Между София и Тирана няма проблеми с малцинствата
Българите в Албания с гарантирани права
Нека всеки се самоопредели свободно какъв е по народност, смята Едлира Пируши
Едлира Пируши е родена в Тирана, Албания, в 1976 г. Българка по произход, родителите и са от село Стеблево, Голо бърдо - областта, където е съсредоточена по-голямата част от българското малцинство в Албания. Завършила е право в СУ "Климент Охридски". Работила е в българското посолство в Тирана. Днес живее в София и работи като юрисконсулт в частна фирма. Българска гражданка е от 2002 г.
Eдлира Пируши
Нека всеки се самоопредели свободно какъв е по народност, смята Едлира Пируши
Едлира Пируши е родена в Тирана, Албания, в 1976 г. Българка по произход, родителите и са от село Стеблево, Голо бърдо - областта, където е съсредоточена по-голямата част от българското малцинство в Албания. Завършила е право в СУ "Климент Охридски". Работила е в българското посолство в Тирана. Днес живее в София и работи като юрисконсулт в частна фирма. Българска гражданка е от 2002 г.
Eдлира Пируши
Фото Авторът
- Г-жа Пируши, през последните години в българските медии става дума от време на време за българско малцинство, което живее в Албания. Колко са българите там?
- Аз съзнавам добре, че за мнозина темата предизвиква интерес, но същевременно може би и известна изненада. Затова искам да дам някои предварителни пояснения. Още при Великото преселение на народите славянската и прабългарската колонизация достигат и днешните албански земи. От средата на IХ до началото на ХI век те са в състава на тогавашната ни държава. Българската народност частично се образува и върху тези територии. В периода на Османската империя, през ХVIII-ХIХ век, ние участваме от българското Възраждане и представляваме най-западната част от формиралата се тогава българска нация включена и в границите на санстефанска България, и в диоцеза на Българската екзархия. След Балканските войни обаче българското население в Албания губи пряката връзка с отечеството и е обект на различни въздействия Част от него емигрира, подложено е на пропаганден натиск, отказват му се правата на малцинство, регламентирани след Първата световна война. България се опитва да полага грижи за сънародниците си, но се сблъсква със силен натиск, упражняван отвън върху албанските правителства в междувоенния период. Все пак на 9 януари 1932 г. представители на българското и албанското правителство подписват протокол за взаимно признаване на малцинства и гарантиране на техните права. Този документ не се реализира в практически смисъл отново поради външна намеса, но той е ясно доказателство за фактическото състояние на нещата. В периода на тоталитарните режими темата въобще е снета от обсъждане. Така че днес е много трудно да се уточни броят на български говорещото население в Албания - преброяване с въпроси за националност или език не е извършвано повече от 60 години. Лично аз смятам за пресилени твърденията за 300 или 400 хиляди, но да се говори за по-малко от 5000, също е несериозно. Най-вероятно числеността на българите в Албания е в границите на 50-80 хиляди или малко повече.Те произхождат основно от три района - Гора, Голо бърдо и Мала Преспа, но при съществуващата свобода на придвижване и местоживеене практически са пръснати из градските центрове на цяла Албания - Тирана, Елбасан, Дуръс, Корча, Либражд, Берат, Поградец и другаде.
- Българската държава помага ли по някакъв начин на сънародниците си в Албания?
- София търси различни форми на подпомагане на това население. Ежегодно над 20 младежи и девойки учат в България на държавна издръжка по силата на едно специално постановление на Министерски съвет. Те доказват своя произход и степен на владеене на езика и полагат съответния изпит. След завършване на образованието си се завръщат в Албания, където успешно намират професионална реализация като юристи, лекари, журналисти, преподаватели. Освен това се организират езикови и квалификационни курсове, съвместно се отбелязват исторически дати и се организират изложби, съдейства се за опазване на културно-исторически паметници, улесняват се бизнес контактите с България. А в тежки моменти се доставя и хуманитарна помощ.
- Но в Скопие твърдят, че тези хора са македонци, а не българи.
- Нашият регион има много сложна и превратна историческа съдба и Македония неведнъж е била "ябълката на раздора" в него. Това, че голяма част от живеещото там население векове наред се е самоидентифицирало като българско, е вън от съмнение. Също така е факт, че след Балканските войни съдбата на самата Македония претърпява различни метаморфози и територията й е поделена между няколко държави. Днес Вардарска Македония е обособена като самостоятелен държавнополитически субект. България първа призна независимата македонска държава преди повече от десетилетие. Единственото, на което държим, е да не се манипулира националната история и да имаме възможност да се грижим за културно-историческото си наследство. Що се отнася до малцинствените проблеми, то според нас всеки е свободен да се самоидентифицира и да е такъв, за какъвто се счита. В този контекст ние изграждаме и позицията си по отношение на славянски говорещото население в Албания. Нас не ни смущава това, че част от него се определя като македонско, стига да не се оказва натиск върху онези, които се чувстват от български етнически произход. В периода на силно идеологизирани отношения и на съблюдаване на решенията на Коминтерна след Втората световна война Албания е признала наличие на македонско малцинство в един район на своята територия и ние уважаваме това нейно решение. Времето на демократичните промени обаче донесе свобода на вижданията и по този въпрос и ние не може да не се самоорганизираме - тези албански граждани, които считат своя етнически произход за български. България отдавна се е присъединила към Рамковата конвенция за малцинствата, стриктно спазва техните права и очаква подобно поведение от всички държави в региона. В края на краищата това е задължително изискване и условие за европейската интеграция на всички нас.
