са били първоначално епархии към диоцеза на Българската патриаршия и впоследствие - Албанската архиепископия. От тази гледна точка не можем да кажем, както например за Западните покрайнини: “Това са земи, откъснати от България, където имаме безспорно българско национално малцинство, признато по международните договори”. Тук става въпрос да се настоява за признаване на малцинство. Искам да се разбере, че за българите в Албания може да разчитаме на тяхното самосъзнание от гледна точка на тяхната себеизява. Защото, например, в Западните покрайнини имаме българи, които не заявят, че се българи, макар че по език и рождение, са такива. Те се заявяват югославяни, знаем ги тези печални факти. Но така или иначе, в Западните покрайнини, още от 1919 година, до сега по всички международни стандарти и договори, ние имаме едно гарантирано “национално малцинство”. Друг е въпросът дали всички там се чувстват българи. В Албания ситуацията е малко по различна. И това е много интересно: Първо, в Голо Бърдо голяма част от хората са мюсюлмани. Знаем, че в исляма идеята за нация е по-относителна. Там повече преобладава религиозната принадлежност. И макар че по времето на Енвер Ходжа, знаем, че са се толерирали религиозните свободи, така или иначе тези хора, ако трябва точно да ги определим, те са като нашите помаци. Тоест - славяно-българоезични, изповядващи исляма. И това е интересното, че точно тези хора имат българско самосъзнание, защото много по-лесно е зад граница да си православен и да говориш български, и да имаш тази българска идентичност, отколкото да си мюсюлманин и да си запазил българската си идентичност. Подобен род население, което говори български и изповядва исляма, както да речем помаците в Гърция са с доказана принадлежност към родопските помаци, но Турция от 50-те години успешно прави опити да ги турцизира, не без съгласието на гръцката държава. Случаят с Голо Бърдо е интересен точно от тази гледна точка, че въпреки всички тези исторически дадености, хората са запазили своята национална идентичност.

Фокус: Каква да бъде националната политика към тези хора?

Горан Благоев: Тези хора са запазили национална идентичност, дори там, където са под влияние на македонската държава. За разлика от България, Македония провежда една много по-силна, много по-целенасочена политика за приобщаване на това население. Там се наливат много помощи. От Голо Бърдо и въобще от Източна и Югоизточна Албания, всички които се смятат македонци, имат определени облекчения по границата, могат да учат в Македония и т.н. Факт, е че Македония води много по-целенасочена политика. Това, което със сигурност знам е, че митрополитите на двете погранични епархии, Битолската и Кичевско-Дебърската епархия, прескачат оттатък границата и имат църковно общение с местните хора, докато нашите духовници не са ходили. В Албания има не само мюсюлмани, има и православни, които се заявяват като българи. Всъщност, да се върнем на случая с Голо Бърдо. Интересното е, че хора, които по една или друга степен, заявяват македонската си принадлежност, казват и че са българи; такъв интересен случай имах преди десет години. Говоря с мъж на средна възраст. “Какви сте вие?”. “Ние, казва, сме македонци”. Питам: ”Как ви казват съседите албанци?”. И той без да се замисли, казва: “българци”. Много интересна ситуация от гледна точка на идентичността. Съседите по-добре знаят тези какви са, отколкото самите те. Но пак казвам - всичко е въпрос на политика. Преди десет години, когато бяхме в Голо Бърдо, нашите сънародници имаха сателит, въпреки мизерията, и хващаха четири полски канала, шест македонски и нито един български! Това е въпрос, за съжаление, на национална политика.

Фокус: Какво друго си спомняте?

Горан Благоев: Другото, което ми се иска да спомена като много приятен спомен, е първото ни посещение в Голямо Острени. Това беше по време на хуманитарната акция, която тогавашният президент Петър Стоянов се опита да направи. Първо се изпратиха много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари имаше даже, които на място прегледаха колкото можаха хора, защото по онова време беше тотална мизерия и разруха. След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”, което го доказва и топонимията, и местният диалект, и обичаите. Според мен едно такова признание, ненасилено, човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български. Фолклорът е също много интересен, смея да говоря като човек, който е учил история. Фолклорът, обичаите, са много интересни. Използвах възможността да направя мое изследване за докторантурата, която правих тогава, и се установява невероятна връзка на тези местни мюсюлмани по чисто етнографска линия с помаците в Македония и даже - с някои обреди и обичаи в Родопите, което показва една непрекъсната линия от гледна точка на етническата принадлежност на тези хора.Естествено Македония ще се съпротивлява и ще продължава да се съпротивлява. След първата акция аз лично имах много неприятен случай, защото в моя багаж бях взел една книга за научните експедиции от 1916 година по време на Първата световна война; наши учени са изпратени от Генералния щаб на Българската армия в този район и Северна Гърция, за да проучват миналото, етнографията, историята и т.н. Тази книга става повод за голяма разпра на македоно-албанската граница. Държаха целия конвой 5 часа, мен ме заплашиха с черен печат, защото, видите ли, ние сме ходили да носим помощи за българите в Албания. Македония е изключително чувствителна на тази тема.Другото голямо доказателство - нека да видим колко преселения има от Албания по нашите земи. Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда.

Фокус: През 2004-та година, когато е имало албанска делегация в България и когато са се срещали с тогавашния ни председател на Народното събрание, е била повдигната темата страната ни да поиска признаване на българско малцинство в Албания.

Горан Благоев: Ето колко непоследователна ни е държавата. 1997 година е голямата акция “Голо Бърдо”, която е под патронажа на президента Петър Стоянов. Общо взето не успя да постигне много, защото беше добре организирана, но нямаше продължение. Тази акция беше на два етапа. През 2004-та година по някакъв начин ние пак инцидентно поставяме въпроса. Днес – пак. Това е липса на национална политика за общностите ни извън граница. Може да звучи много демодирано, много антиевропейски, но в крайна сметка една уважаваща себе си държава просто отстоява тези интереси. Ние явно не се уважаваме като държава. Аз не знам на базата на какво се твърди, че ние имаме 100 000 българи в Албания, защото ние, като изключим тази експедиция през 1916 година, в която има и статистически данни къде какво население има, ние от тогава нямаме такива целенасочени проучвания. Българите може и да са по-малко, може и да са повече. Ако Македония има данни за 100 000 души население, което не говори албански език и смята, че това са българи, това е друг въпрос. Или се опасява да не бъдат възприети като българи. Другият голям проблем е, че при признаване на българско малцинство от страна на Албания, въпросът е Албания какви интереси има в България, и България какви интереси има в Албания. Но при едно признаване на българското малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност, защото, представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично...

Денка КАЦАРСКА

http://focus-news.net/?id=h1595