Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо

Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в
Албания

, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”. Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
http://focus-news.net/?id=h1595