- Как се промени въпросът с малцинствата след падането на режима на Енвер Ходжа?
- Много рязко и изцяло в позитивен смисъл. По време на диктатурата въпросът практически не се е третирал, да се считаш за албански гражданин с чужд етнически корен, е било просто опасно. Хората са се страхували и години наред този страх продължаваше да въздейства по инерция. Днес нещата са коренно различни, напредъкът е очевиден.
- И какво е положението на българското малцинство в Албания днес?
- Албания е признала наличието на някои национални малцинства на своя територия. Българското официално не е между тях, макар че например фигурира като такова в сайта на Държавния департамент на САЩ. Но по принцип властите в Албания уважават правата на малцинствата, те са гарантирани в конституцията и цялостното законодателство. Разбира се, има какво още да се желае в практически план, но аз съм убедена, че с течение на времето всичко ще достигне европейските стандарти. Посочвам като положителен факт това, че албанските граждани с български етнически корени създадоха в периода 1999-2000 г. свои дружества - "Иван Вазов", "Просперитет Голо бърдо". Те бяха регистрирани официално в съда и не се създават пречки за тяхната практическа дейност. Техни представители са се срещали с пребиваващи в Тирана български официални делегации, включително и на най-високите възможни равнища: държавен глава, министър-председател. Искам да подчертая, че България и Албания имат отлични политически отношения и в активния диалог темата за официализиране статута на гражданите с български произход постоянно присъства. Двете страни подхождат с нужното разбиране и взаимно уважение и вярвам, че ще се достигне до желаното решение.
- Много ли са българите от Албания, които вземат македонски паспорти?
- Аз вече говорих за известното раздвоение в чувствата и разбиранията на тези хора, което е напълно обяснимо. Да, част от това население има македонски паспорти, но друга част е поискала и получила българско гражданство. Не мога да посоча точен брой, но искам да изтъкна, че според нашето законодателство това става доста трудно и желаещите български паспорт са много повече от получилите го.
- Как може да се разреши това противоречие?
- Лично аз не виждам защо трябва да съществуват противоречия или противопоставяне. Когато има върховна роля за законността, свободата на волята за самоидентификация и еднакви условия за всички, проблемите сами по себе си ще затихват, комплексите за малоценност ще се преодолеят и ще обърнем гръб на миналите противоречия. Само тогава ще сме готови да бъдем достойни членове на голямото европейско семейство.
- Г-жа Пируши, през последните години в българските медии става дума от време на време за българско малцинство, което живее в Албания. Колко са българите там?
- Аз съзнавам добре, че за мнозина темата предизвиква интерес, но същевременно може би и известна изненада. Затова искам да дам някои предварителни пояснения. Още при Великото преселение на народите славянската и прабългарската колонизация достигат и днешните албански земи. От средата на IХ до началото на ХI век те са в състава на тогавашната ни държава. Българската народност частично се образува и върху тези територии. В периода на Османската империя, през ХVIII-ХIХ век, ние участваме от българското Възраждане и представляваме най-западната част от формиралата се тогава българска нация включена и в границите на санстефанска България, и в диоцеза на Българската екзархия. След Балканските войни обаче българското население в Албания губи пряката връзка с отечеството и е обект на различни въздействия Част от него емигрира, подложено е на пропаганден натиск, отказват му се правата на малцинство, регламентирани след Първата световна война. България се опитва да полага грижи за сънародниците си, но се сблъсква със силен натиск, упражняван отвън върху албанските правителства в междувоенния период. Все пак на 9 януари 1932 г. представители на българското и албанското правителство подписват протокол за взаимно признаване на малцинства и гарантиране на техните права. Този документ не се реализира в практически смисъл отново поради външна намеса, но той е ясно доказателство за фактическото състояние на нещата. В периода на тоталитарните режими темата въобще е снета от обсъждане. Така че днес е много трудно да се уточни броят на български говорещото население в Албания - преброяване с въпроси за националност или език не е извършвано повече от 60 години. Лично аз смятам за пресилени твърденията за 300 или 400 хиляди, но да се говори за по-малко от 5000, също е несериозно. Най-вероятно числеността на българите в Албания е в границите на 50-80 хиляди или малко повече.Те произхождат основно от три района - Гора, Голо бърдо и Мала Преспа, но при съществуващата свобода на придвижване и местоживеене практически са пръснати из градските центрове на цяла Албания - Тирана, Елбасан, Дуръс, Корча, Либражд, Берат, Поградец и другаде.
- Българската държава помага ли по някакъв начин на сънародниците си в Албания?
- София търси различни форми на подпомагане на това население. Ежегодно над 20 младежи и девойки учат в България на държавна издръжка по силата на едно специално постановление на Министерски съвет. Те доказват своя произход и степен на владеене на езика и полагат съответния изпит. След завършване на образованието си се завръщат в Албания, където успешно намират професионална реализация като юристи, лекари, журналисти, преподаватели. Освен това се организират езикови и квалификационни курсове, съвместно се отбелязват исторически дати и се организират изложби, съдейства се за опазване на културно-исторически паметници, улесняват се бизнес контактите с България. А в тежки моменти се доставя и хуманитарна помощ.
- Но в Скопие твърдят, че тези хора са македонци, а не българи.
- Нашият регион има много сложна и превратна историческа съдба и Македония неведнъж е била "ябълката на раздора" в него. Това, че голяма част от живеещото там население векове наред се е самоидентифицирало като българско, е вън от съмнение. Също така е факт, че след Балканските войни съдбата на самата Македония претърпява различни метаморфози и територията й е поделена между няколко държави. Днес Вардарска Македония е обособена като самостоятелен държавнополитически субект. България първа призна независимата македонска държава преди повече от десетилетие. Единственото, на което държим, е да не се манипулира националната история и да имаме възможност да се грижим за културно-историческото си наследство. Що се отнася до малцинствените проблеми, то според нас всеки е свободен да се самоидентифицира и да е такъв, за какъвто се счита. В този контекст ние изграждаме и позицията си по отношение на славянски говорещото население в Албания. Нас не ни смущава това, че част от него се определя като македонско, стига да не се оказва натиск върху онези, които се чувстват от български етнически произход. В периода на силно идеологизирани отношения и на съблюдаване на решенията на Коминтерна след Втората световна война Албания е признала наличие на македонско малцинство в един район на своята територия и ние уважаваме това нейно решение. Времето на демократичните промени обаче донесе свобода на вижданията и по този въпрос и ние не може да не се самоорганизираме - тези албански граждани, които считат своя етнически произход за български. България отдавна се е присъединила към Рамковата конвенция за малцинствата, стриктно спазва техните права и очаква подобно поведение от всички държави в региона. В края на краищата това е задължително изискване и условие за европейската интеграция на всички нас.
- Как се промени въпросът с малцинствата след падането на режима на Енвер Ходжа?
- Много рязко и изцяло в позитивен смисъл. По време на диктатурата въпросът практически не се е третирал, да се считаш за албански гражданин с чужд етнически корен, е било просто опасно. Хората са се страхували и години наред този страх продължаваше да въздейства по инерция. Днес нещата са коренно различни, напредъкът е очевиден.
- И какво е положението на българското малцинство в Албания днес?
- Албания е признала наличието на някои национални малцинства на своя територия. Българското официално не е между тях, макар че например фигурира като такова в сайта на Държавния департамент на САЩ. Но по принцип властите в Албания уважават правата на малцинствата, те са гарантирани в конституцията и цялостното законодателство. Разбира се, има какво още да се желае в практически план, но аз съм убедена, че с течение на времето всичко ще достигне европейските стандарти. Посочвам като положителен факт това, че албанските граждани с български етнически корени създадоха в периода 1999-2000 г. свои дружества - "Иван Вазов", "Просперитет Голо бърдо". Те бяха регистрирани официално в съда и не се създават пречки за тяхната практическа дейност. Техни представители са се срещали с пребиваващи в Тирана български официални делегации, включително и на най-високите възможни равнища: държавен глава, министър-председател. Искам да подчертая, че България и Албания имат отлични политически отношения и в активния диалог темата за официализиране статута на гражданите с български произход постоянно присъства. Двете страни подхождат с нужното разбиране и взаимно уважение и вярвам, че ще се достигне до желаното решение.
- Много ли са българите от Албания, които вземат македонски паспорти?
- Аз вече говорих за известното раздвоение в чувствата и разбиранията на тези хора, което е напълно обяснимо. Да, част от това население има македонски паспорти, но друга част е поискала и получила българско гражданство. Не мога да посоча точен брой, но искам да изтъкна, че според нашето законодателство това става доста трудно и желаещите български паспорт са много повече от получилите го.
- Как може да се разреши това противоречие?
- Лично аз не виждам защо трябва да съществуват противоречия или противопоставяне. Когато има върховна роля за законността, свободата на волята за самоидентификация и еднакви условия за всички, проблемите сами по себе си ще затихват, комплексите за малоценност ще се преодолеят и ще обърнем гръб на миналите противоречия. Само тогава ще сме готови да бъдем достойни членове на голямото европейско семейство.
Виржиния СТОЯНОВА
http://www.standartnews.com/archive/2005/01/31/balkans/index.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар