Илия Луков дари камбана на българите в Албания

150 килограмова камбана дари Илия Луков на българите в Албания. Камбаната е за православния храм „Свети Никола” в село Гиневац. Още 15 хиляди евро са необходими за довършването на храма, това каза пред Дарик радио Мариан Нинов, временно изпълняващ длъжността посланик в Тирана.
Албанската държава не признава официално българите за малцинство в страната. Българското външно министерство няма официална статистика колко са българите в Албания. По неофициална информация те са около 40 000 души. Най-много живеят в областта Голо бърдо, където се намират дванадесетте български села.
Камбаната, която дари Илия Луков е за храма „Свети Никола” в село Гиневац, в който преди години е имало три православни църкви. Сега, с помощта и на българското посолство в Албания, храмът се възстановява.
Реконструкцията е започнала през 2004 г. Необходими са още средства за изграждането на олтара и за изографисването на храма. Инициативата за започването на кампанията е на местните българи, които също така вземат участие в нея.
Очаквайте репортажите на Нина Александрова за българите в Албания и разказите на албанци за Kодекса на честа в Албания.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=88860

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania

About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121464

Antonina Zhelyazkova: There are Bulgarians living in GoloBardo and

There is no exact data on how many Bulgarians live in Albania - 100,000 is quite a big number, but certainly, there are Bulgarians living there, in particular in the region of the GoloBardo and Prespansko Lake and this is beyond any doubt, the Chairperson of the International Center for Examining Minorities and Inner-cultural interactions Antonina Zhelyazkova said in an interview for FOCUS News Agency. According to her during a census in the 19-th century, 7,000 people in nine village sin Albania self-defined as Bulgarian. But during a census in 2005, one part said they were Bulgarians, other said they were Macedonians. 'Of course, there are Macedonians in Albania, but the large number of Bulgarians there cannot be questioned', Zhelyazkova said.

http://www.focus-fen.net/?id=n121481

Aleksey Zhalov: The term for submitting documents for Bulgarian

A large part of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian nationality, but the procedure is difficult and slow, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgaria Speleological Federation and author of investigations and articles on Bulgarians in Albania said in an interview for FOCUS Radio - Smolyan. According to him the time needed for obtaining a Bulgarian nationality could reach 2-3 years

http://www.focus-fen.net/?id=n121480

Aleksey Zhalov: Most Bulgarians in Albania live in Golo Bardo

There is no data about the exact number of Bulgarians in Albania, Aleksey Zhalov, Deputy Chairman of the Bulgarian Speleological Federation and author of articles about the Bulgarians in Macedonia, said in an interview for FOCUS Radio - SMOLYAN. Zhalov said he was familiar with the life of Bulgarians in the region of Golo Bardo, where there were 21 Bulgarian villages. The largest is Trebishte, where there live 1,200 Bulgarians. 4,200 people live in the municipality of Golyamo Ostreni, who self-define as Bulgarians. But the difficult life forces these people to migrate to larger cities and there are complete regions inhabited by Bulgarians in towns like Elbasan, Dures and the capital Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=n121474

There are about 300,000 Bulgarians in Albania: Bozhidar Dimitrov

There are about 300,000 Bulgarians in Albania but in different degree of assimilation, Director of National History Museum Prof. Bozhidar Dimitrov told FOCUS News Agency. He explained that the matter in hand is about old Bulgarian inhabitants from the time when Bulgaria has been extended to Drach. In XIIIth century our state lost control over these lands. It is very easy to check up how many are the Bulgarians in Albania, if we announced that will give Bulgarian citizenship for 24 hours to everybody that declared that is ethnical Bulgarian. I am sure in that case that they will be more than the real number of 300,000, Dimitrov stressed.

http://www.focus-fen.net/?id=n121469

Bulgarians in Albania

How many are Bulgarians in Albania? Macedonian media react to Albanian media publications about the hundred thousandth Bulgarian society in Albania. FOCUS News Agency asked for comments Bulgarians and institutions that have visited Bulgarians in Albania about their living districts, about their living conditions, what is their number and what must be Bulgarian national policy to Bulgarians abroad. At the same time the topic Bulgarians in Albania was constantly raising by different people.
About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin live in Albania Sofia. About 40,000-50,000 persons with Bulgarian origin are living in Albania, chairperson of State Agency for Bulgarians Abroad Denitsa Hristova told FOCUS News Agency. There is no recognized Bulgarian minority in Albania as yet. There are three Bulgarian associations in Albania - Association Prosperity Golo Bardo, Tirana, Bulgarian classes to the Association Prosperity Golo Bardo - Tirana and Elbasan and Culture association Ivan Vazov, Tirana.

http://www.focus-fen.net/?id=h1560

Plamen Pavlov: Bulgaria must insist for Bulgarian minority recognition in Albania

The number of the Bulgarians in Albania is over 100,000, according to Macedonian organizations that claimed that all of these people are Macedonians, historian Plamen Pavlovtold FOCUS News Agency in reference to the publications in Macedonian media about the number of Bulgarians in Albania. Plamen Pavlov explained that all of these 100, 000 persons are local citizens. Macedonian propaganda affirmed that Macedonia is divided between Serbia, Greece and Bulgaria. There is a fourth Macedonian part that in Albania ant it is exactly these 100,000 people, Pavlov said. The population of Mala Prespa, Gora and Golo Bardo is Macedonian Bulgarians. Bulgarian minority in Albania is not recognized, Pavlov added. Plamen Pavlaov said firmly that Bulgaria must insist for recognition of the Bulgarian minority in Albania.

http://www.focus-fen.net/?id=n121468

Alexey Zhalov: Bulgarians in Albania live an extremely bad life

How many Bulgarians are there in Albania, how do they live and what could Bulgaria do to help them? Alexey Zhalov, deputy chairman of the Bulgarian Federation of Speleology and author of surveys and articles about the Bulgarians in Albania answers in an interview with Radio FOCUS – Smolyan: FOCUS: Mr. Zhalov, you are author of a number of articles about Bulgarians in Albania. Do you have any information about the number of Bulgarians there? Alexey Zhalov: I know the area of Golo Bardo and I can tell you that the biggest Bulgarian society in Albania is there. There are no concrete data about the exact number of Bulgarians in Macedonia, because every institution gives different figures. There are Bulgarians in Mala Prespa and in Gora, too. I have been to Golo Bardo five times. Bulgarians there preach Islam, some are Eastern Orthodox Christians. There are 21 Bulgarian residential areas in Golo Bardo. The biggest one is Trebishte, where 1,200 Bulgarians live, 4,200 live in Golyamo Ostreni. They think of themselves as ethnic Bulgarians. The hard life in this part of Albania is a reason for many of the Bulgarians living there to emigrate and to populate in the bigger towns such as Elbasan, Durres and capital Tirana, where there are whole areas with Bulgarians. FOCUS: How do Bulgarians live there? Alexey Zhalov: Bulgarians in Golo Bardo live an extremely bad life. The state of infrastructure is bad. There is only one road in the area. It was built 60 years ago and has not been rehabilitated since. Another major problem is the lack of jobs. Bulgarians there make a living mostly from growing potatoes and lumbering, as this is the only thing that can be done in a mountain area. Education is a big problem, too. The young have no place to get educated, as the school in Steblevo has been closed, so 23 children have to go on foot six km a day to the neighbouring village, where they go to school. There are no textbooks in Bulgarian and the children study it from their parents only, they are taught in Albanian at school. Healthcare is another serious problem. It is very bad in winter, as the snow is thick and is often not cleaned, so one can die even from a mild illness. FOCUS: What do you think, do Bulgarians in Albania wish to obtain Bulgarian citizenship? Alexey Zhalov: Most of the Bulgarians who live in Albania want to obtain Bulgarian citizenship, but the procedure is hard and slow. It takes time, because the law and the set order are not kept to. They wait for more than 2-3 years. That time despairs the Bulgarians there, so the comments about Bulgaria in this sense are very bad. That preconditions corruption. Visa issuance also causes problems, as there is no Bulgarian minority recognized there, so they need an invitation to travel to Bulgaria. The fact that the Bulgarians there bear Turkish names and preach Islam bothers some Bulgarians, who prevent them from having a citizenship. But historical data reveal clear evidence of the origin of Bulgarians in Albania and there is no doubt they are Bulgarians. There is only a controversy with Macedonia, which says they are Macedonians. Macedonia insists they are from Macedonian minority and speak Macedonian, but this is not the case, as the language they speak only seems to be Macedonian, otherwise it is a Bulgarian dialect. They used to have a communication problem, but now there is a mobile connection there. Bulgarians there have serious problems in almost any field of life. FOCUS: What could the Bulgarian government do to help improve the life of the Bulgarians there? Alexey Zhalov: Firstly, some approach is needed to make Albania accept the existence of the Bulgarian minority. This is a task of the Bulgarian diplomacy, who should make more efforts. I think they don’t work progressively in this field, as they should be to make this happen. This is the first thing the state should do, then things will take their course. As far as I know Albania and Macedonia wish to become EU member states, so all chances should be used to acknowledge the Bulgarian minority in Albania. The EU with its whole legislation will give a chance to the Bulgarians in Albania to study in the Bulgarian language, the way of obtaining citizenship will be regulated and the visa regime will be simplified.

Zdravko BESHENDZHIEV

http://www.focus-fen.net/?id=f1438

В Албания има българско малцинство, чийто брой е над 100 000 души

В Албания има българско малцинство, чийто брой е над 100 000 души. Това не е изявление на официална София, а твърдение в репортаж, излъчен по българската национална телевизия.
Репортажът беше излъчен на 22 май тази година, но сега беше показан и от тиранската телевизия "Топ ченъл", пише македонският вестник "Дневник".
"Лъжа или истина, броят, посочен за славянското малцинство в Албания, претендира за 100 000 души. Засега няма официална реакция от албанската дипломация дали този брой на българското малцинство е точен", коментира "Топ ченъл".
Според журналистката Мария Иванова и колегата й Венцислав Миленков, в Албания има колежи и училища за малцинствените групи като гръцкото, турското и македонското, но училище на български няма, макар че българите, които живеят в Албания, са над 100 000.
В репортажа се отправя критика към албанската държава, която все още не признава съществуване на българи в страната, макар че "за всяка българска висша държавна структура" това бил приоритетен въпрос.
Не само медиите, но и официални български представители искат права за "тяхното малцинство" в Албания, пише македонското издание.
Преди три години председателят на парламента Огнян Герджиков поиска от колегата си Сервет Пелумби признаване правата на българското малцинство в Албания съгласно законовата уредба в страната и международните конвенции.
Какво е отговорил Пелумби не стана ясно, но тогава албанските медии предадоха, че "българско малцинство живее в областта Голо бърдо, в няколко села в околностите на Корча и в Пешкопея".
Представители на македонските дружества остро разкритикуваха "дезинформациите, които се пласират от София", продължава "Дневник".
Те признават, че възползвайки се от голямата беднотия на хората особено в района на Голо бърдо и Гора, се провеждат различни пропаганди за асимилация на македонците, а една от тях е опит за насилствена българизация, пише вестникът.

http://bulgaria.actualno.com/news_121526.html

Изложение на Дебърското благотворително братство

Изложение на Дебърското благотворително братство в София до МВРИ за усилията на албанските власти да асимилират българите в Голо Бърдо и Поле и за необходимостта от извоюване на същите права, с каквито се ползват албанците в България.
София, 10 декември 1936 г.
Господин Министре,
Известно Ви е, че от Дебърско останаха 10 села в Албанска територия и че тия села не се ползуват с черковни и училищни права - т. е. нямат български свещеници и български учители, въпреки че в миналото до 1912 год. имаха.
Тия села са в землището Голобърдо: Вормица, Требище, Тучепи, Пасинки, Мало-Острени, Гинеец и Стеблево, а в землището Поле: Кърчища и Ърбеле - виж скицата.
Всичките свещеници и учители се изгониха, а черквите и училищата - затвориха. По този начин българското населени е лишено от да се учи и се моли на Бога на своя роден език. Тия два въпроса, специално за българското население, албанската власт ги е разрешила по следния начин.
Тя отдавна е отворила училища почти във всички големи и по-малки или смесени от албанци и българи села. Назначила е учители албанци и старателно се стреми да поалбанчи тоя чист български край - легендарен във всяко отношение. Младите българчета са заставени по силата на това нареждане да посещават тия училища. Нещо повече, и в антрактите на децата не им е позволено да говорят български. Българския език са говорили още и в селата: Себища, Големо-Острени, Лешничани, Радоеща, Койовци, Ладемирица и Торбач - като помашки.
По отношение на черковния въпрос ето що е направено: до 1926 г. свещенодействуваше свещеникът от с. Дренок - Югославянска територия. Наклеветен пред югославянската власт като българин, тя му е запретила да отива. В продължение на 2 - 3 години селата останаха без свещеник и никакви треби не са били изпълнявани. През 1929 г. властта почна да назначава албански свещеници, които четяха ту албански, ту гръцки, въпреки че населението нищо не разбира.
През 1931 год. биде ръкоположено едно момче българче от с. Гинеец за тия села, обаче то биде пратено по албанските села - Елбасанско. От две години е повърнато, обаче запретено му е да чете български. Изпратените книги от братството му се отнеха от Архиепископа Висариона. Същият тоя свещеник трябваше да ходи от Голобърдо чак в Поле - път от 8 - 9 часа.
Вън от това ние Дебраните имаме в гр. Тирана една доста голяма колония, състояща от гурбетчии и преселници. На тая българска колония не се разрешава даже да си създаде едно СДРУЖЕНИЕ, каквито имат гърци и сърби, па и самите албанци в София - "ГЕОРГИ КАСТРИОТИ" и "ДЕШИРА", а камо ли черква и училище.
Албанските малцинства в България имат ПЪТУЮЩИ УЧИТЕЛИ, които обучават децата албански, защото не могат да имат училище. На нас българите в Албания да ни се разреши за тия 10 села поне един такъв учител.
За такъв ний посочваме бившия директор на трикласно училище в Дебър, бивш секретар на митрополита Козма Пречистански, бивш околийски началник през време на голямата война в гр. Дебър, осъден от сърбите на 5 години затвор в Скопие, когото излежа, сега намиращ се в Тирана като учител на Легацията - ХРИСТО АТАНАСОВ.
Повдигайки тия въпроси, Господин Министре, ние вярваме, че би могли да се уредят в полза на българското население, нашият представител в Тирана издействува от Албанското правителство в замяна на онова, което имат албанците в България.
На първо време ние молим: ДА СЕ НАЗНАЧИ УЧИТЕЛЯТ ХРИСТО АТАНАСОВ ЗА ПЪТУЮЩ ТАКЪВ ПО СЕЛАТА НА ГОЛОБЪРДО И ПОЛЕ И СЕ ПРАТАТ ДОСТАТЪЧНО БУКВАРИ И ЧИТАНКИ; ДА СЕ РАЗРЕШИ НА СВЕЩЕНИКА В ТИЯ СЕЛА ДА ЧЕТЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ.
Ние вярваме, Господин Министре, че молбата ни ще бъде удовлетворена, оставаме с братски поздрав.
Председател:
Стамат Стаматов
Полковник О. 3.
Секретар:
Симеон Богданов
[печат на братството]
[Резолюция : "Да се третира поверително. Докладвано на г-н М[инистъ]р Пр[едседателя] и М[инистър]р на В[ъншните] Р[аботи и] Из[поведанията] , който заповяда да се поиска мнението по въпроса на нашия пълн[омощен] м[инистъ]р в Тирана. При това да се има предвид както обстоятелството относително становището на самото албанско правителство, така и това, че се касае за погранични с Югославия селища и най-главно отношенията ни с тая последна страна. 16.XII. 1936. Сарафов"]

