Голо Бърдо все гледа към България
Махнете визите за своите от Албания
Благодарни сме на министър Соломон Паси за разбирането,твърди Хаджи Пируши
Хаджи Пируши е роден през 1949 г. в село Стеблево, околия Голо Бърдо, Албания. Живее в Тирана. Бизнесмен, председател на албанските българи на Сдружение "Просперитет на Голо Бърдо"
- Г-н Пируши, българите в Албания бяха забравени и "откриването" им след 1989 г. бе истинска изненада за обществото. На какво се дължи това?
- В много от срещите, които съм имал с представители на българската държава, съм питал същото: "Защо сме били забравени от българското общество и държава?" Така че отговорът на този въпрос трябва да даде самата държава.
Но ние сме родени тук, тук сме говорили първите думи
на български, тук сме пораснали, слушайки и пеейки на нашите бащи на български, както сме плакали и изпращали мъртвите пак по български. Без значение дали българската държава се е интересувала или не за нас.
- Колко са българите в Албания и къде живеят?
- Броят на хората в Албания, които имат български произход, не може да се определи точно, защото има и големи вътрешни миграции. Цифрите се колебаят между 30 000 и 60 000. Албанските българи са съсредоточени в три района: Голо Бърдо, Гора и Мала Преспа, но има и много заселили се в по-големите градове като Тирана, Дуръс, Албасан, Либражд, Корча.
- Признати ли са българите в Албания за национално малцинство?
- Нямаме официален статут на малцинство. Но по принцип албанските власти уважават правата на малцинствата и те са защитени от конституцията и законите. Нашите дружества, регистрирани през 1999 г. и 2000 г., не са имали никакви пречки в дейността си. Разбира се, като цяло има какво още да се прави.
- Какви са проблемите днес?
- Българите в Албания са се интегрирали много добре в обществото, където се вписват във всичките области и нива. Понякога, когато се разбере от какъв произход е човекът, веднага отношенията на околните към него охладняват. Хората от нашата област не са могли да се издигнат от тези отношения. И когато някой е успял в даден област, може да си представите през какви трудности е минал.
Днес проблемите са преди всичко социални.
Българските села са високо в планините
Зимата тук е тежка, пътищата са ужасни и падне ли сняг, тези села са практически откъснати от света. В нито едно от 20-те български села няма лекар. Няма и телефонна връзка, а тези, които имат мобилки, са принудени да ползват македонския GSM. До 1992 г. е имало 4 средни училища, а сега има само начално училище.
- Смятате ли, че българските власти адекватно помагат на албанските българи в реализацията на техните права?
- Последните години се забелязва по-голяма заинтересованост от страна на София. Това пролича при срещата между българския премиер Симеон Сакскобургготски с албанския му колега Фатос Нано, както и на срещата между председателя на българския парламент Герджиков с неговия албански колега Сервет Палумби. На тези срещи бе повдигнат и въпросът за българите в Албания. Това е много добър знак. Крайно време беше да се сложи край на мълчанието от страна на българските власти.
- Има ли стремеж у младите хора от български произход да учат в България. Достатъчно ли са стипендиите, отпускани от България?
- През последните 2 години броят на желаещите да учат в България нараства все повече. Но за съжаление
информацията се ограничава само в големите градове
Младите, които живеят по селата, няма как да разберат за този шанс, който им се дава от българската държава. Така че ще бъде добре от страна на България да помогне да се сложат ретланслатори, за да може българската телевизия да се гледа и в тези далечни планински райони.
- Какво представлява дружеството "Просперитет на Голо Бърдо"?
- Дружеството преследва само културни цели; да събира и организира населението от района Голо Бърдо като население с език, традиции и обичаи, общи с българския народ; да допринася за укрепване всестранните връзки между албанския и българския народ. бидейки свързващ мост на приятелство и солидарност между тях; да работи за създаване на населението на Голо Бърдо на конкретни възможности за духовен, икономически, културен, просветен просперитет; да се поддържат тесни контакти между жителите на Голо Бърдо и българския народ за възстановяване и развиване на езика и културата на района чрез различните институции; да работи за изучаване и образование на членовете на дружеството в България, за възможностите за лечение в България;
да създаде български културно-информационен център
да се работи за разкриването на курсове, училища, издаването на различни художествени книги и учебници в сътрудничество с албанските и българските институции, за по-доброто усвояване на този език от жителите на район Голо Бърдо; да организира изложби, конференции, курсове, научни и подготвителни групи и реклами по всякакъв начин.
За осъществяване на тези цели дружеството работи с различни партньори във и извън страната, с други албански и неправителствени организации, които приемат да сътрудничат на принципите, предвидени в устава му.
- Има ли интерес сред сънародниците ни в Албания към получаване на българско гражданство?
- Броят на албанските българи, които желаят да получат българско гражданство, е сравнително малък в сравнение с тези, да речем, от Македония или Молдова.
- На какво се дължи това?
- Процедурата за получаване на българско гражданство все още е сложна. Като се почне от закъсненията за приемане и обработка в посолството на подадените документи и до още по-голямото бавене в Агенцията на българите в чужбина.
Някои от тези документи имат определен срок на валидност
Заради тези закъснения често се случва техният срок да изтече и всичко започва отначало. А това означава много разходи и, разбира се, много повече разочарование.
- Промени ли се нещо в това отношение?
- Допреди два месеца нито един човек от Агенцията за българите в чужбина не е дошъл да види на място проблемите и нуждите ни. След срещата ни с министъра на външните работи г-н Соломон Паси
на посещение в Албания дойде г-жа Деница Христова
председател на Агенцията. В нейно лице видяхме човек, който има желание и взима на сериозно работата с нашата общност. Още един път повтарям - помагайки на нас, България помага на националния дух да живее завинаги.
- Известно е, че Македония води активна пропаганда всред българите в Албания с цел да ги македонизира. Има ли успехи Скопие?
- Дейността на Македония в това отношение е много активна и това оказва влияние върху българското население. Но дали имат успех - това е въпрос на гледна точка. Защото много българи от Албания вземат македонско гражданство просто за да не плащат виза от 37 долара, идвайки в България.
Виржиния СТОЯНОВА
http://www.standartnews.com/archive/2004/12/15/balkans/index.htm
Махнете визите за своите от Албания
Благодарни сме на министър Соломон Паси за разбирането,твърди Хаджи Пируши
Хаджи Пируши е роден през 1949 г. в село Стеблево, околия Голо Бърдо, Албания. Живее в Тирана. Бизнесмен, председател на албанските българи на Сдружение "Просперитет на Голо Бърдо"
- Г-н Пируши, българите в Албания бяха забравени и "откриването" им след 1989 г. бе истинска изненада за обществото. На какво се дължи това?
- В много от срещите, които съм имал с представители на българската държава, съм питал същото: "Защо сме били забравени от българското общество и държава?" Така че отговорът на този въпрос трябва да даде самата държава.
Но ние сме родени тук, тук сме говорили първите думи
на български, тук сме пораснали, слушайки и пеейки на нашите бащи на български, както сме плакали и изпращали мъртвите пак по български. Без значение дали българската държава се е интересувала или не за нас.
- Колко са българите в Албания и къде живеят?
- Броят на хората в Албания, които имат български произход, не може да се определи точно, защото има и големи вътрешни миграции. Цифрите се колебаят между 30 000 и 60 000. Албанските българи са съсредоточени в три района: Голо Бърдо, Гора и Мала Преспа, но има и много заселили се в по-големите градове като Тирана, Дуръс, Албасан, Либражд, Корча.
- Признати ли са българите в Албания за национално малцинство?
- Нямаме официален статут на малцинство. Но по принцип албанските власти уважават правата на малцинствата и те са защитени от конституцията и законите. Нашите дружества, регистрирани през 1999 г. и 2000 г., не са имали никакви пречки в дейността си. Разбира се, като цяло има какво още да се прави.
- Какви са проблемите днес?
- Българите в Албания са се интегрирали много добре в обществото, където се вписват във всичките области и нива. Понякога, когато се разбере от какъв произход е човекът, веднага отношенията на околните към него охладняват. Хората от нашата област не са могли да се издигнат от тези отношения. И когато някой е успял в даден област, може да си представите през какви трудности е минал.
Днес проблемите са преди всичко социални.
Българските села са високо в планините
Зимата тук е тежка, пътищата са ужасни и падне ли сняг, тези села са практически откъснати от света. В нито едно от 20-те български села няма лекар. Няма и телефонна връзка, а тези, които имат мобилки, са принудени да ползват македонския GSM. До 1992 г. е имало 4 средни училища, а сега има само начално училище.
- Смятате ли, че българските власти адекватно помагат на албанските българи в реализацията на техните права?
- Последните години се забелязва по-голяма заинтересованост от страна на София. Това пролича при срещата между българския премиер Симеон Сакскобургготски с албанския му колега Фатос Нано, както и на срещата между председателя на българския парламент Герджиков с неговия албански колега Сервет Палумби. На тези срещи бе повдигнат и въпросът за българите в Албания. Това е много добър знак. Крайно време беше да се сложи край на мълчанието от страна на българските власти.
- Има ли стремеж у младите хора от български произход да учат в България. Достатъчно ли са стипендиите, отпускани от България?
- През последните 2 години броят на желаещите да учат в България нараства все повече. Но за съжаление
информацията се ограничава само в големите градове
Младите, които живеят по селата, няма как да разберат за този шанс, който им се дава от българската държава. Така че ще бъде добре от страна на България да помогне да се сложат ретланслатори, за да може българската телевизия да се гледа и в тези далечни планински райони.
- Какво представлява дружеството "Просперитет на Голо Бърдо"?
- Дружеството преследва само културни цели; да събира и организира населението от района Голо Бърдо като население с език, традиции и обичаи, общи с българския народ; да допринася за укрепване всестранните връзки между албанския и българския народ. бидейки свързващ мост на приятелство и солидарност между тях; да работи за създаване на населението на Голо Бърдо на конкретни възможности за духовен, икономически, културен, просветен просперитет; да се поддържат тесни контакти между жителите на Голо Бърдо и българския народ за възстановяване и развиване на езика и културата на района чрез различните институции; да работи за изучаване и образование на членовете на дружеството в България, за възможностите за лечение в България;
да създаде български културно-информационен център
да се работи за разкриването на курсове, училища, издаването на различни художествени книги и учебници в сътрудничество с албанските и българските институции, за по-доброто усвояване на този език от жителите на район Голо Бърдо; да организира изложби, конференции, курсове, научни и подготвителни групи и реклами по всякакъв начин.
За осъществяване на тези цели дружеството работи с различни партньори във и извън страната, с други албански и неправителствени организации, които приемат да сътрудничат на принципите, предвидени в устава му.
- Има ли интерес сред сънародниците ни в Албания към получаване на българско гражданство?
- Броят на албанските българи, които желаят да получат българско гражданство, е сравнително малък в сравнение с тези, да речем, от Македония или Молдова.
- На какво се дължи това?
- Процедурата за получаване на българско гражданство все още е сложна. Като се почне от закъсненията за приемане и обработка в посолството на подадените документи и до още по-голямото бавене в Агенцията на българите в чужбина.
Някои от тези документи имат определен срок на валидност
Заради тези закъснения често се случва техният срок да изтече и всичко започва отначало. А това означава много разходи и, разбира се, много повече разочарование.
- Промени ли се нещо в това отношение?
- Допреди два месеца нито един човек от Агенцията за българите в чужбина не е дошъл да види на място проблемите и нуждите ни. След срещата ни с министъра на външните работи г-н Соломон Паси
на посещение в Албания дойде г-жа Деница Христова
председател на Агенцията. В нейно лице видяхме човек, който има желание и взима на сериозно работата с нашата общност. Още един път повтарям - помагайки на нас, България помага на националния дух да живее завинаги.
- Известно е, че Македония води активна пропаганда всред българите в Албания с цел да ги македонизира. Има ли успехи Скопие?
- Дейността на Македония в това отношение е много активна и това оказва влияние върху българското население. Но дали имат успех - това е въпрос на гледна точка. Защото много българи от Албания вземат македонско гражданство просто за да не плащат виза от 37 долара, идвайки в България.
Виржиния СТОЯНОВА
http://www.standartnews.com/archive/2004/12/15/balkans/index.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар