Източник: Сп. "Osservatorio sui Balcani", 13 ноември 2003 година
Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа "Преспанските камбани", в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров "Свети Петър", разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят "Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански", обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : "Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска". Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. "Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти", твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация "Иван Вазов". Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена "Отец Паисий Хилендарски". Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. " България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала " Вие сте наши", разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :" За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува". Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията "Просперитет Голо Бърдо", чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. "Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана", обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му. Алма Кауши е родена в село Стеблево. "Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български", разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. "В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект", твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите "Иван Вазов" и "Просперитет Голо Бърдо" поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.
http://focus-news.net/?id=h1595
Няма коментари:
Публикуване на коментар