Публикувано в Светослав Елдъров. “Българите в Албания 1913-1939”, София, 2000.
Взето от „http://bg.wikisource.org

Доц. Пламен Павлов: Българското население в Албания не зависи от истерията на македонизма

Доц. д-р Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и Балканите във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” , председател на Агенцията за българите в чужбина (1998-2002 г.)

Повдигнатият от председателя на българското Народно събрание проф. Огнян Герджиков въпрос за официалното признаване на българското етническо малцинство в Албания естествено поражда коментари и определени надежди. И тук не става дума само за нашите български надежди в България, а много повече за надеждите на десетки хиляди българи от Албания – надежди, че най-накрая ще получат полагащия им се по силата на международните норми статут на легитимно етническо малцинство, свързано на трайна основа с Родината – майка, а именно с Република България. Фактът, че малобройните, но за сметка на това пък твърде шумни адепти на македонизма в Албания са решили “да протестират” и да се кълнат, че “не са бугари”, също е показателен. Тези истерични реакции са ярък израз не само на невежество, родоостъпничество по едни или други причини, но и на безсилие – безсилие пред историческата истина, пред миналото, но и пред бъдещето за българите в Албания. Районите на Албания, в които и днес живее многохилядно българско население, са изконна част от българското етнокултурно пространство от векове. Нещо повече, през VІІ-ХVІІ и дори през ХVІІІ в. български “анклави” е имало и до самите брегове на Адриатическо море, както и в Тесалия и Епир. И това не са някакви “мечти” и националистически “видения” на български учени, а историческа реалност, която е отразена в многобройни писмени извори, езикови свидетелства, археологически паметници.Заселването на славяни от т.нар. българска група по тези места започва още през втората половина на VІ в., като през VІІ в. добива големи мащаби – по признанието на византийския император интелектуалец Константин VІІ Порфирогенет (913-959) “... пославянчи се цяла Елада”. Съществена промяна настъпва към 680 г., когато в “Керамисийското поле” (районът на Прилеп и Битоля в днешна Република Македония) се появяват българите на Кубер – брат на основателя на Дунавска България кан Аспарух (680-700). В последно време все повече се налага становището, че в края на VІІ в. тук се създава “втора България”, в чиито предели влиза значителна част и от днешна Албания. Езиковеди и археолози констатират следи от това древнобългарско (прабългарско) присъствие около Корча, край планината Томор и на други места. Старата българска топонимия в района на Мала Преспа – Девол – Томор напоследък бе събрана и анализирана от д-р Димитър Бело, преподавател в университета в Корча. Най-яркото свидетелство за мощта на Куберова България е златното съкровище от с. Врап, Корчанско, както и онова от с. Ерсеке (в посока на Елбасан) – според анализите на световноизвестния германски археолог Йоахим Вернер става въпрос за части от държавната хазна на Куберова България, укрити в по-късно време, вероятно във времето на грандиозния българо-византийски двубой при цар Самуил и император Василий ІІ Българоубиец (краят на Х – първите деселетия на ХІ в.). Наблюденията си покойният професор Вернер публикува в книга, издадена във Виена през 1986 г.През 695 г. Кубер прави неуспешен опит да завладее Солун, което го въвлича в конфликт с Византийската империя. През 705 г. тази “втора” България е изрично спомената в един надпис на българския кан и византийски кесар Тервел (700-721). Симбиозата между Куберовите българи и съседните славяни, най-вече драговити, берзити, сагудати и др. прави етногенетичния процес в днешна Македония и съседните албански земи най-сходен с онзи в Добруджа и Североизточна България. Независимо от превратностите на историята, Куберова и Аспарухова България поддържат връзки помежду си, а при великия кан Крум (803-814) на практика се стига до тяхното обединение – процес, който е завършен при владетелите Персиан (836-852) и св. Борис-Михаил Покръстител (852-889). Последният, както е известно, поставя известния граничен надпис от с. Балша. Той изпраща в тази част на обширното Българско царство великите просветители св. Климент (починал през 916 г.) и св. Наум (поч. през 910 г.), което превръща днешна Македония и съседните албански райони в южното “ядро” на старобългарската християнска цивилизация. Във връзка с тези събития научаваме за водещата роля на крепостта Девол (при дн. Звезда, Корчанско) като военен и политически център, както и имената на областните управители (комити) Котокий и Домета, по-късно на олг-таркана Теодор, комитите Таридин и Дристър. Край бреговете на Охридското и Преспанското езеро се ражда и един от най-древните и стойностни български светителски култове – този на Светите Седмочисленици (св. Равноапостоли Кирил и Методий, св.св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава), ревниво пазен и до днес от православните българи и албанци. Нещо повече, свети мощи на Горазд и Ангеларий се пазят векове наред в южния Белград (дн. Берат). По предание св. Горазд, след като напуска Великоморавия и за известно време е епископ на Краков (Полша), в крайна сметка идва при св. Климент в България и създава свой манастир именно при Берат. За св. Ангеларий се знае, че умира в Плиска още през 886 г., но явно по-късно, във времето на цар Самуил (997-1014), неговите мощи са пренесени в Берат, за да се укрепи още повече духа на местните българи пред грозната византийски заплаха.Българските позиции в днешна Албания се засилват още повече през 899 г., когато цар Симеон Велики (893-927) разширява границите на царството до Дирахион/Драч (дн. Дуръс). В самия Драч през Х-ХІ в. съществува силно българско “лоби”, водено от аристократичната фамилия Хрисилий. В края на Х началото на ХІ в. “най-силният човек” в града е Йоан Хрисилий, който става тъст на цар Самуил. Малко известен, но несъмнено важен е фактът, че великият български цар е женен за една българка от Драч – царица Агата, дъщеря на Йоан Хрисилий. За да укрепи още повече влиянието си в града Самуил изпраща за негов военен управител своя зет, арменеца Ашот Таронит, женен за българската принцеса Мирослава. Независимо че драчката българска “партия” през 1005 г. изменя на Самуил и преминава на византийска страна, в нейната етническа природа не се съмнява никой – тогавашните византийски и арменски автори отделят най-много внимание на Никола Българина (Никола Хрисилий, син на Йоан и шурей на цар Самуил), който през първата половина на ХІ в. прави военна кариера в Мала Азия и Армения. Арменският поет Григорий Магистър пише за него: “... Българинът Никола, хищната птица на връх Арарат, разрушителят с лоша слава...”Друг средновековен български “сюжет” от днешна Албания е този за св. княз Иван Владимир, владетел на Дукля/Зета (дн. Черна гора), убит по заповед на цар Иван Владислав (1015-101 в Преспа. Неговите мощи се пазят и днес в манастира край Елбасан и са обект на силен култ сред православните българи и албанци, както, разбира се, и в Черна Гора и Сърбия. Връзките на св. Иван Владимир с България и местните българи от днешна Албания му отреждят мястото на “древен български цар” в Синодика на Българската Търновска патриаршия (ХІІ-ХІV в.), а и в българския светителски пантеон. Самият цар Иван Владислав изгражда в албанските планини своего рода “последно убежище” в хода на грандиозната и неравна битка с Василий ІІ Българоубиец. Българският цар загива през февруари 1018 г. пред стените на Драч. Последните огнища на съпротива срещу жестокия Българоубиец са отново в албанските земи – по местата, където и днес живеят българи. Престолонаследникът Пресиан (ІІ), на практика последният владетел на Първото българско царство (за такъв го е смятал самият император Василий ІІ Българоубиец!) воюва с византийците от февруари до август 1018 г., като се укрепява в планината Томор. Наблизо в двореца Копринища в плананита “Врохот” (т.е. “върхот”, “върхът”) се защитава прочутия воевода Ивац, коварно ослепен от ромеите при преговори на празника “Успение Богородично” – 15 август 1018 г. Нейде около Елбасан на свой ред съпротива на Византия оказва знаменият Самуилов воевода Николица, който пък по произход е български славянин от Лариса в Тесалия. Хронистите специално отбелязват имената и на българските боляри Елемаг от Белград (Берат) и Гавра, които готвели въстание на местните българи срещу византийската власт още през 1019 г. Във времето на византийското владичество през ХІ-ХІІ в. земите на днешна Албания, в които живеят българи, са в диоцеза на Охридската архиепископия “... на цяла България” (така се нарича официално този древен български престол до закриването му през 1767 г.). Това ясно е казано в трите “новели” (указа) на Василий ІІ, издадени през 1019-1020 г. По време на голямото българско освободително въстание на Петър Делян (1040-1041 г.) в Драчката област се създава второ бунтовно огнище. То е ръководено от “българския войник Тихомир”, който също е обявен за “цар на България”. Хората на Тихомир, които са били най-вече българи от днешните албански земи, се присъединяват към Петър Делян след един “народен събор” в Скопие и споделят съдбата на останалите въстаници. За българи в района на Преспа се говори и във връзка с второто по ред голямо българско въстание – онова на Георги Войтех (1072-1073 г.). Във времето на Първия кръстоносен поход в края на ХІ началото на ХІІ в. българите от днешна Албания попадат в полезрението на западните хронисти. Те категорично твърдят, че след като слязат в пристанището Дирахион/Драч и продължат по древния път “Виа Егнациа” попадат в... България. Същото се съобщава и във връзка с войните на Византия с италианските нормани (т.нар. “Кралство на двете Сицилии”) през ХІ-ХІІ в., когато неведнъж се споменават Девол (при Корча), Охрид, Преспа... При възхода на Второто българско царство (1186 – 1396 г.) Албания, а и част от Косово, са в българските предели. Така е при царете Калоян (1197-1207) и Иван Асен ІІ (1218-1241). В резултат на кризисните процеси през средата на ХІІІ в. България политически губи тези земи, но в тях продължава да живее многобройно население с ясно изразено българско самосъзнание и традиционна култура. Най-известният му представител е великият реформатор на православната музика св. Йоан Кукузел (около 1280 – средата на ХІV в.), авторът на прочутия “Полиелей на българката”. Както четем в житието му:“ ... Преподобният Йоан се роди в град Дирахий, който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По потекло той беше българин... Йоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "Ангелогласния..."Друг виден за времето си българин от ХІV в. е св. Дионисий, родом от «Горица» (Корча), останал в църковната история като “Костурски”. Той е създател на манастира на св. Йоан Предтеча на Света Гора Атонска, а неговият брат Теодосий става митрополит на Трапезундската Византийска империя в Мала Азия. По време на най-голямото сръбско териториално разширение, дело на знаменития цар Стефан Душан (1331-1355), българин по майка, южните краища на държавата му нерядко са управлявани от българи. Това несъмнено има връзка с етническата природа на населението в тях. Особено интересен е случаят с деспот Йоан Асен, владетел на Валона/Авлона (дн. Вльора) в средата на ХІV в. Оказва се, че той е брат на българския цар Иван Александър (1331-1371), съответно и на сръбската царица Елена. При неговия син и наследник деспот Йоан Александър през 70-те години на ХІV в. временно пребивава известният български монах исихаст св. Ромил Видински.Османското завоевание в края на ХІV- ХV в. дава нови примери за значимото присъствие на българи в днешна Албания, вкл. и във връзка с борбата на албанския национален герой Георги Кастриоти Скендербег с турците. Свидетелствата за българите в Албания продължават и през следващите столетия. Нека обърнем внимание на онова, което твърди една толкова консервативна институция, каквато е църквата. Не някой друг, а дейците на Вселенската патриаршия в Константинопол/Цариград (дн. Истанбул) канонизират новомъчениците св. Никодим Елбасански (загинал за Христовата вяра на 11 юли 1722 г.), Христо Градинар (убит на 28 ноември 1748 г.) и Никита Серски (албански българин, атонски монах, посечен в Сяр/Серес на 4 август 1808 г.). И тримата категорично са наречени “българи”, което важи и за още неколцина свети мъченици от съседни земи (Южна Македония, Епир, Тесалия): св. св. Яков, ученикът му Яков и монахът Дионисий (и тримата от Костурско, убити от турците на 1 ноември 1520 г.), великомъченик Николай Нови Софийски (родом от Янина, изгорен жив на 17 май 1555 г.), Трендафил Загорски (българин от Тесалия, убит на 8 август 1680 г.), Ангел Лерински (убит през 1750 г.)... В същност “географията” на тези мъченици за Христовата вяра и българщината още веднъж ни убеждава, че днешните държавни граници и интереси не трябва да се “преместват” назад във вековете. И че когато това се прави, подбудите са повече от съмнителни. Такива накратко са древните корени на българското етническо малцинство в Албания – в районите на Преспа, Голо Бърдо, Гора, а и на други места – особено в градове като Елбасан, Берат, Корча. Историята на българската нация през ХІХ-ХХ в. дава богат материал за връзката на тези българи с българската национална кауза, с борбите против турските поробители, гръцките фанариоти, гръцката и сръбската “пропаганди” и т.н. Те вече нееднократно са изследвани и коментирани от български и чужди историци, след 1991 г. се появиха документалните филми на режисьора Константин Чакъров, статии на журналисти и експерти като М. Караджов, Цв. Томчев, Е. Миланов и др. Нещо повече, историята и културата на българите от Албания вече са обект на проучване на учени, журналисти, интелектуалци от тяхната собствена среда – споменатия д-р Димитър Бело, д-р Раки Бело, д-р Рамазан Чадри, Васил Шано и др. Българските дружества в Албания, макар и засега само символично подкрепяни от “официална” България, на свой ред са израз на живия български дух в тази балканска държава. В София на свой ред съществува дружеството “Огнище”, което има за свой приоритет именно връзките с днешните ни сънародници в Албания. Благодарение на демократичните промени в двете страни в българските университети учат десетки млади българи от Албания. Макар и неравностойно, българските медии преоткриват българското малцинство в Албания – нека припомним усилията на БНТ, особено на телевизионния център в Благоевград, на сателитната телевизия “СКАТ”, в-к “Нощен Труд”, а в последните години и на Информационната агенция “Фокус”. Историческите извори убедително показват, че днешното българско малцинство в Албания е наразделна част от общобългарската история, традции, култура, което означава, че съдбата му трябва да се превърне в естествен приоритет на България при развитието на двустранните отношения с Албания; че тези наши сънародници са не само важен елемент от миналото, но и от съвремието и бъдещето на българската нация.

http://focus-news.net

Голо бърдо – забравените българи

Колата ни бавно катереше разбития криволичещ планински път. Цветът и отдавна
вече не можеше да се различи от наслоената прах, която проникваше навсякъде.
Наоколо се виждаха само хълмове, осеяни с камъни и бедна растителност, прорязани
туктаме от малки нивички. И много, много бункери... Отвреме навреме настигахме
хора, които превозваха с катъри това, което им бе дарила оскъдно природата -
дърва, сено, картофи. Личеше си, че не носят типичната албанска носия. Езикът им
също не е албански. Когато те заприказват, долавяш думи, в които оживяват
вековете. На този език са говорили тукашните хора още по времето на св. Климент
Охридски, Горазд и Сава, които донасят по тези земи искрите на една писмена
култура - славянобългарската! "От майка и от баба го имаме да сборуваме
бугарското!... Българка съм, щом го имам бугарския йозик!" - ни казва
93-годишната Шюкюрие и запява песни на същия този език - "Ой, девойке,
еребице!", "Три невести тикве брале, бре!", "Три години се сакафме, нищо лошо не
рекофме!"... Спираме в село, където разрухата напомня за себе си отвсякъде -
вехти къщички, училище със заковани врати и зеещи отвори, вместо прозорци,
помещение с няколко разбити маси, което използват едновременно за магазин и
кръчма. Това е Кленье - едно от селата на Голо бърдо, където живеят българи. А
тях ги има в още 14 села - Голямо и Мало Острени, Пасинки, Тучепи, Върбница,
Требище, Гиновец, Требище, Стебльево, Себища, Владимерица, Борово, Радоещи,
Оржаново... Три часа ни деляха от момента, в който бяхме тръгнали от най-близкия
районен център - Либражд. А разстоянието оттам до първите български села на Голо
бърдо е не повече от 35 километра! (...)

Фокус: Г-н Благоев, какво си спомняте от посещението в Голо бърдо преди десет години?

Горан Благоев: Спомням си невероятната мизерия, в която живеят тези хора, и българското им самосъзнание... Когато говорим за българско самосъзнание, е хубаво да имаме предвид, че тези хора никога не са били част от България и исторически тези земи никога не са били част от страната. Те са част от т.нар. наша голяма диаспора на Балканите, но по една или друга причина, земите на днешна Източна България не са влизали в Санстефанска България и са били почти на границата на диоцеза на Българската православна църква. В този смисъл - там не е имало нито българско училище, а българската църква присъства много имплицитно. Това са били първоначално епархии към диоцеза на Българската патриаршия и впоследствие - Албанската архиепископия. От тази гледна точка не можем да кажем, както например за Западните покрайнини: “Това са земи, откъснати от България, където имаме безспорно българско национално малцинство, признато по международните договори”. Тук става въпрос да се настоява за признаване на малцинство. Искам да се разбере, че за българите в Албания може да разчитаме на тяхното самосъзнание от гледна точка на тяхната себеизява. Защото, например, в Западните покрайнини имаме българи, които не заявят, че се българи, макар че по език и рождение, са такива. Те се заявяват югославяни, знаем ги тези печални факти. Но така или иначе, в Западните покрайнини, още от 1919 година, до сега по всички международни стандарти и договори, ние имаме едно гарантирано “национално малцинство”. Друг е въпросът дали всички там се чувстват българи. В Албания ситуацията е малко по различна. И това е много интересно: Първо, в Голо Бърдо голяма част от хората са мюсюлмани. Знаем, че в исляма идеята за нация е по-относителна. Там повече преобладава религиозната принадлежност. И макар че по времето на Енвер Ходжа, знаем, че са се толерирали религиозните свободи, така или иначе тези хора, ако трябва точно да ги определим, те са като нашите помаци. Тоест - славяно-българоезични, изповядващи исляма. И това е интересното, че точно тези хора имат българско самосъзнание, защото много по-лесно е зад граница да си православен и да говориш български, и да имаш тази българска идентичност, отколкото да си мюсюлманин и да си запазил българската си идентичност. Подобен род население, което говори български и изповядва исляма, както да речем помаците в Гърция са с доказана принадлежност към родопските помаци, но Турция от 50-те години успешно прави опити да ги турцизира, не без съгласието на гръцката държава. Случаят с Голо Бърдо е интересен точно от тази гледна точка, че въпреки всички тези исторически дадености, хората са запазили своята национална идентичност.

Фокус: Каква да бъде националната политика към тези хора?

Горан Благоев: Тези хора са запазили национална идентичност, дори там, където са под влияние на македонската държава. За разлика от България, Македония провежда една много по-силна, много по-целенасочена политика за приобщаване на това население. Там се наливат много помощи. От Голо Бърдо и въобще от Източна и Югоизточна Албания, всички които се смятат македонци, имат определени облекчения по границата, могат да учат в Македония и т.н. Факт, е че Македония води много по-целенасочена политика. Това, което със сигурност знам е, че митрополитите на двете погранични епархии, Битолската и Кичевско-Дебърската епархия, прескачат оттатък границата и имат църковно общение с местните хора, докато нашите духовници не са ходили. В Албания има не само мюсюлмани, има и православни, които се заявяват като българи. Всъщност, да се върнем на случая с Голо Бърдо. Интересното е, че хора, които по една или друга степен, заявяват македонската си принадлежност, казват и че са българи; такъв интересен случай имах преди десет години. Говоря с мъж на средна възраст. “Какви сте вие?”. “Ние, казва, сме македонци”. Питам: ”Как ви казват съседите албанци?”. И той без да се замисли, казва: “българци”. Много интересна ситуация от гледна точка на идентичността. Съседите по-добре знаят тези какви са, отколкото самите те. Но пак казвам - всичко е въпрос на политика. Преди десет години, когато бяхме в Голо Бърдо, нашите сънародници имаха сателит, въпреки мизерията, и хващаха четири полски канала, шест македонски и нито един български! Това е въпрос, за съжаление, на национална политика.

Фокус: Какво друго си спомняте?

Горан Благоев: Другото, което ми се иска да спомена като много приятен спомен, е първото ни посещение в Голямо Острени. Това беше по време на хуманитарната акция, която тогавашният президент Петър Стоянов се опита да направи. Първо се изпратиха много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари имаше даже, които на място прегледаха колкото можаха хора, защото по онова време беше тотална мизерия и разруха. След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”, което го доказва и топонимията, и местният диалект, и обичаите. Според мен едно такова признание, ненасилено, човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български. Фолклорът е също много интересен, смея да говоря като човек, който е учил история. Фолклорът, обичаите, са много интересни. Използвах възможността да направя мое изследване за докторантурата, която правих тогава, и се установява невероятна връзка на тези местни мюсюлмани по чисто етнографска линия с помаците в Македония и даже - с някои обреди и обичаи в Родопите, което показва една непрекъсната линия от гледна точка на етническата принадлежност на тези хора.Естествено Македония ще се съпротивлява и ще продължава да се съпротивлява. След първата акция аз лично имах много неприятен случай, защото в моя багаж бях взел една книга за научните експедиции от 1916 година по време на Първата световна война; наши учени са изпратени от Генералния щаб на Българската армия в този район и Северна Гърция, за да проучват миналото, етнографията, историята и т.н. Тази книга става повод за голяма разпра на македоно-албанската граница. Държаха целия конвой 5 часа, мен ме заплашиха с черен печат, защото, видите ли, ние сме ходили да носим помощи за българите в Албания. Македония е изключително чувствителна на тази тема.Другото голямо доказателство - нека да видим колко преселения има от Албания по нашите земи. Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда.

Фокус: През 2004-та година, когато е имало албанска делегация в България и когато са се срещали с тогавашния ни председател на Народното събрание, е била повдигната темата страната ни да поиска признаване на българско малцинство в Албания.

Горан Благоев: Ето колко непоследователна ни е държавата. 1997 година е голямата акция “Голо Бърдо”, която е под патронажа на президента Петър Стоянов. Общо взето не успя да постигне много, защото беше добре организирана, но нямаше продължение. Тази акция беше на два етапа. През 2004-та година по някакъв начин ние пак инцидентно поставяме въпроса. Днес – пак. Това е липса на национална политика за общностите ни извън граница. Може да звучи много демодирано, много антиевропейски, но в крайна сметка една уважаваща себе си държава просто отстоява тези интереси. Ние явно не се уважаваме като държава. Аз не знам на базата на какво се твърди, че ние имаме 100 000 българи в Албания, защото ние, като изключим тази експедиция през 1916 година, в която има и статистически данни къде какво население има, ние от тогава нямаме такива целенасочени проучвания. Българите може и да са по-малко, може и да са повече. Ако Македония има данни за 100 000 души население, което не говори албански език и смята, че това са българи, това е друг въпрос. Или се опасява да не бъдат възприети като българи. Другият голям проблем е, че при признаване на българско малцинство от страна на Албания, въпросът е Албания какви интереси има в България, и България какви интереси има в Албания. Но при едно признаване на българското малцинство в Албания става още по-спорна македонската идентичност, защото, представете си - имаме българи в България, българи в Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично...

Денка КАЦАРСКА

http://focus-news.net/?id=h1595

В близките 10-15 години ще има голяма промяна в позициите на Македония спрямо България, смята експерт

Въпрос на време е в близките 10-15 години да има една голяма промяна в позициите
на Македония спрямо България.

Това прогнозира пред Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея често наблюдаваната “истеричност” при най-малкия повод в отношенията между България и Македония ще бъде преодоляна. “В Македония нещата не са спокойни и ситуацията е изнервена от една неясна перспектива. В момента заради вътрешните напрежения, които царят в страната, македонските правителства и политици не са в състояние да имат адекватна външна политика и заради това изпадат в такива смехотворни ситуации - пример, за което беше и “шпионският скандал”, или както са драматичните отричанията на българското население в Албания, което в исторически и настоящ факт”, обясни Антонина Желязкова. По думите й между албанците и македонците в Македония има огромни разлики в демографското развитие. В някои райони на страната е започнал процес на обезлюдяване на македони и създаване на региони, които в бъдеще ще бъдат етнически чисти. Антонина Желязкова даде за пример района на град Тетово, от който повечето македонски са се изселили в централните части на страна заради преобладаващото албанско население в района на града. “Двата етноса живеят в два паралелни свята. Ако се опитваме да говорим за интеграция и за спокойни отношения - едва ли това ще се случи скоро в Македония. Те ще живеят така - на практика в една Македония, която е реално негласно призната, сепарирана държава”, обясни още тя. Според Антонина Желязкова всичко това води до едни депресивни състояния сред македонците, което ги кара да вземат и неадекватни позиции по отношение на своята външна политика и в крайна сметка Македония води една неадекватна външна политика.

Галина ДИМОВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Журналистът Горан Благоев: При признаване на българско малцинство в Албания македонската идентичност става още по-спорна

При признаване на българско малцинство в Албания става още по-спорна
македонската идентичност. Представете си - имаме българи в България, българи в
Албания и по средата се появяват едни македонци. Не звучи логично,

коментира в интервю за Агенция “Фокус” журналистът от БНТ Горан Благоев, автор на материали за българите от Голо бърдо, Албания, през 1997 година по време на хуманитарната акция “Голо бърдо”. За самата хуманитарна акция Горан Благоев припомни, че тогава са били изпратени много голямо количество медикаменти, лекарства, лекари, които на място са прегледали хора, защото по онова време там беше тотална мизерия и разруха. “След първото ни посещение в село Голямо Острени за моя голяма изненада, отивайки повторно месец по-късно, Моарем Тола, един от местните учители, вече пенсионер, ми беше написал писмо на албански. Тъй като не знаел адреса на телевизията, човекът си го държеше, надявайки се да го изпрати по своя внук, студент в Плевен. Това писмо пазя до ден-днешен. За мен е изключително ценно, защото този човек без да е знаел никога български, писмено, България за него беше обвяна с невероятно романтична представа - Долината на Розите, Дунав, Черно море... Този човек ми беше написал невероятно писмо, в което казва: “Тук в Голо Бърдо, населението е изконно българско”... Което го доказват и топонимията, и местният диалект, и обичаите”, разказа още Горан Благоев. Според мен едно такова признание, ненасилено, тъй като човекът чистосърдечно беше излял душата си, мисля, че е едно от доказателствата какво е това население по своя етнически произход. Този човек знаеше добър български език, благодарение на предаванията за чужбина на Българското национално радио. Той ги следеше и от там говореше един много приличен български език, коментира Благоев. Сред другите доказателства за българския произход на населението там той посочи преселения от Албания по нашите земи. “Село Арбанаси, Търновско, е точно от българи-преселници от Албания. Култът съм Свети Седмочисленици (братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд) е изключително популярен в тези земи. Независимо, че стенописите и иконите са с гръцки надписи, това не означава, че този култ не е бил поддържан точно в българска среда”, коментира още Благоев.

http://focus-news.net/?id=h1595

Светлозар Елдъров: Българите в Албания са по-малко от 100 000

Цифрата 100 000, която се посочва за броя на българите в Албания, е завишена. Това заяви за Агенция “Фокус” историкът проф. Светлозар Елдъров, автор на книгата “Българите в Албания 1913-1939”. По думите му вероятният брой на българското население в Албания е около 40 000 - 50 000 души, каквито са данните и на Държавната агенция за българите в чужбина“За периода 1913 - 1939 българското малцинство в Албания наброява 10-15 хил. души”, посочи Светлозар Елдъров. Българското население в Албания е съсредоточено основно в източните и периферните области на страната - Голо Бърдо, Мала Преспа и Поле. “В Мала Преспа и Голо Бърдо и сега има компактно българско население”, добави той.Историкът, обясни, че в периода до Втората световна война една от основните задачи на България е да осигури техните малцинствени права - просвета, образование. “В този момент България и Албания имат близки отношения и между тях се води приятелска политика, но дори и тогава на България е било трудно да осигури правата на българското малцинство”, коментира Елдъров. След края на Втората световна война това става още по-трудно, заради идеологически причини.След Втората световна война не настъпва масово преселение на българи от Албания към България. Междувременно се създават български колонии в големите градове на Албания - Тирана, Шкодра и други. По думите на историка - това е един от пътищата на асимилация на българското население в Албания. “По държавна договорка между Албания и Югославия, в албанската конституция българското малцинство е записано като македонско”, посочи Елдъров и добави, че по отношение на малцинствата Албания има държавна политика, която много трудно допуска външна намеса.“Малцинственият въпрос в Албания е въпрос на конституционна уредба”, подчерта Елдъров. Въпросът с признаването на статута на малцинство на българите трябва да се реши по дипломатически път в общата рамка на Европейския съюз, към който се стреми и Албания. Според Елдъров трябва и България да съдейства за културното подпомагане на сънародниците ни в Албания.
Цветана ГЕОРГИЕВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Огнян Герджиков: Толерантността ни към Македония ни кара да сме максимално меки по въпросите за нашите малцинства

Наличието на българско малцинство в Албания е преди всичко исторически въпрос,
но наред с това и политически. Не би трябвало да има спор от историческа гледна
точка, че в Албания живеят десетки хиляди потомствени българи и всеки опит да се
омаловажава този факт ми се струва не много продуктивен.

Това каза пред Агенция “Фокус” депутатът от НДСВ и председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. “Самите албанци са доста ревниви към това, че има българско малцинство и аз се убедих в това от собствен опит при срещата ми с президента на Албания Реджеп Мейдани през 2004 година в качеството ми на председател на Народното събрание. За Македония е известно, че тя от доста години показва една пристрастност в тези отношения и само желанието на България да запази добрия междусъседски тон, ни кара да бъдем максимално толерантни. Тази толерантност вероятно се оценява от западните наблюдатели, но едва ли се оценява в достатъчна степен от самите македонци”, коментира Огнян Герджиков.Той подчерта, че българската политика през последните години винаги е била максимално мека. “В желанието да поддържаме добросъседски отношения с всички, за да не се конфронтираме, не поставяме остро такива деликатни въпроси като тези за българите в Западните покрайнини, за малцинствата ни в Македония, Албания и други държави, така че това е характерно като политическа линия, която се следва последователно от държавата ни”, каза още Герджиков.

http://focus-news.net/?id=h1595

Антонина Желязкова: В Голо Бърдо и около Преспанското езеро живеят българи и това не подлежи на съмнение

Няма точни данни колко българи живеят в Албания -100 хиляди е доста голяма
цифра, но със сигурност специално в Голо Бърдо и около Преспанското езеро
наистина живеят българи и това не подлежи на съмнение

. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя посочи, че по време на проучване от 2005 г. в района на Мала Преспа са били обходени девет села, в които през 19 век пред българския учен Васил Кънчов около 7 000 души са се определили като българи. През 2005 г. обаче част от тях са се определили като българи, а друга - като македонци. “Не съм сигурна, че има процес на асимилация от страна на Македония, това по-скоро е процес на приучаване към идентичност”, коментира Антонина Желязкова.Тя припомни, че спогодбите между бивша Югославия и Албания от 60-те години предполагат признаване на македонско малцинство в Албания, за да бъде признато албанско малцинство в Македония, както и в републиките в бивша Югославия.Според нея дълги години много българи в Албания са имали навика да се идентифицират паспортно като македонци, което обаче не означава, че в Албания не живеят и македонци. “Разбира се, че в Албания има македонци, но в никакъв случай не може да се оспорва големият брой българи, които живеят там. “В Македония има колеблива идентичност и като държава и като нация. Може би заради това те се хвърлят в едни крайности и се придържат към една остаряла терминология, когато коментират неща, свързани с България или със своите съседи”, посочи Антонина Желязкова във връзка с реакцията на македонските медии за въпроса с българите в Албания.

Галина ДИМОВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Алексей Жалов: Срокът за издаване на българско гражданство на албанци е изключително дълъг и бавен

Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат
българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна,

заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Според Алексей Жалов това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Жалов е категоричен, че според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници. Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

http://focus-news.net/?id=h1595

Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо

Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в
Албания

, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”. Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.

Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
http://focus-news.net/?id=h1595

Спас Ташев: Македония смята, че славянското население в Албания е македонско

Македония смята, че славянското население в Албания е македонско, това е
причината за реакциите на македонските медии.

Това заяви за Агенция “Фокус” директорът на Българския културно-информационен център в Македония Спас Ташев. Той коментира, че и днес процесът на асимилация върху това население в Албания от страна на Македония продължава, като македонската държава има практика да дава македонски паспорти на тези жители в Албания. “Допреди няколко години към 5 000 души там получиха македонски паспорти”, посочи Спас Ташев. “Македония няколкократно изпраща дарения и хуманитарна помощ, открива местни медии там, дори печата вестниците им - доколко знам изпраща и учебници”, обясни той. Според него проблемът със славянското население в Албания периодично се появява на сцената, но до скандал между България, Макеодния и Албания никога не се е стигало. “След Охридския мирен договор и даването на равни права на значителното албанско малцинство в Макеодния, страната не е същата, но проблемът е, че някои хора тук все още не са го разбрали”, изтъкна още директорът на Българския културно-информационен център в Македония. Според него българите в Албания са между 50 и 100 хиляди, а като регистрирани македонци има около 7 000 -8 000 само в района на Мала Преспа.Спас Ташев е автор на статията “Македонизмът в Албания търпи провали”, публикувана през 1997 година във в. “Македония”.

Галина ДИМОВА

http://focus-news.net/?id=h1595

Пламен Павлов: България трябва да настоява за признаване на българското малцинство в Албания

Броят на българите в Албания е над 100 000 души, по данни на македонските
организации, които претендират, че тези хора са македонци.

Това каза пред Агенция “Фокус” историкът Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий" по повод публикациите в македонския печат относно броя на българите в Албания. “Тук се върви по инерция от една стара уговорка с Титова Югославия, че в Албания има македонско малцинство”, добави още той.Пламен Павлов обясни, че тези 100 000 души са местни жители. “Македонската пропаганда твърди, че Македония е разделена между Сърбия, Гърция и България. Има четвърти дял от Македония, който е в Албания - и това са точно тези хора”, посочи Пламен Павлов и добави, че част от историко-геогфарската българска област от Македония се намира в Албания. Населението на селищата Мала Преспа, Гора и Голо Бърдо се състои от македонски българи.“Българското малцинство в Албания не е признато”, посочи историкът. Павлов посочи изказване на албанския президент Сали Бериша (1992-1997) по време на посещението му в България през 1992-ра година, че “българите са много ценни в Албания”.Пламен Павлов бе категоричен, че България трябва да настоява за признаването на българско малцинство в Албания, но в тази насока липсва последователност. “Трябва на всички възможни нива и срещи да настояваме, че има българи в Албания, още повече, че след Втората световна война Албания е признала, че там има българи”, заяви Павлов. В Албания дори са били издавани български учебници, добави още историкът.

Болкануеб: България претендира, че в Албания живеят 100 хиляди етнически българи

България периодично има претенции за броя на етническите българи, които живеят в Албания, като сега докара този брой до 100 хиляди души, съобщава днес албанската агенция Болкануеб. “Преди време бяха публикувани данни, според които в Албания живеят 50 000 българи, основно в района на Преспа и Голо Бърдо. Сега обаче този брой е удвоен до 100 хиляди. Това число се споменава в репортаж, излъчен по Българската национална телевизия. В материал с продължителност две минути и 24 секунди българските журналисти Мария Иванова и Велизар Миленков разказват за пътуването си в районите, където живеят българи. Журналистите повдигат проблема за пренебрегването на проблемите на това малцинство от страна на албанските власти, които не откриват училища, в които да се изучава български език. Журналистите са интервюирали представители на това малцинство. Според репортажа албанското правителство не признава съществуването на българско малцинство на албанска територия, а за българското правителство този въпрос е приоритетен.Според доклад от 2004 г. на българския център за изследване на малцинствата българското малцинство в Албания наброява около 50 000 души, които живеят в района на Голо Бърдо, Мала Преспа, селата Дреново, Бобощица и в град Корча”, посочва албанската агенция.

http://focus-news.net/?id=h1595

“Шпиц”, Македония: Имало българи в Мала Преспа и Голо Бърдо?!

Не е известен точният брой албанци с български произход поради недостатъчно данни, но е известно, че те живеят в Преспа, Голо Бърдо и Шиштавец и имат четири сдружения. Това е реакцията на българското посолство в Тирана след информацията в албанските медии във връзка с това, че в Албания живеели 100 000 българи, пише днес македонският вестник “Шпиц”.Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана, изтъкна, че досега над 800 албанци са получили паспорт от “своята родна страна”, а голям е броят и на тези, които скоро ще получат такъв. Тя упрекнала албанските власти за това, че не проявили добра воля за откриване на български училища, заради което и албанските българи нямали достатъчно литература, посочва изданието.Това изявление бе веднага отхвърлено от албанските македонци. “Ако не знае, тогава е добре да й се опресни паметта, че именно македонците имат четири сдружения “Преспа”, “Мир”, “Гора”, “Мед”, всички те са в контекста на македонската общност”, посочва Кимет Фетаху, председател на сдружението “Мир”.

http://focus-news.net/?id=h1595

Сител, Македония: Българи присвоили църква в Гиноец, Албания

Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911 г., предаде македонската телевизия Сител.

Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата. Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден.

Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.

http://focus-news.net/?id=h1595

Около 40 000-50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания

Около 40 000-50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания Около 40 000 -50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания. Това съобщи за Агенция “Фокус” председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Деница Христова. Към момента в Албания няма признато българско малцинство. В Албания има три български дружества - Дружеството “Просперитет Голо Бърдо”, Тирана, Български курсове към дружество "Просперитет Голо Бърдо" – Тирана и Елбасан и Културно дружество “Иван Вазов”, Тирана. Българската общност е съсредоточена основно в Мала Преспа и Голо Бърдо. “Фокус” потърси Деница Христова по повод публикации в албански и македонски медии засягащи броя на българите в Албания.

http://focus-news.net/?id=h1595

Край Преспанското езеро се говори български

Източник: Сп. "Osservatorio sui Balcani", 13 ноември 2003 година

Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа "Преспанските камбани", в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров "Свети Петър", разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят "Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански", обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : "Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска". Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. "Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти", твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация "Иван Вазов". Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена "Отец Паисий Хилендарски". Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. " България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала " Вие сте наши", разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :" За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува". Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията "Просперитет Голо Бърдо", чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. "Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана", обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му. Алма Кауши е родена в село Стеблево. "Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български", разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. "В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект", твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите "Иван Вазов" и "Просперитет Голо Бърдо" поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.

http://focus-news.net/?id=h1595

Божидар Димитров: В Албания има около 300 000 българи

В Албания има около 300 000 българи, но в различна степен на асимилация.Това каза пред Агенция "Фокус" директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той обясни, че става въпрос за старо българско население още от времето, когато българската държава се е простирала до Драч. През 13 век нашата държава губи контрол над тези земи, но населението й остава. "Много лесно може да се провери колко са българите в Албания, ако обявим, че от утре даваме българско гражданство за 24 часа на този, който декларира, че е етнически българин. Сигурен съм, че тогава ще бъдат повече от реалния си брой - 300 000 души. Ще бъдат около 1-1,5 милиона", посочи Димитров.

http://focus-news.net/?id=h1595

Частен колеж искат българите в Албания

"Искаме да реализираме нашата идея за откриване на български частен колеж в
Албания, където да се обучават българите живеещи там

- каза при посещението си в Шумен Хаджи Пируши, председател на българската общност в Голо бърдо, Албания.

Той се срещна днес с председателя на общинския съвет в Шумен Даниела Русева. Не съществува правна или законова пречка за осъществяването на идеята, но се търси финансова помощ от България. За да бъде построен български колеж в Албания са необходими около 200 000-250 000 евро.
Обмисля се да бъде разкрит фонд, в който всяка една община да дари средства за строежа на български колеж в Албания, както и да бъде създаден обществен съвет, който да контролира изразходването на средствата по предназначение -заяви Делян Дамяновски -председател на Асоциацията на действащите председатели на общински съвети в България, който също присъства на срещата с г-н Пируши.
Днес Хаджи Пируши ще се срещне и с ректорът на Шуменския университет доц. Добромир Добрев, както и с представители на Регионалния исторически музей в Шумен .

http://www.darik.net/view_article.php?article_id=178608

Българите в Албания искат колеж

"Ще бъде много жалко, ако българският език, който се е
говорил в Албания от векове, се изгуби. Трябва държавата да предприеме спешни действия това да не се случи",

каза на пресконференция днес в Шумен председателят на дружеството на българите в Албания "Просперитет" Хаджи Пируши. Според него в Албания е нужен колеж, в който да се преподава на български. Въпреки че нашето малцинство в средиземноморската държава не е официално признато, представителите му наброяват близо 100 000. В 3 области на Албания още от времето на Аспарух живеят българи.
Празниците, обичаите ни, всичко е българско. За малките деца албанският е непознат докато тръгнат на училище", обясни Пируши. Той и членове на "Просперитет" вече 7 години обикаляли държавните институции да търсят помощ, но въпреки обещанията от президенти и премиери не било направено нищо. За разлика от нас съседни държави като Македония, Гърция и Румъния вече са открили в Албания свои учебни заведения. За български колеж били необходими около 250 хил.евро.