Българите в Албания искат да ги забележат
Разговор с Милена МИЛОТИНОВА
- Г-жо Милотинова, пред Съвета на Европа вие поставихте въпроса за българите в Албания, в Голо Бърдо. В какво се състои точно вашето питане?
- Всъщност моята цел беше да напомня на тези, които знаят, и да кажа на онези, които не знаят, че има българи в Албания, които живеят в Голо Бърдо, около Преспа и т.н. Това са наши сънародници, които винаги са били граждани на Албания. Тяхната общност се нуждае от внимание и тъй като Албания е член на Съвета на Европа, има своите задължения по всички документи, които е подписала. И когато говорим за човешки права, няма нищо лошо да поставим този въпрос за правата на нашата общност в Албания. Тези, които се идентифицират като българи, трябва да имат възможност да ползват всичките права, които им се гарантират по документите на Съвета на Европа. Тези говорят един архаичен български език от старо време отпреди век, век и половина, но биха искали да запазят своята култура, евентуално да имат предавания на техния роден език в албанските медии.
- Колко са те? Имате ли представа?
- Трудно е да се определи точният им брой. Има статистики, по които броят им се изчислява на 5000, но колко той е в действителност, аз нямам представа. Защото нито албанската държава има такива данни, нито пък нашата държава разполага с такива. Можем да говорим само за приблизителни цифри. Но е добре да попитаме и тях - колко са според тях самите?... Те си имат една организирана общност, имат си своите лидери, имат си и своя обществен живот, а наистина малко се знае, че такива хора съществуват, че тези хора наистина искат да бъдат забелязани. Още повече че отношенията между България и Албания след 1989 г. са добри. Нямаме никакви неразбирателства по отношение нито на нашето малцинство, нито на нашата общност. Спомнете си, преди 7-8 години, когато един от албанските премиери, Александър Мекси, беше на посещение в България. Тогава той направи изявление, че албанската държава няма проблеми с албанските граждани от български произход. И тя ще направи всичко възможно те да се чувстват добре. Целта ми беше да обърна вниманието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че има и такива хора в рамките на Република Албания.
- А албанската делегация реагира ли по някакъв начин?
- Няколко албански депутати ме поздравиха за изказването. В него подчертах, че България подкрепя Албания в нейното заявено желание за членство в НАТО, насочеността на нейната политика към евроинтеграция – България е готова да сподели своя опит с Албания. Както и че Съветът на Европа играе решаваща роля с развитието на демократичните процеси в Албания, защото там има много проблеми с нарушаване на човешки права, с корупцията, с организираната престъпност от много години, не от днес или вчера. Настоях в своето изказване Съветът на Европа да направи всичко възможно с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да гарантира едни наистина честни и свободни избори догодина, защото винаги съществуват съмнения за фалшификации.
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=647&article=8
Разговор с Милена МИЛОТИНОВА
- Г-жо Милотинова, пред Съвета на Европа вие поставихте въпроса за българите в Албания, в Голо Бърдо. В какво се състои точно вашето питане?
- Всъщност моята цел беше да напомня на тези, които знаят, и да кажа на онези, които не знаят, че има българи в Албания, които живеят в Голо Бърдо, около Преспа и т.н. Това са наши сънародници, които винаги са били граждани на Албания. Тяхната общност се нуждае от внимание и тъй като Албания е член на Съвета на Европа, има своите задължения по всички документи, които е подписала. И когато говорим за човешки права, няма нищо лошо да поставим този въпрос за правата на нашата общност в Албания. Тези, които се идентифицират като българи, трябва да имат възможност да ползват всичките права, които им се гарантират по документите на Съвета на Европа. Тези говорят един архаичен български език от старо време отпреди век, век и половина, но биха искали да запазят своята култура, евентуално да имат предавания на техния роден език в албанските медии.
- Колко са те? Имате ли представа?
- Трудно е да се определи точният им брой. Има статистики, по които броят им се изчислява на 5000, но колко той е в действителност, аз нямам представа. Защото нито албанската държава има такива данни, нито пък нашата държава разполага с такива. Можем да говорим само за приблизителни цифри. Но е добре да попитаме и тях - колко са според тях самите?... Те си имат една организирана общност, имат си своите лидери, имат си и своя обществен живот, а наистина малко се знае, че такива хора съществуват, че тези хора наистина искат да бъдат забелязани. Още повече че отношенията между България и Албания след 1989 г. са добри. Нямаме никакви неразбирателства по отношение нито на нашето малцинство, нито на нашата общност. Спомнете си, преди 7-8 години, когато един от албанските премиери, Александър Мекси, беше на посещение в България. Тогава той направи изявление, че албанската държава няма проблеми с албанските граждани от български произход. И тя ще направи всичко възможно те да се чувстват добре. Целта ми беше да обърна вниманието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че има и такива хора в рамките на Република Албания.
- А албанската делегация реагира ли по някакъв начин?
- Няколко албански депутати ме поздравиха за изказването. В него подчертах, че България подкрепя Албания в нейното заявено желание за членство в НАТО, насочеността на нейната политика към евроинтеграция – България е готова да сподели своя опит с Албания. Както и че Съветът на Европа играе решаваща роля с развитието на демократичните процеси в Албания, защото там има много проблеми с нарушаване на човешки права, с корупцията, с организираната престъпност от много години, не от днес или вчера. Настоях в своето изказване Съветът на Европа да направи всичко възможно с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да гарантира едни наистина честни и свободни избори догодина, защото винаги съществуват съмнения за фалшификации.
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=647&article=8
Няма коментари:
Публикуване на коментар