26 юли 2004 15:27 Агенция "Фокус"
София. България трябва да бъде настойчива, тъй като на няколко пъти изпуснахме шанса да имаме признато българско малцинство в Албания. Това каза за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, декан на Историческия факултет във Великотърновския университет. “България не за първи път поставя въпроса за признаване на българското малцинство. Това е правено от президента Желю Желев, от президента Петър Стоянов, после от Иван Костов. Хубаво е, че се продължава тази традиция – каза доц. Павлов и допълни - Още Сали Бериша на времето, при посещение в България, беше казал, колко много уважава българите в Албания, от друга страна виждаме, че българи де юре няма в Албания, де факто има само македонци.” Според доц. Павлов “не може в българските медии да се допускат невежествени конструкции от типа на това, че албанците се колебаят между българите и македонците.” “Става дума за едни и същи хора. Става дума за едно и също население останало от векове. Това са хора потомци на някогашните български славяни и Куберови българи още от 6-7 век. Това население, както вероятно знаят много хора живее в Първото българско царство, даже в планината Томор в днешна Албания е последното убежище на българската държавност – там са Иван Владислав, синът му Пресиян, Ивац и т.н. Т.е. това е една неразделна част от българската история. Във Второто българско царство също големи части от Македония са в България. Дори в края на ХІV век районът на днешната Вльора или тогавашна Валона се управлява от един брат на Иван Александър, който е наричан Йоан Асен. Т.е. българското присъствие в Албания е от векове. Що се отнася до македонско присъствие, такова “македонско” присъствие има от 1944 година. То се дължи на договарянето на двете компартии – Съюза на югославските комунисти и Югославската компартия. Години наред в Албания е признавано македонско малцинство. След промените през 1989-1990 година българското население в Албания започва да излиза на преден план”, разказа още доц. Павлов.
София. България трябва да бъде настойчива, тъй като на няколко пъти изпуснахме шанса да имаме признато българско малцинство в Албания. Това каза за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, декан на Историческия факултет във Великотърновския университет. “България не за първи път поставя въпроса за признаване на българското малцинство. Това е правено от президента Желю Желев, от президента Петър Стоянов, после от Иван Костов. Хубаво е, че се продължава тази традиция – каза доц. Павлов и допълни - Още Сали Бериша на времето, при посещение в България, беше казал, колко много уважава българите в Албания, от друга страна виждаме, че българи де юре няма в Албания, де факто има само македонци.” Според доц. Павлов “не може в българските медии да се допускат невежествени конструкции от типа на това, че албанците се колебаят между българите и македонците.” “Става дума за едни и същи хора. Става дума за едно и също население останало от векове. Това са хора потомци на някогашните български славяни и Куберови българи още от 6-7 век. Това население, както вероятно знаят много хора живее в Първото българско царство, даже в планината Томор в днешна Албания е последното убежище на българската държавност – там са Иван Владислав, синът му Пресиян, Ивац и т.н. Т.е. това е една неразделна част от българската история. Във Второто българско царство също големи части от Македония са в България. Дори в края на ХІV век районът на днешната Вльора или тогавашна Валона се управлява от един брат на Иван Александър, който е наричан Йоан Асен. Т.е. българското присъствие в Албания е от векове. Що се отнася до македонско присъствие, такова “македонско” присъствие има от 1944 година. То се дължи на договарянето на двете компартии – Съюза на югославските комунисти и Югославската компартия. Години наред в Албания е признавано македонско малцинство. След промените през 1989-1990 година българското население в Албания започва да излиза на преден план”, разказа още доц. Павлов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар